Кони Мейсън
Пиратът (2)

1.

Ню Орлиънс, 1805

— Не можеш да продължаваш по този начин — каза Клод Гренвил на дъщеря си. — Детето ти е мъртво и погребано, а любовникът ти навярно няма скоро да излезе от Галабосо. Сега нищо не ни пречи да уредим анулирането на онзи твой злополучен брак. Ти беше непълнолетна и очевидно този млад преследвач на богатството ти те е принудил да избягаш с него.

— Не желая да го анулираме, татко — отвърна Блис, като се отправи бавно към прозореца и се загледа в обляната от слънчевите лъчи градина.

— Повтарям — каза Клод Гренвил с явно недоволство. — Джералд напълно се възстанови от раната си и още желае да се ожени за теб, въпреки безразсъдния ти брак с Гай де Йънг. Изчаках да се роди детето и да започна процедурите по анулирането, защото не исках копелето да бъде записано с нашето добро име. Сега пречката на нежеланото дете вече не съществува, аз мога да подам молба за анулиране и ти да планираш датата на сватбата.

Блис вдигна ветрилото си и го размаха разсеяно пред бледото си лице. Вече твърде малко неща я вълнуваха. Опитите й да посети Гай в Галабосо се бяха провалили и тя предполагаше, че са осуетени или от баща й, или от Джералд Фолк. Използвали са своето значително влияние и това на високопоставените си приятели, за да държат Гай затворен и да го дадат под съд. Единствено това я караше по–упорито отвсякога да се съпротивлява срещу опитите на баща си да я омъжи за Джералд. Тя никога нямаше да се омъжи отново, докато Гай беше все още жив и гниеше някъде зад влажните каменни стени на Галабосо. Знаеше точно кои бяха виновни за несправедливостта срещу Гай и ги мразеше за това.

След като детето й се роди мъртво, Блис почти загуби желание да живее. Само силният й инстинкт за самосъхранение и вярата, че един ден Гай ще бъде освободен от затвора я поддържаха, вдъхваха й сили да продължи. Възможността да живее отново с мъжа, когото обичаше, стана опора за бъдещите й планове.

— Ако желаеш, подай молба за анулиране, но няма насила да ме накараш да се омъжа за Джералд Фолк — заяви Блис. — Не могат вечно да държат Гай в затвора. Когато го пуснат, ще бъдем отново заедно.

Клод се вгледа във войнствения тюркоазеносин поглед на дъщеря си и прозря поражението си. Току–що го бяха информирали, че новоназначените магистрати са преразгледали съдебните решения за Гай и са постановили, че той е бил достатъчно дълго зад решетките без доказано досега престъпление. Много скоро щяха да го освободят. Клод беше изпратил спешно известие до Джералд Фолк и го очакваше всеки момент.

— Дори Де Йънг да бъде освободен от затвора, няма начин да успее да изкарва прехраната си — възрази Клод. — Той е никой. Луд голтак с криминално минало. За бога, та той работеше като мой слуга в конюшнята. Това ли е мъжът, който искаш за съпруг?

— Аз го обичам — каза Блис и вирна непокорно малката си заострена брадичка. — Ще заминем заедно някъде, където никой не го познава.

— Джералд Фолк може да ти осигури добър живот — упорстваше Клод. — Той е преуспял и почитан в града, въпреки че е американец. За разлика от някои местни жители в Ню Орлиънс, аз се научих да живея с американците, прииждащи на територията ни, след като бе продадена на Съединените щати. Вложих големи суми в корабите на Фолк и се надявам да натрупам състояние от инвестициите си. Той ми даде пари назаем и аз платих на кредиторите си. Когато поиска ръката ти, не видях важна причина, да му откажа. Всичка щеше да се уреди, ако не беше си въобразила, че си се влюбила в моя коняр и не бе побягнала с него.

— Гай възнамерява да се запише в университета и да стане адвокат — заяви Блис.

— Той се стреми към богатството ти — възрази Клод. — За щастие не можеш да се докоснеш до по–голямата част от парите си, докато не станеш на двайсет и пет.

— Отказвам да слушам оскърбленията ти — възкликна Блис, като го погледна прямо. — Никога няма да обичам друг мъж. Готова съм да чакам Гай до края на живота си.

— Натрапвам ли се? — попита внезапно влезлият Джералд Фолк и се заразхожда из гостната. — Икономът ме пусна.

— Влизай, влизай — покани го Клод, като се ръкува с Фолк. — Очаквах те.

— Извинете ме — каза Блис и се извърна. — Трябва да дам указания на готвача за ястията тази вечер.

Джералд Фолк проследи девойката с поглед и почувства тръпка в слабините. Бе я пожелал още когато я зърна и щеше да я има, ако онзи проклетник Де Йънг не беше му я отнел. За да я има, винаги беше давал заеми на нейния баща прахосник. Желаеше Блис поради много причини. Желаеше я в леглото си, желаеше нейното богатство и я желаеше, защото тя лесно щеше да го въведе в обществото на французите в Ню Орлиънс. Тези французи бяха привързани към произхода си и бяха научили за американското му потекло, Фолк беше уверен, че след като се сроди с Гренвилови, бизнесът му с корабите щеше да процъфти.

— Говори ли с Блис за нашата женитба? — попита Фолк веднага след като тя напусна стаята.

— Разбира се — каза Клод и махна раздразнено с ръка. — Но резултатът е същият като в момента, в който Де Йънг влезе в живота й. Тя отказва да се омъжи за теб, независимо дали ще анулираме брака й, или не.

— Не ти трябва одобрение, за да получиш анулиране — напомни му Фолк. — Ти си неин баща. Можеш насила да я накараш да приеме брака. За малко да бъда убит заради нея. И двамата ми дължите това. Ти си мой партньор в търговските дела. Давах ти пари назаем, когато се нуждаеше от тях. Искам Блис, и ще я имам независимо как.

Клод въздъхна огорчено.

— Не ми дава сърце да я насилвам след… след това, което направих. Ето защо не настоявам за анулирането. Блис не иска и да чуе за него. Дори да успея, тя няма да се омъжи за теб.

— Много си снизходителен към момичето — изръмжа Фолк. — Направи каквото трябва. И двамата се съгласихме за това.

— Знам — раздразнено заяви Клод. — Не се тревожи. Тази част от нашата сделка все още важи. Едно дете от баща под социалното й положение ще й провали живота. Правя каквото смятам за най–добро. Но как да постъпим сега? Както изглежда, Де Йънг ще бъде освободен скоро и Блис все още си въобразява, че е влюбена в него.

Фолк наостри уши.

— Сигурен ли си в това освобождение?

— Получих съобщението вчера от информатора, на който плащам. Една от многобройните молби за освобождаване на Де Йънг трябва да е стигнала до съда. Не знам защо влиятелните ни приятели не са я покрили като другите, но тя е попаднала в ръцете на новоназначените магистрати. Те са преразгледали обвиненията, научили са, че Де Йънг никога не е стигнал до съда и са решили да го освободят.

— Проклятие! Нещо трябва да се направи, и то бързо. Анулирането на брака вече не е достатъчно, ако Блис продължи да се съпротивлява на нашата женитба.

Клод погледна недоумяващо Фолк.

— Какво предлагаш?

Светлите очи на Фолк заблестяха с лукава решителност, докато приглаждаше мустачките си с дългите си пръсти.

— Остави подробностите на мен. Не искаш дъщеря ти да е отново с Де Йънг, нали?

Възмутен, Клод настръхна.

— Не, разбира се! Майка й, Господ да даде мир на душата й, ще се обърне в гроба, ако разбере, че наследството на дъщеря й е попаднало в ръцете на безпаричен коняр. Предците на Мари бяха френски аристократи. Ти не си аристократът, който тя би предпочела за дъщеря си, но в днешни дни са останали само неколцина истински. Най–малкото възнамеряваш да осигуриш добър живот на Блис.

— Тогава всичко е решено — каза Фолк. — Аз ще се погрижа за Де Йънг. Когато той изчезне, Блис няма да има причина да го чака и да ми отказва повече. Единственият начин е Де Йънг да напусне Галабосо в ковчег.

Клод пребледня.

— Ковчег? Не искам да знам подробностите, Джералд. Направи каквото трябва, но не очаквай да ти помогна.

 

 

Горе в стаята си Блис крачеше нервно, когато чу скърцащите колела на каретата на Фолк върху павирания път. Тя изчака свитата да се скрие зад портите на имението и хукна долу при баща си. Откри го загледан замислено в портрета на майка й с ръце зад гърба.

— Каза ли му, че няма да се омъжа за него? — промълви тя, когато той извърна лице към нея. — Можеш да получиш анулирането, но аз няма да се омъжа за Джералд, докато Гай е жив.

— Казах му — отвърна Клод с глух глас, от който тръпки полазиха гърба на Блис. Тя никога не бе виждала баща си толкова разстроен. Какво ли се беше случило между него и Джералд?

— Предполагам, че каквото и да кажа, няма да те убедя да помогнеш за освобождаването на Гай от затвора, нито ще ми съдействаш да го посетя. Той дори не знае за детето.

Господ пожела никога да не разбере, помисли си Клод.

— Не желая да го обсъждам сега — рече. — Има други неща, за които трябва да помисля. Ти си само на осемнайсет и си невероятно красива. Защо упорстваш и желаеш да прекараш живота си надалеч с мъж, известен като крадец?

— Гай не е крадец! Ти и Джералд измислихте тези обвинения. Мислиш ли, че не знам защо държите Гай в затвора чрез политически манипулации? Може да съм само на осемнадесет, но съм достатъчно възрастна, за да различа машинацията, когато я видя. Никога няма да забравя това, което направи на мен и Гай, татко.

Тя се извъртя и напусна стаята с цялото достойнство, което успя да събере. Клод я проследи с поглед, пълен с решителност и тъга. Той обичаше дъщеря си и не искаше тя да прекара живота си с мъж с обществено положение далеч под нейното. Родителите на Гай де Йънг бяха разорени изполичари, и синът не беше по–добър. Освен това съюзът на Клод с Джералд Фолк трябваше да продължи, иначе той щеше да се изправи пред финансов крах. Реколтите му бяха унищожени през три последователни години, любовниците му желаеха повече, отколкото можеше да си позволи и беше взел пари от банката, за да ги вложи в търговията на Фолк. Блис нямаше да получи наследството си до навършването на двадесет и пет години и Клод беше обречен, ако Гай де Йънг се добереше до тези пари. Клод вече беше сключил сделката с Фолк — да си поделят наследството на Блис. Нямаше намерение да се предава.

 

 

Галабосо

Гай де Йънг мъчително се обърна на лявата страна, като внимаваше да не подразни счупеното ребро, което го болеше след последния побой. Отчаян, той загриза твърдия резен хляб и се вторачи в тъмнината. През годините, които прекара в затвора Галабосо, редовно го биеха, като всеки бой беше придружен с поздрави от Гренвил и Джералд Фолк. Или поне така му заявяваше пазачът садист, докато го налагаше с тоягата.

Всяка молба да разговаря с магистратите идваше последвана от нов побой. Гай нямаше представа дали някое от многобройните му запитвания е достигнало до градската управа и вече почти беше загубил надежда. От глад бе толкова измършавял, че едва се движеше в тъмната влажна килия. Беше слабо подобие на някогашния левент. Бледото му лице бе прикрито с брада, гъста и черна, като дългата му сплъстена коса. Сребристосивите му очи, някога изпълнени с радост и жизненост, сега блестяха от омраза и желание за отмъщение.

Дрехите му висяха на парцали, а кожените му ботуши отдавна бяха изгнили. Въпреки лишенията, побоищата, гладуването и грубите обноски на жестоките пазачи, той не стигна до пълно полудяване само поради мечтите си за мъст. Гай знаеше, че за това са виновни Гренвил и Фолк. Техните влиятелни приятели се бяха погрижили молбите му никога да не стигнат до съда. Силно желаеше да убие Джералд Фолк, когато му се удаде тази възможност.

Гай знаеше със сигурност, че не съществуват доказателства за лъжливите обвинения срещу него. И от един пазач беше разбрал, че Джералд Фолк е жив, затова никакви обвинения в убийство не можеха да му бъдат стоварени. Но надеждите за бързо оправдаване намаляваха с всеки изминат ден и той се отчая, че някога отново ще бъде на свобода.

Гай щеше да бъде напълно изолиран от събитията във външния свят, ако не беше Андре Кардет, негов приятел от детинство, сега надзирател в затвора. Андре не обичаше другите надзиратели. Той никога не участваше в побоищата. Оказваше на Гай малкото помощ, която можеше да си позволи, без да пожертва работата си. А той се нуждаеше от нея, за да изхранва голямото си семейство. По време на много от побоищата, Андре пречеше на прекалено разпалените пазачи да завършат боя с убийство. Гай знаеше, че ако неговият приятел можеше да направи нещо повече за него, щеше да го стори.

Гай изстена, и отново се обърна, за да се настани удобно върху купа слама, която му служеше за легло. Вече не усещаше нетърпимата воня, носеща се и от леглото, и от тялото му, но знаеше, че други щяха да намерят тази смрад непоносима. Между побоищата той се опитваше да поддържа формата си с редовни упражнения, защото се опасяваше, че крайниците му ще атрофират от липса на движения. Не беше толкова силен, както преди, но благодарение на строгия си режим бе по–здрав, отколкото изглеждаше. Но побоят последната нощ беше особено безмилостен. За нещастие Андре не бе там да смекчи жестокостта. Гай не знаеше още колко време ще оцелее в този ад.

Изведнъж чу изскърцването на ключалката и извърна глава към тежката дъбова врата. Когато се отвори, замига от нахлулата неочаквано ярка светлина.

— Гай, добре ли си?

Андре. Той си отдъхна. Не смяташе, че ще оцелее след нов побой.

— Приятелите ти едва не ме убиха миналата нощ. Дошъл си да злорадстваш ли? — Андре не заслужаваше това, но затворникът не успя да потисне потока от сарказъм. Толкова силно беше озлобен, че единствено яростта му помагаше да запази разума си.

— Съжалявам, нищо не можех да направя. — Приятелят му влезе в килията и затвори вратата. — Лошо ли си ранен? — попита Андре.

— Ще оживея — простена Гай. — Този път се отървах само с едно счупено ребро. — Той вдигна рамене, после потрепери и се сви. — Кой знае какво ще ми се случи при следващия побой. Новини ли носиш?

Андре се приближи и клекна до Гай.

— Слушай внимателно, приятелю — прошепна той. — Враговете ти са платили на дежурния пазач да остави тази вечер ключа на вратата. Трябва да си готов за неочакван посетител. Тази нощ в килията ти ще влезе човек, който трябва да те убие. В смъртния ти акт ще пише, че си умрял от треска и ще те заровят много бързо в гробището за бедняци. Гай процеди ругатня.

— Как разбра?

— Знам, защото аз трябва да открия тялото ти сутринта. Хората с многото пари могат да постигнат всичко, каквото си пожелаят, дори да отнемат човешки живот, докато бедните страдат. Правя каквото мога, Гай, заради нашето приятелство от детинство. Бих искал да е повече, но имам семейство и трябва да мисля за него. Нуждаят се и от малкото пари от тази работа. Най–доброто, което мога да направя за теб, е да те предупредя и да ти дам това.

Той измъкна страховит на вид нож под униформената си куртка и го подаде на Гай.

— Ето, използвай го разумно. Аз се прибирам. Заповядаха ми да се върна призори с ковчег. Това ще е най–тъжното ми дежурство, ако трябва да докладвам за смъртта ти. Но ако все още си жив, може би ще успеем да измислим нещо.

— Андре. — Надзирателят беше почти до вратата, когато Гай го повика. — Ако има Господ, със сигурност ще те благослови за тази добрина. Уви, аз напълно съм загубил вяра в него.

Андре кимна, понечи да каже нещо, замисли се, после тихо излезе от килията, като заключи вратата след себе си.

Пръстите на Гай обхванаха дръжката на ножа. Усещаше го добре в ръката си. Твърд и смъртоносен. Той присви мускули, за да изпробва силата си. Определено не беше като преди, но бе достатъчна. После легна върху сламата и зачака.

Часове по–късно той чу тътрене пред вратата. Металическият звук на ключа и превъртането му в ключалката. Тихото скърцане на отварящата се врата. Приглушените стъпки на забулената фигура.

След дългите месеци живот сред ту черния, ту сив сумрак, Гай бе свикнал с тъмнината. Той се напрегна и се приготви, докато убиецът безшумно се приближаваше към него. Опитваше се да не обръща внимание на пронизващата болка в ребрата, която го мъчеше и да прецени близостта на нападателя си.

Той се стегна, щом убиецът се доближи. Затаи дъх, усещайки присъствието на надвесения над него мъж. Знаеше точно момента, и който щеше да вдигне ръката си. Неочаквано той се претърколи, скочи на крака и застана с лице пред врага си. Мъжът изглеждаше изненадан и Гай точно на това разчиташе. Използва моментното си предимство и нападна. Но както изглежда, мъжът се съвзе, когато отклони удара на Гай, отблъсна го и замахна с ножа си.

Те се вкопчиха един в друг и започнаха безмилостна борба, приближаваха се и отстъпваха, като след всеки замах на ножовете им бликаше кръв. Гай се задъхваше и беше почти на края на силите си, когато изведнъж забеляза изход. Отскочи вдясно, а когато убиецът отклони удара, Гай заби ножа си дълбоко в гърдите му. Но оръжието на нападателя, което той отблъсна, беше вече насочено и продължи съдбоносния си замах, като раздра дясното око на Гай.

Болка. Мъка. Немощ. Те кипяха над него и през него. Той падна на колене, притисна с ръка окото си, опитвайки се да спре кръвта. Дишането му зачести неравномерно и с хрипове, прехапа устни, за да не крещи. Със здравото си око видя нападателя да лежи неподвижен на земята, облян в кръв. Насили се и допря ухо върху гърдите на мъжа. Дробовете му бяха бездиханни, сърцето му — спряло. Беше мъртъв.

Гай се свлече върху мръсната слама твърде изтощен, за да усеща, твърде ожесточен, за да мисли за загубата на окото си. Нова отговорност лежеше върху Джералд Фолк и Гренвил. Той се зарече по някакъв начин да ги накара да си платят за болката и страданията, които му причиниха. Любовта, която някога изпитваше към Блис, вече не съществуваше. Тя бе застинала в силна омраза. Споменът за риданията й над тялото на Фолк след дуела, неизлечимо се беше впил в съзнанието му.

Гай не знаеше колко дълго бе лежал върху мръсната слама, притискайки раненото си око. От болката времето изглеждаше безкрайно. Той едва успя да се надигне, когато вратата на килията се отвори и влезе Андре.

Повече усети, отколкото видя, коленичилия до него приятел.

— Свети небеса! Мъртъв ли си? Уби ли го?

Гай повдигна главата си с огромни усилия.

— Жив съм, но може би не задълго. Нападателят ми е мъртъв.

Андре силно простена, когато видя стичащата се кръв между пръстите на Гай.

— Лошо ли си ранен?

— Няма значение. Донесе ли ковчега?

— Точно пред вратата е. Мъжете, които ще го изнесат, са в стаята на стражата и чакат. Какво предлагаш?

— Помогни ми да си сменя дрехите с тези на нападателя. Ти каза, че на дежурните пазачи е било платено да гледат на другата страна, докато убиецът влиза и излиза от Галабосо. Ще се сменя с него. Трябва да ми помогнеш да напъхам тялото в сандъка, да затворя капака и да повикам мъжете да го изнесат, за да го погребат бързо.

— Ще го направя, приятелю. Ще се оправиш ли сам? Какво ти причини?

— Ще се оправя — каза Гай мрачно. — Мисля, че загубих напълно едното си око, но ще оцелея. Жаждата ми за мъст ще ми помогне да оживея.

Андре бързо съблече нападателя, докато Гай махаше дрипите от гърба си. След като смениха дрехите, Андре издърпа ковчега в килията и напъха изстиналото тяло в него. После закова капака с дръжката на сабята си.

— Дължа ти живота си, Андре, но искам да те помоля за още едно нещо — каза Гай, докато се приготвяше да излезе.

— Какво искаш да направя?

— Не казвай и дума за това, на никого! Всички трябва да повярват, че Гай е умрял в Галабосо.

Андре кимна.

— За мое добро, а и за твое, няма да казвам нищо. Какво ще правиш сега?

— Има само едно място, където мога да ида. Братята Лафит са известни с помощта си към бегълците от закона. Ще ги помоля да ме вземат в крепостта си в Баратария. Никой няма да ме търси там, докато се възстановя и възвърна силите си.

— Ще станеш пират? Всички знаят, че братята Лафит, ако наистина не са пирати, продават стоки в Ню Орлиънс, снабдявани от пиратите в Карибско море, а също и че Гранд Тере е пиратско убежище. Братята били натрупали огромно богатство от откраднати стоки.

Раненото лице на Гай се вкамени.

— Ще направя всичко, за да оцелея. Сбогом, Андре.

 

 

Плантацията на Гренвил

Блис се взираше ужасена в баща си.

— Не! Отказвам да повярвам! — Устните й трепереха, лицето й бе побеляло като платно. — Гай не може да е мъртъв. Бих усетила със сърцето си, ако вече не е жив. Лъжеш ме!

— Ще ти покажа мястото, където е погребан — каза Клод Гренвил. — И лично ще те заведа до Галабосо, за да разговаряш с мъжете от охраната, които са открили тялото му. Приеми го, Блис. Гай де Йънг е умрял от изтощение, докато е бил в затвора.

Нито една от трагедиите, които бяха сполетели младия живот на Блис, не сломи толкова духа й. Смъртта на Гай завинаги обричаше мечтите й за бъдещ живот с любимия мъж. Докато беше жив, съществуваше и надеждата. Всяка вечер тя коленичеше и умоляваше Господа да помогне за освобождаването му от затвора. Нито веднъж не загуби надежда и не се усъмни, че Господ ще отговори на молитвата й. Но сега разбра, че Гай е мъртъв. Как щеше да продължи да живее?

— Вече няма причина да отблъскваш Джералд Фолк — отбеляза Клод. — Гай де Йънг никога няма да се върне.

Жестоките думи вдъхнаха сили на Блис да се съпротивлява срещу плана на баща си за нейното бъдеще. Тя се втренчи в него, тюркоазените очи се присвиха с непоколебима решителност.

— Единственият мъж, когото винаги ще обичам, току–що е умрял. Смятам, че ти и Джералд сте отговорни за смъртта му, без значение от какво точно е починал. Как можеш дори да си помислиш, че ще сключа брак с друг мъж? Каквото и да кажеш, не можеш да ме убедиш да се омъжа за Джералд.

— Какво зло съм направил, с какво съм заслужил толкова неблагодарна дъщеря? — изкрещя Клод. — Фолк дава огромни суми, с които плащаш роклите и храната си.

— Не забравяй любовниците си, татко — отвърна саркастично Блис. — Къщата, която купи на Ивет, трябва да струва малко състояние.

Клод, все още красив и ексцентричен за четиридесет и петте си години, възрази на прякото обвинение на Блис.

— Всеки мъж на моята възраст трябва да има своите удоволствия. С това не съм предал майка ти. Тя почина преди много години. А аз завися от бизнеса на Фолк, за да мога да се препитавам. Най–малкото, което можеш да направиш за мен, е да изпълниш желанието ми, като се омъжиш за него. Това желае и Фолк, и аз искам да поддържам добри роднински отношения с него поради известните и на теб причини.

— Джералд ламти за богатството ми. Бих искала баба и дядо никога да не ми бяха оставяли наследството.

— Няма да те лъжа. Твоето наследство е важно и за него, и за мен, но дълго време няма да имаш право на собственост върху него. Между другото, Фолк ще се грижи за теб по начина, по който ти си свикнала.

— И парите ми ще бъдат негови, когато аз… ако аз се омъжа за него.

Клод продължи да я убеждава:

— Това са обикновени неща и често става така. Жените не са способни да боравят с големи суми. Ето защо законът постановява мъжете да управляват делата на съпругите си. Де Йънг щеше да прахоса парите ти.

Блис затвори очите си, изпълнени с парещи сълзи, когато изведнъж я връхлетя отново шокът от смъртта на Гай. Никога вече няма да го види. Никога няма да изпита удоволствието от целувките му. Никога няма да почувства милувките на ръцете му върху тялото си и как я люби с неповторима чувственост. Никога нямаше да чуе тихите му клетви във вечна любов.

Гай беше различен от другите мъже, здрав и силен, въпреки крехката си възраст. Чувствен любовник, който винаги поставяше нейното удоволствие пред собственото. Беше едва двадесет и една годишен, когато се срещнаха и се влюбиха, но тя мигновено разбра, че той е изключителен мъж: мил, състрадателен, неизменно любезен. Никога нямаше да го забрави. Времето, което прекараха заедно, беше болезнено кратко, макар и достатъчно да създадат дете. Сега Гай никога нямаше да разбере, че са имали дете, което е загубила при раждането.

— Чуваш ли ме, Блис? Да кажа ли на Фолк, че ще се омъжиш за него?

— Не, татко. Никога няма да се омъжа отново. — Тя искаше да каже, че ако сключи брак с друг мъж, ще опетни спомените си за Гай. — Предай на Джералд да не мечтае за парите ми.