Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Стрела, летящая во тьме, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
gogo_mir (2014)

Разказът е публикуван в списание „Космос“, брой 1 от 1979 г.

 

 

Издание:

Автор: Жорж Лангелан; Марсел Еме; Еремей Парнов

Заглавие: Фантастично читалище: Списание „Космос“, 1979 г.

Преводач: Милко Макавеев; Цвета Пеева; Албена Стамболова; Емануел Икономов; Мария Ем. Георгиева; Здравка Калайджиева; Теодора Давидова

Година на превод: 1965; 1979

Език, от който е преведено: руски; френски; английски

Издател: Фантастично читалище

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: сборник; разказ; очерк

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7050

История

  1. — Добавяне

7.

Рой обичаше тези минути — увлечени очи, зачервени от вълнение лица. Днес той не можеше да се оплаче от недостатъчно внимание от страна на слушателите си.

— На нас още от самото начало ни беше ясно, че нормите на древната криминалистика не подхождат за случая — говореше той в салона. — Земните детективи са установили, че убийство в обикновения смисъл не е било извършено, и са прави. Но Редлих е загинал физически и, по всяка вероятност, са съществували физически причини за смъртта му. Бяхме уверени, че сме се сблъскали с непознато още явление и затова търсехме такива обяснения, които сами по себе си биха изглеждали невероятни. Спряхме се на най-невероятната версия — че Фред е бил нападнат наистина от Аркадий. Тя би се превърнала в достоверен факт, ако можехме да докажем, че на Алтона е възможно физическо раздвоение на личността, тоест, появата на някакъв материален двойник на Аркадий, способен макар и за кратък миг да извършва самостоятелни действия.

— И вие предположихте, че механизмите, оставени на Алтона от неизвестната цивилизация, могат телесно да възпроизвеждат всеки от нас? — уточни началникът на експедицията.

— Тази идея хрумна на Хенрих. Човешката техника е способна да създава изображения и да ги предава на каквото и да е разстояние. Но нашите изображения са безтелесни, това са само рисунки, силуети върху екрана, но не и тела. Цивилизация, която чувствително е изпреварила човешката, би могла не само да създава оптични изображения, но да ги снабдява и с материални характеристики. Двойникът е смесица от рисунка и скулптура, телесно изображение, програмирано за определено действие, или по-накратко — роботизирано копие… А как го създават машините на Алтона — този проблем оставяме вие да изследвате. Но че работата се състои именно в това, го доказахме с експеримента: аз пожелах да нападна Хенрих с копие, а механизмите осъществиха желанието ми, като създадоха мое телесно копие. Главната трудност, впрочем, не беше в това, как да се създаде физическото ми копие, щом като загадъчните механизми на Алтона вече заработиха, а в това, че трябваше да докажем дали те изобщо могат да работят. Съществуваше и още една трудност — мотивите за престъплението (употребявам този термин условно, тъй като по-точен няма). И ако не беше откровеността на Ана, която ни разказа за кавгата си с Фред, ако не беше искреността на Аркадий, който призна какви чувства е изпитвал през онези тежки минути, в нашите ръце не би се оказала пътеводната нишка за разгадаването на тайната.

— А аз и понятие не съм имал, че мислите ми за отмъщение могат да доведат до такива страшни последици — проговори разстроеният Аркадий.

— Ние всички сме свикнали да смятаме, че необузданото въображение е дреболия. Че то значи по-малко, отколкото дори лошата дума, подхвърлена при гняв. В мислите си ние често си позволяваме това, което никога не бихме изказали с думи, нито пък осъществили. На Земята тази честа двойственост между мисъл и действие не е опасна, но на Алтона всяка мисъл е вече и постъпка. И ако мислено сме пожелали да се случи нещо с някого, постъпката се превръща в престъпление.

— Вие не ни обяснихте как разгадахте тайната на механизмите — каза Шарлюс. Дебелият физик малко го интересуваха моралните проблеми.

— Разгадката дойде естествено. Аркадий, мечтаейки да отмъсти на Фред, е седял до току-що включените генератори на електрическите полета. Напълно е възможно тези полета, усилвайки по някакъв начин биовълните на неговия мозък, да са предали мислите му на механизмите на Алтона като първоначална информация. Машините, след като са възприели сигналите, са създали план за осъществяване на желанието му във вид на двойник на Аркадий, нападащ Фред в тъмнината. По всяка вероятност, сред картините, които са се мяркали във възбудения мозък на Аркадий, е имало и подобна картина. И ако Редлих не е загинал веднага след кавгата, то е само защото на механизмите, материализиращи въображението, не е достигала енергията, идваща от станцията. За първи път генераторите са заработили на пълна мощност в деня на убийството. Ние обърнахме внимание и на това многозначително съвпадение. То свидетелствуваше в полза на Аркадий, тъй като за изтеклите три месеца раздразнението му спрямо Фред е преминало и той е изпитвал вече към него благодарност за спасяването. Закъснялото убийство е било предизвикано от внезапно усилилия се приток на енергия.

— Стрела, летяща в мрака, както са казвали древните! — Раменете на пребледнялата Ана потръпнаха. — Аз сега ще се страхувам да се движа по планетата. И ще подозирам всекиго, че е мислил нещо лошо за мене!

Началникът на експедицията каза развълнувано:

— Не, Ана, от планетата ние няма защо да се боим, а още по-малко от самите себе си. Ще знаем, че на Алтона трябва да контролираме не само действията си и думите си, но и тайните си помисли. Ще се научим на това, както детето се научава, че не всичко му е позволено да върши и че не всички думи могат да се произнасят безнаказано. А и Земята, изпращайки нови експедиции, отсега нататък ще трябва да подбира хора, възпитани не само в смисъл на външно поведение, но притежаващи и добре възпитано въображение. Това не е чак толкова тежък проблем. Аз повече мисля за тях, за загадъчните създатели на тези удивителни механизми. Вие, приятели, като разгадахте тайната, разкрихте пред нас наистина чудни хоризонти.

Сидоров помълча, съсредоточавайки мислите си и продължи:

— Вие доказахте, че механизмите, открити на Алтона, действуват и се нуждаят само от приток на енергия отвън. Установихте, че те са в състояние да материализират смътните помисли, които витаят из нашия мозък. Вероятно скоро ще открием и много други функции на тези механизми. Но вече и сега е ясно, че обитателите на Алтона са ги използували за осъществяване на своите мислени пожелания. Хората на Земята измислиха машини, произвеждащи материална продукция, и роботи, оказващи услуги непосредствено на човека. А колко неизмеримо по-далече са стигнали жителите на Алтона! Армия от слуги, появяващи се, когато се нуждаем от тях, и изчезващи безследно след това! И то без да изискват никакви грижи — нито ремонт, нито смазване… Цивилизацията на алтонците би могла да ни научи на много още неща — не само в областта на материалната култура, но и в морала. Когато механизмите заработят с пълна мощ, ще трябва деспотично да контролираме мислите си, да не би някоя непредпазлива мисъл, някоя опасна фантазия да доведе отново до катастрофа. Ние все пак седим затворени в станцията и само от време на време излизаме навън. А алтонците са живеели сред своите механизми, били са в непосредствен контакт с тях! Иска ми се да се запозная с тези удивителни същества — не толкова да позаимствувам техническите им постижения, колкото да завоювам сърдечното им доверие, да стана техен приятел. Но за това е нужно да решим другата загадка: къде са се дянали?

— Като разкрихме тайната на механизмите, изясни се и защо са изчезнали алтонците — забеляза Аркадий. — Механизмите работят само при приток на енергия отвън. Органични източници на енергия на Алтона няма, а лъчистата енергия на Вега е много малка. Трябва да се потърси дали няма на планетата атомни инсталации. Ако тук е имало енергетични руди и запасите им са се изчерпали, алтонците е трябвало или да загинат, или да се преселят на други планети.

— Ще помолим Земята да изпрати специални експедиции за издирване на алтонците — обеща Рой.

В разговора се намеси мълчащият Хенрих. Той не обичаше публичните изказвания и, ако възникнеше такава необходимост, предоставяше ги на Рой.

— А сега разгадай и моето недоумение, Рой. Защо твоят призрачен двойник изведнъж така чевръсто избяга?

— А, това ли? — каза Рой. — Ние с Ана видяхме на екрана, че от вълнение се целите неточно. Затова аз изпратих на механизмите мислена заповед моето копие да се провали вдън земя. Те са първокласни изпълнители, в това не можем да се съмняваме.

Край
Читателите на „Стрела, летяща в мрака“ са прочели и: