Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (32)

31

Светая светих на Ейнджъл беше тристайният апартамент с две бани, който се намираше в модерна сграда на възвишението край Мишън Хайтс Мол. Във всички стаи цареше изключителен ред; обстановката беше почти спартанска. Освен в спалнята.

Или в будоара, както предпочиташе да казва Ейнджъл.

Това беше най-голямото помещение в жилището, а в него доминираше огромно легло с балдахин от кадифе, подбран в тон с червените плюшени завеси на прозорците. На едната стена бе окачено високо старинно огледало с орнаментирана рамка, от двете страни на което бяха окачени репродукции на Муха.

Никой не беше виждал това място. Нито щеше да го види. Тук се извършваше също толкова лично и изпълнено със символика свещенодействие като подготовката на матадора, който преди да излезе на арената, си слага „трахе де лусес“, костюма от светлина.

Какво да избере за тази вечер?

Тази вечер с много обич и внимание ще си подбере секси бельо от тайния каталог на „Виктория Сикрет“. После — прилепнала черна рокля, дълбоко изрязана отзад; стегнато бюстие, което поддържаше и подчертаваше пищните гърди, с които толкова се гордееше. Тази вечер си сложи копринен чорапогащник от „Блумис“, високи обувки с остри токове и диамантени обици.

Простота. Елегантност.

Тази вечер си сложи грим от „Есте Лаудър“, гланц за устни и парфюм от „Шанел“, сенки за очи и туш за мигли от „Ланком“. Русите къдрици бяха грижливо сресани и навити. След това облече бежово кашмирено палто от „Сакс“ и взе малка черна чантичка.

А под всичко това се криеше омразата.

Никой не я виждаше. Ейнджъл не позволяваше да усетят гнева, който изригваше отвътре — под маската, под дрехите, под кожата. Освен когато вече беше прекалено късно. Докато не дойдеше времето да си платят за това, което бяха направили, по същия начин както бяха платили Патрик Ханлън и Питър Валенсуела. Тази вечер бе редът на Грей.

Грей беше зодия Риби и беше лековерен като шаран. Всички те бяха такива. Също като тях и Грей беше захапал астрологичната стръв, която им бе подхвърлена от Ейнджъл. Колкото и да бе невероятно, но мъже, които иначе притежаваха остър, жив и критичен ум, се оказаха способни да повярват в измислици, отхвърлени от научните открития още през седемнайсети век. Всеки от тях искаше да повярва, че небесата, които оказват безпристрастно влияние върху простосмъртните чрез космически енергии, управляват и неговата съдба. Вярваше, че по някакъв тайнствен начин още по рождение е получил някакъв знак, който определя неговия жизнен път.

Такъв беше и лошият, богат и изнежен Грей с неговото „Дом Периньон“ и неизчерпаем запас от трева. Сега той чакаше в красивия си дом на Катидрал Хайтс. Чакаше да дойде Ейнджъл и да му каже, че тъй като Меркурий отново е във възход, а Марс е възстановил енергията си, тази нощ той ще се превърне в истинския Грей, вместо да играе всички онези роли, които бе принуден да изпълнява пред останалите. Ейнджъл щеше да му донесе благословията на звездите и отново да го отведе в дългото, мъчително пътуване на сексуалното удоволствие, както бяха правили и преди, всеки път старателно обмислено, режисирано, очаквано. Болезнената потребност от предварителна игра, бурният океан на наказанието, плавният пирует на наградата.

Ейнджъл знаеше кои изтънчено перверзни игрички най-много обича Грей, какво точно го възбужда. Тази вечер той щеше да получи всичко, всички порочни удоволствия, за които мечтаеше неговата чудовищна душа „Освен едно — помисли си Ейнджъл и се усмихна. — Тази вечер ще има и нещо различно.“

Тази вечер кулминацията щеше да бъде… уникална.