Кони Мейсън
Пиратът (16)

15.

Две седмици след брака Блис започна да вярва, че всичките й страхове за бъдещето с Гай са били неоснователни. Той изглеждаше твърдо решен да ги направи щастливи с Брайън и не показваше да му липсва предишния начин на живот. Помогна и това, че Джералд Фолк не се върна да ги тормози след сблъсъка им в деня на сватбата.

Изненадващата им женитба продължаваше да бъде най–обсъжданата клюка в града. Те бяха канени на много приеми, обаче Блис предположи, че поканите се дължат изцяло на любопитство или най–вероятно заради благородническата титла на Гай. Посетиха само две от тези събития, един музикален прием и церемонията по посрещането на новия американски губернатор. И двете събития ги поставиха в неудобно положение. Женитбата им беше голям скандал и често им се присмиваха за интимните подробности от тяхното ухажване и прибързания им брак. После те приеха много малко покани.

Гай прекарваше дните си в срещи с видни мъже, които желаеха той да инвестира в техните начинания. Освен за търговските сделките Блис знаеше, че от време на време се вижда със старите си приятели Джийн и Пиър Лафит в дома Абсент. Освен тях имаше и няколко срещи, за да довърши окончателно покупката на плантацията. Той й бе казал, че скоро ще се преместят. Когато го запита чие имение купува, той леко се усмихна: било изненада.

Днес Гай напусна рано, за да се срещне с братята Лафит. Лизи беше завела Брайън в парка, а Манди бе на пазар. Освен готвачката и двете домашни прислужници нямаше никой друг в къщата и останала сама, Блис се възползва от спокойствието, за да напише писмо до баща си, с което да го информира за своя брак. За беда мислите й се върнаха към предната вечер, когато тя и Гай се любиха.

Правенето на любов с Гай ставаше все по–страстно и по–страстно. Блис си спомни колко уплашена беше първия път, когато срещна Хънтър. Той изглеждаше толкова жесток, толкова груб. Тя продължаваше да го привлича, както в началото. Дори като негова пленничка усещаше, че има нещо странно в него, макар да знаеше за незаконните му деяния, които го излагаха на риск. Блис се молеше тези действия да не се подновят точно сега, когато обществото можеше да позволи на Гай да стане мъжа, който възнамеряваше да бъде.

Тя въздъхна, и отново се върна на писмото. Предполагаше, че след време ще се сдобри с баща си, но нямаше да бъде лесно, нито щеше да стане скоро. Тя все още полагаше отчаяни усилия над писмото, когато една от домашните прислужници почука на вратата на библиотеката, за да й съобщи за посетител. Преди да успее да попита кой е, Джералд Фолк се появи на прага.

— Мисля, че трябва да ме приемеш — каза самодоволно, като затвори вратата след себе си, влезе в стаята и удобно се настани в едно от кожените кресла без покана.

— Съпругът ми не е вкъщи, макар да го очаквам да се върне всеки момент.

— И двамата знаем, че е на среща със старите си приятели, пиратите, нали? С теб искам да говоря.

Изненадана, Блис се опита да се престори, че не разбира намека му за пиратите.

— Няма за какво да разговарям с теб.

— Помислих си, че можем да дискутираме за парите. Те все още са твои, нали?

— Няма какво да дискутираме. Нямаш права над моето наследство. То принадлежи на съпруга ми.

Всъщност това не беше истина. Гай бе настоял, че искаше парите й и не бяха му прехвърляли средствата в банката. Тя можеше да ги използва както пожелае.

Фолк рязко стана и се надвеси над нея.

— Знам, Блис. Знам всичко.

Тя почувства стомахът й да се свива от болка. Загадъчните думи на Фолк се нуждаеха от обяснение и Блис реши да се държи безочливо.

— Нямам представа за какво говориш.

Красивите черти на лицето му се изкривиха в грозна маска.

— Мисля, че имаш. Въпреки това нека те просветля. Съпругът ти е виконт, колкото и аз. В средите на братството е известен като Хънтър. Той е един от злостните пирати, които осъществяват търговията си в Карибско море, като унищожават кораби и избиват безпомощни жертви. Напълно съм сигурен за името и долната му репутация. Отговорен е за финансовия ми банкрут и този на твоя баща. Знаеш, че има награда за главата му. Скъпа, ще станеш вдовица за втори път, ако властите разберат за истинската самоличност на виконта.

Блис беше благодарна, че седи, защото се съмняваше дали треперещите й колене биха могли да я задържат права. С цялото си самообладание, което успя да събере, тя отвърна:

— Говориш за друг мъж, Джералд. Гай има документи, които потвърждават благородническата му титла.

— Титлите лесно се купуват и продават — присмя й се Фолк. — Също и самоличността. Може да отричаш, скъпа, но аз знам истината. Сега разбирам, защо виконтът толкова спокойно прие новината за бременността ти. Той е пиратът, който те е държал в плен, нали? Той е мъжът, който е вкарал изчадието в корема ти? Сега проумявам всичко.

Блис почувства как светът около нея се сгромолясва, но беше достатъчно проницателна, за да се въздържи от словесно признание за вината на Гай.

— Какво искаш, Джералд?

Фолк й се усмихна мрачно и отново се върна на стола, на който седеше преди малко.

— Мисля, че ще се споразумеем. Радвам се, че се съгласи да си сътрудничим. Исканията ми са твърде прости. Искам наследството ти. Цялото.

— Ами ако откажа? — попита Блис.

— Тогава ще трябва да видиш съпруга си на бесилката. Чувал съм, че не е приятна гледка. Лицето му ще посинее, после ще стане черно. Езикът му ще се подуе…

— Спри! — Блис цялата пламна и затули ушите си с ръце.

— Достатъчно ли чу?

Тя кимна нервно. Знаеше, че Фолк може да бъде отмъстителен и жесток човек, когато го вбеси някой. Той нямаше да се поколебае да разобличи Гай.

— Много добре. Можеш ли да получиш парите си, без да разбере мъжът ти?

— Аз… да, парите са на мое име. Гай не ги поиска.

Фолк злорадо се ухили.

— Разбира се, че не ги иска. Защо са му, като е станал богат от съкровищата и робите, които ограби от моите кораби и продаде на братя Лафит? Кога можеш да вземеш парите?

— Ще ми отнеме няколко дни. Гай ще научи и…

— Не! Не трябва да му казваш и думичка. Знам на какво е способен. Той ще ме убие хладнокръвно и ще се подиграва за това по–късно. Не съм сам, скъпа. Платил съм на двамата си съучастници и съм им заповядал да убият Хънтър, ако ме нарани по някакъв начин. А ако ти откажеш да изпълниш исканията ми, заедно с приятелите ми ще направим каквото трябва. Ясен ли съм?

— Как мога да скрия подобно нещо от Гай? — възрази Блис.

— Не ме е грижа как ще го направиш, стига да следваш инструкциите ми. Ако науча, че си казала на Хънтър, ще го предам на властите. Имаш седем дни да изтеглиш парите. Ще те чакам в каретата си на алеята зад къщата ви след една седмица. В полунощ. И носи парите.

— Не знам дали ще мога да изляза, без Гай да разбере.

— Ако се провалиш и не дойдеш, очаквай стражите да потропат на вратата ти на следващия ден и да отведат съпруга ти в Галабосо.

— Аз… ще бъда там — отвърна Блис.

— Знаех си, че така ще ми отговориш — каза Фолк и се усмихна самодоволно. Стана и се запъти към вратата. — Така е много по–добре, отколкото да бъдеш моя съпруга под ключ, която не желае да споделя леглото ми. Ще се видим след една седмица, скъпа.

Изведнъж вратата се отвори и Брайън се втурна в стаята.

— Мамо! Прибрах се. Лизи ми позволи да нахраня птичките на площад „Д’армес“.

— Ах, ах, ах, кого виждаме тук? — попита Фолк, като бързо обмисли възможностите как да включи момчето във всичко това. — Тези тюркоазеносини очи ми изглеждат познати. Това синът ти ли е, Блис? Как го намери?

— Брайън, скъпи, иди в кухнята и помоли Лизи да ти даде бисквити и мляко. Скоро ще пристигне учителката ти за урока.

Очевидно незабелязващ напрежението между майка му и нейния гост, Брайън се гушна в нея и после излезе от стаята.

— Започвам да разбирам, макар доста да съм объркан — каза Фолк. — Момчето е твоят син, нали? Причината, за да не го намерим в Мобийл е, че Хънтър е пристигнал първи. Нима пиратът е използвал момчето, за да те принуди да се омъжиш за него? Удивен съм, че Хънтър с готовност се отказа от пиратството, за да се ожени за теб, скъпа. — Изведнъж той избухна в гръмогласен смях. — Може ли този жесток, безчувствен пират да се е влюбил в теб?

— Не ти дължа никакво обяснение — заяви Блис. — Само не намесвай Брайън във всичко това. Ще си получиш парите. После не искам нито да те виждам, нито да чувам за теб.

— Радвам се, че научих за момчето, скъпа. Какъв страхотен късмет. Забелязвам, че си майка, готова на всичко, за да защити сина си. Ще бъде ужасна трагедия, ако загубиш момчето, след като съвсем скоро го откри.

Блис онемя.

— Заплашваш сина ми?

— Приеми го както искаш. Само запомни какво ти казах. Хънтър не трябва да разбере за нашето споразумение. Много скъпи неща можеш да загубиш, ако не изпълниш условията ми. Приятен ден, драга. Беше удоволствие да разговарям с теб.

Изпаднала в паника, Блис дълго стоя прикована на мястото си след излизането му. Безмилостен човек като Джералд нямаше да се поколебае да използва сина й, за да получи каквото иска. Нищо не би го възпряло да наеме убиец за Гай или да разобличи миналото му.

Нямаше да е лесно да получи парите от банката без знанието на съпруга си, замисли се Блис, но тя се надяваше да успее, преди Гай да провери банковата й сметка.

 

 

Този път вечерята мина мълчаливо. Гай се чудеше на необичайната незаинтересованост на Блис да се включи в разговора. Накрая той тропна с вилица по чинията, за да привлече вниманието й.

— По дяволите, какво ти става тази вечер? Да не би да се е случило нещо днес? Някой да не би да те е обезпокоил?

Не можа да го заблуди с колебливата си усмивка.

— Нищо не се е случило — отвърна тя весело.

— Едва се докосна до храната и не чу нито дума от това, което ти казах.

— Не съм много гладна. Бременните жени често са така. Не беше около мен, когато Брайън се роди, и не си се сблъсквал с лошото ми настроение.

Той се вторачи в нея. За първи път я забелязваше в лошо настроение и си помисли, че бременността е неубедително извинение за разсеяността й. Въпреки това реши да я оправдае поради липса на довод за обвинението си. Знаеше много малко за бременните жени.

— Защо не си легнеш, любов моя. Изглеждаш уморена. Ще се кача след малко. Първо трябва да прегледам няколко документа.

Блис не се нуждаеше от втора покана. Когато се извини, изглеждаше някак смутена и обезпокоена, после бързо напусна стаята.

Гай се взираше замислено след нея. Определено нещо не беше наред, но той не знаеше какво. Никой не му беше съобщил да се е случило нещо необичайно или необикновено днес в къщата, което да обяснява странното й поведение.

Изведнъж го сепна страшна мисъл. Може ли Блис да е имала тайни, користни намерения за брака си с него? Той знаеше, че постъпи като тиранин, когато настояваше да се оженят, но беше решил на всяка цена да не й позволи да си тръгне от живота му.

Известно време седя умислен в библиотеката, после извади договора за плантацията, която щеше да закупи. След кратко, но внимателно проучване на документите той подписа и двата контракта — за сумата, която трябваше да плати на собственика, и споразумението за изплащането на съществуващата ипотека. Гай знаеше, че би могъл да купи плантация за много по–малко пари, но искаше точно тази, защото мислеше, че това е имението, в което Блис щеше да бъде щастлива.

След като прибра документите, стана, протегна се и се сети за нея. Тя го чакаше в леглото. Представи си я такава, каквато бе предната нощ — устните й, влажни от целувките му, гъвкавото й тяло, извито под него, стаята, изпълнена със стонове на удоволствие. Топлина се разля по тялото му, пропълзя до слабините му и му причини пареща болка.

Той се вторачи в стълбите, изгарящ от желание като млад хлапак, който за първи път ще прави любов с жена. Искаше да усети как меките й устни посрещат целувките му. Искаше да накара чувственото й тяло да изгаря от допира на ръцете и устата му, докато желанието й стане неудържимо като неговото. Искаше да наблюдава лицето й, когато пламтеше от желание да се слеят.

Прескачаше по две стъпала наведнъж, буквално разтреперан от копнеж, с мъжественост, пулсираща и втвърдена. Въпреки плама си наложи и влезе тържествено, като за празничен ритуал, вместо да се втурне в стаята, както му се искаше, да скочи в леглото и да проникне в пламналото средище на женствеността й.

Блис изглеждаше заспала и го обхвана разочарование. Той се приближи до леглото, като вдигна толкова много шум, колкото бе възможно, без да събуди другите в къщата. Тя не помръдна. Гай се начумери. Не беше забелязал да е толкова уморена. После видя как миглите й трепват и се зачуди дали се преструва. Загледа повдигането и снишаването на гърдите й и установи, че движението беше непостоянно, не като на човек, потънал в дълбок сън. Защо трябваше да се преструва пред него? Отговорът не му хареса.

— Знам, че си будна — каза и седна на ръба на леглото да се събуе. — Ще ми кажеш ли какво те тревожи? Не е необходимо да се преструваш пред мен. Ако не искаш да се любим, само ми кажи. Не съм толкова жесток човек, колкото си мислиш. Няма да направя нищо, което да нарани теб или децата ни.

Блис развълнувано отвори очи. Последното нещо, което искаше, бе да засегне съпруга си. Беше толкова объркана.

Да се люби с Гай, докато държеше тайната в себе си, щеше да бъде непочтено, толкова безчестно, колкото да не му каже за разговора си с Фолк. Тя винаги му бе отвръщала инстинктивно и знаеше, че Гай ще почувства съпротивата й и ще поиска да разбере причината. Заръките на Фолк бяха категорични. Ако кажеше на съпруга си за споразумението им, той моментално щеше да изпълни заплахите си. Или Гай, или Брайън щяха да страдат заради неблагоразумието й да ги изложи на риск и тя нямаше да позволи това да се случи. Знаеше на какво е способен Фолк.

— Съжалявам. Не исках да… това е… не съм в настроение днес. Разбираш ли ме?

— Да не си болна? Защото дяволски съм сигурен, че нещо се е случило с теб. Просто не си на себе си. Може би ще трябва да повикам доктор.

— Не! Чувствам се чудесно. Само съм уморена. Със сигурност ще съм по–добре утре сутринта.

Той събу панталоните си и легна зад нея. Тя не се отдръпна, когато я притисна в обятията си. Усети пулсиращия му член да изгаря кожата на бедрата й и се почувства като предател, не можеше просто да твърди, че се чувства чудесно, когато това не беше вярно. Но щеше да загуби сина си, мъжа си, всичко, което обичаше на този свят, ако Гай доловеше и най–слаб намек за сделката й с Фолк. Тя знаеше, че той моментално щеше да поиска да си отмъсти и това можеше да предизвика събития с трагични последици. Рискът беше твърде голям.

— Заспивай, Блис — прошепна Гай. — Може би утре ще ми кажеш какво те тревожи. — Той мълча дълго, преди да попита: — Съжаляваш ли, че се омъжи за мен? Не съм мъжът, когото желаеш?

— Ти си всичко, което искам, никога не го забравяй.

Начинът, по който го каза, разтревожи Гай.

 

 

През следващата седмица Блис успя да се измъкне два пъти, без никой да зададе въпроси за отсъствието й. Посещенията в банката бяха необходими, защото възникваха много трудности при изтеглянето на такава огромна сума. Трябваше да подписва документи и да закрива сметки. За щастие не беше нужно да присъства някой друг при изтеглянето на парите, които бяха под нейно владение, след като вече се беше омъжила. В деня, в който прибра парите, бе взела една огромна чанта и я скри под леглото.

Цялата седмица беше истински ад, помисли си, когато погледна под леглото, за да се увери, че чантата все още е там. Да мами Гай не беше лесно, но признанието не бе решение на проблема. Със сигурност можеше да каже, че той беше озадачен и разгневен от странното й поведение. Щеше да се успокои, когато всичко това свърши, и отново се върне към стария си начин на живот. Молеше се парите да задоволят Фолк, той да изпълни обещанието си да не предаде Гай на властите. Тя не му вярваше. Въобще не му вярваше.

Тази нощ, нощта, когато трябваше да предаде парите на Фолк, Гай не възнамеряваше да се люби с нея. Блис беше по–разстроена от обикновено и му беше благодарна. Но разбираше, че той усеща безпокойството й и има безброй незададени въпроси за поведението й. Тя лежеше до него, скована и неотстъпчива, когато той я издърпа в обятията си.

— Колко ще продължи тази хладина между нас? — попита я Гай и се отдръпна от нея. — Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

Той бе станал по–раздразнителен, сякаш очакваше отговор от нея. Блис отчаяно искаше да му обясни какво я тревожи, но последиците я плашеха.

— Няма хладина между нас. Това е заради… бременността.

— Аз съм този, който ти причини това. Това ли е проблемът? Силно съм разтревожен, Блис. Негодуваш, че си забременяла от мен ли?

— Не! Господи, не! Искам това дете. Винаги съм го искала.

— Тогава аз съм този, когото не искаш.

— Обичам те, Гай. Трябва да се научиш да ми вярваш.

— Някога ще ми кажеш ли какво те тревожи?

Гласът му го издаде, че е обиден и имаше причини да бъде.

— Не знам. Скоро. Когато мога.

Гай нервно въздъхна.

— Въобще не ми харесва това, но очевидно трябва да бъда търпелив, докато станеш готова да ми се довериш. Не чакай дълго — предупреди я той. — Не съм от търпеливите мъже. Искам си съпругата обратно. Искам я жизнена и изгаряща от желание под мен. Искам да чувам нежните й стонове, да наблюдавам лицето й, когато достигне до върха на удоволствието. Липсва ми всичко това, любов моя.

— И на мен ми липсва — отвърна Блис с въздишка. — Ще бъдем отново близки, обещавам ти. Само ми дай време.

— Загатни ми какво те тревожи, и ще го разреша.

О, Господи, как да рискува? Заплахите на Фолк непрекъснато я преследваха. Ако искаше да запази живота на Гай, трябваше да си държи езика зад зъбите.

— Няма нищо, за което да ти загатвам — отвърна тя с усмивка. — Заспивай. Сигурна съм, че утре всичко ще се оправи.

Утре Фолк щеше да е получил парите си и нямаше да й се наложи да обяснява на Гай, докато той не разбере за празната й банкова сметка. Надяваше се, че Джералд ще задоволи алчността си и ще забрави за намеренията си да разобличи миналото на съпруга й.

Блис лежеше будна и чакаше часовникът да удари дванадесет. Беше убедена, че Гай спи дълбоко. Той дишаше равномерно с отпуснато тяло, издаващ звучни похърквания, и тя повярва, че спи дълбоко. Ако всичко мине добре, ако успее да се срещне с Фолк и да се върне, без Гай да разбере, че е излизала… Минути по–късно часовникът удари дванадесет и Блис се измъкна от леглото.

 

 

Гай усети съпругата му да се надига и мигновено се събуди. През дългите години живот, изпълнен с опасности, той бе привикнал да бъде нащрек дори когато спеше. После я усети да става и отвори око. Лунната светлина, проникваща през прозореца, бе достатъчна, за да може да наблюдава безшумните движения на Блис из стаята.

Взираше се в нея с нарастващо безпокойство, когато нахлузи роклята върху нощницата си, метна шал над раменете и обу обувките си. Помисли си, че е болна и тъкмо се канеше да я попита дали има нужда от помощта му, когато видя да измъква под леглото голяма чанта.

Вече напълно буден, Гай се чудеше за какво й трябва на Блис тази огромна чанта посред нощ, освен ако… Не, отговорът не търпеше обсъждане. Блис никога нямаше да ги напусне с Брайън. После ужасна мисъл го връхлетя. Ами ако искаше да го изостави и да вземе Брайън? Тя имаше собствени пари и можеше да прави какво пожелае с тях. Изпадна в страшна ярост.

Искаше да скочи от леглото, да я спре, да направи нещо, за което после може би щеше да съжалява, но реши да изчака удобния момент. Чакаше и се колебаеше. Борейки се да запази самообладание, Гай си представи най–лошото, когато видя Блис да притиска чантата към гърдите си и да излиза от стаята. Секунди по–късно скочи от леглото и обу панталоните и обувките си. После се измъкна от спалнята толкова тихо, колкото и тя го бе направила.

Първата изненада беше посоката, в която се запъти Блис. Не тръгна към стаята на Брайън. Не можеше да си представи, че ще замине без сина си, след като беше минала през ада, за да го намери. Опираше се в стената, докато я проследяваше надолу по стълбите и прекосяваше кухнята до задния вход. Криеше се в сянката и я наблюдаваше как хвърля потайни погледи навън. После тя излезе. Изчака една минута, след това бързо я последва. Както изглежда, Блис знаеше точно къде отива, защото забързано се спусна по пътеката до портала, където свършваше алеята.

Гай се промъкна след нея през портата и се мушна в храстите в градината, когато забеляза каретата, чакаща на пътя. Не повярва на очите си от връхлетелия го шок, когато видя Блис да се запътва към каретата.

Значи е истина, каза си той. Блис го напускаше. Заради кого? Изведнъж един мъж излезе от каретата и направи знак на Блис. Ръцете на Гай се свиха в юмруци, когато разпозна Джералд Фолк. Как можа тя да му причини това? От самото начало ли го мамеше? Каква връзка имаше с Фолк? Той се приближи, надявайки се да чуе разговора им, но те говореха много тихо, за да долови думите. Когато видя Блис да подава чантата на Фолк, всичко му се изясни. В чантата бяха дрехите й и тя възнамеряваше да го напусне.

Гай изпадна в дива ярост и лицето му се наля с кръв. Никога не се бе чувствал толкова мамен. Не бе изпитал подобно чувство, дори когато обвиняваше Блис за нещастието му преди години. Не искаше да повярва, но всичко ставаше пред очите му. Фолк взе голямата чанта от ръцете й и се извърна, за да я постави в каретата.

Сега Гай знаеше причината, поради която Блис беше толкова объркана и разтревожена напоследък. Очевидно бе заговорничила с Фолк зад гърба му, след като я беше насилил да се омъжи за него. Заболя го, когато осъзна защо тя не можеше да понесе мисълта, вече да се люби с него. Господи! Как можа да е толкова глупав!

След като първият шок премина, Гай внезапно изпита бурен изблик на агресия — пожела да убие Фолк. Пиратът Хънтър щеше да приключи с живота на отвратителното чудовище, без да се замисли, но виконтът Хънтър беше изложен на твърде голям риск, ако убиваше безразборно. Той имаше невинно дете, което трябва да защитава. Не, нямаше да убие Фолк, но можеше да се изправи пред своя враг.

Излезе от храстите и бързо скъси разстоянието между себе си и Фолк. Джералд го видя да се приближава и се опита да влезе в каретата, но Гай беше по–бърз. Сграбчи ръката на онзи, измъкна го, избута го настрани, като в същото време издърпа чантата от ръцете му и я хвърли в храстите зад гърба си. С крайчеца на окото си зърна Блис как разтреперана отстъпва. Основателно, помисли си той мрачно. Преди тя никога не беше го виждала разярен.

Като сграбчи Фолк за реверите, той грубо го задърпа, докато застанаха лице срещу лице.

— Нима си мислеше, че няма да разбера? — каза той с глас, който би накарал и дявола да се държи добре.

— Блис се закле да не ти казва — просъска Фолк през стиснати зъби.

— Не съм глупак. Досетих се, че е обезпокоена за нещо. Само дето не можех да си представя кой е замесен.

Той избута Джералд назад и притисна гърба му в каретата. Искаше му се да го пребие до безсъзнание, но се задоволи с един силен удар в стомаха му. Фолк извика и се сви.

— Вероятно греша, като не те убивам, но не искам синът ми да страда, заради моите грехове. Изчезвай оттук, Фолк. Ако разбера, че отново си припарил до съпругата ми, следващия път няма да бъда толкова снизходителен.

— Не можеш да ме уплашиш, Хънтър — задъхваше се Фолк, очевидно все още пронизван от силна болка. — Ще ти го върна. Ще съжаляваш, че си се намесил.

— Махай се и покажи най–лошото, на което си способен — предизвика го Гай. — Заплахите ти не ме плашат.

— Ти си глупак — подигра му се Фолк. Преди Гай да успее да реагира, той скочи в каретата, дръпна юздите, удари задницата на коня и препусна. Гай наблюдаваше как се скрива от погледа му, опасявайки се, че бе допуснал ужасната грешка, да остави жив този мръсник.

— Защо го направи? — извика Блис, изпаднала в паника. Не знаеш на какво е способен Джералд. — Гласът й ставаше все по–пронизителен и по–писклив. — Всичко провали!

Гай извърна лице към нея.

— Ти си моя съпруга, Блис. Мислиш ли, че просто ще стоя и ще наблюдавам как заминаваш с този мръсник? Въобще ли не те интересува нашият син?

Блис се взираше в него, сякаш току–що той беше загубил разума си.

— Нима си помисли, че ще замина с него?

— Остави преструвките — присмя й се той. — Сам видях всичко. Наблюдавах те как се измъкваш от леглото ни и излизаш с голяма чанта, в която по–рано си опаковала дрехите в очакване на срещата ти с любовника.

— Любовник! О, Господи. Моля те, изслушай ме. Ти не разбираш.

— Не искам да слушам нищо. Уморих се от лъжите ти.

— Ще ме изслушаш.

Гласът й изтъня и Гай разбра, че трябва да я върне обратно в къщата, преди да изпадне в истерия и да събуди съседите. Грабна я на ръце и я внесе в имението, като само за миг спря, за да вземе чантата от храстите. Изкачи стълбите и влезе в спалнята им, отказвайки да слуша молбите й. После я постави на крака, запали свещта и хвърли чантата в ръцете й.

— Ето. Разопаковай си дрехите. Никъде няма да ходиш. Поне докато не родиш детето ни. После можеш да вървиш, където пожелаеш, разбира се, без бебето. Парите от наследството ще ти осигурят с Фолк прекрасен живот.

Онемяла, тя се взираше в чантата.

— Дрехи? Да не си полудял? Не искам Джералд Фолк. Никога няма да оставя бебето си.

— Не можеш да ме измамиш — присмя й се той. — Само не разбирам как можеш да желаеш Фолк, след като той причини такова нещо на теб, на сина ни, на нас. Явно те разяжда като болест, такава, която не може да се излекува.

— Остави ме да ти обясня — молеше се Блис. — Не е това, което си мислиш.

— Не. Не казвай нищо. Не мога да го понеса.

Той измъкна чиста риза от едно шкафче на раклата и започна да се облича.

— Къде отиваш? Минава полунощ.

— Излизам оттук. Няма да мога да контролирам действията си, ако остана. Не искам да ме виждаш, когато избухна, и съм дяволски сигурен, че така ще стане, а се страхувам да не те нараня.

Лицето му прие студен израз. Той разбираше, че каквото й да му обясни, никога няма отново да се върне онова между тях. Болката в душата му прерасна в съкрушително, измъчващо страдание, което щеше да носи в себе си до края на живота си. Не можеше да погледне Блис, не можеше да й каже, че страхът му може да се превърне в насилие. Започна да се отдалечава, разбирайки, че в този момент, без значение колко я презира, никога няма да я нарани или да рискува да навреди на бъдещото си дете.

— Къде отиваш? — изпищя Блис.

— Не знам. Тази вечер не мога да остана тук. Трябва ли да поставя стража, за да съм сигурен, че отново няма да избягаш с Фолк веднага щом изляза?

Блис се олюля от острите му думи.

— Казах ти, не е това, което си мислиш. Не излизай. Остави ме да ти обясня. Тогава ще разбереш, защо…

— Отговори ми на въпроса, Блис. Трябва ли да поставя охрана?

— Не! Няма да ходя никъде. Никога не съм имала намерение да те напускам.

Той рязко кимна.

— Много добре. Ще те оставя сама в студеното легло.

— Почакай! Кога ще се върнеш?

— Когато ме приемеш.

Без да се обръща назад, той излезе от стаята.