Джанел Тейлър
Когато си до мен (17)

Седемнайсета глава

— Не, според мен Сесили трябва да е първа. Тя е най-красивата — заяви майката на Сесили.

— Ехо-о! — извика Кайла. — Конкурсът е за вътрешна красота. Така че външният вид няма никакво значение.

— Тогава ти бъди първа — озъби й се друго момиче.

В първия момент Кайла тъжно сведе глава, но много бързо се съвзе:

— Глупачка.

Шестте участнички в конкурса и техните майки стояха на сцената в залата и се караха вече петнайсет минути. Тази вечер от тях се изискваше единствено да се споразумеят за реда, по който момичетата ще се представят пред журито и публиката след две седмици.

Оливия очакваше Колийн, помощник-организаторката, да се намеси, но срамежливата и стеснителна женица прехапа устни и заби нос в наръчника за организиране на конкурса. Явно се бе уплашила от майките и момичетата.

Оливия реши да поеме нещата в свои ръце.

— Правило номер едно на конкурса за вътрешна красота в Блубери е кандидатките да демонстрират вътрешна красота навсякъде и по всяко време, а не само на самия конкурс. Затова нека да го приложим на практика, а?

— Съгласна съм с Оливия — обади се майката на Сесили Карли.

Всички останали завъртяха недоволно очи.

— Ами мисля, че е редно или Ева, или аз да сме първи — обади се Емили, — защото сме близначки.

— Точно заради това и двете трябва да сте последни — възрази Кайла. — И без това привличате прекалено много внимание върху себе си.

Когато спорът стана непоносим, Оливия извика:

— В ръководството пише, че можем да го направим по азбучен ред. Така членовете на журито ще знаят, че редът, по който се явяват кандидатите, е избран на произволен принцип.

— По една случайност името на дъщеря ти започва с „А“ — отбеляза Марни.

— Но фамилията на Емили е Абернати, така че тя е първа! — обади се майката на Емили. — След това е Ева.

— Колийн — обърна се Оливия към помощник-организаторката, — поеми нещата оттук нататък, след както се разбрахме по този въпрос.

Жената буквално скочи от мястото си.

— Добре, значи редът на представяне е следният: Емили Абернати, Ева Абернати, Кайла Арчър, Сесили Карли, Дийни Маккорд и Бриана Суийтсър.

— Последните обикновено са най-добрите, миличка — успокои Марни дъщеря си.

— Внимание, моля — рече Колийн толкова тихо, че никой не я чу. — Внимание! — изведнъж изкрещя тя.

Всички присъстващи извърнаха глави към нея.

— Ще направим генерална репетиция следващата събота точно преди конкурса — прочете Колийн от папката пред себе си. — Всяка участничка до деня на конкурса трябва официално да обяви, че е спонсорирана от местна фирма. Ще ви раздам формуляри, които трябва да бъдат подписани от собственика в края на събранието.

— Каквато и да е фирма ли може да бъде? — попита Бриана.

— Всякаква, стига да се намира в Блубери — отговори Колийн. — И не можете да бъдете спонсорирани от дребната еднолична фирма на сестра си или нещо подобно.

— Аз нямам сестра — тросна се момичето.

— Говоря за цялата група — поясни Колийн. Изглежда, че тази нова влиятелна позиция започна да й харесва. — Ако ми позволите да продължа… На самия конкурс всяка участничка ще прочете есе между седемстотин и петдесет и хиляда думи на тема: „Какво означава вътрешната красота за мен“. След това ще направи устно изложение на тема: „Най-важният човек в моя живот“. И накрая всяка участничка ще отговаря на три въпроса на журито. След кратка почивка журито ще обяви подгласничката и победителката.

— Кои са членовете на журито? — попита майката на Сесили Карли.

Колийн прелисти една страница върху папката си.

— Уважаемите съдии са Доналд Хикс, градски съветник на Блубери, Лаура Мейууд, главен библиотекар в Мемориалната библиотека на Блубери и Валъри Ърп, президент на Историческото дружество на Блубери.

— Това ли е? Свършихме ли? — попита Марни и погледна часовника си. — Имам важна среща. А дъщеря ми иска да поработи върху устното си изложение.

— Ще й трябва страшно много практика — прошепна една от близначките.

— Млъкнете, глупави крави такива! — озъби се Бриана.

— Вътрешна красота! — напомни им Колийн. — През цялото време, моля!

Е, поне тя бе възвърнала способността си да говори.

Зак гледаше как Оливия и Кайла излизат от кметството, смееха се, бъбреха си, усмихваха се и бе толкова щастлив и развълнуван, че дъхът му секна. Точно това бе мечтал за Кайла. Майка — ако не биологичната, то поне жена, която да изпълнява тази роля в живота на дъщеря му. И ето, че се получи възможно най-доброто. Кайла изглеждаше толкова щастлива. Оливия също.

Двете спряха и се обърнаха, за да изчакат Сесили Карли и майка й Рори. Оливия посочи колата му и всички тръгнаха към него.

— Здрасти, татко! — поздрави го Кайла, наведе се, за да целуне Зак. — Сесили ме покани у тях, за да работим заедно върху устното изложение. Мога ли да отида?

Той се изумяваше на способността на Кайла в един момент да мрази някого до дъното на душата си, а в следващия да го обожава. Миналата седмица ненавиждаше „перфектната“ Сесили Карли.

— С удоволствие ще я докарам у вас към осем — обади се Рори. — Не живеем далеч.

Щом Зак се съгласи, Кайла изпищя от радост и хукна с майка и дъщеря Карли.

— Сесили добро момиче ли е? — попита той Оливия, когато тя се качи в колата.

— Най-доброто момиче от всички кандидатки — отговори тя. — А и майка й ми харесва.

Зърна колата на Марни, която излизаше от паркинга с висока скорост.

— Марни спомена, че има „важна среща“ след събранието. Любопитна съм с кого ли?

Докато следяха Марни на безопасно разстояние, Оливия разказа на Зак какво се бе случило на събранието.

— Струва ми се, че конкурсът едва ли ще има положително влияние върху Кайла — каза Зак. — Прилича ми повече на конкурс за вътрешна лошотия.

Оливия се усмихна.

— Добрата новина е, че Кайла изглежда мотивирана да напише есето си и да подготви устното изложение. Трябва да бъде спонсорирана от местна фирма. Сещаш ли се за някого, когото може да помоли да я спонсорира?

— Да, моята. Ние сме еднолична фирма, но може да разчита на моя глас.

Тя се усмихна.

— Ще попитам Колийн дали може да бъде спонсорирана от фирма на член на семейството. Сигурна съм, че всичко ще е наред, ако дариш известна сума за паричната награда.

Зак намали скоростта, тъй като Марни влезе в алеята на дома си.

— Имам чувството, че ще остави Бриана у дома и отново ще излезе. Да изчакаме и да видим.

Не се наложи да чакат дълго. Само след няколко минути Марни вече пътуваше по провинциалната магистрала. Двайсет минути по-късно тя отби от магистралата и спря на паркинга пред мотел „Боксборо Тауншип“.

— Предполагам, че важната й среща е, за да прави секс с някого — отбеляза Зак, докато гледаха как Марни излиза от колата и влиза в мотела. На главния вход имаше табела, която гласеше: „На час или на седмица“.

— Защо ще се среща с някого тук? — попита Оливия. — Мястото е толкова затънтено… — Те се спогледаха. — Може би новото й гадже е женен мъж?

Зак огледа паркинга и забеляза едно познато зелено субару модел „Форестър“.

— Вярно, че субару „Форестър“ е често срещаната кола в Мейн, но се сещам за един човек, който кара такава кола.

— Кой? — попита Оливия.

— Ще ти подскажа малко. Той определено е женен. Но по-важното — или по-скоро по-отвратителното и гадното — е, че е единственият мъж измежду съдиите на конкурса.

Тя зяпна от изненада.

— Градският съветник? — попита и поклати глава. — Мислиш ли, че са започнали да се срещат, преди Бриана да се запише да участва в конкурса?

— Ако е така — каза Зак, — тя е проклета двуличница и лъжкиня.

На следващата сутрин той чакаше в кухнята, докато Оливия се разправя с Джоана.

— Х-м-м, просто забрави всичко, което ти казах вчера — рече Джоана. — Просто бях разстроена заради Уилям. Дори не знам дали онова, което ти казах, е истина или не. Всичко е толкова объркано.

— Искаш ли да влезеш… — започна Оливия.

— Бързам — прекъсна я тя, — затова би ли ми дала касовите бележки и подпиши тук. — О, щях да забравя — каза Джоана, — разбира се, аз ще спонсорирам Бриана. Тя е дъщеря на братовчедка ми.

— Разбира се.

Щом чу, че вратата се затваря, Зак излезе от кухнята и посрещна Оливия в хола.

— Да отидем до кметството и да проверим регистрационния номер на колата на нашия почитаем градски съветник.

Пет минути по-късно се увериха, че номерът съвпада. Минутка след това Зак беше в кабинета на Доналд Хикс.

— Какво мога да направя за теб, Зак? — попита Дон.

— Виж, Дон, нещата доста загрубяха, така че ще говоря направо, без заобикалки. Случайно минавах покрай мотел „Боксборо Тауншип“ и…

Мъжът се изчерви.

— Няма да кажеш на Сюзет, нали?

— Не, това си е твоя работа. Моя работа обаче е, че сега има конфликт на интереси, отнасящ се до конкурса за вътрешна красота. Говоря за една от участничките. Тъй като и собствената ми дъщеря е участничка, искам конкурсът да се оценява честно и почтено, по правилата.

В първия момент Дон не каза нищо, след това се плесна по челото.

— Мили боже! Дъщерята на Марни е участничка в конкурса, така ли?

Зак се опита да се въздържи и да не извърти очи.

— Нямах представа, Зак — каза Дон. — Но не се притеснявай повече за това. Ще ти кажа какво ще направим. Нека това си остане между нас, а аз незабавно ще подам оставка като член на журито. И без това съм много зает. Правиш ми услуга.

Зак много добре знаеше, че Марни и Дон са сключили мълчаливо споразумение. Тя е започнала да се среща с Дон само за да му го върне. Ти ме даряваш с невероятен секс в един мотел няколко пъти в седмицата, а аз в замяна на това трябва да направя нещо за теб, например да отменя някое постановление на градския съвет или да гласувам за твоята дъщеря във всеки конкурс, в който съм член на журито.

— Значи се споразумяхме — каза Зак и се ръкува с мъжа. — Между другото, Дон, ако нямаш нищо против да те попитам, от колко време се срещате с Марни?

Той се усмихна.

— От няколко месеца. Нищо сериозно, разбира се. Разбирам, че и двамата сме се виждали с Марни по едно и също време, но тя ме увери, че вие двамата имате отворена връзка.

— Определено беше така — отвърна той. — Отново ти благодаря, Дон.

Когато излезе от кметството, той осъзна, че Марни е много по-добра лъжкиня, отколкото си бе представял. Не се съмняваше, че тя стои зад всички инциденти във вилата и по всяка вероятност Джоана й е помагала. Щеше да е много трудно да я разобличи, но Джоана вероятно щеше да се пречупи и да си признае. Първо щеше да види как ще реагира Марни на това, че приятелят й изведнъж е подал оставка като член на журито. А след това щеше да планира следващия си ход.