Лорън Донър
Слейд (18)

Глава 17

— Не — изръмжа Слейд. Очите му блестяха от гняв. — Аз ще остана да я пазя. Ти отивай да работиш на строителната площадка.

Брас му отвърна с негодувание:

— Няма да мога да се справя с всички тези хора.

Триша поклати глава към двамата мъже, които бяха готови отново да се сбият, и въздъхна.

— Момчета? Може ли повече да не си разменяте удари вътре в хола? Вече загубихме масичката за кафе. Сега се безпокоя за дивана, много е удобен.

— Откажи се — засмя се Харли. — Те така или иначе, ще продължат.

Отегчен, Муун скръсти ръце пред гърдите си. Кимна на младата жена.

— Искате ли пуканки? — Харли тръгна към кухнята. — Обичам да ям пуканки, докато гледам хубав бой.

— Аз ще си взема малко — изсумтя Муун.

— Стига! — Триша въздъхна. — Няма да има повече борба в хола! Но ако вие двамата сте решили да се биете докрай, направете го навън, в двора. Слейд? Чуваш ли ме? Брас? Хайде, момчета! Никакви удари повече вътре в хижата.

Погледът на Слейд се фокусира върху неговата половинка.

— Няма да те оставя. Кажи му да се заеме с проектите на Джъстис. Той може да се справи с хората и да ги накара да работят добре, също като мен. Те реагират положително на ръмжене и зъбене. Това ги мотивира да работят, за да се отърват по-бързо от нас.

Брас изруга.

— Аз нямам представа по какви проекти се работи. Когато ти казах, че можеш да останеш, имах предвид през деня да си вършиш работата, а през нощта да оставаш при Триша.

— Тя е моя! — изръмжа Слейд. — Искаш да ми кажеш кога мога да прекарвам времето си с нея ли? Дори не се опитвай! Нямаш думата, щом става въпрос за моята жена!

— Само ти споменах, че мога да се грижа за нея, докато си на работа. А ти имаш такава, спомняш ли си? Няма нужда да седим тук четиримата и да я пазим. В дивата зона тя е в безопасност. Валиант обеща да говори с другите и те също ще я защитават. Той ме увери, че няма да допуснат хора близо до нея.

Слейд не изглеждаше убеден.

— Налага ли се пак да ти показвам кой може да я защитава по-добре? Искаш ли отново да избърша пода с теб?

— Стига! — извика накрая Триша, изгубила търпение. Беше наясно, че не са нормални човеци, но техният доминиращ характер започваше да я дразни. Отправи предупредителен поглед към Слейд. — Спри да се биеш в гърдите и да заплашваш приятелите ми! — Следващият, който попадна под ударите й бе Брас. — А ти спри да го дразниш! — Въздъхна. Отново се обърна към Слейд, но с по-тих глас. — Ти имаш работа, която трябва да вършиш, а аз съм на сигурно място тук. Не мога да разбера, защо да не работиш през деня, а вечер да се връщаш при мен?

— Чудесно — изръмжа Слейд. — Избра своя приятел пред мен. — Ядосан се втурна към вратата.

— Слейд? Недей да разсъждаваш по този начин! — изстена Триша. — Не е така. Моля те, просто…

Когато стигна до вратата, той се обърна.

— Ще се видим довечера. — Изхвърча и трясна вратата.

Младата жена отиде до дивана, тръшна се на него и изруга тихо. Усети върху себе си погледите на три чифта очи и се взря във всеки един от тях.

— Защо ми прозвуча като заплаха?

Муун й се усмихна.

— Защото беше точно това.

— Да — съгласи се Харли. — Ще си го получиш тази вечер. — Той извади пуканките от микровълновата. — Но се съмнявам, че ще ни позволи да наблюдаваме това, което си е наумил да прави с теб. Обичам да гледам порнофилми. Обзалагам се, че шоуто ще бъде невероятно. Жалко.

— Порно? — Триша стрелна мъжа с гневен поглед. — Хич не е смешно!

— Той няма да те нарани, но… — намигна й Муун. — Обзалагам се, че ще измисли да ти направи нещо хубаво. Ще иска да те убеди, че следващия път, когато стане въпрос за избор, трябва да избереш него.

Тя се намръщи.

— Какво означава това?

Брас се засмя.

— Ние сме агресивни и конкуриращи се. Такава е нашата природа. Най-вероятно той ще направи нещо, което да успокои гордостта му.

— Неговата гордост? Че избрах теб пред него? Какво предполагате, че планира? Хайде, момчета! Аз съм лекар, за бога! Стига с тези загадки! Какво мислите, че се кани да прави с мен?

— Моето предположение? — усмихна се Муун. — Той ще те възбужда дотогава, докато започнеш да му се молиш да те обладае. Ще иска да ти покаже на кого принадлежи тялото ти и защо той е твоят мъж. Тогава гордостта му, която ти потъпка, ще бъде възвърната.

— Той е куче — засмя се Харли. — Знам какво бих направил аз на една жена, ако трябва да й покажа кой командва. Ще я обладая и…

— Харли! — изръмжа Брас, отправяйки му злобен поглед. — Млъкни!

— Какво? Тъкмо щях да кажа, че ще я яздя, докато не може да помръдне. — Намигна на Триша. — Ние кучетата сме дяволски похотливи, можем да чукаме в продължение на часове.

Брас изпъшка. Когато погледна към младата жена, лицето му изразяваше отвращение.

— Никога не искай от куче да ти каже мнението си за секса. Голяма грешка.

Тя се засмя.

— Гладна съм. Някой друг желае ли да закусва? — Повдигна вежда към Харли и пуканките: — Това е отвратително за ядене толкова рано.

— Храна е, по дяволите. Бях нощна смяна. След като изям пуканките, отивам да си лягам. Те са моята среднощна закуска.

 

 

Слейд се загледа в бюрото, беше уверен, че Триша се опитваше да го подлуди. Мразеше да се намира в затворени пространства, заобиколен от стени — временният офис не беше нищо повече от една голяма правоъгълна кутия. Цялата местност миришеше на хората и въпреки че се бе приспособил към миризмата им, не желаеше да се намира около който и да е от тях, тъй като им нямаше доверие. Обърна глава, за да огледа четиримата, които работеха на другите бюра — двама от тях говореха по телефоните, третият пиеше кафе, а последният се почесваше по главата, докато разглеждаше разтворените пред него чертежи.

— Проблем ли има, Ричард?

Човекът спря да прокарва пръсти през косата си.

— Не. Просто се опитвам да измисля как да довършим този клуб, без да удължаваме срока. През цялото време обяснявам на господин Норт, че никой не може да построи сграда с такива размери за няколко месеца. Свършихме основното, но все още имаме много довършителни работи.

— Какво е необходимо да се направи? — въздъхна Слейд. Той знаеше вече отговора — още пари за наемане на повече хора, които да работят денонощно.

— Мисля, че и така ще се справим. Само трябва да се молим за хубаво време. Една силна буря и сме свършени. Ще ни забави доста.

— Тогава какъв е проблемът?

Мъжът се поколеба.

— Имахме няколко случая, които се дължаха на лош късмет.

— Като например? — Слейд сви вежди.

— Неприятности на една от строителните площадки.

Слейд се напрегна тревожно.

— Що за неприятности? Какво е станало? Защо научавам едва сега?

— Когато се случи първия път, си помислих, че е прецедент. Екипите работят седем дни в седмицата, на дванадесетчасови смени. Предположих, че може би един или двама са допуснали грешка, защото са уморени. Но инцидентите продължиха да се случват. Подозирам, че нещата не са толкова прости. Тази сутрин едно от момчетата пострада, защото стълбата се е счупила. Той е добре, имал е късмет, че е бил по-ниско. Можеше да се убие, ако се беше качил на по-високо или е работел на третия етаж. Огледах съоръжението и се оказа, че е повредено нарочно.

— Трябваше да ме информирате веднага. — Слейд вдигна телефона. — Ще изпратя там няколко офицери, за да държат нещата под око. Това би трябвало да разубеди този, който вреди, да не продължава.

— Благодаря.

Слейд кимна. Страхуваше се, че нещо лошо ще се случи. Имаше групи, на които им доставяше удоволствие да създават неприятности. След като стотици хора работеха в Резервата, за тях беше лесно да се промъкнат на територията и да нанасят вреда.

— Ще поставя повече пазачи на всички работни площадки. Не искам още някой да пострада или да бъде убит.

Пръстът му едва докосна копчето, когато вратата на офиса рязко се отвори и Тайгър се втурна вътре.

— Слейд? Имаме проблем!

Младият мъж се взря в новодошлия. Те бяха станали добри приятели, след като ги освободиха от лабораториите. Заедно с други мъже от Новите видове, двамата бяха живели в една стая на отдалечения мотел, в течение на месец, докато чакаха да бъде отворен Хоумленд.

— Какъв?

— Липсват мъже.

— Колко? — Слейд остави телефона, сграбчи радиостанцията и бързо се изправи.

— Четиринадесет, изчезнали са и два товарни автомобила. Броим хората на всеки час, точно както си наредил. Те липсват след последното преброяване. Обадих се и на двете порти — не са напускали територията. Все още са някъде тук.

— Кучи синове! — изръмжа Слейд. — Внимание! — извика по радиостанцията си и се втурна към вратата. — Имаме четиринадесет мъже и два пикапа в неизвестност. Намерете ги бързо! — Той се устреми към един от джиповете, следван по петите от Тайгър. — Къде мислиш, че може да са отишли?

— Не знам. — Тайгър скочи на пътническата седалка. — Но ще ги намерим.

— Слейд? — обади се глас от радиостанциите им.

— Той е с мен — рече Тайгър по своята. — Какво има?

— Преди двадесет минути двата автомобила са минали покрай един от охраната. Отправили са се към дивата зона. Не са били спрени, тъй като има планиран екип за електрическата система на стената. Направихме двойна проверка, но още никой не е изпращал група на мястото. Тези, които са забелязани, не би трябвало да бъдат там без придружаващи ги наши офицери. Човешката охрана не е била наясно с тази разпоредба.

— По дяволите! — оголи зъби Слейд. — Триша е там.

Тайгър изстена.

— Защо? Мястото не е безопасно. Да не си полудял? Мисля, че решихме да я настаниш на последния етаж на хотела, където достъпът е ограничен.

— Плановете се промениха.

— Има ли причина за това? Хора нямат работа в онзи район. Нашите мъже белязаха своята територия и няма да я посрещнат добре, въпреки че е жена.

Слейд се поколеба.

— Може и така да се каже.

— Какво прави тя там? На човеците е забранено да пристъпват в дивата зона. Как успя да уговориш Видовете да я пуснат на територията им? Те владеят това място и веднага ще я подушат.

— Триша носи моето дете. Тя живее в хижа шест.

— Дете? — ахна Тайгър.

Слейд кимна, натисна газта и завъртя рязко волана.

— Бременна е от мен. Джъстис я изпрати тук, за да я скрие от хората, докато е в това състояние. Много малко от нашите знаят.

— Бре, да му се не види! — Тайгър беше смаян. — Значи ще ставаш татко. Мамка му! Успял си да я забремениш! Какво е направила, за да се случи?

— Беше по естествения начин.

— По дяволите! — Тайгър изръмжа отново. — Значи можем да заплождаме? Някой трябваше да ни осведоми за това. Предполагам, ще е най-добре да отменя срещата си с архитектката. Убеден съм, че не искам да бъда татко. Животът ми и така е достатъчно труден, за да нося отговорност за собствена половинка и дете. — Той поклати глава. — Не се интересувам.

Слейд му хвърли изненадан поглед.

— Не знаех, че имаш влечение към човешките жени. Нали ги намираше за прекалено крехки.

— Да, но някои от тях мислят, че съм доста сладък. Какво да правя като съм готин пич? Реших да се пробвам. Те са твърде деликатни, но може да се окаже забавно да имам някоя, един или два пъти.

— По-добре липсващите мъже да не се намират близо до Триша. Искам нея и детето ни. Къде са тези копелета и какво ли правят?

— Не знам. — Тайгър разкопча кобура, за да има лесен достъп до пистолета си, ако се наложи. — Но ще ги открием. — Той се изправи в джипа, стиснал рамката на предното стъкло. — Ти карай, аз ще душа. Заедно ще ги намерим по-бързо.

— Първо ще отидем да проверим Триша. Имаме достатъчно хора, които да търсят тези задници. Трябва непременно да се уверя, че тя е в безопасност.

— Напълно те разбирам. Все пак ще душа, докато пътуваме. Ако хвана миризмата им, ще се обадя по радиостанцията.

 

 

— Триша! — извика Брас.

Младата жена подскочи и почти се подхлъзна на мократа вана. Завъртя кранчетата на душа и спря водата. Някой отвори със замах вратата и тя се трясна в стената. Изненадана и гола, Триша ахна, когато Брас рязко дръпна завесата. Той протегна ръка и измъкна жената от ваната.

— Насам идват хора. — Пусна я и й набута дрехите в ръцете. — Бързо се обличай! — Без да й обръща внимание, Брас я избута в края на банята, за да погледне през малкия прозорец.

Триша се опита да пренебрегне факта, че стои мокра и гола в тясното помещение с него. Взе тениската и бързо я облече през главата. Материята залепна за влажната й кожа. Страхът я караше да мълчи и да не протестира срещу нашествието в личното й пространство. Изглежда мъжът не забелязваше, че е гола… освен нареждането му бързо да се облече.

— Какво става? — Нахлузи памучните шорти. — Защо има хора вътре в дивата зона? Сигурен ли си, че идват насам? Тук не е ли забранено за тях?

— Видях да приближават два пикапа с много мъже в тях.

Той скочи и сграбчи Триша за ръката. Докато я дърпаше към хола, тя успя да напъха тениската в шортите.

Муун и Харли бяха започнали да барикадират входната врата и изглеждаха много ядосани. Брас огледа за секунди стаята и повлече младата жена към камината. Той посегна, хвана металната решетка, която стоеше отпред и я избута настрани.

— Влизай вътре!

Тя се вторачи в черните опушени стени.

— Защо? Много е мръсно тук.

— Камината е изградена от камък и хоросан. Вкарай си задника вътре, веднага! Куршумите не могат да минат през стените й, това е най-доброто място, където ми идва на ум, да те скрия. Боя се, че вече е твърде късно да бягаме. Хората ще ни забележат и ще ни погнат с пикапите. Твоята защита и тази на бебето са приоритет за нас. Влез тук и се свий на кълбо!

Триша се наведе и се промъкна в тясното пространство. Не се почувства добре, но седна в пепелта и притисна плътно колене до гърдите си. Сведе чело и обгърна краката си. Не можеше да вдигне глава, без да се удари в комина — камината не бе достатъчно висока. С нарастващ страх наблюдаваше какво става около нея, тримата мъже се подготвяха за най-лошото.

Заедно с дивана, пред вратата бе избутан и кедров сандък. За по-голяма сигурност Муун прибави към тях и тежката маса. Харли пък изтича до кухненската маса, обърна я с плоскостта надолу. Счупи краката й със силните си ръце и с обутите си в ботуши крака. Вдигна тежката плътна дървесина и се завтече към прозореца, в близост до вратата. Постави я отпред пред стъклото, така че отгоре останаха само няколко сантиметра, откъдето проникваше слънчева светлина. Бутна отпред кушетката, за да държи плоскостта.

Брас се втурна в кухнята, изтръгна хладилника от нишата, в която бе поставен, и го избута към задната врата. Той блокира напълно целия отвор и се върна за печката.

— Газовите тръби — извика му Триша.

Брас замръзна и се взря в нея.

— Благодаря. Нямаше да се сетя. — Наведе се зад уреда за няколко секунди, изключи газта и прекъсна инсталацията, преди да издърпа печката далеч от стената. Избута я до хладилника.

— На горния етаж трябва да е по-безопасно — извика Муун. — Около него няма нищо достатъчно високо, по което да се изкачат до там. А и те не могат да скачат като котките и приматите.

— Нямам сигнал — изруга злобно Харли, стиснал в ръка клетъчния си телефон.

— В някои части на хижата се губи — информира го Брас. — Аз трябваше да обикалям доста, докато се намеря обхват. Опитай в подножието на стълбите, там като че ли е най-силен.

Нещо се счупи в кухнята. Триша видя как Брас разби плота и използва цялата си мощ, за да отчупи част от него и да покрие един от прозорците в помещението. Обърна се, огледа стаята за секунда и бързо се върна в хола.

— Вземи си спортния сак — нареди той на Муун. — Качи се на горния етаж и неутрализирай колко може повече от тях. Упълномощен си да използваш смъртоносна сила. Това е мое право и аз го използвам.

Муун кимна мрачно, обърна глава и се взря в Триша.

— Трябва ли да я взема горе с мен?

— Не. Тук е на по-безопасно място, защитена от заблудени куршуми. А ти ще попаднеш под масиран огън, когато нападнеш терористите. — Брас насочи вниманието си към жената и задържа погледа й. — Без значение какво ще се случи, не мърдай задника си оттук! Разбра ли ме? Ако някой от нас пострада и има нужда от лекар, да не си посмяла да излезеш! Мисли за бебето!

Страх обхвана Триша, когато пикапите дойдоха достатъчно близо, за да може човешкият й слух да долови шума от двигателите. Муун измъкна голям продълговат спортен сак от шкафче, близо до входната врата, и го отвори. Вътре нямаше дрехи. Вместо това, извади оттам две пушки, грабна чантата в ръка и пое нагоре по стълбите.

Харли отиде до своя багаж и младата жена видя как измъкна от него пистолети и боеприпаси. Той погледна към Брас.

— Коя позиция искаш — предната или задната?

— Ще взема задната. Хората изглежда винаги вярват, че могат да ни издебнат отзад. Предполагам, че атаката по протежение на задната страна ще бъде много по-лоша, а аз съм по-добрият стрелец.

— Да — изсумтя Харли. — Ще видим. Обзалагам се, че ще поваля повече терористи от теб.

— Сигурна съм, че те ще загубят — каза Триша, надявайки се да се случи точно така. — Моля ви не убивайте никого, освен ако не е необходимо.

Брас срещна погледа й.

— Два пикапа, пълни с мъже, са нарушили границата на дивата зона. Слейд никога не би ги пратил насам, където си ти. Ако имаха разрешение, щяха да са с усилен ескорт от наши офицери, а Слейд щеше да ни предупреди, за да не попаднеш пред очите им. Следователно, те са тук, за да вредят. Затова си дръж задника там, където е в момента! — Той грабна страничната маса и бутна лампата на пода, стъклото се пръсна на парчета. Премести я пред отвора на камината и блокира младата жена като в капан. — Само да мръднеш от това място и ще ти нашаря задника с колан! — изръмжа към нея Брас. — Разбра ли ме? После няма да можеш да седнеш на него поне седмица.

Потресена, Триша се втренчи в мъжа. Изведнъж, той й се усмихна и й намигна:

— Знам достатъчно за човешките деца и съм наясно, че заплахите действат. — Усмивката му се стопи. — Но това, което казах, го мисля наистина. — Обърна се и се отправи към задната част на хижата.

Младата жена чу изскърцване на спирачки, звукът от двигателите замря и тя разбра, че пикапите са спрели отпред. Тогава долови мъжки гласове. Това трябва да е някаква грешка. Момчетата просто са възбудени и преиграват. Така трябва да е. Никой не знае, че съм в хижата и никой не идва да нарани мен или моето бебе. Всичко е едно голямо недоразумение…

— Хей, има ли някое от вас, гадни животни, там вътре? — извика мъжки глас отвън. — Излезте и ни оставете да ви избавим от мизерното ви съществуване.

Чу се смях и Триша се напрегна. Добре. Явно не е никакво недоразумение. Те са тук, за да вредят. Мъжете отвън не търсеха лично нея, а който и да е от Новите видове. Тя впери очи в Харли, застанал до предния прозорец, той щеше да поеме първата атака. Мъжът й отвърна със спокоен поглед. Младата жена изтръпна. С всяка секунда ужасът й нарастваше. Молеше се хората просто да си идат. Не желаеше Брас или момчетата да пострадат заради нейната безопасност.

— Хайде да вървим да смъкнем някоя и друга животинска кожа — засмя се друг идиот.

— Ще ви убием на място, ако приближите още. Ние сме тежковъоръжени — предупреди достатъчно силно Харли, за да го чуят отвън.

Отговори му дружен мъжки смях.

— Чухте ли това? Едно от животните си мисли, че ще позволим на някое куче или котка да ни прогонят оттук. Разпръснете се и стреляйте по кучия син! Да им покажем кои са господарите!

Избухна стрелба — силна и ужасна. Погледът на Триша се литна към тавана, когато осъзна, че Муун е открил огън. После, уплашена, се взря в Харли, който промуши пистолета в тесния отвор, оставен от кухненската маса, закрила прозореца, и стреля. Младата жена вдигна ръце, за да покрие ушите си. Искаше да ги запуши, за да не слуша изстрелите и виковете на мъжете.

 

 

— По дяволите! — изрева Слейд.

— Вече знаем къде са — изплю Тайгър и измъкна радиостанцията си. — Имаме нужда от помощ в дивата зона, хижа шест. В момента там има активна стрелба. Нашите хора са подложени на атака.

Слейд изръмжа на Тайгър:

— Седни!

Това беше всичко, което успя да изкрещи като предупреждение, преди да извие рязко волана и джипът да напусне пътя. Секунда по-късно се наложи още веднъж стремително да завърти кормилото, за да избегне удара в едно дърво. Тайгър изруга, опитваше да се задържи където и да е. Слейд бе изоставил пътя и караше с опасна скорост през гората. Возилото подскачаше силно, пътуването бе ужасяващо, заобикаляха препятствия и се провираха между дърветата. Няколко пъти Тайгър затаи дъх, като си мислеше, че автомобилът няма да се промъкне между дебелите стволове. При едно от преминаванията страничното огледало се удари в дървото и се пръсна, а Тайгър чу как боята на вратата се остърга.

— Недей да излизаш на открито, когато пристигнем. Ще се промъкнем зад тях и ще ги изненадаме. Те няма да ни чуят при всичкия този шум.

— Забрави! Надявам се да ги отдалеча от нея. — Слейд изръмжа думите твърде разярен. Не го интересуваше какво ще се случи, важното бе да стрелят по него, а не по Триша. — Искам ги след мен!

— Те са хора — озъби му се Тайгър. — Не се бият по този начин. Няма да можем да ги отстраним, поне не всичките. Чуй ме! Знам, че си вбесен, но ще направиш така, както ти казах. Не мислиш разумно.

Слейд кимна, осъзнаваше, че приятелят му има право, но не успяваше да разсъждава покрай страха си да не ранят или убият Триша. Бе оставил трезвото мислене още при първия пукот от стрелбата, когато напусна пътя.

— Добре.

 

 

Триша видя как Харли трепна, дръпна се рязко назад и сграбчи окървавената си ръка, когато един куршум го улучи. Но не спря да стреля с пистолета. Просто стисна раната за няколко секунди и след това я забрави. Младата жена искаше да му помогне, но знаеше, че би било самоубийство, ако се опиташе да отиде до него.

Изведнъж порой от куршуми удари хижата и надупчи стената до вратата, Харли успя да се хвърли на пода в последния миг. Пропълзя, проклинайки, и се премести на друго място. Изправи се и възобнови стрелбата. Нов залп надупчи стената, когато мъжете отвън отвърнаха на огъня. Картината в рамка, която висеше близо до дивана, се пръсна на парчета.

Триша обърна глава, за да провери Брас, който се бе скрил зад една дебела греда и стреляше към двора. Очевидно предположението му, че някои от мъжете ще опитат да се промъкнат вътре от задната страна, бе правилно.

Тя чу шум и погледна към кухнята. Плотът, с който Брас бе закрил прозореца, се сгромоляса. Удари мивката и се плъзна по пода. Младата жена забеляза някакво движение и дулото на пистолет се подаде през счупеното стъкло.

— Кухненският прозорец — извика тя.

Брас се хвърли по корем на пода и се плъзна няколко метра напред, докато надникна в кухнята. Изви се на една страна и с пистолет в ръка се прицели. Застреля в главата натрапника, който в този момент прекрачваше през прозореца. Тялото му потръпна, преди да рухне наполовина върху мивката.

Брас се обърна и погледна към жената, после извади празния пълнител и зареди нов. Изправи се на крака и отиде отново на своя пост до подпорната греда. Погледът му се взря през прозореца, който охраняваше.

— Кажи ми, ако видиш някой друг, Триша — нареди й Брас. — Бъди нащрек. Ти си нашите очи.

Тя кимна безмълвно, но се сети, че той не я гледа.

— Ще прикривам гърба ти. — Гласът й прозвуча колебливо, но тя разбра, че я е чул, тъй като не повтори нареждането си.

Младата жена се втренчи с ужас в тялото, провиснало през прозореца. Кръв се стичаше по шкафа под мивката и образуваше локвичка на пода. Принуди се да не се взира в отвратителната гледка на това, което бе останало от главата му. Фокусира погледа си върху отвора на прозореца. Ако някой го използваше, за да влезе в кухнята, то той щеше да застреля Брас и Харли. А тяхното внимание бе съсредоточено изцяло навън.

Внезапно стрелбата спря и Триша затаи дъх. Боеше се да отмести поглед от прозореца. Животът на мъжете, които се грижеха за нея, зависеше от нейното постоянно наблюдение.

— Те се прегрупирват — изръмжа Брас. — Как си, Харли?

— Две попадения, но са само одрасквания, едно на ръката и едно в долната част на крака. Сигурен съм, че ще издържа.

— Муун?

— Все още тук и прекрасно. Шестима раних и двама застрелях. Прикрили са се зад пикапите или се промъкват през гората, за да ни обкръжат. Точно сега са се притаили, вероятно кроят план как да се справят бързо с нас. Не разполагам с добра видимост за стрелба от задната страна. Покривът на верандата ми пречи.

Брас сниши гласа си до шепот.

— Боеприпаси?

— Достатъчно — извика Муун отгоре.

Харли се поколеба.

— Малко.

— Муун? Покрий предната част. — Гласът на Брас остана тих, за да не го чуят мъжете отвън.

— Ясно.

— Харли, ще си разменим позициите, след като попълниш запасите. Удържай задната част, докато реша проблема в кухнята.

Триша видя как Харли закуцука към чантата на пода. Той извади и намуши по джобовете на панталоните си резервни пълнители. Тя с тревога се взря в кървавата следа, която оставаше след него. Искаше й се да се погрижи за раните му. Брас се поколеба на вратата на кухнята, огледа се и приклекна. Стигна до мъртвеца, хвана го за яката и го вкара изцяло в стаята. Отдели секунда и му провери пулса. После избута трупа на мястото, където преди седеше печката, за да не му пречи.

Остана приведен ниско до пода, взе счупения плот, използва го като щит, за да се прикрие, изправи се и тръшна тежкото парче обратно пред прозореца. След това се обърна и огледа помещението. Чу се силен шум, когато сграбчи шкафа с чиниите и го изтръгна от стената. Дървената мебел се състоеше от три секции, захванати заедно, но младият мъж го хвърли върху горната част на мивката, все едно изобщо не тежеше. Огледа свършената работа, преди да се завърти и да срещне погледа на Триша.

— Как си? — Брас тръгна към нея.

— Добре съм. Може ли да погледна Харли? Той губи много кръв.

— Остани на мястото си! — Проследи кървавата диря, вдигна поглед към приятеля си, който стоеше до задния прозорец, и се намръщи.

— Харли? Иди при Триша. — И извърна очи обратно към нея: — Можеш да се погрижиш за него, без да мърдаш задника си оттам. Остани си на мястото.

Брас се отправи да заеме позицията му, а Харли докуцука до лекарката. Тя бутна настрани масата и се съсредоточи върху кървящата рана. Бяха го ударили точно под коляното от външната страна на крака. Пръстите й трепереха, когато хвана плата на панталона там, където бе минал куршумът, и го разкъса, за да види нараненото място. Оловото го бе пернало напречно, но прорезът бе дълбок.

Харли имаше нож, завързан към бедрото му. Тя погледна първо към него, преди да срещне погледа на мъжа. Той я наблюдаваше мълчаливо.

— Дай ми ножа си, моля те.

Мъжът не се поколеба, подаде й го с дръжката напред. Тя огледа себе си и осъзна, че не е облечена с много дрехи. Тогава хвана подгъва на тениската си и започна да я реже. Отряза цялата долна част на ивица, широка около десетина сантиметра, и му върна ножа обратно, подавайки му го с дръжката към него. Той незабавно го прибра.

— Щях да стрелям по Муун, ако знаех, че ще разрежеш дрехата си, за да превържеш някой от нас.

— Чух те — извика Муун отгоре.

Триша се засмя, докато увиваше лентата стегнато около крака му.

— Това би трябвало да забави кървенето, но раната се нуждае от шевове.

— Сега кракът ми се чувства много по-добре.

— Дай да ти видя ръката.

Харли приседна и обърна огромното си тяло, за да й предостави рамото си. Младата жена бързо разкъса тънката материя на ризата, за да огледа раната. Плътта представляваше кървава каша. Поколеба си.

— Трябва да опипам мястото, за да разбера колко дълбока е раната, но ще боли.

Той кимна, без да поглежда към нея.

— Ние притежаваме огромна търпимост към болка. Давай!

Въпреки че ненавиждаше това, което прави, Триша прокара пръсти по разкъсната рана, която кървеше зле, и веднага докосна нещо. По дяволите!

— Напипах куршума. Нали каза, че е само одраскване.

— Понякога лъжа.

След като установи, че не е заседнал дълбоко, Триша използва върха на пръстите си и извади сплескания метален къс. Бе доволна, че оловото е минало най-напред през стената на хижата, преди да удари Харли. Дървената преграда го бе забавила достатъчно, за да не може парчето метал да мине през тялото му. Страхуваше се да не би да е разкъсан някой голям кръвоносен съд, като гледаше какво количеството кръв се стичаше по ръката му. Трябваше на всяка цена да спре кървенето, но беше наясно, че мъжът няма да легне и да се остави да се погрижи за раната му, докато дойде помощ.

Имаше възможност да обгори раната, но бързо отхвърли тази идея. Поиска отново ножа му и отряза пак от тениската си, докато платът остана малко под гърдите й. Стисна зъби, мразейки се, че умишлено ще му причини болка.

— Ще запуша раната, като натъпча вътре парче плат, после ще я пристегна отгоре. Натискът на материята ще спре или значително ще забави кървенето, но много ще боли.

— Направи го, но побързай, Триша. Трябва да съм на крака. Всеки момент ще подновят стрелбата. Те няма да си отидат просто така, както на нас ни се иска.

Младата лекарка направи тампон от плата и го напъха в дупката. Действието й бе крайно, но тя нямаше друг избор. Изчака малко, за да разбере, дали парчето ще почервенее и когато видя, че кървенето намаля, направи стегната превръзка. След това отново изчака няколко дълги секунди, но тъканта остана суха.

— Опитай се да държиш тази ръка неподвижно, колкото може по-дълго. Това не е най-правилното решение, а извънредна мярка.

Той кимна, стана и бутна масата пред нея, за да я предпази от заблудени куршуми.

— Благодаря.

Харли се върна на поста си до предната врата, докато Брас все още стоеше до задната стена. Изведнъж и двамата се засмяха.

— Какво е толкова смешно? — Младата жена замести поглед между тях, чудейки се, дали стресът от ситуацията най-накрая им бе повлиял.

Брас въздъхна облекчено, когато се обърна към нея.

— Имаме си компания. Съседите ни идват насам, за да приветстват нашите гости. Подушвам ги.

— Най-малко четирима са — вдиша Харли. — И Валиант е един от тях.

— Нещастници — обади се отгоре Муун. — Сега ще стане интересно.

Тя просто копнееше всичко да свърши. Искаше й се да може да види какво става навън, но внезапно куршумите отново разтърсиха хижата.

— Пълна фронтална атака — изрева Муун. — Те отиват към единия от пикапите.

— Триша! — изкрещя Харли, тичайки към нея. — Махай се от там!

Тя бутна масата и я отмести встрани. Куршуми удариха стената до Брас и той изруга високо. Харли сграбчи внезапно ръката на младата жена, докато тя се мъчеше да се изправи на крака, и я повлече към стълбите, като я прикриваше с тялото си. Куршумите летяха през стаята, минавайки през предната стена и разбитите стъкла.

— Качвай се! — изръмжа й Харли и я пусна в долната част на стълбите.

Тя изтича нагоре и преди да достигне върха, осъзна, че мъжът не я последва. Обърна се и го видя да лежи на пода до първото стъпало. Брас се втурна към падналия си приятел, хвана го с две ръце, метна го през рамо и хукна нагоре.

— Триша, качи се на леглото — извика й Брас и хвърли отпуснатото тяло на Харли върху матрака. — Мини зад него и залегни.

Младата жена чу отчетливия звук на двигател, секунди, преди оглушителна експлозия да изтрещи толкова силно в хижата, че я заболяха ушите. Тя се хвърли на леглото до Харли. Хижата се разтърси, сякаш от земетресение — едно рязко сътресение от движение. Триша изпищя ужасена, когато дървото заскърца и застена. Повечето стъкла на първия етаж се счупиха и посипаха по пода. Сега звукът на мотора се чуваше толкова близо, сякаш беше непосредствено до нея.

— Разрушиха предната стена — изрева Муун.

— Отнесоха я дяволите — озъби се Брас. — Сега пикапът им е паркиран в хола.

Тя видя как Брас зае позиция на върха на стълбището, лягайки по корем. Той започна да стреля по мъжете долу и стрелбата стана толкова оглушителна, че жената закри ушите си. Твърде притеснена за приятеля си, тя не го изпускаше от поглед.

— Дръж главата си долу, Триша — извика към нея Муун.

Двигателят заглъхна и някой изкрещя от първия етаж, когато Брас продължи да стреля. Щом пълнителят му свърши, той извади празния, зареди пълен и само след няколко секунди продължи стрелбата. Муун отвръщаше на вражеския огън от прозореца.

Сърцето на лекарката заблъска. Онези мъже бяха вкарали пикапа в хижата през предната стена. Куршуми раздробиха пода до леглото, откъдето младата жена наблюдаваше как през новообразуваната дупка парчетата олово летяха към тавана. Отгоре заваляха отломки.

Тя се обърна към неподвижното тяло на Харли, хвана го и се прилепи към него, усети нещо топло и влажно под ръката си.

Кръв. Той кърви! Тя отвори очи и шокирана, с ужас се взря в проснатия по гръб Харли. Вдигна дланта си от гърдите му, там, където беше сърцето му, и видя, че цялата бе в кръв.

Около нея бе настанал истински ад — мъжете крещяха, оръжията гърмяха, а в хижата продължаваха да летят куршуми. Триша намрази още повече чувството си за безпомощност, докато се взираше в окървавената си ръка. Знаеше, че ако се надигне, може да я уцелят и тогава нямаше да му бъде от помощ.

Над крясъците и пукотевицата, в хижата, надупчена от куршуми, прозвуча силен рев. Младата жена не беше чувала преди такъв оглушителен вик. Звучеше така, сякаш Валиант беше влязъл в помещението.