Бетани Кембъл
Любов като на кино (1)

Първа глава

Мъжът, дошъл зад кулисите, имаше странен вид. На Ники й напомняше на злобно, съсухрено джудже, нелепо облечено като бизнесмен от Манхатън. Макар че беше дребен, излъчваше самочувствие на богат и важен човек. Тя никога не би го пуснала в гримьорната си. Обаче самата Ивлин, съпритежателка на нощния клуб, го придружи, а тя фанатично се грижеше за спокойствието на своите изпълнители. Но сега изглеждаше притеснена.

Мъжът обяви със скрибуцащ гласец, че е адвокат и се казва Ласлоу Роуч. Без да чака покана, той се настани на единствения стол. Блестящите носове на скъпите му обувки едва докосваха пода. Нареди на Ивлин да напусне гримьорната. За нейна изненада Ивлин се подчини и подкара инвалидната си количка, с вечната цигара в уста.

Ники отгатна три неща за малкото човече: първо — беше богат, второ — нямаше чувство за хумор, и трето — каквото и да мислеше за нея самата, вероятно не беше прав. Външният вид, особено нейният, подвеждаше. Тя беше млада жена с тайни, които добре пазеше. В момента изглеждаше богата и красива, обсипана с диаманти — призвана да постигне нещо голямо. Всъщност диамантите бяха фалшиви, миналото й — объркано, а всичко, към което се стремеше, беше най-обикновено бъдеще. Не таеше мечти за величие. С това беше наясно.

Ники се чудеше каква работа може да има с нея един адвокат. Ласлоу Роуч изглеждаше петдесетгодишен. Беше по-нисък и по-слаб от нея, но внушаваше страхопочитание. Носеше скъпо палто от кашмир, което не свали. Явно му беше много горещо в наблъсканата с вещи гримьорна, ала очите му оставаха студени. Пресипналият му гласец също беше студен.

— Имам едно предложение. Напълно законно. Мога да направя така, че да се осъществи най-голямата ви мечта.

Що за предложение беше това? Защо, по дяволите, го беше довела Ивлин? Да не е превъртяла?

Ники Трип често беше ставала свидетелка на това, в какво се превръщат хората с големи мечти. Нейните мечти бяха обикновени и тя не възнамеряваше да ги променя. Убедена беше, че само така животът й може да бъде спокоен. Години наред двете с леля й Ронда се изхранваха от най-непрестижните жанрове на шоубизнеса. Ники познаваше само този живот. Ронда, която винаги беше разчитала на късмета си, го обичаше. Но девойката и тогава, както и сега, не харесваше шоубизнеса. Леля й все искаше да се издигне, а най-голямото желание на Ники беше да остане вярва на себе си — и при това да бъде съвсем обикновена.

Сегашното й всекидневие далеч не беше обикновено. Тя си изкарваше хляба като шест вечери всяка седмица изобразяваше шест различни богати и прочути личности, които бяха все звезди. Също като Ронда преди години, Ники беше професионална имитаторка в нощния клуб на Ивлин в Гринидж Вилидж, който едва се крепеше на ръба на мизерията. След смъртта на леля й Ивлин я взе под своя закрила. Как ли Ласлоу Роуч беше успял да приспи нейната бдителност?

Ники се погледна в огледалото, а той продължаваше да я наблюдава все така студено. Заговори пак, докато момичето разкопчаваше колието си от фалшиви диаманти.

— Искам да отидете в Лас Вегас. Да се престорите на Кареса и да се омъжите — бързо изстреля Роуч. После извади златна кутийка от палтото си и й подаде гравирана картичка. Ники само й хвърли един уплашен поглед. — Аз съм главният адвокат на Кареса и съм упълномощен да я представям.

— Какво?

— Искам да идете във Вегас — вместо Кареса — и да се омъжите.

Думите му едва достигаха до съзнанието й. В този момент тя сякаш чу от отвъдното изнурения глас на леля си Ронда: „О, Ники, животът е въртележка и всеки се опитва да хване златния пръстен. Ако някога го достигнеш, трябва да го стиснеш здраво. Кой знае? Може пък да осъществиш най-съкровеното си желание!“. Ники настръхна. Не знаеше как да тълкува призрачния глас — дали като насърчение или като опит да я предпази. Роуч срещна втренчения й поглед със сивите си стоманени очи. Премести се така, че върховете на обувките му стъпиха по-плътно на пода. Очакваше отговора й, зачервен от жегата и от нетърпение. Тя му отговори с пренебрежителен смях, който прозвуча странно и не прилягаше на съвършения й грим и на сребърните пайети по роклята.

— Но това е смешно! Вие си измисляте!

— Не, истина е… — По увехналото му лице нямаше и следа от усмивка. — Просто мярка за сигурност. Хората от охраната на Кареса искат да сте във Вегас вместо нея и да се омъжите.

— Да се омъжа? — пак се разсмя Ники. — Да се престоря на Кареса и да се омъжа? Какво означава това?

„Роуч трябва да е станал жертва на налудничави идеи“, помисли си тя. Е, добре, можеше да имитира Кареса. Огледа се унило в огледалото. Наистина, невероятно приличаше на нея, ала само защото това й бе станало професия. Все още беше с костюма на звездата и претенциозния й грим, а косата й се спускаше като водопад — добре познатата на всички прическа на Кареса. На прилепналата по тялото й рокля имаше над две хиляди сребърни пайети. Знаеше броя им, защото си беше избола очите да ги шие една по една.

— Не да се омъжите наистина, разбира се! — В тона на Роуч се прокрадваха нотки на нетърпение. — Не се смейте! Сериозно е. Хората от охраната на Кареса са обмислили добре всичко. Преструвате се, че се жените, заблуждавате пресата и отклонявате вниманието от истинската Кареса. Вие сте един вид стръв, примамка.

— И за кого трябва да се престоря, че се омъжвам? За Гейвин Чандлър ли — както пишат в ключарските рубрики?

— Точно така — отвърна сериозно дребният адвокат.

Ники пак се засмя. Гейвин Чандлър бе известен колкото Кареса. Висок синеок австралиец. В Щатите почти веднага се открои на небосклона на звездите и едно списание тутакси го обяви за най-привлекателния мъж на света.

— Добре! Омъжвам се за Чандлър. Колко му е? — подхвърли тя иронично. Ивлин сигурно бе допуснала Роуч зад кулисите само за да могат по-късно двете да се посмеят. Иначе изглеждаше съвсем разумен, но предложението му беше чиста лудост.

— Не за Гейвин Чандлър — сопна й се той. — За него ще се омъжи самата Кареса. Тайно. Далеч от Вегас. А вас трябва да ви виждат с мъж, който може да мине за Чандлър. И нали знаете — удостоверение, сватбено тържество — всичко като истинско. За да отвлечете вниманието от нея и Чандлър.

— Кой може да мине за Чандлър? Та той е Аполон! Няма друг като него! — усмихна се хладно тя.

— Има, дубльорът му. Каскадьор.

— Каскадьор! — Ники завъртя очи насмешливо. — Става все по-интересно.

Роуч не обърна внимание на иронията й.

— Съвсем просто е — вие двамата сте примамки. Отклонявате пресата от истинските Кареса и Чандлър не позволявате да ви приближават много — само тук да ви мярнат, там да ви зърнат. Игра на криеница с журналистите — да ги побъркате. В Деня на благодарността, точно когато ще се оженят тя и Чандлър. Всички разноски ви се плащат — ще живеете като кралица. Освен това ще ви платим хонорар десет хиляди.

Усмивката изчезна от лицето й. Наистина ли беше казал десет хиляди долара? Зави й се свят. Погледна визитната му картичка. Главата й още повече се замая. Изведнъж разбра защо Ивлин го беше пуснала зад кулисите. В негова власт беше да й предложи невероятната сума от десет хиляди долара!

— Вече не си толкова нахакана, нали? — попита Роуч почти злобно. — Май парите ти подействаха?

— Може би да — отговори Ники с привидно спокойствие и свали блестящите си обеци, — а може би не.

— Обясних всичко това на шефката ти. Тя разбира, че е законно и много изгодно. Напълно одобрява предложението. — Ники кимна механично. Ивлин не й беше точно шефка, а след смъртта на Ронда се грижеше за нея. Ето защо лицето на Ивлин беше толкова особено. Знаела е какво ще й каже той. Под фалшивите диаманти и сребърните пайети сърцето на Ники биеше лудо. Десет хиляди долара можеха да я измъкнат от шоубизнеса. Можеха да й отворят вратата към нов живот, не само за нея, а и за Ивлин, ако, разбира се, Ивлин с нейната упоритост някога се съгласеше. Десет хиляди долара — та това беше цяло състояние, но Кареса можеше да си го позволи, защото печелеше милиони. За последните десет години беше станала мит. Лицето й гледаше от кориците на половината списания по щандовете. Булевардната преса непрестанно крещеше името й и интересът към нея не секваше. Тя беше следващата красива руса богиня след Мерилин Монро. — Кареса сама те избра — продължи Роуч. — От снимки. Това ще даде голям тласък на кариерата ти. Трябва да си поласкана.

Ники разреса русите си къдрици и те се отпуснаха до естествената си дължина. Знаеше, че не бива лесно да се съгласява, защото предложението беше твърде странно.

— Нямам намерение точно това да ми бъде кариерата — сви рамене тя, приглади още веднъж косата си, издърпа я назад и я върза. Беше руса и синеока като Кареса, ала без грима и костюма приликата изчезна. Истинските черти на Ники бяха по-скоро миловидни, отколкото ярки.

От три години насам, от осемнайсетгодишна възраст, след като почина Ронда, тя си изкарваше хляба като имитаторка в този нощен клуб, твърде уместно наречен „Миражите“. Всички изпълнители в клуба изобразяваха прочути личности — Елвис Пресли, Барбра Стрейзънд, Майкъл Джексън, Даяна Рос, Джанет Джексън. Ники беше научила някои тънкости от Ронда, която имитираше и Кареса, и Мерилин Монро. Не харесваше работата си, но знаеше, че има късмет, задето Ивлин й я беше дала. Беше сравнително добре платена и тя успяваше да спестява от парите. Имаше планове.

— От тебе се иска да отделиш не повече от седмица от времето си — процеди Роуч. Очите му бяха безизразни като на влечуго. — Помисли си! Иначе за колко време можеш да спечелиш чисти десет хиляди долара в този капан?

Ники отново сви рамене с безразличие. Сумата не беше за вярване, обаче изведнъж й се дощя да се престори, че приема нещата сериозно. Идеята звучеше странно, дори я плашеше.

— Вижте какво! Да не мислите, че е много забавно да се правиш на някой друг? Особено на Кареса! Много е трудна за имитиране. На сцената се получава, защото публиката знае, че това е една илюзия, а в истинския живот? Двайсет и четири часа в денонощие? Нямате представа какво искате от мен!

— Не, ти виж! — изпръхтя Роуч. — Всичко вече е измислено. Заминаваш за Лас Вегас с частния самолет на Кареса. Ще носиш палтата й от норка и дубликати на бижутата й.

— Леле! — възкликна подигравателно Ники и свали евтините си гривни. — Дубликати на нейните бижута, олеле! Защото на такава като мен не може да се поверят истинските, нали?

— Не говори глупости! — намръщи се Роуч. — Дори Кареса не носи истинските. Прекалено скъпо би й излязло. Прекалено скъпо е да бъдат другаде, освен в сейфа.

— Да, богатите и известните много страдат, горките! — въздъхна иронично тя. Преметна една хавлия около раменете си и си сложи крем, за да свали грима. С удоволствие би съблякла най-напред дрехите си, но пред Роуч нямаше как. Реши да не маха изкуствените мигли и очните линии — не й беше приятно да я виждат съвсем без грим. Миглите бяха надеждна бариера между нея и него.

— Богатите и известните наистина страдат — натърти Роуч и изпъчи малкото си тяло с чувството, че е прав. — Страдат от липсата на частен живот. Кареса иска да се ожени, но не желае сватбата й да става цирк за журналистите. — Както предишната й сватба, помисли си Ники с неприятно чувство. Ала знаеше, че не бива да го казва. — Сватбата е свещена — произнесе Роуч с тон на проповедник и се попремести към ръба на стола. — Средствата за масова информация ще се опитат да използват точно тази святост, този толкова съкровен и личен момент от живота на Кареса. Тя е човешко същество като теб и мен. Иска да се омъжи в дома на родителите си, спокойно, без шум, с цялото семейство около себе си. В Деня на благодарността. Пресата трябва да бъде отклонена. Предлагам ти възможност да помогнеш на друго човешко същество и да спечелиш десет хиляди долара. — Ники се мъчеше да диша равномерно. Стараеше се изразът на лицето й да остане непроменен. Дали да приеме? И това, което повече я плашеше — щеше ли да се справи? — Десет хиляди долара е извънредно голяма сума — промърмори Роуч недоволно. — Освен това какво значи за теб Денят на благодарността? Ти нямаш семейство. Нямаш дори с кого да говориш. Зная го. Осведомих се от шефката ти. Няма опасност да пропуснеш обеда в къщата на баба си с целия род.

Ники стисна салфетката в ръката си. Нищо не продума, а само изтри крема от лицето си и чак тогава попита сдържано:

— Какво ви каза за моето семейство?

— Че нямаш! — Тя преглътна и изчисти останалия грим без очите. На лицето с бледи лунички очите й, премрежени с фалшиви ресници, като че ли не бяха на мястото си. Отблизо изглеждаше твърде млада, за да мине за Кареса. Беше на двайсет и една — с цели тринайсет години по-млада. — Нямаш си никого — продължи адвокатът с нетактична откровеност. Той огледа мизерната гримьорна с присмех и отвращение. — И по-добре, ако питаш мене, за да не се чувстваш благодарна на когото и да било.

— Не съм ви питала! — Ники нервно се пресегна, за тоалетно мляко и започна да почиства крема от лицето си.

Вярно беше, че нямаше семейство, откакто Ронда почина. Единственият й дом беше нейният апартамент — две малки стаички над нощния клуб. Колкото до Деня на благодарността, той наистина не означаваше нищо за нея, нищо, освен болка и празнота. Ронда се помина точно по това време и Ивлин, която и без това не обичаше празници, никога не го празнуваше.

— Тогава защо се опъваш? — жегна я Роуч. — Никога няма да прекараш друг такъв Ден на благодарността. Става дума за луксозните апартаменти на хотел „Ксанаду“ — лоното на разкоша. Би трябвало ти да ми плащаш, а не обратното.

Ники изхвърли използваните салфетки в очуканото кошче за боклук. Колкото повече преценяваше предложението на Роуч, толкова повече се обезкуражаваше. Той й изглеждаше като странен дявол, явил се да се пазари за душата й.

— Не зная — промълви тя. — Ще трябва да отсъствам от представленията тук и ще си загубя заплатата. Рискувам работата си. Ивлин не е единствената собственичка. Трябва да се съобразявам и с други.

— Вече говорих с нея — пресече я Роуч и сложи пура в устата си. — Ще говоря с всички, които ги засяга това. Лично гарантирам, че работата ти няма да бъде застрашена. Самият аз ще се погрижа да не загубиш нито цент! Кареса е жена с влияние. Ето защо ти гарантирам тези неща. Освен това можеш да кажеш къде искаш да работиш след „сватбата“ — има и по-добри места от този бардак. — Ники се престори, че думите му не са й направили впечатление, но лицето й придоби замислен вид. Винаги е трябвало да се съобразява с парите, разбира се. Имаше да изпълнява обещания. Ала предложението на Роуч истински я смути. — Знаеш ли? — подзе той неодобрително, запали пурата си и погледна отражението на момичето в огледалото. — Без нейната прическа и грим изглеждаш осемгодишна. С изключение на очите. В очите изглеждаш на около сто. Нищо чудно, че ти се удава да я имитираш.

— Нямам желание да прекарвам празниците с някакъв каскадьор — отсече тя упорито, като сваляше яркочервения лак от ноктите си. — Каскадьорите не са много в ред — хвърлят се от скали и минават през огън, а аз обичам да си стоя вкъщи.

— Хлапе такова! — въздъхна Роуч шумно и кимна към образа й в огледалото. — Злоупотребяваш с търпението ми. В този град има стотици други имитатори, които бих могъл да поканя. Какво ти става? Страх ли те е?

Ники дълбоко си пое дъх, но лицето й остана безизразно. Със сигурност не искаше той да излезе от стаята заедно със своето предложение и след него да остане само димът на пурата му. Казват, че парите не разрешавали проблемите, ала не е вярно. Те могат да разрешат огромен брой проблеми. И нейните, включително. В ушите й пак зазвуча гласът на Ронда. „Ако някога достигнеш златния пръстен, трябва да го хванеш здраво. Кой знае? Може пък да осъществиш най-съкровеното си желание?“ Здравият разум я караше да бъде предпазлива. Тя заговори, без да се усмихва:

— Би могло да бъде опасно. Някои от поклонниците на Кареса са фанатици. Зная, че я заплашват. Освен това има хора, които не искат да се ожени за Гейвин Чандлър, разни ревнивци, които могат да се опитат да попречат на сватбата.

— Заплашвали я — голяма работа! — Той направи нетърпелив жест, сякаш отпъждаше досадна мухичка. — Всички, които са известни, получават заплахи. Всъщност за тебе няма никаква опасност. Ще се вземат максимални мерки за сигурност. Ще получиш най-добрата възможна охрана.

— Не — отвърна Ники по-трезво. — Най-добрата възможна охрана ще има тя. А за мен ще е второто качество. Сватбените празненства провокират най-лошото в човешката природа.

— Точно затова имаме нужда от теб — каза Роуч по-меко. — Знаеш ли какво? Ти си нервна, а парите са чудесно лекарство за нерви. Предлагам ти дванайсет хиляди долара. И това е последната ми дума. Край!

Кръвта на Ники нахлу по вените й. Беше почти невъзможно да си представи такава сума. Наистина ли трябваше да се страхува от някакви луди поклонници на Кареса или на Чандлър? Тя не беше расла в саксия и можеше да се грижи за себе си! Към края вя живота на Ронда беше издържала и двете, нали така? Липсваше й образование, наистина, но имаше природни дарби. И Роуч беше прав: за да изобразява Кареса, ще има нужда от истинска охрана около себе си — така играта ще бъде убедителна. А и вероятно би се чувствала по-сигурна във Вегас, когато се прави на Кареса, отколкото в Ню Йорк, където представлява собственото си скромно аз. Рискът бе минимален, а наградата бе максимална — с парите можеше да започне нов живот, и то по-добър. „Може пък да осъществиш най-съкровеното си желание…“ Преглътна. След това срещна блестящите очи на Роуч и му кимна делово.

— Дванайсет хиляда долара — съгласи се тя, а сърцето й биеше лудо.

Той бръкна в джоба на палтото си и извади куп книжа.

— Имам тук един договор. Аз ще попълня сумата, а ти ще подпишеш. Не е нужно да ти напомням, че дискретността е задължителна. Ти и твоята шефка не трябва пред никого да споменавате за него. Пред никого — иначе веднага се анулира.

Грижливо напечатаният договор се замъгли пред очите й.

— Няма да подписвам нищо сега. Искам първо да го прочета внимателно.

— Ами прочети го, ще почакам — навъси се Роуч и скръсти ръце.

Ники се поколеба.

— Не — каза тя с учудваща твърдост. — Бих се почувствала насилена, ако надничаш зад рамото ми. Аз… в договорите често има уловки. Искам да разбера всяка дума. Искам също така Ивлин да го види.

— Добре, добре — прекъсна я той с раздразнение. — Вземи го тази вечер вкъщи. Но пак ти казвам — абсолютна дискретност. Ако това стигне до пресата, не отговарям за последствията. Тогава ще си платиш, вярвай ми — и двете ще си платите. Да си наясно — Кареса има властта да те накара да платиш!

— Не е нужно да заплашвате! Нищо лошо няма да направим.

Щом осъзна ситуацията, в която попада, тя вече не се чувстваше спокойна и нямаше желание да се надсмива.

— Можеш да го задържиш до утре на обяд. Знаеш ли ресторанта за пилета на ъгъла до мюзикхола на Рейдио сити? — Ники кимна. — Чакай ме отпред. Ще те взема оттам. — Роуч разтвори договора, махна капачката на писалката си и като нагласи хартията на коляното си, започна да попълва сумата. Дванайсет хиляди долара, мислеше Ники смаяно. Той й подаваше ключовете за бъдещето, за което беше мечтала. Въпреки всичките й резерви, умът й беше приятно възбуден, а кръвта й закипя. Роуч стана, приближи се до тоалетната й масичка и сложи документите пред нея. — Ти си луда, ако не подпишеш, хлапачке. Ще отидеш до Вегас. Пет дни ще живееш като богиня. И ще станеш жена на Аполон.

Замаяна, тя гледаше написаното в договора, без да го вижда. Дванайсет хиляди долара! Цяло състояние! Не обръщаше внимание на зловещото стягане в стомаха си. Направи това, което обикновено правеше, когато беше нервна. Прикри истинските си чувства, като се засмя.

— Да, но само наужким! — подхвърли Ники. — Като на кино!