Лий Голдбърг
Г-н Монк отива на Хаваите (20)

19.
Г-н Монк и паят

Отидохме право в полицейския участък на Лихуе, за да се срещнем с лейтенант Кеалоха. Монк предложи Кеалоха да разпита отново камериерките и веднага да изпрати отново екип от съдебни експерти в бунгалото, за да огледат един участък, на който не са обърнали внимание първия път.

Кеалоха започна да защитава екипа от съдебни експерти, но не беше необходимо. Никой не би ги обвинил за пропуска им. Би било същото, като да посипваш с прах за вземане на отпечатъци вътрешността на комин. Няма причина да го правиш, освен ако не смяташ, че убиецът е Дядо Коледа.

Чакахме в участъка заедно с Кеалоха, докато неговите хора правеха това, което бе предложил Монк. Умирах от глад, затова Кеалоха подели с мен своето мусуби с шунка с подправки и порцията си ли ханг муи. Монк отказа. Мусубито представляваше парче шунка с подправки върху квадрат от ориз, увито в сушени водорасли. Не беше лошо. Ястието ли ханг муи обаче, което представляваше сушени и осолени плодове, се преглъщаше трудно. Исках да проявя учтивост, затова го преглътнах с усмивка и дори си взех второ парче.

Исках да върна услугата, като поделя пая си с Кеалоха, но Монк не ми позволи. Каза, че паят му трябвал за нещо.

Затова, отегчена и изгаряща от нетърпение да хапна нещо сладко, за да отмия от устата си вкуса на ли ханг муи, аз ги оставих двамата и се отправих надолу по улицата към една барачка, където сервираха хавайски сладолед „Шейв Айс“ с шейсет различни вкуса, от гуава до газирана безалкохолна напитка, ароматизирана с билкови корени.

Хавайският сладолед напомняше сладоледа „Сно Коун“, само че вместо да използват натрошен лед, събираха финия прашец, образуван при стърженето на леден блок с нож. Топката прашец се поставяше на върха на топка сладолед с макадамия, сложена в купичка и залята с плодов сироп.

Леденостуденият десерт изведнъж смрази мозъка ми, а от захарта получих такъв внезапен и силен прилив на енергия, сякаш ме върнаха към живот с помощта на дефибрилатор. Хавайският „Шейв Айс“ е освежаващ и сладък, но би трябвало да се предлага с лекарско предупреждение.

Когато се върнах в полицейския участък, Кеалоха сияеше. През времето, в което бях отсъствала, Монк беше разкрил две кражби с взлом и един случай с изчезнал човек. И, което беше по-важно, от съдебния екип бяха съобщили резултатите от претърсването на бунгалото. Когато попитах какво са открили, Монк не пожела да ми каже.

— Това ще развали изненадата — каза той.

Кеалоха отиде да намери Ланс Воон и Роксан Шоу и да ги доведе в бунгалото ни, където щяхме да се срещнем с всички тях, и истината зад убийството на Хелън Грубър щеше най-сетне да бъде разкрита.

Монк беше толкова вглъбен в мислите си за случая, че когато влязохме, дори не обърна внимание на вентилаторите, нито си спомни, че не сме купили секундомер. Това ми доказа, че съм била права да твърдя, че владее раздразнението си. Или беше това, или сега вентилаторите наистина бяха синхронизирани, но ми беше трудно да повярвам последното.

Той не ми позволи да прибера пая в хладилника, затова го сложих на кухненската маса. Знаех, че подрежда декора за разкритието, което щеше да оповести: при всяко разследване именно това е мигът, за който живее. Да си призная честно, на мен също ми харесва, макар че обикновено съм по-скоро страничен наблюдател, отколкото участник.

Не ни се наложи да чакаме дълго. Минута-две след пристигането ни, Кеалоха влезе забързано заедно с Ланс и Роксан. Следваха ги двама униформени полицаи, което сигурно бързо е подсказало на двойката какво се задава.

Очевидно те не бяха единствените, които знаеха какво крие бъдещето. Дилън Суифт влезе зад тях.

— Ей, чакай малко, братле — възкликна Кеалоха. — Ти кой си?

— Аз съм Дилън Суифт — представи се той, сякаш току-що го бяха попитали какво е онова голямо, жълто, прилично на огън нещо горе в небето.

— Това трябва ли да ми говори нещо?

— Аз помагам на господин Монк в това разследване — каза Суифт.

— Не, не ми помага — обади се Монк.

— Да, помага — казах, спечелвайки си гневен поглед от Монк.

Не ме интересуваше дали Суифт е мошеник, или не; той ми беше помогнал, и смятах, че си е заслужил една възможност да види Монк в действие.

— Познавам ви — обърна се Роксан към Суифт. — Вие сте онзи тип, който говори с призраци. Прочетох книгата ви: Духовен наръчник за по-добро правене на любов: Секс тайни от задгробния свят.

— Написал е това? — Ланс хвърли поглед към Суифт, след това обратно към Роксан. — Ти оттам ли научи…

Тя кимна:

— А-ха.

Този път, когато Ланс погледна Суифт, изражението му беше почти благоговейно.

— Тук съм в качеството си на говорител на мъртвите — каза Суифт. — За да им дам право на глас в това, което се случва тук днес.

— На тях? — попита Кеалоха.

— Жените, които са обичали Ланс Воон и са издъхнали в прегръдките му — каза Суифт.

— Нито една не е умряла в ръцете ми — каза Ланс.

— Не, освен ако не говорите за онова, което поетите наричат „малка смърт“ — каза Роксан. — Аз я изживявам в прегръдките му веднъж, а понякога и два пъти, дневно.

Монк нетърпеливо пристъпи от крак на крак.

— Ще продължавате ли всички да говорите, или бихте искали да научите как Ланс е убил съпругата си?

— Не съм убил жена си и вие знаете това — каза Ланс. — Невъзможно е. Гмурках се с шнорхел по крайбрежието на На Пали, когато тя е била убита.

— Всъщност не сте — каза Монк.

— Има дузина свидетели, които са ме видели, и видеокасета, която доказва, че съм бил там.

— В сряда сутринта сте били в морето, в това няма съмнение, и определено сте се постарали всички да ви видят. Единственият проблем е, че Хелън не е била убита тогава. Била е убита предишната вечер.

— Но съдебномедицинският експерт каза, че е умряла два часа преди тялото й да бъде открито — каза Кеалоха.

— Бил е заблуден, а също и аз, макар че всички улики бяха точно пред очите ми още първия ден. Само че го осъзнах едва след като Натали купи пая с liliko днес на обяд. — Монк посочи към пая върху масата.

— Ето какво се е случило — продължи той. — Във вторник вечерта Ланс е ударил Хелън с кокосов орех по главата и я е удавил в джакузито. След това е извадил от хладилната камера всички пайове и ананаси, които тя била донесла, махнал рафтовете и я натъпкал вътре, за да държи тялото й на студено. На сутринта я сложил в джакузито да се разтопи и да обърка медицинския експерт относно времето на смъртта.

— Не съм направил нищо от това — каза Ланс. — Не бих могъл да убия жена си и да я натъпча в хладилника. Това е отвратително.

— Студеното, тясно пространство. Това е бил хладилникът — каза Суифт, като гледаше Монк в лицето. — Това се е опитвала да ни каже. Вие разбрахте посланието, което ви предадох, и разкрихте случая.

— Вие сте казали на Монк за хладилника? — попита Кеалоха, после премести поглед към Монк: — Мислех, че купуването на пая с liliko ви е подсказало разрешението.

— Така беше. Не съм се вслушал в нищо, което ми каза този мошеник.

— Може би ако ме бяхте послушали, щяхте да разкриете убийството още преди дни — каза Суифт. — Но поне думите на Хелън са останали някъде в дъното на съзнанието ви и днес най-сетне осъзнахте тяхното значение.

— Това, което осъзнах, беше, че камериерките казаха, че Хелън е обожавала пайовете с liliko и ананасите и непрекъснато е носела от тях в бунгалото.

— Хелън също ви каза това, по свой начин — прекъсна го Суифт.

Беше прав. Това си го спомнях.

Монк не му обърна внимание и продължи оттам, където го бяха прекъснали:

— Но къде бяха пайовете? В деня на убийството хладилникът беше празен, а от металните кофи за боклук отвън се носеше мирис на разваляща се храна. Причината е, че Ланс е изхвърлил пайовете, за да направи място за трупа на Хелън.

Сега си спомних миризмата, и как Монк намести рафта на хладилника. Беше прав. Всички улики бяха пред очите ни онази сутрин. Но беше вярно, че Суифт също ни каза всичко, което трябваше да знаем. Следователно решението е било току пред очите ни, но въпреки това не сме го видели.

— Това си го измисляте в момента — каза Ланс. — Нелепо е, и няма доказателства, които да го подкрепят. Защото изобщо не се е случило.

Монк се обърна към Кеалоха:

— Искате ли да кажете на Ланс какво се намерили криминолозите, разследващи местопрестъплението, днес в хладилника?

— Намерихме коса от Хелън Грубър, няколко петънца от кръвта й, следи от хлор, и отпечатъци от краката й по вътрешната стена.

Затова Монк не искаше да ми позволи да сложа пая в хладилника. Било е нехигиенично.

Ланс поклати глава:

— Не, нагласили сте всичко. Не съм я убил.

Суифт внезапно нададе измъчен вой, при което стресна всички ни, и се отпусна на колене, а главата му клюмна.

Монк изпъшка и отиде в кухнята.

Сложих ръка на рамото на Суифт:

— Господин Суифт? Добре ли сте?

Когато повдигна глава, по бузите му се стичаха струйки сълзи.

— Как можа, Ланс? — изрече той с безплътен, определено женствен глас. Побиха ме ледени тръпки. — Аз те обичах. Дадох ти всичко, което искаше.

Ланс се втренчи невярващо в него:

— Хелън?

Роксан започна да хленчи. Беше ми трудно да дишам. Сякаш бях влязла в кадър от филм на ужасите. Кеалоха и полицаите бяха застинали на място. Монк обаче, изглежда, не забелязваше. Той се мотаеше из кухнята, сякаш не се случваше нищо необичайно.

— Какво съм направила, за да заслужа такава жестокост? — изрече Суифт с онзи тих, идващ сякаш от друг свят глас.

Ланс падна на колене пред Суифт и го сграбчи за раменете.

— Хелън, ако това си ти, кажи им истината. Кажи им, че съм невинен.

— Мислех си, че ще бъдем заедно завинаги, но след онова, което направи, ти никога няма да се присъединиш към мен тук. Отиваш право в ада, Ланс.

И веднага щом изрече тези думи, Суифт припадна.

— Хелън! — изпищя Ланс и разтърси Суифт. — Кажи им!

Полицаите сграбчиха Ланс, изправиха го грубо на крака, и му сложиха белезници.

— Запиши името му, Дан-О — каза Кеалоха. — Убийство първа степен.

— Не — викаше Ланс, докато единият полицай го извеждаше навън и му припомняше правата.

— Винаги съм искал да кажа това — рече ухилено Кеалоха.

Другият полицай отведе Роксан, която плачеше тихичко и мърмореше: „Това не е правилно“.

Монк излезе от кухнята с няколко чинии, нож и лопатка за сервиране.

— Някой иска ли малко пай?

— Как можете да мислите за пай точно сега? — попитах. — Не виждате ли, че Суифт припадна?

— Да, представлението си го биваше. Очаквам да видя как главата му се завърта на сто и осемдесет градуса.

Монк остави нещата си, отиде в стаята си и се върна миг по-късно с рулетка.

Кеалоха повика парамедиците по клетъчния си телефон. Сложих възглавница под главата на Суифт, взех мокра хавлиена кърпа и избърсах челото му.

С помощта на рулетката Монк измери обиколката на чинията, за да може да нареже пая на еднакви парчета.

— Суифт наистина ли знаеше за всичко това? — попита ме Кеалоха.

Разказах му за всички образи, които Суифт ни беше описал, твърдейки, че са му подсказани от Хелън, как по-късно бяхме открили значението им във връзка със случая, и как Монк беше обяснил, че всичко това е мошеничество. Когато свърших, чух сирената на линейката, която пътуваше бързо към бунгалото на плажа.

— Всичките обяснения, дадени от вас на така наречените видения на Суифт, са логични, господин Монк — каза Кеалоха. — С изключение на едно. Откъде е знаел, че Хелън е в хладилника?

— Не знаеше — каза Монк. — Говореше за моргата. Той просто извади късмет, че в крайна сметка хладилникът се оказа част от историята.

Миглите на Суифт потрепнаха и той започна да идва отново в съзнание.

— Събуждате се точно навреме, като по поръчка — каза Монк, докато режеше пая. — Какъв шок.

Суифт отвори очи и изглеждаше стреснат. Опита се да се изправи до седнало положение, но аз леко бутнах главата му обратно върху възглавницата.

— Отпуснете се — казах.

— Какво стана?

— Заговорихте на Ланс с гласа на Хелън, а после припаднахте — казах. — Парамедиците ще бъдат тук вече всеки момент.

— Разговарял съм с духа й? — попита Суифт.

— Тя имаше да сподели някои сексуални насоки за следващата ви книга — каза Монк. — Но никой не си водеше бележки.

— Не си спомням нищо. Сигурно напълно ме е обсебила.

— Така изглеждаше — обади се Кеалоха.

— Никога преди не съм установявал такава силна връзка с дух, но обстоятелствата са необичайни — каза той. — Намираме се на мястото, където е умряла. Бяхме заедно с човека, който я е убил. А духът й е много властен. Усещам я дори сега.

— Това ли е моментът, в който ви се завърта главата? — Монк плъзна парче от пая върху една чиния. — Или ще левитирате? Защото бих искал да видя как го правите.

Линейката спря със скърцане на спирачки пред отворената ни входна врата и, миг по-късно, двама парамедици се втурнаха вътре, тикайки носилка на колела.

Монк седеше на масата и най-спокойно си ядеше пая, докато парамедиците прегледаха Суифт, а после го вдигнаха и го качиха на носилката. В този момент Кеалоха се присъедини към Монк на масата и си взе парче пай.

Докато изкарваха Суифт от вратата, той хвърли последен поглед към Монк.

— Хелън иска да ви благодари. Всички искат. Всички те вече намериха покой.

Ако го беше чул, Монк не го показа.

Тръгнах редом с носилката към линейката. Точно когато парамедиците се готвеха да качат Суифт вътре за пътуването до болницата, аз го хванах за ръката и я стиснах.

— Благодаря ви — казах.

— Не съм направил нищо — каза той. — Аз съм просто онзи, който предава посланията.

— Това беше послание, което имах нужда да чуя.

— Имам ново, но не е за вас — каза Суифт, докато парамедиците внасяха носилката в линейката. — Кажете на господин Монк, че ми се явява странен образ. Свързан е по някакъв начин с него. Не знам какво означава. Представлява ръка с шест пръста.

И след тези думи, един от парамедиците се качи в линейката, помощникът му затвори вратите и потеглиха.