Бевърли Бартън
Изстрадана обич (11)

10.

След като прекара на крак цялата нощ и направи всичко възможно, за да намери Беки Олмстед, Джейкъб започна постепенно да се примирява с мисълта, че младата проститутка наистина е жената от виденията на Джени. А ако това наистина се окажеше така, тялото й в момента можеше да се намира на поне дузина различни места. Районът около града бе пълен с потоци, реки и езера. Тялото можеше и никога да не изплава на повърхността, така че единствената му възможност да хване убиеца бе чрез разследване убийството на Джеръми Тимънс.

Джейкъб паркира джипа на алеята, слезе от колата, приближи се до задната врата на къщата и почука. Далас веднага отвори и го покани в кухнята.

— Изглеждаш съсипан от изтощение. Искаш ли чаша кафе? — попита той.

Джейкъб се изсмя.

— През нощта изпих няколко канички, но ако ми предложиш малко бекон, яйца и бисквити, ще…

— Тази сутрин аз приготвих закуската. Бъркани яйца и препечени филийки. И да не ти харесва, няма друго.

Джейкъб свали якето и шапката си марка „Стетсън“, окачи ги на закачалката до вратата и седна на масата.

— Как се чувства Джени тази сутрин?

— Заспа. Най-накрая. И не ми се ще да я будя. — Далас сипа кафе в една чаша и я остави на масата пред Джейкъб.

— Момичето на Олмстед го няма никъде — рече Джейкъб.

— Хм-хм… — Далас махна капака на тигана, оставен върху печката, и сипа от бърканите яйца в една чиния. Разви алуминиевото фолио, с което бе загърнат няколко намазани с масло препечени филийки, отдели четири, постави ги в чинията и я подаде на Джейкъб.

— За момента имам едно сигурно убийство и второ, което изглежда твърде вероятно. Не зная със сигурност дали съществува връзка между двете, но инстинктът ми подсказва, че са свързани. Мисля, че човекът, убил Тимънс — който и да е той — е отнел живота и на момичето на Олмстед. За момента не зная защо. Ако успея да отговоря на този въпрос, може би ще мога да стигна и до убиеца.

Далас подаде на Джейкъб нож, вилица и лъжица, след което посочи с глава към двата буркана със сладко, поставени редом с комплекта за сол и пипер, в средата на масата.

— Имаме сладко от ягоди и от грозде. Избери си.

Далас сипа и на себе си чаша кафе и седна срещу Джейкъб.

— Не може да се каже, че си изкарваш хляба по лесния начин — подхвърли той. — Веднага щом стана шериф ти се наложи да се изправиш срещу сериен убиец, който едва не уби Джени. А след това, преди да успееш и дъх си поемеш, трябваше да се разправиш с онези двете психопатки, които измъчваха жертвите си до смърт. А сега, тъкмо когато реши, че нещата започват да се успокояват, на главата ти се натресе още едно — а по всяка вероятност ще се окажат две — нови убийства. И това преди още да си направил една година като шериф.

Джейкъб намаза и четирите филийки със сладко от грозде.

— Двете убийства са достатъчно сериозен проблем, но аз лично бих предпочел да се изправя пред два изолирани случаи, вместо да се налага да разследвам поредица от свързани убийства, при които броят на труповете постоянно расте.

— Надявам се да си прав и последните две убийства да се окажат някакъв изолиран случай. Убиецът би могъл да е недоволен клиент, решил да си го изкара на Тимънс и Беки Олмстед. А може и да се окаже, че Тимънс и момичетата му по някакъв начин са се набъркали в търговията с наркотици. Твърде вероятно предположение, предвид естеството на работата им. — Далас поднесе чашата към устните си и погледна към Джейкъб над нея.

Джейкъб въздъхна тежко.

— Но? Хайде, кажи го. Зная, че според теб, в тези убийства има нещо повече.

— Нито един недоволен клиент, колкото и да е откачен, не би се опитал да удуши жертвата си. Същото важи и за търговците на наркотици. Такива хора обикновено използват пистолет. Бърза и чиста работа.

— Удушаването на жертвата изглежда далеч по-лично, нали? — Джейкъб разбърка яйцата в чинията си и поднесе вилицата към устата си.

Далас кимна.

— В повечето случаи. На твое място бих търсил ревнив любовник. Или…

— Или?

— Или удушаването да се окаже нещо като визитната картичка на сериен убиец.

Джейкъб преглътна.

— По дяволите!

— Не твърдя, че си имаме работа с друг сериен убиец, но не бива да пренебрегваш и тази възможност. Престъплението, което Джени видя, носи елементи на ритуално убийство. И аз не мисля, че убиецът го прави за пръв път.

— Досега в окръг Чероки не сме се сблъсквали с убийство, което да прилича на онова, което е видяла Джени. Не и откакто съм шериф.

— Възможно е това да е първото му убийство в окръга. Другите жени, убити от него, може да са живели в съседни окръзи или дори в други щати.

— Ако наистина става дума за сериен убиец и ако червенокосата наистина е негова жертва, защо е трябвало да убива и Тимънс? — Джейкъб се досети за отговора преди още Далас да му отговори. Това бе единственото логично обяснение.

— За да не позволи на Тимънс да го разпознае. Ако Тимънс го е уредил при едно от неговите момичета, а впоследствие се окаже, че същото това момиче е безследно изчезнало, Тимънс веднага ще го идентифицира.

— Човече, надявам се да грешиш, макар да ми се струва, че разсъжденията ти са правилни. — Джейкъб изгълта останалите яйца, излапа още три препечени филийки и отпи от кафето си.

— Давам си сметка, че докато не открием тялото, не можем да сме сигурни, че Беки Олмстед е наистина мъртва — рече Далас. — Но ако разполагаме с нейна снимка, бихме могли да я покажем на Джени, за да се уверим дали наистина тя е жената от видението й. Ако е тя и ако, естествено, не се появи отнякъде, ще можеш да започнеш разследване и да я водиш най-малкото като безследно изчезнала.

— Имам снимка на Беки. — Джейкъб погледна към коженото яке, окачено на закачалката до вратата. — Майка й ми даде една снимка от последната й година в гимназията. Бих искал Джени да я погледне.

— Да. Добре. Ще й я покажем веднага щом се събуди — отвърна Далас. — А междувременно, защо не проведем няколко телефонни разговора, за да проверим дали в някой от съседните окръзи не са били извършени убийства, сходни на това от видението на Джени? Ще започнем със Сивиър, Нокс, Блаунт и Лудон.

— Аз ще поема Сивиър и Лудон — рече Джейкъб. — Познавам шерифите в тези два окръга.

— Добре. Значи за мен остават Нокс и Блаунт.

Джейкъб бе научил много от тънкостите, свързани с разследване на престъпления и преследване на престъпници от Далас, който беше бивш агент от ФБР. Запознаха се през януари и от тогава насам станаха добри приятели. Още при първия случай, който разследваха, установиха, че работят добре заедно. Джейкъб високо ценеше и уважаваше съпруга на Джени.

Когато Фарлан Маккинън предложи на Джейкъб, току-що пенсионирал се от флота и оставил зад гърба си кариерата на тюлен, да се кандидатира за шериф, Джейкъб погледна неохотно на това предложение. В края на краищата, той беше войник, а не юрист. Старият Маккинън обаче, подкрепен от неколцина от политическите фигури в града, го убеди да се кандидатира. Никой не бе по-изненадан от него самия, когато спечели изборите със съкрушителна победа. Зае поста с убеждението, че ще може да върши работата, тъй като Чероки Пойнт в никакъв случай не можеше да се нарече център на криминалната престъпност. Нямаше откъде да знае, че нещата ще се променят — към по-лошо — скоро след избора му.

— Нека отново да си припомним основните факти от видението на Джени и да се опитаме да си изградим представа за начина на действие на нашия убиец — предложи Джейкъб. — Това, в случай, че той наистина се окаже сериен убиец.

— Добре, започвай — съгласи се Далас.

— Така… Той души жертвите си с черна атлазена панделка. Убива червенокоси жени. — Джейкъб поклати глава. — Не просто червенокоси жени, а червенокоси проститутки. Или, може би, жени, които смята за курви.

— Продължавай.

— Обладава жените само мигове преди да ги убие. След това изхвърля телата им в… — Джейкъб рязко замлъкна. — По дяволите, как не се сетих по-рано! Само преди няколко дни от река Тенеси близо до Лудон е било извадено тяло на проститутка.

— Точно така. Спомням си, че четох някъде за това. — Далас кимна към телефона. — Най-напред ще се обадим на шерифа на окръг Лудон, за да проверим дали и тяхната жертва е била удушена с черна панделка. И дали е била сексуално малтретирана. Ако случаят е такъв, тогава…

— Тогава можем да сме сигурни, че сме изправени срещу сериен убиец.

Петнадесет минути по-късно, малко след като Джейкъб приключи разговора си с Уит Езел, шериф на окръг Лудон, Джени влезе в кухнята и се приближи право до него. Постави ръка на сърцето му и двамата се спогледаха, общувайки без думи.

— Мъжът, който уби младата жена, е убивал преди и ще продължи да убива — с едва доловим шепот промълви Джени.

Далас застана зад съпругата си, но не я докосна.

— Да не си имала друго видение?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не точно видение. Беше по-скоро някакво чувство. Долових огромна мъка. На повече от една жена. Неизмеримата тъга, която почувствах, не би могла да бъде породена от една-единствена душа.

— Добре ли си? — Далас обърна Джени към себе си и с любов погали лицето й с върховете на пръстите си.

Тя му се усмихна колебливо и хвана ръката му.

— Добре съм. Хайде да седнем.

Далас веднага й помогна да се настани до масата. Приготви й чаша горещ чай и седна до нея. След това се обърна към Джейкъб.

— Разкажи ни какво научи от шериф Езел.

Джейкъб се разположи при тях.

— В първия момент не изглеждаше особено очарован от обаждането ми в неделя сутрин.

— Обзалагам се, че е така — засмя се Далас.

— Кой е шериф Езел и защо сте разговаряли с него? — Джени поднесе чашата към устните си, отпи глътка чай и въздъхна.

— Той е шерифът на окръг Лудон — отвърна Джейкъб. — Преди няколко дни намериха тялото на проститутка в реката, малко над язовира и…

— Вие двамата сте решили, че това убийство може би е свързано по някакъв начин с убийството от видението ми — довърши вместо него Джени.

Далас и Джейкъб кимнаха утвърдително, а след това Джейкъб заговори отново.

— Жената, която са намерили в реката, е била идентифицирана като Кет Бейкър — момиче на повикване от Ноксвил. Изчезнала преди по-малко от седмица.

— Червенокоса ли е била?

— Да. Косата й е била боядисана. Но, като се абстрахираме от тази техническа подробност, тя всъщност е била червенокоса.

— А причината за смъртта? — попита Далас.

— Удушаване. — Джейкъб премести поглед от Далас към Джени. — Намерили черна атлазена панделка, завързана около шията й.

Джени ахна.

Далас изсумтя.

— Същият начин на действие като във видението на Джени.

— Може да съм видяла нещо, което вече се е случило — обади се Джени. — Възможно е жената от видението ми да е Кет Бейкър.

— Възможно е — съгласи се Джейкъб. — Аз обаче съм готов да се обзаложа, че ти всъщност си видяла Беки Олмстед — изчезналата проститутка от Чероки Пойнт.

— Хайде да се обадим и на шерифите в другите окръзи, за да проверим дали убийството на Кет Бейкър не е изолиран случай. — Далас погледна към Джени. — Искам да хапнеш нещо, а след това да отидеш си починеш малко. И при никакви обстоятелства не прави каквото и да било без мен. Разбра ли?

Джени се присегна и потупа ръката на Далас.

— Разбрах.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Джейкъб се засмя, без да разтваря устни.

— Радвам се да видя, че тя най-накрая реши да послуша някого. Двамата с Джаси неведнъж сме я предупреждавали да не задълбава прекалено навътре и да не се опитва да разгадава мислите на даден престъпник, но тя никога не ни обръщаше внимание.

— Нищо подобно — възрази Джени. — Разбира се, че обръщах внимание. Само че, от време на време, чувствах какво трябва да се направи и просто го правех.

Клетъчният телефон на Джейкъб иззвъня. Джени нервно подскочи. Джейкъб бързо се изправи, извади телефона от калъфа, окачен на колана му, и отговори на обаждането.

— Бътлър слуша.

— Шерифе, мисля, че май намерихме тялото на Беки Олмстед — информира го заместникът му Джо Харт. — Преди около два часа двама рибари извадили женско тяло от водите на езерото Дъглас.

— Разполагаме ли с някакви подробности?

— Малко. Жената е млада. И тялото очевидно е било хвърлено във водата съвсем скоро.

— Знаеш ли номера на шериф Флойд?

— Да.

— Продиктувай ми го. Ще се свържа с Ноланд и ще се опитам да разбера нещо повече. — Джейкъб разкопча джоба на ризата си, извади отвътре малко тефтерче и химикал и бързо надраска телефонния номер. — Благодаря.

После върна телефона в калъфа му и насочи поглед към Далас.

— Тази сутрин двама рибари извадили женско тяло от езерото Дъглас. Би могло да е на Беки Олмстед.

И двамата мъже се обърнаха към Джени.

— Чакайте да видя дали ще почувствам нещо — рече тя.

— Може би не бива да го правиш. — Далас се намръщи. — И без друго си достатъчно изтощена.

— Няма да навлизам много надълбоко. — Тя затвори очи и се опита да се съсредоточи.

Далас, хванал двете й ръце със своите, я наблюдаваше закрилнически. Джейкъб се приближи до вратата, извади снимката на Беки Олмстед от джоба на якето си и излезе на покритата задна веранда. Прибра снимката в джоба на ризата си и избра номера на шериф Флойд. Наложи му се да разговаря с няколко от заместниците, преди да успее да се свърже със самия шериф. В този момент Далас се появи през задната врата и го погледна в очите.

— Джени твърди, че тялото, което са намери в езерото Дъглас, е на жената от видението й.

Джейкъб кимна, извади снимката на Беки от джоба на ризата си и я подаде на Далас.

— Попитай я дали е тя.

Далас взе гимназиалната снимка и се върна обратно в кухнята. Джейкъб се съсредоточи върху телефонния разговор.

— Шериф Флойд, обажда се шериф Бътлър от окръг Чероки. Разбрах, че имате нов случай на убийство.

— Да, така е. Защо се интересуваш?

— Една жена от Чероки Пойнт изчезна безследно. За последен път е била видяна снощи. Става дума за млада проститутка. Сводникът й също беше убит. Удушен.

— Дайте ми някакво описание.

— Както вече казах, става дума за младо момиче. С червена коса. Високо около метър и осемдесет. Слаба.

— Отговаря на описанието на нашата удавница. Разполагате ли с човек, който би могъл да идентифицира тялото? Гледката не е особено приятна, макар че, според нашия съдебен лекар, тялото е престояло във водата не повече от десет-дванадесет часа.

— Нашето момиче се казва Беки Олмстед. Има майка и втори баща. — Джейкъб леко се поизкашля. — Бихте ли ми казали как точно е умряла?

— Може да се е удавила, но според мен, първо е била удушена и след това е била хвърлена в езерото — отвърна шериф Флойд.

— Попаднахте ли на някаква конкретна улика, която да сочи, че смъртта е настъпила вследствие удушаване?

— Около шията й все още има някаква черна панделка. Тази информация, естествено, няма да бъде разпространявана. Кожата под панделката изглежда протрита. А и самата панделка се е врязала доста силно в плътта й.

Джейкъб пое дълбоко въздух и бавно издиша.

— Обърнете внимание на съдебния лекар да провери дали е била изнасилена.

— Мисля, че споменахте, че става дума за проститутка.

— Ако подозренията ми се потвърдят, последният сексуален контакт на момичето не е бил по взаимно съгласие. Може да е била упоена. И по всяка вероятност е била изнасилена само минути преди да умре.

 

 

Веда Маккинън се върна от неделната служба в методистката църква, която посещаваше откакто бе дошла в Чероки Пойнт като млада булка. Макар да произхождаше от семейство на презвитерианци, тя бе сменила вероизповеданието си за радост на съпруга си и родителите му. В онези ранни години тя наистина полагаше огромни усилия да зарадва Фарлан и семейството му. Копнееше да бъде приета като една от тях, да се почувства част от семейството. И макар бракът им да не беше съвършен, навремето двамата с Фарлан се обичаха. А когато роди Брайън, всички от семейство Маккинън започнаха да се отнасят с нея като с кралица. С времето обаче нещата започнаха да се променят. Неуспешно се бе опитала да роди на съпруга си още деца, но след пет последователни спонтанни аборта лекарите я предупредиха да не забременява повече. Само ако бяха имали още деца… Може би една дъщеря…

Абра я посрещна във фоайето и взе палтото и чантата й.

— Господин Фарлан слезе ли вече? — попита Веда.

— Да, мадам. Двамата с Уолъс са в кабинета.

— Ами господин Брайън?

— Тази сутрин не съм виждала господин Брайън.

— Благодаря. — Веда свали ръкавиците си и ги подаде на икономката. — Днес бих искала да сервираш обяда в един и половина.

— Да, мадам.

Веда вдигна поглед към стълбището, застлано с килим, и се запита дали Брайън е все още в леглото. Той често спеше до късно през уикендите, макар че никога преди не бе отсъствал по цяла нощ. Когато след развода си с Филис Брайън отново се върна да живее при тях, той обзаведе наново двете стаи и банята, разположени в другия край на коридора. При нормални обстоятелства Веда нямаше как да разбере, че предишната вечер той се бе прибрал у дома малко преди зазоряване. Само че този път Веда беше будна и чакаше. Не сина си обаче, а съпруга си. На Фарлан не му бе присъщо да отсъства от дома цяла нощ, макар че тя нямаше никаква представа как прекарва нощите си, когато е далеч от дома.

Предишната вечер Веда си легна в единадесет, но не можа да заспи, защото знаеше, че Фарлан все още не се е прибрал. Беше телефонирал по-рано вечерта и бе оставил съобщение на Абра. В три сутринта Веда стана от леглото, облече халата си и седна пред прозореца, който гледаше към алеята пред къщата. Видя Брайън да вкарва поршето си в гаража, а след това го чу да се качва по задното стълбище. Веда предпазливо открехна вратата на спалнята и видя сина си, който притича по коридора и се скри в стаята си. Точно когато вратата се затвори след него, големият стенен часовник във фоайето отброи пет удара. Пет часа.

Къде ходеше синът й и какво правеше в свободното си време си беше негова работа. Той вече не беше момче, а четиридесет и две годишен мъж. Вероятно бе прекарал нощта с някоя жена и това бе напълно разбираемо. В края на краищата един мъж си имаше своите потребности. Само че в момента я занимаваха не потребностите на сина й, а нуждите на съпруга й. В последно време сексът не присъстваше редовно в живота им. Тя самата бе загубила интерес към секса малко след като навърши петдесет, но бе продължила да се преструва, за да достави удоволствие на съпруга си. С времето обаче сексуалните апетити на Фарлан също намаляха и съвсем наскоро той бе имал повод да отбележи, че сега, когато вече бе на седемдесет и пет, определено предпочита доброто ядене пред доброто чукане.

През всичките години, последвали злополучната му изневяра, Фарлан й бе безусловно верен. Или поне тя така смяташе. В края на краищата той й се бе заклел, че никога повече няма да позволи на друга жена да застане между тях. А тя бе дала ясно да се разбере, че ще посегне на живота си, ако разбере, че той отново й изневерява. Не беше съвсем сигурна дали наистина бе готова да се самоубие, но по-важното в случая бе, че бе успяла да убеди Фарлан в сериозността на намеренията си.

Веда прекоси коридора и почука на затворената врата на кабинета.

— Може ли да вляза?

Дочу приглушени гласове, а след това нечии стъпки. Вратата се отвори и срещу нея застана Уолъс. На лицето му грееше широка усмивка. Бедничкият Уолъс се усмихваше през повечето време. Беше щастлив като човек, узнал тайна, неизвестна на никого другиго. Кой знае какви загадъчни мисли се лутаха в детския му, недоразвит мозък.

— Имам си куче — рече й Уолъс. — Намерих го тази сутрин в предния двор. Фарлан смята, че е улично куче, но ми каза, че мога да го задържа, ако му направя легло в гаража. Ти нямаш нищо против, нали, Веда?

Куче? Веда не обичаше особено животните и никога не позволи на Брайън да си има домашен любимец. Освен това винаги се бе противопоставяла на идеята Уолъс да задържи някое от изпадналите животинчета, които мъкнеше в дома им — нещо, което се случваше доста често.

— Каква хубава новина. Куче, значи.

— Ще го държа навън и то изобщо няма да те притеснява. Обещавам. Ще го кръстя Споти, защото е бяло на черни петна. Мислиш ли, че името е хубаво? — Колкото по-възбуден беше Уолъс, толкова по-бързо говореше. — Фарлан каза, че мога да помоля Абра да ми даде няколко стари одеяла, за да му направя легло. И да я помоля да му приготви някаква храна.

— Да, да, скъпи. Хайде отивай да се погрижиш за Споти.

Уолъс изхвърча край нея и се спусна надолу по коридора. Беше едър като мечка човек с ума на малко момче. Веда изправи рамене и влезе в личните владения на съпруга си. Спря се на прага и не помръдна, докато той не я погледна от кожения фотьойл, на който седеше.

— Влез и затвори вратата — подкани я Фарлан. — Сигурен съм, че онова, което искаш да ми кажеш, трябва да бъде изречено на четири очи.

Тя се обърна, затвори вратата, след което отново погледна съпруга си.

— А онова, което ти имаш да ми кажеш, също ли трябва да бъде изречено на четири очи? — попита тя и прикова поглед върху лицето му.

— Не стой там и не ме гледай толкова сърдито. Ела насам и седни. — Посочи й фотьойла срещу неговия. — Как мина проповедта на преподобния Пратер?

Тя скръсти ръце в скута си.

— Попита за теб. Казах му, че напоследък се чувстваш малко потиснат.

— Една напълно приемлива от социална гледна точка лъжа.

Доловила хумора в гласа му, тя го изгледа с блеснал от гняв очи.

— Изобщо нямаше да се налага да лъжа, ако беше станал навреме и бе присъствал на проповедта заедно с мен.

— Престани да говориш със заобикалки, Веда. Хайде, попитай ме направо.

— Много добре. — Тя пое дълбоко въздух, опитвайки се очевидно да се успокои. — Къде беше цяла нощ? Тази сутрин се прибра чак на зазоряване.

— Отидох с колата до Сивиървил и си взех стая в хотел. — Погледът му срещна нейния. Веда забеляза в очите му предизвикателство, каквото не бе виждала от години. — И прекарах една приятна нощ с много забавна млада жена.

Лицето на Веда пламна. Ударите на сърцето й започнаха да отекват оглушително в ушите й.

— Казваш го така, сякаш смяташ, че не ми пука, че си нарушил обещанието, което ми даде преди години. Как си могъл? И как се осмеляваш да се държиш толкова арогантно и пренебрежително към мен?

— Ако имаш намерение да се самоубиваш, мила моя, защо не изчакаш да мине неделният обяд? Абра е приготвила крехки ребърца, а ти знаеш, че това е любимото ми ядене.