Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (4)

3

Еспаньола

Понеделник, 19 юни, 5:45

Сутрините на Катрин бяха истинска лудница. Обикновено много преди да стигне до кабинета на областния прокурор, тя бе напълно изтощена, все едно, че бе прекарала цял един работен ден. И често беше точно така. Трябваше да приготви закуска, а също така и обяд за Ема, да остави прането в пералнята, да изглади дрехите, които двете с дъщеря й щяха да носят през деня, да извади чиниите от миялната машина, да не забрави да остави вода и храна на кучето. А после, след като почисти трохите от бисквити на предната седалка, останали от предишния ден, да откара Ема до Лайтхауз Драйв, за да вземе училищния автобус. Обикновено успяваха да го хванат, но понякога закъсняваха и Катрин изпращаше дъщеря си чак до училището.

Тази сутрин се събуди в пет и трийсет. Бе спала малко и неспокойно. Всеки път, когато се унасяше в сън, внезапно се стряскаше от кошмарни видения: откъснатата ръка на Джим Фийлд, задимената съдебна зала и оранжевите пламъци на ужасяващата експлозия. Накрая с удоволствие се събуди и посрещна новия ден уморена, но в пълно съзнание. Слезе в кухнята и сложи да стопли вода в хромирания чайник, смля прясно кафе и зареди кафемашината, след това излезе да прибере сутрешния вестник от пощенската кутия. На първа страница заглавия с огромни букви обещаваха да разгледат подробно експлозията в съда на Санта Рита и се опитваха да я свържат с други подобни случаи в щата и в цялата страна. Материалите по случая от края на седмицата бяха доста кратки и сдържани и сега тя разбра каква беше причината. Неволно потръпна, когато прочете статията. Бързо сгъна вестника и го пъхна на дъното на скрина със спално бельо, за да не го види Ема и да го прочете. Несъзнателно отбеляза наум датата. Беше деветнайсети.

— Денят за СИГ — напомни си Катрин. По време на последния преглед преди една година нейната лекарка й бе препоръчала всеки месец да си прави СИГ, самоизследване на гърдите.

— СИГ не се прави само за да се установи рак на гърдата — обясни доктор Ота. — Той представлява част от един много важен процес на опознаване на собственото тяло. Един мъдрец е казал: „Опознай себе си“. Думите му могат да бъдат приети като прекрасен медицински съвет. Но за да има ефект, трябва да се провежда всеки месец като религиозен ритуал.

Като повечето жени на нейната възраст Катрин много добре знаеше, че СИГ е съществен елемент от здравната хигиена, който нито една жена не можеше да си позволи да пренебрегне или да забрави. През първия месец тя го правеше всеки ден, докато наистина разучи и свикне с очертанията и усещането на гърдите си. Сега, след като вече добре ги познаваше, лесно можеше да установи всяка евентуална промяна. Доктор Ота я бе посъветвала да следи за появяването на нещо необичайно. На първо място бучка, но също така и на вдлъбнатина или изтичане на секрет от зърното.

Катрин застана гола пред огледалото в банята и започна да разглежда отражението си. Пред нея стоеше дребна жена, малко над четирийсетгодишна, с дълга тъмна коса и кафяви очи. Тялото в огледалото изглеждаше добре — силно и здраво. Катрин наистина се гордееше — разбира се, само тайно, тъй като бе прекалено скромна — с добрата си физическа форма, много по-добра от на повечето жени, които бяха десет или дори петнайсет години по-млади от нея. Разбира се, за това имаше напълно обяснима причина — отдавна бе свикнала да изучава съдебни дела, да се подготвя за предстоящия процес и дори да чете личната си кореспонденция, докато прави упражнения на тренажора, монтиран в свободната спалня.

Събра ръце зад главата си и силно ги опъна, докато не усети как мускулите на гърдите й се стягат. Нямаше промяна. Дотук добре. След това отпусна ръце покрай тялото и леко се приведе напред. Пак нищо. Добре.

Следващата част от прегледа най-лесно се провеждаше под душа, тъй като сапунът правеше кожата хлъзгава и бе по-лесно да се опипа. Пусна водата и я остави да тече, докато стане достатъчно гореща, напук на всички предупреждения на местните служби по водоснабдяване да се пести водата — излишно презастраховане от предишните сухи години. Горещият душ бе едно от най-големите удоволствия в живота. Катрин стъпи в душ-кабината, взе сапуна — скъп кехлибарен глицеринов сапун — още един малък лукс, от който никога не се лишаваше. Мислено се пренесе към процеса на Хъдсън и още веднъж си повтори причините, които тази сутрин смяташе да изтъкне в предложението за отлагане на делото за следващия месец.

При наказателните дела Конституцията гарантираше на обвиняемия правото на бързо провеждане на процеса и удължаване се разрешаваше само при основателна причина. Проблемът бе дали отсъствието на Фийлд щеше да бъде признато за достатъчно сериозно основание. Вероятно не. Фийлд беше следовател на обвинението, а не главен свидетел. Освен това общественият защитник Марти Белкър с всички средства щеше да се противопостави на удължаването на срока дори само поради факта, че всичко, което бе в неин ущърб, автоматично се превръщаше в негово предимство.

Катрин сви рамене. Вероятно аргументите й нямаше да бъдат приети, но имаше намерение поне да опита. Белкър беше стар противник. Тя беше прокурор на неговото първо дело за убийство и беше победила, като по този начин го бе изпратила сред множеството адвокати на защитата, които бяха допуснали грешката да я подценят. Разликата между тях бе, че той никога не забрави своето първо поражение, нито успя да й прости. Тя не го харесваше, а и той не криеше неприязънта си към нея.

Катрин енергично се насапуниса, докато водата я обливаше. Сложи лявата длан зад главата си и повдигна левия лакът, като същевременно внимателно, но енергично започна да описва кръгови движения с върховете на пръстите си от зърното навън. Така провери лявата си гърда, като особено внимаваше за мястото до подмишницата, както гласяха инструкциите в литературата. И тогава напипа малка бучка. Малка, но безспорно съществуваща.

Не. Не можеше да бъде. Беше невъзможно.

Още веднъж провери много внимателно мястото. Не си въобразяваше. Наистина имаше бучка. Малка, твърда.

Постоя така известно време напълно вцепенена и неспособна да си поеме дъх. Във външния свят всичко беше както и преди десет секунди: от кухнята се носеше миризма на кафе, чуваше се шумът, който вдигаше Ема, докато се приготвяше за училище. Само че сега Катрин имаше бучка на гърдата.

„Сбъркала съм — каза си тя. — Не може да е вярно.“

За трети път внимателно провери с пръсти. Усещаше тялото си изстинало дори под горещата водна струя. Но не, нямаше грешка. Под кожата й, между лявата гърда и подмишницата, ясно се напипваше бучка. Спря водата и започна да се подсушава с кърпата. Определено трябваше да вземе мерки, но не и да изпада в паника. Малките бучки обикновено бяха признак за нещо маловажно — най-вероятно инфектиран лимфен възел. Жлезите и тъканта в гърдите понякога се усещаха като бучки. Вероятно ставаше дума за нещо подобно. Разбира се, точно така беше. Нямаше причина за тревога, но щеше да се обади на доктор Ота. Просто за всеки случай.

Ами… ако?

Не.

„Няма да допусна никакви мисли за ако“ — сърдито си обеща тя.

Но много добре знаеше, че непрекъснато щеше да мисли точно за това.