Джанел Тейлър
Когато си до мен (8)

Осма глава

Зак тъкмо се качваше в колата на Оливия, за да й я закара до вилата, когато пристигна Марни с малката си червена кола. Той затвори вратата и тръгна към нея, за да не се настани и тя в колата на Оливия и да повтори онова, което се случи снощи. Въпреки че се съмняваше, че дори Марни би посмяла да го стори рано сутринта на светло.

Сексът бе невероятен и луд, както и животът му в момента. Марни бе успяла да изчисти съзнанието му от всичко, освен от онова, което правеше с него. Снощи се прибра, плати на помощничката, провери как е Кайла, а после си легна и заспа дълбоко. Точно от това имаше нужда. Без прекрасното преживяване снощи щеше да лежи буден, мислейки, чудейки се, задавайки си въпроси. Докато вървеше към Марни — красивата, сексапилна Марни — се чудеше защо не може да изпитва към нея онова, което изпитваше към Оливия. Не бе изпитвал подобни чувства към никоя друга жена. Бе изпитвал похот и страст, бе пожелавал друга жена. Но онова лудо чувство „бих умрял заради теб“ никога не бе почувствал в душата си отново. До вчера, когато видя отново Оливия в Блубери. В първия момент бе изненадан и шокиран, след това се уплаши какво можеше да причини това на дъщеря му, но основното чувство бе все същото сърцебиене, вълнение, което можеше да сравни само с онова, което чувстваше към дъщеря си.

— Реших да ти донеса кафе и пресни кифлички — каза Марни, след това го целуна страстно по устните.

— Много ти благодаря. Благодаря ти и за снощи — отвърна той.

— Виж какво, Зак. — Тя погледна колата на Оливия. — Наистина трябва да говоря с теб. Или имаш гости?

— Не. Оливия остави колата си тук снощи, когато дойде, след като заварила вилата разбита. Аз я закарах до тях и й обещах тази сутрин да й закарам колата.

Лицето й се помрачи.

— Не бъди глупав, Зак. Отивай на работа. С удоволствие ще й закарам колата. След това тя ще ме върне до града.

Той знаеше, че на Оливия това никак нямаше да й хареса.

— Искам да говоря с нея за нещо много важно, така че…

— Между вас двамата има нещо, така ли е? — попита тя, присвила очи. — Ако ми изневеряваш, Зак Арчър, ще… — Замълча, а изражението й отново се промени. Стана по-благо, по-меко.

— Какво ще направиш? — попита той.

— Ще бъда съсипана. Ето какво. Затова хайде да отидем някъде и да поговорим?

Той я погледна, след това я поведе към отопления сайвант, в който бе направил гимнастически салон на Кайла.

На горния етаж имаше отоплено таванско помещение с удобен диван, бюро със стол, както и маса със столове.

Седнаха на дивана, сложиха чашите с кафето и кифличките на ниската масичка пред тях. Личеше си, че през главата на Марни минават какви ли не въпроси, без съмнение, отнасящи се до Оливия.

„Ние наваксвахме изгубеното време в «Баркър»…“

— Просто искам да знам, че всичко между нас е наред — каза Марни. — Изведнъж се появява тази жена и ти започваш да се държиш различно.

— Нещата между нас са си наред, Марни — увери я той и погали ръката й.

Тя потърси погледа му.

— Оливия бивше гадже ли ти е?

Той кимна и отхапа от кифличката, за да не му се наложи да обяснява по-подробно.

Тя отвори широко очи.

— Тя е майката на Кайла, нали?

Косите им са еднакви.

— Марни, съжалявам, но не съм готов да отговарям на каквито и да било въпроси за Оливия. С нея имахме връзка в миналото, това е всичко, което мога да ти кажа засега. Ясно?

— Ясно. — Но тя изобщо не изглеждаше доволна. Сложи ръка на катарамата на колана му. — Какво ще кажеш за малко сутрешно удоволствие? — попита. Преди да е успял да мигне, езикът й вече беше в ухото му.

— Виж — взе ръката му и я пъхна под ризата си — не нося бельо.

„О, Марни! — помисли си той. — Не прави това. Не бива да се опитваш да ме задържаш до себе си със секс.“

Тя започна да смъква ципа на панталона му. След секунди щеше да е готов да проникне в нея, без дори да се налага да се събличат. Но беше осем часът сутринта и въпреки че Кайла още спеше и може би щеше да се събуди чак след около час, той никога нямаше да позволи дъщеря му да го завари в неудобно положение.

— Кайла може да дойде да ме търси — каза на Марни, чиито ръце го галеха сладострастно. Сложи ръце върху нейните, за да я накара да спре, а тя трепна. — Защо не продължим започнатото утре вечерта — предложи той.

Тя се усмихна.

— Какво ще кажеш за тази вечер? Няма да издържа чак до утре.

— Трудно е да ти устои човек, Марни, но Кайла е малко объркана и развълнувана покрай участието си в конкурса и мисля, че е редно тази вечер да съм си у дома.

Всъщност това бе самата истина, фактът, че не можеше да избие Оливия от главата си, също бе истина. Тя се нацупи, но изражението му сигурно е изглеждало непоколебимо и твърдо, защото тя се усмихна:

— Утре вечер тогава.

Марни бе неговото гадже. Любеше се с нея от един месец насам. Защо тогава се чувстваше толкова гузен и виновен? Защото Оливия бе в сърцето му и никога не бе излизала от там. Тринайсетте години раздяла и ужасните неща, довели до нея, не бяха променили това.

Зак усети лекия аромат на марков парфюм в колата на Оливия, докато шофираше към вилата й. Преди му доставяше огромно удоволствие просто да седи до нея и да вдъхва този хубав, свеж аромат. Един от помощниците му го следваше с неговия пикап, за да не му се налага да ходи два-три километра пеша до града. Днес беше доста студено. Помощникът му щеше да го изчака, което означаваше, че срещата му с Оливия трябваше да е съвсем кратка. Радваше се, че има повод да я види тази сутрин. Независимо че снощи бе заспал лесно и бързо — благодарение на Марни — няколко пъти се бе събуждал, бе се въртял, мислеше, че тя е съвсем сама в къщата, на огледалото бе надраскано ужасно послание, няколко глупави статуетки бяха изпотрошени.

Това бе предупреждение. За какво я предупреждаваха — той нямаше никаква представа. На кого му пукаше, че Оливия Седжуик е в града? Тя не беше идвала от десет години, за да подразни когото и да било. Оливия бе права: в това нямаше логика.

Тъкмо спря пред къщата, когато тя излезе. Той слезе от колата й, никак не му хареса начинът, по който реагира, когато я видя. Не само красотата й го караше да замре на място, а и нейното излъчване, ако можеше да използва тази дума, нейната увереност, интелигентността й, одухотвореният й поглед. Мнозина биха описали Оливия като глезената дъщеря на Седжуик, но Зак познаваше истинската й същност. Дори опакована в дебелото си палто, тя бе ужасно секси.

— Точно навреме — каза той. — Да не би да възнамеряваше да ходиш пеша до града?

Тя кимна.

— Днес е по-студено, отколкото си мислех. — Погледна към пикапа на Зак. — Някой те чака, за да те закара до вас ли? Надявах се да говоря с теб за нещо много важно.

Той я погледна.

— Един от помощниците ми. Ще му кажа да тръгва към офиса. Ти ще ме закараш. Ще разговаряме по пътя.

— Добре.

Той отиде до пикапа, каза нещо на човека зад волана, който след това тръгна.

— Извика ли ключар? — попита Зак, докато сядаше на мястото до шофьора в колата й. Оливия закопча колана си.

— Дойде и смени ключалката. Сега се чувствам много по-добре. Доколкото е възможно при тези обстоятелства. — Тя замълча за миг. — Зак, искам да обсъдя нещо с теб. Свързано е с конкурса за вътрешна красота.

Той я погледна.

— Какво за него?

Оливия излезе от алеята пред къщата и потегли по улицата.

— Една жена от управата на града ме попита дали съм съгласна да организирам конкурса, тъй като организаторката ги е напуснала просто ей така. Казах й, че ще си помисля и ще й се обадя. Решението ми зависи от твоя отговор.

— Ти искаш ли да го организираш? Това е доста работа.

— Ами, наясно съм с подробностите около конкурса, а Пърл, жената от управата на града, смята, че понеже съм редакторка в „Блясък“, ще помогна и дори ще насърча спонсорството от местни бизнесмени. Но главното е, че по този начин ще имам възможност да опозная Кайла. Той кимна.

— В такъв случай трябва веднага да й кажем, че си нейна майка. Без никакви лъжи, само истината. Не искам да се запознае с теб като организаторката на конкурса, а после да разбере, че всъщност си отдавна изгубената й майка.

Лицето на Оливия грейна.

— Съгласна съм.

— Ще й кажем още тази вечер. Мисля, че трябва да го направим на нейна територия. Ще можеш ли да дойдеш на вечеря? В седем?

— Би било страхотно — отвърна тя.

Той нямаше представа как ще реагира Кайла, но беше благодарен, че обстоятелствата са го принудили да действа решително.

Оливия влезе в ресторантчето за бързо хранене. Установи, че всички я гледат втренчено. Блубери бе малко градче и не привличаше туристи посред зима. Не познаваше повечето посетители на заведението. Бе идвала тук само по две седмици в годината. А със сестрите си рядко слизаха в града. През повечето време си стояха у дома или ходеха на частния плаж зад вилата.

Поръча си чаша кафе и кифличка със сирене.

— Нова ли си тук? — попита сервитьорката, красива млада жена.

— На гости съм — отговори Оливия.

— На кого си на гости? — попита сервитьорката.

— Много си любопитна — скара й се друга сервитьорка, по-възрастна жена, която отпрати по-младата.

Тя се обърна към Оливия и като й подаде кафето и кифличката, каза:

— Съжалявам, скъпа.

Оливия се усмихна.

— Няма нищо.

На тръгване видя Марни да излиза от лъскавата си червена кола. Не изглеждаше никак щастлива. Когато забеляза Оливия, изражението й веднага се промени.

— Оливия — изрече с най-милия си и нежен глас. — Как спа снощи? Преди малко се отбих до вас да видя как си прекарала нощта, но не те намерих у дома. Сега знам защо! Искаш ли да закусим заедно?

Оливия взе плика с готова храна за вкъщи от ресторантчето.

— С удоволствие, но току-що си взех храна за вкъщи, а и имам уговорена среща. Някой друг път.

Този път Марни не бързаше да се усмихне.

— Разбира се. Някой друг път. Разочарована съм, разбира се. Много ми се щеше да си поговорим за Зак.

— Да си поговорим ли? — повтори Оливия.

Другата жена се засмя.

— Бившето и настоящето гадже. Въпреки че сте били тийнейджъри, когато сте излизали, и то само няколко седмици? Знам за краткия ви летен флирт, който не може да се сравни с нашата сериозна връзка, но все пак смятах, че ще е забавно да поговорим по работа.

Летен флирт… Така ли й е описал Зак тяхната връзка? Наистина ли връзката на Марни и Зак бе сериозна? Или Марни просто я измъчваше? „О, за бога“ — помисли си Оливия. Не че имаше някакви права над този мъж. Ако тя беше на мястото на Марни, и тя щеше да се почувства застрашена. Старото гадже се връща в града — а Марни не знаеше и половината от истината — разбира се, че настоящото гадже ще се притесни.

— Ами — продължи Марни, — ако си свободна тази вечер можем да излезем само двете, по женски. — Изражението й стана злобно и тя се наведе по-близо. — Ще ти разкажа подробно за снощи. След като си тръгнах от твоята вила, се отбих у Зак, за да му върна тениската, която си забрави у нас предишната вечер и, боже мой, дори не успяхме да излезем от колата. Добре де, знам, че това е прекалено интимно, но все още усещам волана върху гърба си. — Тя се засмя и разтри гърба си.

„Прекалено много информация, Марни.“

Оливия се запита дали това е вярно.

— Много ми се искаше да вечеряме заедно, но вече имам други планове.

— Друг път тогава — каза Марни.

— От колко време излизате със Зак? — не успя да се стърпи Оливия.

Трябваше да се овладее. Първо, не искаше да знае. Второ, говореше за Зак зад гърба му, което не бе редно. И трето, по този начин наливаше вода във воденицата на Марни.

Но не можа да устои на изкушението.

Другата жена се засмя.

— Чакай да видя. Заедно сме от малко преди Коледа. Значи около месец. Тази година празниците бяха прекрасни. Зак и Кайла дойдоха у нас за Бъдни вечер, а след това прекарахме Коледа и Нова година заедно като истинско семейство. Няма да се учудя, ако ме изненада с годежен пръстен за Свети Валентин.

По гърба на Оливия полазиха тръпки. Чак толкова ли беше сериозно?

— Със Зак говорили ли сте за годеж? — попита. Може би Зак и Марни са говорили да слеят семействата си в едно. Може би Марни е играла ролята на майката за Кайла през последния месец.

Може би, може би, може би. Беше глупаво да предполага и да гадае. Трябваше просто да попита Зак какво става. Проблемът бе, че нямаше право да го прави. Да, Кайла бе нейна дъщеря. Оливия бе пропуснала целия живот на Кайла до този момент, но не по своя воля. Но не можеше просто да влезе в света на Кайла след тринайсет години и да поиска да бъде майка. Нещата не ставаха така.

Марни погледна часовника си:

— О, трябва да тръгвам. Нека се уговорим скоро да се видим.

Оливия се засмя, а Марни влезе в ресторантчето.

Интересно, отговорът на Марни бе доста уклончив. Оливия се съмняваше, че са говорили за годеж, иначе тя щеше да й каже. „Все още усещам волана в гърба ми…“

Което означаваше, че тази история с „не можехме да излезем от колата“ по всяка вероятност бе истина, помисли си. Стомахът й се сви.

Оливия пресече булеварда, поглеждайки назад към ресторантчето. През витрината видя, че Марни я наблюдава.

Това я уплаши. Може би тя й бе устроила снощното посрещане изненада в Блубери. Или пък Джоана, помисли си, минавайки покрай магазина за пуловери. Надникна и видя, че Джоана сгъва пуловери. Жената не изглеждаше щастлива.

Оливия си спомни думите на Пърл: „Негова годеница ли? Той излизаше с различна жена всеки път, когато дойдеше тук…“.

Според нея не бе възможно една жена да си помисли, че е единствена за мъж, известен като голям женкар. Джоана или бе объркана и вярваше в онова, в което й се искаше да повярва, или Уилям бе изключително добър лъжец. Оливия знаеше, че последното е самата истина.

Студеният вятър се засили и тя закопча палтото си. Мина покрай един пикап — не беше на Зак — и веднага си представи Марни в Зак на шофьорското място.

Стисна очи, за да прогони това видение.

„Съсредоточи се, Оливия — каза си. — Трябват ти щори за банята. Трябва да купиш нещо, което да занесеш на тазвечерната вечеря. Десерт?“ Погледна през улицата. През няколко магазина от хлебарницата и универсалния магазин имаше железарски магазин. Поне нямаше да има проблем с касовите бележки за днес. Влезе в железарския магазин и се опита да прецени размерите. Струпаха й се толкова много неща тази сутрин, че забрави да вземе мерките. Сложи тежкия кашон в колата си и продължи пеша по булеварда. Чудеше се с какво да допринесе за вечерята със Зак и Кайла. Определено трябваше да е нещо сладко. И да го направи сама.

„Ще ми се да знаех какво обича Кайла. Дори не знам към какво е алергично собственото ми дете.“

Пай с шоколадов крем и ябълков пай бяха любимите й десерти, а и изглеждаха безопасни, така че влезе в универсалния магазин и напълни кошницата с всичко необходимо.

Докато оглеждаше сладоледите, забеляза жената и се обърна. Никога преди не я бе виждала, но тя бе вперила поглед в нея, изражението й бе… гневно? Не, това не бе съвсем вярно. Не можеше точно да го определи. Тя бе около трийсет и пет годишна, привлекателна, но бе облечена като тийнейджърка в късо розово яке и плътно прилепнали дънки с капси и бродерия, с която бе написано „Гореща!“ върху джобовете. Беше с дълга до раменете руса коса. Бе вдигнала кичур коса над ухото си с шнола.

— Здравейте — поздрави я Оливия, опитвайки се да се усмихне.

Жената не отговори. Просто се обърна и си тръгна. Оливия отстъпи крачка назад, за да види къде отива. Жената напусна универсалния магазин и тръгна по улицата.

„Страховито“ — помисли си Оливия. Може би е жена, с която е излизал баща й и също като Джоана бе нахална, безсърдечна използвачка.

„Да, скъпо татенце, всичките ми мечти се сбъдват, няма спор“ — помисли си тя, докато носеше кошницата с продуктите си към касата на магазина.

Замръзна на място. „Всичките ти мечти ще се сбъднат…“

Единствената й мечта бе със Зак да избягат заедно и да отгледат бебето си.

Баща й е знаел, че Зак и Кайла живеят в Блубери. Той с години бе пращал пощенски картички на Кайла за рождения й ден и за Коледа от името на Оливия. През всичките тези години Уилям Седжуик е знаел къде живеят те.

Защо бе решил да не казва истината на Оливия? А защо го направи точно сега? След като вече не беше между живите? Не е искал да се изправи лице в лице с последиците от онова, което бе сторил?

Оливия не можеше да си представи, че го е интересувало дали някой му е сърдит или не. Може би се е уплашил от правосъдието?

Оливия, отново изпълнена с въпроси без отговори — и без начин да ги намери — сложи тежката си кошница на касата. Смяташе да посети дома за бременни тийнейджърки, в който бе прекарала седем дълги месеца. Щеше да поговори с един лекар и една медицинска сестра. Тринайсет години не са чак толкова дълго време. Имаше голяма вероятност и двамата все още да работят там.

Колко ли беше платил за лъжите си, запита се тя, докато касиерката маркираше покупките й. Предположи, че доста.

Грижливо прибра касовата бележка в портмонето си и тръгна към колата. Спря на място още преди да е стигнала до нея.

На стъклото на предната врата бе написано с маркер „Богата кучка“. Две от гумите бяха спукани — откъм страната на пътника. Злосторникът явно се бе скрил зад живия плет, който ограждаше тази част от паркинга. Веднага се сети за горещата блондинка от универсалния магазин. Както и за Марни, и за Джоана.

„Коя от вас направи всичко това? Или пък е дело на някой, който все още не ми е показал точно какво мисли за мен?“ По-скоро ядосана, отколкото уплашена, тя извади мобилния си телефон и се обади в полицията. Поиска да разговаря с полицая, който бе идвал във вилата й предишната вечер.

— Някой определено не ви харесва — каза полицая. — С какво сте ядосали някого до такава степен?

Глупак.

— Не съм направила абсолютно нищо — отговори тя.

— Е, явно сте вбесили някого.

— Мислех, че аз съм жертвата — сопна му се Оливия.

— След няколко минути ще изпратя някого — обеща полицаят и затвори телефона.

Нямаше да се учуди, ако се окаже, че „загриженият“ полицай е братовчедът на Марни.