Лорън Донър
Слейд (2)

Глава 1

Една година по-късно

Триша седеше на бюрото си и си спомняше за 215. Образът на мъжа с невероятните сини очи все още я преследваше, не можеше да забрави как я бе приковал под себе си на болничното легло и почти… я бе прелъстил. Знаеше, че никога няма да го забрави, но той не я помнеше. И това наистина я дразнеше.

Беше чула, че Новите видове, оцелели и спасени от изпитателните лаборатории на фармацевтичната компания, са си избрали имена, вместо цифрите, с които ги бе номерирала Мерикъл Индъстрис.

215 си бе харесал името Слейд.

Прилягаше му. Мъжът, комбинация между човек и куче, беше едър, с широки гърди, дълга буйна коса и излъчваше аура на опасност. Всеки път, когато на лицето му светнеше усмивка, под устните му се показваха остри, необичайно дълги зъби, които му придаваха вид на хищник — изглеждаше така, сякаш заплашва някого. Освен това беше най-сексапилният мъж, когото бе срещала, и спомените за онова болнично легло винаги я караха да тръпне от възбуда.

На Новите видове, оцелели от опитите в лабораториите, бе предоставена територия, която бяха нарекли Хоумленд. Светът не приветстваше напълно тяхното съществуване и те трябваше да живеят във висока степен на сигурност за защита срещу враждебно настроените групировки, които ги считаха за отвратителни същества.

Религиозните фанатици ги наричаха „грях“, „чудовища“ и „обида към Бога“, защото бяха създадени в епруветка от учените. Използваха догматични извинения за омразата си и назоваваха Новите видове двукраки животни, незаслужаващи човешки права, които не са нищо повече от обучени домашни любимци, имитиращи хората. Това беше нелепо. Триша се дразнеше, когато слушаше по новините тирадите на тези луди идиоти. Новите видове бяха жертва, а не бич за човечеството и определено не бяха злото изчадие на Сатаната. Нито пък бяха домашни любимци, способни да произнасят думи.

Преди два месеца беше научила, че в Хоумленд ще отварят медицински център. Незабавно бе изпратила документите си, с надеждата да бъде класирана като един от лекарите, които планираха да наемат. Никога нямаше да забрави собствената си изненада, когато два дни по-късно й се обадиха. Бе избрана пред останалите кандидати.

Всички в медицинската общност бяха очаровани от Новите видове. Общата цифра на оцелелите бе неизвестна, Мерикъл Индъстрис — водеща компания за научни изследвания в областта на медикаментите — ги бе използвала като живи обекти за експериментални тестове. Гените им бяха комбинация от човешка и животинска ДНК. Носеха се слухове, че са били създадени за борба с болестите, пренасяни от животните върху хората, и за създаване на ваксини и лекарства срещу заболяванията при човешките същества, тъй като животните имаха силна естествена имунна система. По-късно бе заявено, че компанията е основала нови клонове, занимаващи се с медикаменти, подобряващи физическите данни на хората, за да ги направят по-силни, с по-голяма мускулна маса и по-добра кондиция, само от приема на хапчетата, които създаваха.

Беше изумена, че имаше лекари и учени готови да продадат душата си за пари, но явно много бяха постъпили немислимо, щом съществуваха мъже и жени, принуждавани да бъдат живи експерименти. Фактът, че някой бе измислил начин за успешно съчетаване на човешка с животинска ДНК и бе сътворил нов живот, преобърна медицинския свят с главата надолу. Живото доказателство за това бяха Новите видове.

Триша се надяваше, че като заеме този пост ще научи по-подробна информация за тях, но досега не й бяха казали много. Дадоха й да прегледа един файл. Част от информацията в него я смая, но тя бе готова за всякакво предизвикателство. За съжаление, изглежда я бяха наели да изпълнява само ролята на медицинска сестра на човешките служители, тъй като нито един от Новите видове не беше пристъпил прага на клиниката досега.

Младата жена се облегна назад в стола, вдигна крака върху бюрото си и преразгледа фактите, които бе научила. Новите видове си бяха избрали странни имена, нещо, което характеризираше всеки индивид. Бяха решили да наричат себе си Нови видове, защото гените им не бяха комбинирани с една и съща животинска ДНК. Бе научила, че съществуват три вида — кучешки, котешки и на приматите. Имаше няколко документирани записки за физическите различия, открити между тях. Мислите й незабавно се насочиха към причината за нейното раздразнение.

Слейд не ме помни. Той буквално ме насили, закле се да извърши неприлични неща с тялото ми и просто… е забравил за случката! Изсъска. Изненада се, че от ушите й не излиза пара от яростта, която я изгаряше. Току-що бе имала конфронтация с него и не бе видяла дори проблясък на разпознаване в очите му. Как би могъл да забрави? Аз със сигурност не мога, а това въобще не е честно! Също като човешките мъже. Възбужда жена, кара я да пламти, а след това я забравя на секундата, щом изчезне от полезрението му. Кретен!

Той се бе държал изключително грубо с нея, което сипваше още сол в раната й. Една човешка жена от служителките в Хоумленд и мъж от кучешкия тип на Новите видове, живееха заедно. Триша беше наясно, че правят секс, макар те да отричаха, и искаше да изучи половия им живот. Слейд се бе изпречил пред нея, държа се вулгарно и има наглостта да я нарече любопитна!

Всяка подробност от сексуалните взаимоотношения на двойката можеше да бъде важна. Имаше толкова много медицински факти, които не бяха известни за Новите видове. Бяха ли сексуално съвместими с хората? Младата лекарка не знаеше какъв процент от мъжете са били включени, но в няколко от докладите, които бе чела при подготовката си за новите пациенти, бе документирано, че при някои от индивидите, пенисите им набъбват в основата преди еякулация. Дали това бе болезнено за партньорката? Този въпрос искаше да зададе на жената, живееща с мъжа от Новите видове, но Слейд й нареди да стои настрана и от двамата.

Искаше да проучи възможността за създаване на потомство между човешките създания и Видовете. Бяха й казали, че учените от Мерикъл Индъстрис са свързвали, в продължение на години, жени от Новите видове с техните събратя от мъжки пол, с надеждата да увеличат броя им. Но никога не се стигнало и до една бременност. Можеше да се окаже, че неспособността на Видовете за зачеване на деца се дължи на нещо елементарно, с възможност за лечение. Тя бе в състояние да го разбере, ако се намереше кой да й помогне, но нямаше да се случи, след като не й позволяваха да проведе тестове с двойката.

— Доктор Норбит? — Гласът я откъсна от мислите й. Видя Пол, който бе дошъл в клиниката, да поеме дежурството след нея. Той беше единственият санитар и изглеждаше достатъчно мил. Бе в началото на четиридесетте и бе споменал, че е работил при военните.

— Пени за вашите мисли.

Триша се усмихна насила.

— Те не струват толкова много. Самосъжалявам се. Исках този пост, за да науча повече неща за Новите видове. Но ме спират на всяка крачка.

— Да, НСО не са твърде разговорливи. Аз съм тук отдавна и все още нищо не знам. Ние трябва да се грижим за тях, а те не ни казват нищо за своята физиология, за да ни помогнат да го направим.

— НСО?

— Организация на Новите видове. Така наричат себе си. Изненадан съм, че не сте виждали униформите, с които са снабдени някои от хората им. Мисля, че не ценят нашата защита, затова са създали свои собствени екипи. Не ги обвинявам. Вие пропуснахте нападението, което се случи тук неотдавна.

— Чух нещо за това по новините.

Пол трепна.

— Беше страшно. Протестиращи за човешките права копелета, разбиха портата и около петнадесет пикапа, пълни с въоръжени идиоти, нахлуха вътре. За щастие, сградите са построени така, че да издържат на атака и повечето от хората имаха възможност да се скрият на безопасно място. Тези негодници дойдоха тук все едно някой бе обявил Новите видове за плячката на ловния сезон. Ходили ли сте някога на лов за елени?

— Не.

— Нападението ми напомня точно на това. Когато приключи, имаше общо седемнадесет смъртни случая. Това бяха най-дългите четиридесет и няколко минути в живота ми, преди да ми помогнат. Ето защо искаха да наемат лекар. През онзи ден бях залят до гуша с травми.

— Седемнадесет смъртни случая? Не съм чула, че цифрата е толкова голяма — информацията ужаси Триша.

Той повдигна рамене.

— Някои от тях починаха по-късно от огнестрелните рани. Наетата охрана се издъни. Момчетата от Новите видове се обединиха, за да сритат няколко задника, когато се появиха тук да спрат копелетата, които се опитваха да разбият вратата на клиниката. Аз бях сам и си мислех, че ще влязат вътре да ме убият, защото не изглеждаха придирчиви за това кого ще застрелят. Всеки, който диша, бе мишена на тези главорези. Сътрудниците от сигурността на Новите видове носят черни военни униформи, а на бронежилетките им отпред с големи бели букви пише НСО.

Когато я беше спрял, Слейд носеше същата униформа.

— Значи тези, които носят надписи НСО, са охрана?

— Да, и наричат себе си офицери по сигурността. По-добре да не се забърквате с тези момчета. Един от тях ми каза, че бил експериментален прототип в лабораторията, където го държали. Според слуховете, някои от тях са били обучавани да се бият и убиват, само за да покажат на какво са способни и колко са бързи. Чух, че Мерикъл Индъстрис може би е имала договори със страни от третия свят за продажбата на стимуланти на най-високи цени. Новите видове отричат, но кой знае каква е истината. Така или иначе са злодеи. Те не оспорват факта, че са били редовно измъчвани и бити, за да се види до каква степен на осакатяване могат да издържат и да се излекуват. Виждали ли сте някои от тези момчета отблизо? Исусе! Те са огромни и при това бързи, имат по-добър слух, обоняние и зрение, с една дума са жива демонстрация на сила. Бях в армията и съм адски сигурен, че не искам да се изправя лице в лице с някой от тях, дори зад гърба си да имам цяло поделение в подкрепа.

Триша погледна часовника си. Не желаеше да слуша нищо повече за това, колко жестоки и опасни са Новите видове. Бяха я уплашили достатъчно и без да слуша спекулациите. Освен това, след разговора си с Пол узна, че той има склонността да говори с часове, ако му се отдадеше такава възможност.

— Дежурството ми свърши. Май ще се прибирам вкъщи.

— Какво ще кажете за жилищата? Не са ли страхотни? На мен ми дадоха къща селски тип, с две спални. Жена ми е влюбена в нея.

— Хубави са — съгласи се младата лекарка. Изправи се и посегна към чантата си. — Ще се видим утре. Обади се, ако имаш нужда от мен.

— Ще го направя, док… ъъъ, Триша.

Тя излезе от медицинския център и тръгна надолу по улицата. Къщата й бе само на една пресечка навътре в района, където бяха построени десетки жилища селски тип за човешките служители. Нейната беше малка, сладка и синя. Младата жена погледна към луната и реши, че вечерта е прекрасна.

— Малко е късно да се разхождаш сама наоколо — изхриптя зад нея дрезгав мъжки глас.

Триша ахна и се обърна, постара се да не показва изненадата си, когато видя Слейд. Той бе облечен в черна униформа и вниманието й се фокусира върху дясната страна на гърдите му, където ясно се открояваха буквите НСО, отпечатани на малък участък. Вдигна поглед и срещна най-удивителните сини очи. Те бяха като тъмни езера, в които можеше единствено да се взира.

Ако бе служител от НСО, то той сигурно бе доста жилав, за да оцелее след най-лошите жестокости в лабораториите и ако информацията на Пол бе вярна, бе един от прототиповете, обучавани да се бият, а ужасните неща, сторени с него, са били филмирани. Това означаваше, че Слейд можеше да бъде супер опасен. Тя си пое дълбоко въздух и опита да успокои ударите на сърцето си.

— Не те видях, нито те чух — призна Триша.

Острите му зъби блеснаха, когато й се усмихна.

— Точно това исках да ти покажа. Не трябва да се разхождаш сама. Може да бъде опасно.

— Това е строго охраняван обект, навсякъде има пазачи. — Тя се намръщи. — Мисля, че съм в безопасност. — Освен с теб, поправи се мълчаливо. Той е твърде привлекателен. Виж само тези великолепни очи и уста. Чудя се какво ли би станало, ако го целуна? Не го приближавай, заповяда си мислено. Той не помни.

Мъжът сви широките си рамене.

— Все още ли искаш да научиш нещо за чифтосването между нашите два вида?

Този въпрос незабавно й причини сърцебиене.

— Говорил си с господин Фюри и госпожа Брауер? Нима са променили мнението си да ми дадат достъп до тях? — Вълнението от факта, че ще й се удаде възможност да разговаря с двойката, която живееше съвместно, бе мигновено и силно. Можеше да научи толкова много от тях. Щеше да върши нещо реално, вместо да седи зад бюрото в очакване на пациенти, порязали се с хартия, да дойдат на преглед. — Бих искала да ги уговоря да направим няколко прости теста.

— Не. — Слейд направи крачка към нея. — Те, както и преди, не са заинтересовани. Просто се чудех, дали все още се надяваш да научиш нещо за чифтосването между нашите видове.

Вълнението й угасна.

— Проявявам голям интерес. Да не би да има още двойки, за които не съм чула? Ако има такива, високо бих оценила възможността да говоря с тях.

Слейд пристъпи още веднъж и спря само на крачка от Триша, което я накара да осъзнае, че той е с около тридесетина сантиметра по-висок от нея.

Младата жена веднага се почувства заплашена от неговия размер. В паметта й проблесна споменът как я бе приковал с огромното си тяло към болничното легло. Тя преглътна трудно и се постара привличането й към него да не се изпише на лицето й.

— Можем двамата с теб да отидем вкъщи. — Мъжът й намигна. — Разрешавам ти да изследваш по мен всичко, което искаш, док. — Погледът му се плъзна надолу и той се загледа в гърдите й, преди вниманието му да се насочи отново към лицето й. — Ще бъда повече от щастлив лично да ти покажа как бихме могли да имаме сексуална връзка. Свободен съм за един час безразсъден секс.

Триша отстъпи крачка назад, зашеметена. Знаеше, че не трябва да се изненадва, тъй като веднъж вече бе говорил с нея дори по-зле. Той не си спомняше, но тя — да. Изпита болка затова, че й предлагаше толкова малко и нещо толкова тривиално, след като бе станал нейна фиксидея.

— Не, благодаря.

Кожата, в непосредствена близост до очите му, се набръчка от смях и той сви отново рамене.

— Ти губиш. Знаеш как да ме намериш, ако промениш мнението си. Ще те придружа до входната ти врата.

— Не, благодаря.

— Ще те съпроводя до дома ти. — Развеселеният израз на лицето му остана. — Така че тръгвай, док. Или можем да останем тук. Така или иначе, аз съм залепен за теб, докато стигнем твоята къща.

Младата лекарка се извърна и тръгна бързо по тротоара. Можеше да го почувства зад себе си, но мъжът не издаваше нито звук. За такъв огромен човек се движеше много тихо. Когато стигна двора си, тя се обърна и ахна колко близо бе до нахлуване в личното й пространство.

— Безопасно до вкъщи — прошепна той. — Сигурна ли си, че не искаш да вляза вътре, док?

— Сигурна съм — заяви решително.

Ръцете й трепереха, когато се втурна към вратата. Щеше ли да се опита принудително да влезе в дома й и да я притиска с предложението си да правят секс? Отключи вратата и се обърна да му каже да си тръгва, но той бе изчезнал.

Триша слезе от верандата и погледна в двете посоки на тротоара, мъжът не се виждаше никъде. Тя се намръщи. Къде се скри толкова бързо? Слейд я дразнеше много силно. Побърза да се прибере вътре и заключи вратата след себе си.

Младата жена остави чантата си на масичката до входа и тръгна към спалнята. Мина покрай празната стая за гости, спомняйки си, че трябва да поръча бюро и няколко шкафа за документи, за да обзаведе домашния си офис.

Когато влезе в спалнята, се огледа наоколо. Мразеше голямото легло с балдахин, чиито дебели дървени стълбове се извисяваха до тавана. То заемаше твърде много място в стаята. Беше получила къщата обзаведена, но нищо от мебелировката не й харесваше.

По пътя към банята съблече дрехите си. Нима Слейд наистина не си спомня за мен? Може би играе някаква извратена игра, за да види дали ще кажа нещо. Не беше сигурна. Бе доста убедителен, ако наистина искаше тя да повярва, че никога не се бяха срещали в миналото. Пусна душа и изчака малко, докато се загрее водата.

Пристъпи с въздишка под топлата струя. Защо бе привлечена от него? Не можеше да отрече, че той я бе заговорил. Вероятно от любопитство. Не беше уверена в мотивите, но всеки път, когато я погледнеше, тя си спомняше за грубия, му горещ език, дразнещ шията й, начина, по който движеше тялото си върху нейното, докато почти я доведе до края само от триенето на пениса си срещу слабините й, и споменът за звуците излизащи от гърлото му. Ръмженето беше много секси.

— Психично промиване на мозъка — въздъхна тя.

Отметна назад глава и изми косата, след това обръсна краката си и излезе изпод душа. Чу характерен звук. Бръмченето идваше от джоба на панталоните й в спалнята, където ги бе захвърлила, когато се съблече. Обви кърпа около тялото си и изскочи от банята. Наведе се, взе дрехата и извади черния мобилен телефон.

— Доктор Норбит слуша.

— Триша, Пол е. Имаме работа. Може ли да се върнеш?

— На път съм. — Затвори и се втурна към леглото. Пусна върху него телефона и се обърна към гардероба. Направи крачка, преди да се удари в широко, твърдо тяло.

Младата жена ахна. Две големи ръце я хванаха за раменете. Тя вдигна рязко глава и се вторачи в развеселените очи на Слейд. Тялото й бе притиснато до неговото, той я държеше здраво, устните му се извиха в усмивка.

— Не отговаряш на телефона. Нуждаят се от теб в клиниката.

— Ти си вътре в къщата ми — каза тя, като си пое дъх.

— Имам ключове за всички домове. Аз съм охрана. Трябва да си вдигаш телефона, ако не искаш някой да те безпокои. Твоят санитар звънял в продължение на пет минути и после ни се обади.

— Бях под душа.

Погледът му се спусна надолу.

— Виждам. Изглеждаш добре в розово, док. Ще изглеждаш много по-добре, ако тази кърпа е на пода, в краката ти. — Тялото му потръпна забележимо до нейното, докато погледът му се плъзгаше към раменете й. — Много е изкушаващо да оближа всички тези капки вода.

Сърцето й заби силно от удивление и може би от малко вълнение, при мисълта той да направи това, което бе казал. Изражението на лицето му я накара да преглътне с усилие. Той внезапно я пусна и отстъпи назад.

— Ще те чакам в хола. Действай бързо, док. Има ранен и трябва веднага да се върнем в клиниката.

Тя проследи как огромният мъж от Новите видове напуска стаята и затваря след себе си вратата. Бяха й необходими секунди, за да се съвземе от шока да открие Слейд в спалнята си и от неговото докосване. Той беше влязъл в къщата й и я бе видял почти гола. Погледна надолу към малката хавлия, която едва покриваше връхчетата на гърдите и падаше до средата на бедрата й. Насили краката си да се придвижат до гардероба, за да дръпне бързо дрехите си.

Слейд я чакаше до входа. От косата на Триша капеше вода, но тя не й обърна внимание. Излезе навън и се обърна, докато исполинът затваряше вратата, без да я изпуска от поглед.

— Можеш ли да тичаш, док?

Младата жена кимна и заслиза надолу по стъпалата. Зави по посока на медицинския център и се подготви да хукне, но вместо това ахна внезапно, когато Слейд я взе в прегръдките си. Имаше дързостта да покаже острите си зъби, усмихвайки се широко, и й намигна.

— Дръж се за мен, док.

Мъжът се втурна надолу по улицата. Потресена, Триша обви ръце около врата му, за да се държи. Не можеше да повярва, че я носи, след като можеше да стигне до клиниката на собствените си крака.

— Пусни ме.

— Почти стигнахме, док. Млъкни и се наслаждавай на преживяването.

Той дори не се бе задъхал, когато стигнаха до сградата. Спря и внимателно я пусна да стъпи, точно пред вратата. Намигна й отново, преди да се обърне.

— Ще се видим, когато си готова — каза й през рамо.

Тя все още се олюляваше, шокирана от действията му, когато влезе вътре. Отпред имаше чакалня, която бе разделена от дълго гише. Видя Пол надвесен над някой, който лежеше на легло в свободната част. Младата жена прогони мислите за Слейд и случилото се. Придвижи се бързо.

— Какво имаме?

Санитарят се обърна.

— Тежка рана от порязване. Ще има нужда от шевове, Триша.

Следващият половин час бе напрегнат за нея. Един от човешките мъже, секретар на директора на Хоумленд, случайно бе разрязал дланта си с кухненски нож, докато се опитвал да приготви вечеря. Лекарката почисти раната, направи десет шева и превърза ръката му. Даде му болкоуспокояващи хапчета и му би инжекция против тетанус. Клиниката имаше собствена напълно заредена аптека и тя му даде лекарствата, от които се нуждаеше. Наблюдаваше го, докато напусна медицинския център.

Пол приключи с почистването.

— Добра работа, Триша. Съмнявам се, че ще му остане белег.

— Благодаря.

— Аз ще привърша тук. Отивай си вкъщи. Ще попълня и документите. Ти си в почивка.

— Съжалявам, че не отговорих на позвъняванията ти. Вземах си душ.

Санитарят се усмихна.

— Виждам. Трябва да се срешеш. Косата ти е на влажни кичури.

— Лека нощ. — Тя въздъхна и напусна клиниката.

Обзе я облекчение, когато не съзря никъде Слейд. Мина десетина метра, преди да го усети. Спря и се обърна, за да го види как крачи по тротоара към нея. Когато погледите им се срещнаха, той й се усмихна.

— Готова ли си да те придружа?

— Мога да намеря пътя към вкъщи, благодаря. На тридесет години съм. Научила съм се как да се прибирам.

— В днешно време не можеш да бъдеш твърде внимателна, док. Никога не знаеш какви животни скитат наоколо.

Хвърли му бърз поглед. Като теб? Не го каза на глас, но се изкуши да го направи. Тя продължи да върви. Този път, той остана до нея. Младата жена трябваше да се движи по-бързо, за да се справи с големите му крачки.

Те стигнаха двора й и Триша се обърна да види мъжа, който се взираше надолу към нея. Тя отключи входната врата и я отвори толкова, колкото да се мушне през пролуката. Обърна се, погледна към Слейд и пристъпи в безопасността на дома си.

— Никога повече не обикаляй из къщата ми. Какво щеше да направиш, ако бях все още под душа?

Той се засмя.

— Щях да дойда да ти кажа, че си необходима в клиниката и да ти подам по-малка хавлия от тази, в която се беше увила. Може би кърпа за ръце. — Погледът му се разходи бавно по тялото й и той се усмихна широко: — Или кърпа за съдове.

Тя се напрегна.

— Забавляваш се за моя сметка, така ли? — Все така усмихнат, той сви рамене. — Има ли някаква конкретна причина, или просто аз съм по-специална?

Усмивката му изчезна.

— Може би ми е интересно да видя как нашите два вида се чифтосват.

— Е, намери си да тормозиш някой друг.

Той вдигна рамене.

— От мен да мине. Щом не се интересуваш, така да бъде. Просто търсех партньорка за секс, но няма да те притеснявам повече. Трябваше да приемеш предложението ми, док. — Присви очи. — Просто исках няколко часа, за да отговоря на всичките въпроси, които имаш. Ти си достатъчно хубава и си помислих, че времето прекарано с теб, може би ще си струва. Лека нощ, док.

Той се обърна и слезе от верандата. Беше на половината разстояние до тротоара, когато Триша отвори уста:

— Само няколко часа, а? И хубава? Последния път ме нарече красавица. — Младата жена позволи на гнева си да се развихри. — Последния път предложи да правиш с мен секс в течение на няколко дни, 215. Да се чувствам ли обидена?

Мъжът се извърна. Тя видя шока изписан по красивото му лице. Това отговори на въпроса й. Той наистина не си я спомняше. Изгледа го свирепо.

— Мисля, че ти ми харесваше повече, когато се възстановяваше в моята болница. Полумъртъв бе по-привлекателен, отколкото сега, когато си напълно здрав. Това наистина е тъжно. — И затръшна вратата, секунда преди той да пристъпи към нея. Завъртя ключа и пусна резето.

— Док? Отвори вратата! — Той изръмжа думите от другата страна на дървената плоскост.

— Лека нощ, господин Слейд.

Младият мъж натисна дръжката на бравата, но ключалката не поддаде. Триша чу звън на ключове. Нима щеше да се опита да отключи вратата? Тя прехапа устни.

— Ще се обадя на охраната — заплаши го. — Помниш ли ги? Те бяха така добри да те спрат предишния път, макар да казваше, че никой няма да дойде да ме спаси.

Той изруга тихо.

— Ти си лекарката от болницата, нали така, док?

— О, значи ме помниш. — Облегна се на вратата.

— Косата ти е по-различна.

Триша докосна влажната си коса. Миналата година, когато бе работила в болницата, където се бяха срещнали, бе изпробвала как ще й стои червена коса. Сега отново беше с естествения си цвят — меднорусо.

— Това е естественият ми цвят. Реших повече никога да не я боядисвам червена.

— Отвори и говори с мен! — изръмжа заповеднически той.

— Защо? За да можеш да ме обиждаш още повече? Да бъдеш по-голям задник?

Младата жена се напрегна, когато на въпросите й отговори само мълчание. Нима се опитваше да влезе в къщата й по друг начин? Защо ще го е грижа, ако тя беше същата жена, която бе заговорил преди година? Ослуша се, но не чу нищо от другата страна на вратата.

— Господин Слейд?

Мъжът не отговори. Най-накрая Триша се дръпна от входа и се втурна из къщата, за да се увери, че всички прозорци са затворени. Отпусна се, сигурна, че си е отишъл и не смята повече да я притеснява. Влезе в спалнята и включи осветлението. Легна да спи с тениска, в случай, че той се върнеше и решеше да я изненада с друга внезапна визита.

 

 

Слейд опря чело на вратата, затвори очи и се заслуша в движенията на лекарката. Все още бе шокиран, че жената, която току-що бе обидил и ядосал, бе една и съща с онази, която го преследваше в мислите му всяка вечер, откакто бе освободен.

Доктор Триша Норбит бе променила цвета на косите си и ги бе оставила дълги. Той бе под въздействието на упойващи лекарства, когато се бе събудил в човешката болница, но трябваше да познае аромата й и нейните красиви сини очи, когато я видеше отново. Споменът за тях, го накара да иска сам да си срита задника, че не бе направил връзката. Дали техните медикаменти наистина му бяха повлияли зле?

В своя защита можеше да каже, че никога не бе научил името на жената, която бе притиснал под себе си на малкото болнично легло, но всичко останало за нея се намираше непокътнато в съзнанието му. Нейното меко тяло, приковано под неговото, вкусът на кожата й върху езика му, ароматът на възбудата й, всичко това го измъчваше. Беше сигурен, че ако никой не я бе спасил, тя щеше да го приеме, и той щеше да се наслаждава на факта, че го желаеше толкова, колкото той я искаше. След това всичко се превърна в ад. Хората нахълтаха в стаята, упоиха го и му я отнеха.

Слейд потисна ръмженето си. Беше се прецакал великолепно. Късно вечер, преди да легне да спи, винаги си мислеше за нея, неговата секси червенокоска. Отблъсна се от хладното дърво, отвори очи и се втренчи в къщата, в която тя се криеше. Беше си фантазирал, че я намира отново, притиска я под себе си и довършва онова, което бе започнал. Беше планирал как да я очарова, затова бе изучил човешката романтична тактика, с надеждата да я спечели, ако я срещне.

Доктор Триша Норбит го мразеше. Не можеше да я вини за това. През по-голяма част от времето нарочно се бе държал с нея като задник. Дразнеше се, че е привлечен от нея, въпреки фантазията му за друга жена. Струваше му се, че изневерява на спомена за своята червенокоска всеки път, когато тялото му откликваше на доктор Норбит.

Шегата беше за негова сметка, тъй като се оказа, че е една и съща жена. Обърна се и закрачи в тъмнината. Току-що бе загубил надеждата да я има някога в леглото си. Спря, за да погледне назад към къщата й. Гневът му се превърна в тъга. Фантазиите са за глупаците. Научи си урока и стой, по дяволите, по-далеч от нея.