Сергей Снегов
Стрела, летяща в мрака (1)

1.

— Само вие можете да разгадаете загадката! — Президентът на Академията на науките прехвърли погледа си от Хенрих към Рой. Хенрих поприсви рамене, а Рой се загледа в устните на Боячек, като че ли се интересуваше как се движат.

Боячек продължи с вълнение:

— Ние всички скърбим за смъртта на Редлих, а аз особено много: той ми беше приятел. Ръката на неизвестния престъпник…

— Значи все пак смятате, че Редлих е жертва на престъпление? — сдържано попита той. — Но Алтона е изоставена планета и къде са сега нейните бивши обитатели не е известно. А това, че Редлих преди смъртта си е назовал Аркадий Замойски още нищо не доказва, тъй като всички членове на експедицията притежават абсолютно алиби.

— Тяхното алиби бе установено от професионалните детективи, които обследваха Алтона — възрази президентът. — Те стигнаха до извода, че престъпление няма. Но Редлих загина и това е факт. Ние смятаме, че в съзвездието Лира трябва да се командироват учени, а не детективи. След като вие открихте тайната на великата теорема на Ферма, то загадката около смъртта на Редлих едва ли ще бъде трудна за вас.

На Хенрих му допадаше, когато си спомняха за блестящия им успех с Рой. Но за да не помисли президентът, че е суетен, подметна иронично:

— Двама космически детективи, специализирали се в разкриването на мрачните тайни на времето и пространството.

— Двама учени — сухо повтори Боячек. Беше ясно, че няма да приеме отказ под никакъв предлог. — Двама изследователи, които свободно се ориентират в проблемите на Космоса и на историята. В тази папка ще прочетете доклада на следствената комисия, която се завърна от Алтона. Поредният звездолет за съзвездието Лира отлита утре в полунощ. Вие, струва ми се, още не сте били в околностите на Вега? Сигурен съм, че ще ви хареса.