Бевърли Бартън
Изстрадана обич (18)

17.

Обаждането на Джаси изтръгна Рийв от дълбок сън. Беше в Чероки Пойнт от пет дни, през които бе прекарала голяма част от времето си заедно със сестра си. Колкото и да е странно, напоследък бе започнала да възприема Джаси Талбът като своя сестра. В свободното си време обикновено се разхождаше из града, посещаваше магазинчетата за сувенири и туристическите атракции. Във вторник бе обядвала с Реба Ъптън. В момента, в който бе споменато името на Джаси, Рийв даде ясно да се разбере, че тя ще подкрепи сестра си и ще остане лоялна към нея. Вчера пък обядва с другата видна дама на окръг Чероки — Веда Маккинън. Нейната покана я изненада, но жената се оказа толкова настоятелна, че Рийв накрая прие да обядва с нея. От любопитство, ако не от друго. Към края на обяда любопитството й се оказа напълно задоволено. Мис Веда искаше абсолютно същото, на което се бе надявала и мис Реба. Да се прави на сватовница. Докато мис Реба таеше надежда, че единственият й внук ще предпочете по-подходящата от двете червенокоси близначки, то мис Веда се опитваше да открие подходяща съпруга за сина си, Брайън.

Затова Рийв си изработи нови правила — повече никакви обеди с жени, които имат неженени синове или внуци на възраст от двадесет до шейсет години.

Снощи, след като вечеряха заедно, Рийв се остави Джаси и Кейлъб да я убедят да ги придружи до „Барът на Джаси“. Чувстваше се толкова не на място в заведението, колкото и прословутият слон, оказал се в стъкларски магазин. Въпреки това остана до края на работното време, опознавайки и тази страна от ежедневието на сестра си. Какво ли щяха да си помислят приятелите й от Чатанууга, ако можеха да я видят в задимения бар в компанията на най-обикновени мъже и жени, които работеха много, пиеха яко и трудно свързваха двата края.

— Рийв, стана ли вече? — попита я Джаси. По гласа й личеше, че е развълнувана.

Рийв се прозина.

— Не съм. Още съм в леглото. — Погледна към часовника на нощното шкафче. — Ами ти защо си станала толкова рано? Часът е едва девет и петнадесет.

— Калвин се обади току-що.

— Калвин?

— Забрави ли вече? Доктор Калвин Макнеър.

Рийв моментално седна в леглото.

— Готови ли са резултатите от ДНК-теста?

— Да. Калвин ги е получил рано сутринта. Каза, че можем веднага да отидем при него.

— Той каза ли…

— Не, не ми каза нищо. Така че — колко време ще ти е нужно, за да се облечеш и да дойдеш при мен?

— Ще трябва да си взема един душ… — В главата на Рийв се блъскаха безброй несвързани мисли, но една избутваше всички останали. Днес беше денят с главно „Д“. — Дай ми петнадесет минути. — Слава богу, че бе наела къща в града, която се намираше само на пет минути с кола от центъра на града.

— Кейлъб ще дойде с мен — информира я Джаси. — Ще имаш ли нещо против?

— Разбира се, че нямам нищо против.

— Съвсем скоро ще знаем със сигурност.

— Да, така е.

— Рийв?

— Какво?

— Ние вече знаем, нали? Ние сме сестри.

— Да, сестри сме.

— Преди да звънна на теб, се обадих на леля Сали. Казах й, че резултатите от теста са готови и че искам днес да се срещнем с нея в апартамента ми.

— Тя съгласи ли се да дойде в града и да разговаря с нас?

— Да, съгласи се. И ми обеща, че ще ни разкаже цялата истина.

— Надявам се, че сме готови да чуем цялата истина — отбеляза Рийв.

— Ако не сме, по-добре да се стегнем и да се подготвим.

— Точно така. Добре тогава, ще бъда при теб след петнадесет минути.

Рийв затвори телефона, скочи от леглото и тръгна към банята, като пътьом съблече пижамата си. Скри косата си под гумена шапка и пусна душа. Изкъпа се набързо, след което облече чифт черни маркови дънки и бял плетен пуловер. Прокара четката през косата си, сложи си малко руж и червило, грабна сакото си, дамската чанта и ключовете за колата и забързано тръгна към входната врата.

Телефонът иззвъня отново.

В първия момент реши да го остави да звъни, но се отказа. Не можеше да излезе, без да разбере кой я търси. Подхвърли сакото, чантата и ключовете на канапето във всекидневната и се спусна към телефона, закачен на стената между всекидневната и кухнята.

Стигна до него и вдигна слушалката.

— Ало?

— Госпожица Сорел?

— Да, аз съм.

— Обажда се Грифин Пауъл. Готов съм с предварителния доклад. Бих могъл да ви го изпратя по факса, или пък по пощата, но ако искате, мога още сега, по телефона, да ви съобщя основните моменти от него.

Стомахът на Рийв стържеше от глад. Имаше нужда от нещо за хапване и чаша кафе, преди да е в състояние да се изправи пред толкова много сериозни изпитания. Как се случи така, че резултатите от ДНК-теста и предварителният доклад на господин Пауъл пристигнаха по едно и също време? Защото в живота обикновено се случва точно така, напомни си тя.

— Съобщете ми основните моменти — отвърна Рийв.

— Бебе на не повече от няколко седмици е било намерено в контейнер за смет в Сивиървил от двама работници по чистотата, които трябвало да го изпразнят. И двамата мъже вече са мъртви, но съпругата на единия си спомня, че той й разказал за случая. — Грифин Пауъл замълча. Като че ли очакваше позволението й да продължи.

— Да, слушам ви. Продължете, моля.

— Добре. Бебето, момиченце, било съвсем голичко. Имало само памперс. Била мокра, мръсна и нападната от мравки. Била изхвърлена върху някакъв счупен буркан, в който все още имало сладко и захарта привлякла мравките към нея. Като се изключат ухапванията от мравките, момиченцето иначе изглеждало съвсем здраво. На едното й краче имало прорезна рана — вероятно от счупения буркан, върху който е паднала, след като са я пуснали в контейнера.

Горчива злъч се надигна към гърлото на Рийв. В продължение на една цяла минута й се струваше, че няма да може да се овладее и ще повърне. Белегът все още се виждаше на едното й бедро. Майка й винаги бе твърдяла, че белегът й останал след злополука, която претърпяла като съвсем малко бебе.

— Колко време… колко дълго е останала в онзи контейнер?

— Обадих се в полицейския участък, откъдето получих достъп до картона на бебето. Лекарят, прегледал момиченцето — вас — е заключил, че то е прекарало в контейнера между десет и двадесет и четири часа. Истинско чудо е, че сте оживяла. След това сте прекарала една седмица в болницата. Всички местни вестници публикували статии за вас. Наричали ви бебето чудо и момиченцето, твърдо решено да живее. Ще ви изпратя копия от тези статии.

— Така ли са научили за мен осиновителите ми? От вестниците?

— До известна степен. Историята не стигнала чак до вестниците в Чатанууга, но един от адвокатите на семейство Сорел, който прекарват отпуската си в планините, случайно попаднал на статия в един от местните вестници. Веднага се свързал със Спенсър Сорел, тъй като знаел, че само преди няколко седмици той и съпругата му били стигнали до решението да си осиновят дете. А дори и тогава, преди тридесет години, трудно се намирали бели деца за осиновяване.

— Значи сте разговарял с…

— С всеки жив адвокат, който на времето е работил за вашите осиновители.

— О, разбирам. Вие сте много методичен и последователен в работата си, нали, господин Пауъл.

— Правя всичко възможно. — Замълча отново, но този път не изчака позволението й да продължи. — Възползвайки се от парите и социалното си положение, двамата Сорел получили попечителство над вас в деня, в който ви изписали от болницата. Но вие нямате нужда от допълнителна информация по отношение на живота ви като дъщеря на Лесли и Спенсър Сорел, нали? Вие искате да разберете кой ви е изхвърлил в онзи контейнер за боклук.

Сърцето на Рийв вече биеше като обезумяло в гърдите й.

— Открихте ли кой…

— Не са били извършени никакви арести — информира я Грифин Пауъл. — Така и не открили кой ви е изхвърлил, макар че разполагали с описанието на някакво подозрително лице, което изхвърлило пакет с размера на новородено бебе в контейнера в нощта, преди да бъдете намерена. Истината е, че полицаите дори не са се опитали да издирят онзи човек. Нито пък са си дали кой знае какъв зор да открият рождената ви майка.

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Спенсър Сорел не искал рождената ви майка да бъде открита. Направил всичко възможно, за да принуди органите на реда, даже и тези извън вашия град, да заведат случая като неразрешен.

На Рийв й бяха необходими няколко минути, за да смели тази информация. Господин Пауъл я изчака търпеливо. Най-накрая тя проговори отново.

— Това ли е всичко, до което се добрахте?

— На този етап от разследването, да. След няколко дни обаче би трябвало да знам повече. Опитвам се да получа достъп до данни, които не са обществено достояние. Агентите ми, а и аз лично, се опитваме да заобиколим официалните канали и се надявам, че съвсем скоро ще разполагам с пълния списък на близнаците, родени в радиус от сто мили около Сивиървил и окръг Чероки приблизително по времето, когато се предполага, че сте родена. Плюс-минус един месец.

— И след като го получите?

— Ще го използваме, за да проследим всяка двойка близнаци и тяхната биологична майка. Ако остане дори една двойка близнаци, за които не се знае нищо, то тогава…

— То тогава тази двойка може да се окажем ние двете с Джаси.

— А ако открием името на майката върху акта за раждане, това ще означава, че ще можем да проследим движението й през последните тридесет… не, тридесет и една години.

— На теория изглежда толкова просто — подхвърли Рийв.

— Разследване като това никога не е просто — увери я Грифин. — Може да се окаже, че всички близнаци са налице. Ако пък все пак се намери двойка близнаци, за които не се знае нищо, може да възникнат затруднения с установяването на майката. А ако тя е човекът, който е пожелал да се отърве от децата, повече от сигурно е, че отдавна е напуснала щата и си е сменила името. Съществува и друг сценарий — майката не е искала да се лиши от децата си, но те са били изхвърлени от друг човек, който може дори да е посегнал на живота й, за да я принуди да мълчи.

Рийв тихичко ахна.

— Това е само една от много теории, по които работим.

— Да, разбирам. Чуйте, господин Пауъл, резултатите от ДНК изследването вече са тук и аз тъкмо тръгвах за кабинета на лекаря.

— Не мисля, че имате нужда от тези резултати, нали, госпожице Сорел?

— Не и за да докажа, че Джасмин е моя сестра. Лелята на Джаси обаче ще се съгласи да разговаря днес с нас само ако й предоставим неопровержимо доказателство, че сме близначки. Ще ви помоля да тръгнете от Ноксвил и да дойдете тук, за да я разпитате. Възможно е тя да разполага с жизненоважна информация, която да ни помогне да разкрием самоличността на нашата майка и да я открием… ако все още е жива.

— Ще трябва да направя някои промени в графика си, след което ще тръгна веднага. Къде да се срещна с вас?

— Апартаментът на Джаси се намира точно над бара, в самия край на улица „Лоден“. Не можете да го пропуснете. Ще видите външното стълбище, което ще ви отведе право в апартамента.

— Добре тогава. Ще се видим след няколко часа.

Рийв затвори телефона, върна се във всекидневната и, стиснала сакото и чантата си в ръка, излезе от къщата. Даваше си сметка, че до обяд може вече да е получила отговорите на някои от най-важните въпроси в живота й.

 

 

Джаси посрещна Рийв на вратата към чакалнята на доктор Макнеър, сграбчи я за ръцете и ги стисна с все сила.

— Готова ли си за това?

— Да. А ти?

— Не зная защо съм толкова нервна. В края на краищата и двете вече знаем какъв ще бъде резултатът от тези изследвания. Не е нужно Калвин да ни го съобщава.

— Но когато ни го съобщят официално, това вече се превръща в неоспорим факт.

Джаси се разсмя и пусна ръцете на Рийв.

— Ще повярваш ли, че аз дори зная значението на тази дума? Не съм нито глупава, нито неграмотна. О, зная, че не съм завършила колеж и не притежавам нито лустрото, нито изтънчения ти стил, но аз познавам живота и съм постигнала всичко на този свят съвсем сама. Аз…

— В момента бърбориш глупости, скъпа. — Кейлъб застана до Джаси и я прегърна през кръста. Усмихна се на Рийв и обясни: — Винаги когато е нервна прави така.

Рийв насочи поглед към Джаси.

— Виж, зная, че от момента, в който се запознахме, започнах да се държа малко снобски и ти вероятно си останала с впечатлението, че гледам на теб отвисоко, но…

— Ти наистина ме гледаше отвисоко — прекъсна я Джаси. — Но кой би могъл да те вини за това? В края на краищата ако можеше сама да си избереш сестра, аз съм повече от сигурна, че изобщо не би се спряла на мен, нали?

— Не и при първата ни среща, но това беше преди да те опозная. Двете с теб още не се познаваме добре, но последните няколко дни, които прекарах заедно с теб, ми позволиха да осъзная, че ти си една много специална личност, Джасмин Талбът. Ти си умна, забавна и много грижовна. От теб просто струи жизнерадост и светлина. Освен това си прозорлива делова дама, създала своя успешен бизнес от нулата и постигната немалко в живота.

Джаси, зяпнала от изумление, се вгледа изпитателно в лицето на Рийв.

— Струва ми се, че с тази реч я накара да загуби и ума, и дума — отбеляза Кейлъб.

— По дяволите, това е много повече отколкото можех да очаквам. Надявах се, че си започнала да ме приемаш поне мъничко. — Джаси се усмихна широко. — Но изобщо не предполагах, че може да ме харесваш толкова много, колкото аз харесвам теб. Зная, че двете сме много различни, но…

— Но ние сме близначки, които имат много общи неща помежду си — довърши вместо нея Рийв. — Ако не друго, поне със сигурност сме родени от едни и същи биологични майка и баща.

Секретарката на доктор Макнеър, Лин Суиндъл, се провикна отвътре:

— Джаси, готови ли сте вече да разговаряте с доктор Макнеър. Той ви очаква в кабинета си.

Рийв и Джаси се спогледаха, усмихнаха се и кимнаха.

— Идваме — извика в отговор Джаси, присегна се и сграбчи ръката на Кейлъб.

Тримата влязоха в малкия претрупан кабинет.

Докторът се изправи, за да ги посрещне.

— Настанявайте се. — Той посочи с ръка двата обикновени метални стола, поставени пред бюрото му. След това погледна Кейлъб и сви рамене. — Боя се, че ти ще трябва да постоиш прав. Съжалявам.

— Няма проблем — увери го Кейлъб.

Рийв и Джаси седнаха една до друга. И двете изглеждаха напрегнати. Джаси се настани на самия край на стола, докато Рийв кръстоса глезени и скръсти ръце в скута си.

— Не зная доколко сте запознати със структурата на ДНК — дезоксирибонуклеиновата киселина — но тя е универсално приетия и единствено надежден начин за идентификация. В момента се използват два начина на изследване — първият е много подробен и прецизен, но отнема някъде между три седмици и три месеца. Тъй като вие искахте бързи резултати, в лабораторията, в която изпратихме вашите ДНК, са използвали другия метод на изследване — този на полимеризираната верижна реакция — който напоследък се използва все по-широко от органите на реда и правосъдието. Целият процес протича в една-единствена епруветка, която съдържа…

— Давам си сметка, че изследването на ДНК сигурно е изключително интересен процес, доктор Макнеър — прекъсна го Рийв, — но бих ви помолила да пропуснете урока по химия и да преминете направо към резултатите от нашия тест.

Червендалестото на лице на Галвин стана червено като цвекло.

— О, разбира се, госпожице Сорел. Разбира се. Извинете, че…

— Мили боже, Галвин, стига си го увъртал, моля те! — Джаси скочи от стола. — Кажи ни, че ДНК-тестът е потвърдил по безспорен начин, че Рийв и аз сме близначки.

— Ами, да. — Галвин нервно преглътна. — Резултатите от теста, които са представени като серия от точици… — Джаси нетърпеливо изръмжа. Галвин замълча, осъзнал, че се кани да се впусне в поредното дълго обяснение. — Да, резултатите от теста потвърждават, че Джасмин Талбът и Рийв Сорел са идентични близначки.

— Знаех си! — Джаси сграбчи ръцете на Рийв, изправи я на крака, прегърна я и с все сила я притисна към себе си.

Рийв, несвикнала на подобна публична демонстрация на емоции, не отвърна на прегръдката веднага. Изчака почти цяла минута, преди да обвие ръце около сестра си и да я притисне към себе си. Това бе само първата стъпка в разкриването на истината за тяхното раждане. Част от Рийв искаше да не бе чувала никога за Джаси Талбът, да не бе идвала в Чероки Пойнт в търсене на своята двойница. Сега вече съзнаваше, че животът им — нейният и на Джаси — никога повече няма да бъде същия както преди. Беше започнала разследването, тласкана от любопитство и изгарящата потребност да узнае истината. А сега разследването бе започнато да набира скорост и тя имаше чувството, че животът й излиза извън контрол. ДНК-тестът потвърди факта, че има сестра. Сали Талбът бе обещала да им разкаже всичко, което знае. А Грифин Пауъл очакваше скоро да разкрие самоличността на майка им.

Единственото, което й оставаше, бе да продължи да се движи с приливната вълна и да се надява, че истината няма да разруши живота им — нейния и на сестра й.