Лорън Донър
Слейд (17)

Глава 16

Слейд се извърна, когато Муун се промъкна до него. Подухваше вятър. Слейд мушна длани в предните джобове на дънките — беше се прибрал, преоблякъл и върнал обратно. Муун си пое дълбоко дъх.

— Харесва ли ти да стоиш тук и да подслушваш как се опитваме да я ободрим? — Слейд не отвърна нищо. — Ти наистина много я разстрои с отвратителните си обвинения. Отношението й към нас е като към братя и мога да ти се закълна, че между нея и Джъстис няма нищо. Бях й охрана в продължение на седмици. Тя просто си говореше с нас, когато не беше на работа. Виждах, че е тъжна, но така и не разбрах защо. — Направи пауза. — Не е трябвало да я изоставяш. Защо си го направил? Тя е невероятна.

Мълчанието на Слейд продължи няколко минути.

— Боях се, че ако сме заедно, това ще я застраши. Тогава, за момента, имаше смисъл, но сега ми става ясно, че е било за нищо. Поставих страха си за нейната безопасност над желанието ми да съм с нея. Оказа се, че самият аз съм я изправил пред много по-голяма заплаха сега, когато носи детето ми. Тя е мишена за враждебно настроените групи и несъзнателно съм я подложил на риск, като не бях до нея, когато се е нуждаела от мен. — Гласът на Слейд омекна. — Освен това исках да й дам време да изясни чувствата си към мен, но в действителност и аз изпитвах нужда от нея. Знае ли, че съм тук?

— Не. Казахме й, че сме подушили буря. Трудно е да искаш нещо много силно, след като сме научени, че това, което има стойност за нас, винаги ни бива отнемано. — Слейд мълчаливо се съгласи. — Тя си мисли, че си я използвал само за секс и не те е грижа за нея. Лекарката носи детето ти и е наранена. Даваш ли си сметка, че това е чудо?

Слейд обърна глава и погледна другия мъж в очите.

— Разбира се, че знам, дявол да го вземе.

— Но ти я остави сама! — Муун поклати глава с отвращение. — Ако имах достатъчно късмет да си намеря жена, подобна на нея, която да се интересува от мен, въпреки собствения ми страх, нямаше да позволя нищо да застане на пътя ми, за да бъда с нея. Знам всичко за загубата от нашето общо минало и колко е ужасяващо да изпитваш чувства, защото те ни оголват и ни правят лесно раними. — Пое си дъх. — Аз бих рискувал всичко за жената, която обичам.

— Тя бе нападната заради връзката й с нас. Вярвах, че като бъде с мен, опасността ще нарасне. Това не е просто страх от растящата ми привързаност към нея.

— Била е наясно с риска, когато е поела този пост. Док е умна, Слейд. Хоумленд бе нападнат преди тя да пристигне, може да се случи отново. И Триша гледа новини, вижда как протестиращите бълват омраза и отправят заплахите си към Новите видове, но въпреки това дойде да работи за нас. Позволила ти е да я докосваш, макар да знае през какво преминаха Фюри и Ели, и все още го прави. Тя присъства, когато Фюри пое куршумите, предназначени за неговата половинка. Вероятно си считал, че постъпваш благородно, но си сгрешил. Жената е вече в опасност и степента няма значение. Важното е като силен мъж да застанеш до нея, за да я защитаваш, ако някой се опита да я нарани. А ти се провали в това.

Болка прониза Слейд от истината в думите на приятеля му.

— Тя няма да ми прости.

Муун погледна към хижата.

— Трябва да я накараш да разбере, че те е грижа за нея и че си осъзнал колко много означава тя за теб.

Слейд отправи взор към постройката.

— Някакви идеи за това как да го направя?

— Всъщност, да. Ще вляза вътре да поговоря с момчетата. Сигурен съм, че ще направят така, както им кажа. Те също се грижат за Триша и искат да бъде щастлива. Вярвам, че си в състояние да я накараш да разбере, ако я обичаш толкова, колкото подозирам. Малко трудно ще се справя с Брас, защото той й е много близък приятел. Спри да ръмжиш! Между тях няма нищо.

— Какво предлагаш?

— Отивам да говоря с момчетата. След като Триша си легне, ние излизаме да лагеруваме навън. Докато е сама, ти ще се промъкнеш при нея, за да си я върнеш обратно.

 

 

Триша се обърна в леглото и усети до себе си топло тяло. Ръцете й докоснаха гореща, гола кожа. Ахна, отвори очи, но вътре бе твърде тъмно, за да види нещо. В някакъв момент от разговора бе заспала и мъжете бяха слезли долу. Отдръпна се назад.

— Предполагам, че на пода ти е било твърде неудобно, а? Ще е по-добре да си облечен от кръста надолу — предупреди тя човека, който бе легнал до нея. Съжали, че не притежава силно развито обоняние или остър поглед, за да определи с кой от тримата разговаря.

— Ммм — промърмори тихо нечий глас. Тялото се премести по-близо и една ръка се плъзна през кръста й.

— Хей — протестира Триша и го блъсна в гърдите. — Изтъркаляй се в другата половина на леглото. Нямам нищо против споделянето, но тялото ми не е възглавница, около която можеш да се увиеш.

Мъжът не остави разстояние между тях.

— Опитвам се да поспя малко, сладурче. А ти го правиш невъзможно, като се притискаш в мен.

Триша ахна отново и се надигна, докато търсеше копчето на нощната лампа. Ръката се премести от талията й и тя се изви. Пръстите й напипаха основата на лампата и в бързината почти я събориха. Напосоки посегна към ключа и натисна. За няколко секунди светлината я заслепи.

Обърна се и зяпна голите гърди на Слейд. Загорялата му мускулеста плът бе открита до кръста, където завивката се бе набрала и покриваше останалата част от него. Не беше сигурна дали той носи панталони и не искаше да знае. Фактът, че бе в леглото й, я шокира.

— Какво правиш? — Не можеше да повярва, че се е проснал в кревата й. — Как попадна тук?

— Разхождах се пред входната врата и ми помогнаха да вляза, след като заспа. — Слейд се отпусна на една страна. Сви ръка в лакът и подпря глава на дланта си, после й се усмихна. — Изключи светлината. Посред нощ е и аз искам да те прегърна.

Триша се вторачи в него.

— Ти ме остави на сухо, а сега искаш да ме прегърнеш! Как смееш да се пъхаш в леглото ми? За теб това нормално ли е?

— Да.

— Да не си се побъркал? Аз не съм. Махай се!

— Ела тук, сладурче.

Триша опита да изпълзи от леглото, но Слейд нежно я хвана и я постави по гръб върху матрака. Прикова я под голямото си топло тяло, като внимаваше да не я нарани. Две неща незабавно й станаха ясни. Първо, Слейд бе абсолютно гол. И второ, бе възбуден, тъй като почувства дебелата гореща подутина на ерекцията му срещу вътрешната страна на бедрото си. Те бяха кожа до кожа, там, където нощницата й се бе вдигнала. Пое си дъх, прекалено смаяна, че се е осмелил да предприеме подобен трик.

— Липсваше ми — рече й с дрезгав глас, докато красивият му поглед я изучаваше.

Искам да го мразя за това, че звучи секси и изглежда толкова привлекателен. Помни — той ме изостави. И това съвсем не беше секси и горещо. Беше подло и студено.

— Ти знаеше къде да ме намериш. — Триша опря длани на гърдите му, бутна с всички сили, но той не помръдна. Погледна го и стисна зъби. — Ще викам за помощ, ако не се махнеш от мен!

— Надявам се да имаш наистина силен глас, защото отпратих приятелите ти. Исках да бъдем сами. Този път не желая да затискам с длан устата ти.

В паметта й за миг се мярна споменът за последния път, когато го бе направил, за да пази тя тишина, докато я чукаше. Тялото й незабавно реагира, утробата й запулсира, за което го ненавиждаше. Искаше й се да го мрази. Взря се в очите му.

— Изостави ме, а сега ме желаеш обратно? Това ли искаш да ми кажеш? За колко време този път? Ще се събудя някоя сутрин и какво? Няма да те видя в продължение на седмици? Или може би месеци? Не! Махни се от мен, Слейд!

Той премести леко встрани тялото си, за да не й тежи на корема, и обхвана лицето й.

— Страхувах се. Бях адски уплашен от теб и това е истината.

— Уплашен? — Пое си дълбоко дъх, опитвайки да се успокои и устоя на желанието да го удари, но беше изкушена. — Значи си се страхувал? От какво? Ти си с трийсет сантиметра по-висок от мен и с трийсет килограма по-тежък или нещо подобно. От какво тогава би се страхувал?

— Да бъдеш с мен те поставя в много по-голяма опасност. Това беше основната причина да стоя далеч от теб. Ти почти не умря в гората, можеше да загинеш в катастрофата и аз не искам да бъда причината още задници да те преследват. — Тя се вторачи в него, опитвайки се да проумее думите му. Но те бяха без значение, тъй като я бе наранил. Нямаше да му позволи да го направи отново. — Беше повече от това. Имах много време да мисля. Никога не се осмелих да си позволя да се привържа към нещо или към някого. Видях твърде много да умират и много болка. Никога не съм притежавал нищо и никога не съм могъл да разчитам на някой, който да е до мен в следващия момент или на другия ден. Онези задници, които ме държаха затворен, ако разберяха, че се интересувам от някой друг в изпитателната лаборатория, веднага го използваха срещу мен. По дяволите, използваха го срещу всички нас, за да ни контролират. Знам, че не можеш да разбереш какво прави с човека такъв живот, но мога да ти кажа, че ме повреди лошо. Прецакан съм. Страхувах се от това, което исках от теб, и същевременно не можех да ти върна тези силни емоции. Исках да ти дам време, но се оказа, че аз съм този, който се нуждае от него. Мислех, че ако си тръгна, ще спра да мисля за теб и ти ще си в по-голяма безопасност без мен. Казах си, че за теб ще бъде по-добре, ако не съм част от живота ти. Но не се получи точно така.

Честността му я изненада и част от гнева й поутихна. Не знаеше как да реагира, но сърцето й се разтопи от искрения му поглед и очевидната болка, звучаща в гласа му. Трябваше да признае, че наистина бе страдал в миналото. Призна си с готовност, че има недостатъци и това смекчи решението й да му остане сърдита.

— Обеща ми, че ще дойдеш за мен, но не го направи. Ти ме нарани, Слейд. Дори не поговори с мен. Как очакваш гневът и болката ми да изчезнат?

— Смятах да дойда при теб веднага след като се върнах в Хоумленд, но се наложи първо да отида на една среща. Джъстис настояваше. Чух да обяснява как и защо си станала мишена на хората. Замислих се как ще се чувствам, ако те убият само защото сме заедно. Откачих, док.

— Спри да ме наричаш така. Името ми е Триша. Използвай го.

Пръстите му докоснаха бузата й.

— И аз ти казах, че ще те наричам Триша само, когато съм вътре в теб. — Той снижи лице. — Искам да съм вътре в теб. Искам да те вкуся и да те почувствам. Има толкова много неща, които нямах възможност да направя. Искам да стенеш моето име и да чуя виковете ти от удоволствие. Трябва да ти покажа колко много значиш за мен и колко много ми липсваше. Моля те, позволи ми.

— Умолявам те, Слейд. — Тя твърдо срещна погледа му. — Не ми причинявай това. Ти ме нарани, когато обеща, че ще се върнеш за мен и не го направи. Трябваше да убия двама души и вярвах, че ще дойдеш да ми помогнеш, но не го стори. Наложи се други двама мъже да ме спасят, но все още таях надежда, че ще се появиш. Имах нужда от теб. Бях болна от притеснение, докато не ми съобщиха, че са те намерили жив. Чаках те да дойдеш при мен, когато казаха, че си се върнал в Хоумленд, но ти изчезна.

— Тръгнах да се връщам, когато стреля по онези задници. Чух изстрелите, но разбрах, че Флейм и Смайли, ще стигнат преди мен. Исках да те спася, но ти вече нямаше нужда от помощта ми. — Той замълча. — Освен това, не желаех да ме виждаш така, както изглеждах по онова време — бях убил много хора. Страхувах се, че като видиш кръвта по мен, ще преосмислиш желанието си да бъдеш с някой, способен на толкова много насилие и не би повярвала, че никога не съм те докосвал, за да ти причиня болка. Аз не съм изцяло човек… — Замълча отново, болезнена гримаса изкриви лицето му. — Беше за твое добро да не ме виждаш в онзи ми вид. Повярвай ми! Аз искам да бъда мъжът, когото желаеш, а не, от когото се страхуваш.

Нейната непоколебимост отслабна още повече. Той е несигурен в това какво представлява и как го възприемам аз. В края на краищата не е толкова корав задник. Пое си дълбоко дъх.

— Слейд, аз знам какъв си. Ясно ми е, че не си напълно човек и съм те приела такъв. Разкъсвах се отвътре, докато убивах онези мъже. Но след като го сторих, исках да си до мен и имах нужда от теб. Ти просто си тръгна, като че ли не означавах нищо. Не мога да си обясня защо би постъпил така, ако наистина те е грижа за мен.

— Твоята безопасност. Това е най-важното за мен. Бях сигурен, че ще те изплаша заради състоянието, в което бях по онова време. Реших да се върна в гората и да намеря останалите негодници, за да се уверя, че не представляват повече заплаха за теб. Тогава вярвах, че това е правилният избор. Направих грешка.

— Даде ми думата си, но ме излъга.

— Толкова съжалявам. Решението ми изглеждаше правилно по онова време. Освен това, бях излязъл напълно от контрол, за да съм в състояние да скрия, че ми принадлежиш. Всеки щеше да усети, че сме били свързани.

— Значи не искаш никой да знае за това, което се случи между нас? — Пронизаха я гняв и болка. — Е, познай какво? Някои хора вече знаят. Обзалагам се, че сега се чувстваш унизен. Знам, че не е ПК за Новите видове да спят с човеци, нали така?

— Какво е ПК?

— Политически коректно. Някои от вас, момчетата, са се заклели никога да не докосват хора. Това е… О, по дяволите, махни се от мен! Мразя, че съм нарушила това ваше обещание, но хората ти ме подушиха и разбраха, че сме правили секс. В началото мислеха, че съм била изнасилена. Не им казах нищо друго, освен че не съм била насилвана. Скрих името ти дори и след като забременях, но Джъстис си спомни как миришех в нощта, когато ме върнаха в Хоумленд. В първия момент реши, че бащата е Брас, но когато му обясних, че с него никога не сме имали полови отношения, разбра, че си ти. Единственият по-силен аромат, който бе останал по мен, бе твоят.

— Не ми приписвай думи, които не съм казал и дори не съм си помислил. Аз не се срамувам от теб, док. И не ми пука за ПК. Опитвах се да защитя твоята човешка природа. Знам, че за човешката жена сексуалният живот е нещо много лично. Да бъдеш с мен ще те постави в по-голяма опасност. Фюри и Ели са живото доказателство. Освен това исках да те предпазя от неприятностите, през които те преминаха, когато се събраха. Всеки ги притискаше заради сексуалния им живот, за Фюри бе ад всеки път, щом я докоснеше и някой го обвиняваше, че я е наранил. Ето защо не желаех мъжете да отгатнат какво се е случило между нас и не бях сигурен как ще реагират хората, участвали в спасителната операция, когато станат свидетели на нашите отношения.

— Веднъж ти се доверих, вече не бих могла. Аз…

Слейд сведе устни и докосна нейните. Заговори срещу тях.

— Аз съм зле с думите, сладурче, но вярвам на това. — Принуди я да отвори уста под неговата. Триша се опита да потисне чувствата си, но този, който я целуваше, беше Слейд. Желаеше го и го обичаше въпреки болката, която й бе причинил. Винаги бе знаела, че влечението й към него няма да бъде никак лесно, той бе от Новите видове, а тя — не. Бяха от различни светове, но когато я докосваше всички тези различия сякаш се стопяваха, докато останеха само той и тя. Дланите й, разперени върху гърдите му, се наслаждаваха на усещането от топлата му кожа, когато започна да отвръща на целувките му. Устните й се разтвориха широко, в съгласие с огромното му желание да я омилостиви и да я прелъсти. От гърлото й се изтръгна стон.

Слейд я погали, телата им се наместиха и заеха поза настрани, едно срещу друго. Устата му изобщо не освободи нейната, езикът му увеличаваше все повече страстта й. Ръцете му хванаха нощницата й на кръста и я разкъсаха. Освободи гърдите й и ги покри с дланите си. Силните му пръсти замачкаха меката плът.

Младата жена се откъсна от целувката, задъхана.

— Слейд?

— Не ми казвай да спра, моля те! Имам нужда от теб. Нямаш представа колко много те желая, Триша. Толкова много ми липсваше, че боли. Умирам за теб!

Той наведе глава, езикът му облиза гърдата й. Всяка мисъл отлетя от съзнанието й, когато устните му се сключиха около зърното. Устата му засмука втвърдената пъпка, зъбите му я захапаха и това накара утробата й да се стегне, а желанието й да запламти ярко. Цялото й тяло рязко потръпна от внезапното удоволствие, разтърси дори мозъка й. Тя простена силно, прокара ръце по гърдите, чак до раменете му и заби нокти в кожата му, когато се изви в дъга. Умът й я предупреждаваше да го отблъсне, но вместо това го притегли още по-плътно до себе си.

Слейд откъсна устни от гърдата й. Триша протестира с хленчене. Болеше я от желание за него, отвори очи и откри, че той наблюдава лицето й много внимателно. Страстта в топлия му поглед я замая още повече. Мъжът изглеждаше малко див и небрежно красив. Между разтворените устни, които вършеха прекрасни неща с нея, надничаха кучешките му зъби.

— Толкова си красива. — Изправи се на колене на леглото и я освободи, но бързо посегна отново към нея, сякаш не можеше да устои да не я докосва. — Не искам да нараня нашето бебе. — Усмихна се. — Щастлив съм, че сме го създали.

Триша му позволи да я издърпа, докато и тя застана на колене. Слейд леко преобърна тялото й в силните си ръце, като я повдигна и изправи пред себе си, притисна гърба й към гърдите си. Освободи я от разкъсаната нощница и захвърли парчетата настрани. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърдите й, преди устата му да започне да хапе врата й. Устните, езикът и зъбите му дразнеха и гъделичкаха чувствителната й кожа.

Младата жена изстена, когато зъбите му се забиха малко по-дълбоко. Те не разкъсаха и не нараниха плътта, но тя почувства ухапването невероятно еротично. Езикът му погали кожата й в клопката между зъбите му, преди да се премести на друго място по шията й, като леко я дразнеше с нежни захапвания. Ръцете му се спуснаха ниско и се спряха в извивката на ханша й.

Пръстите му се вмъкнаха в бикините й и дръпнаха материята. Слейд бързо ги смъкна по краката й и ги хвърли далеч от леглото. Дланите му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й и леко ги стиснаха.

— Отвори се повече за мен, сладурче. Искам да докосна твоето котенце. Усещам колко си гореща и искам да те почувствам. Споменът как те имах ме измъчваше и не ми позволяваше да спя всяка нощ, през която не бях с теб — изръмжа той думите.

Тя раздалечи колене. Пое си въздух и затаи дъх, когато ръцете му я загалиха бавно нагоре по вътрешната част на бедрата й, желаеше те да стигнат веднага до съкровеното място. Искаше го от прекалено дълго време, за да чака. Копнееше той да я докосва, изпитваше нужда, болеше я да прави любов с него. Задиша тежко и се почуди дали щеше да умре, ако не я докоснеше скоро. Палците му намериха нежните й гънки. Те бяха хлъзгави от нейното желание, той ги раздели с два пръста, потърка цепката и спря върху набъбналия клитор.

Младата жена изстена силно и притисна глава към рамото му.

— Да!

— Да — изръмжа Слейд зад нея, уверявайки я, че няма намерение да спира. — Никога повече няма да те оставя, Триша. Никога! Ти си моя!

Пръстите му се разтвориха достатъчно, за да уловят чувствителната сърцевина между тях, като започнаха да я потъркват и подръпват леко. Триша изстена силно, намести дупето си между бедрата му и усети как тежкият му твърд член се притисна в долната част на гърба й. Зърната й болезнено се стегнаха.

— Моля те! Имам нужда от теб! — прошепна му тихо. — Прави това, но те искам вътре в мен.

— Ще го получиш — изръмжа той с дълбок животински звук.

Необходимостта, която ясно прозвуча в гласа му, я накара да го иска още повече. Това беше Слейд, мъжът, който я възбуждаше; мъжът, който тя желаеше и който я бе изоставил. Той се отдръпна малко, разтвори широко бедрата й и разположи събраните си колене между тях. Отново изръмжа.

— Ще те чукам, Триша, но не искам да ти причиня болка. Аз ще остана седнал, а ти ще ме яздиш, така можеш да контролираш колко дълбоко да ме поемеш.

Слейд седна назад върху петите си и бавно я придърпа надолу, докато го възседна, обърната. Едната му ръка ръководеше бедрата й, а другата продължаваше да гали набъбналата й пъпка. После я пусна и сграбчи дебелия ствол на пениса си.

Триша погледна надолу. Гледката на неговата ерекция, стисната в юмрука му, който се движеше нагоре-надолу по твърдата дължина, я накара да се навлажни още повече и да изпита по-голяма нужда да го поеме дълбоко в себе си. Стисна го за хълбока, за да запази равновесие, наклони бедрата си и се отпусна, а той насочи главичката на члена си право срещу входа й. Младата жена седна в скута му и Слейд бавно проникна в нея.

Тя извика от удоволствие, когато влезе в нейната сърцевина и телата им прилепнаха плътно. Притисна се още надолу и почувства леко парене при разтягането от нещо толкова твърдо. Зарови лице във врата му и долепи гръб към гърдите му. Застена от усещането как дебелата му, твърда ерекция се плъзна дълбоко в мократа й, гостоприемна мекота, докато тялото й напълно се отпусна в скута му и дупето й се разположи върху бедрата му. Потръпна.

— Слейд!

— Спокойно, скъпа. Действай бавно, дори това да ме убие. — Бе пуснал пениса си, за да й даде възможност да го поеме целия и постави ръката си върху бедрото й, като възобнови играта си с клитора й. Тя изскимтя от сладката болка.

— Толкова топла и толкова стегната — изръмжа той. — Толкова моя. — Устните му докоснаха рамото й и той отново изръмжа срещу кожата й.

Пръстите му продължиха да дразнят набъбналата пъпка, докато бедрата му бавно се задвижиха нагоре-надолу.

— Слейд — простена младата жена.

— Тук съм, Триша — изхриптя той. Плъзна свободната си ръка по корема, до гърдите й, за да погали чувствителните зърна. — Бързо или бавно? Кажи ми как искаш.

— По-бързо — простена тя.

Слейд ускори тласъците, забърза играта на пръстите си върху снопчето нерви между краката й, за да я синхронизира с ударите на бедрата си.

Триша изстена високо. Усещането за мъжа вътре в нея, докато той търкаше клитора й, стана невероятно силно. Стисна бедрата му, за да се задържи, докато той влизаше и излизаше в нея все по-бързо и все по-дълбоко.

Тя почти изкрещя, когато кулминацията настъпи и влагалищните мускули стиснаха здраво твърдата дебелина на ствола му. Заляха я вълни от удоволствие, щом членът му започна да набъбва вътре в нея. Той забави дълбоките, бурни тласъци и целият се напрегна. Ръката му освободи гърдите й и се уви около кръста й, за да я задържи върху скута му и тялото му потръпна под нея яростно, когато достигна кулминацията си.

— Триша! — изръмжа името й.

Замряха и двамата. Младата жена почувства горещината на спермата му, която се изливаше вътре в нея и я изпълваше с топлината на неговото освобождаване. Струваше си да се отдадат на една прекрасна минута, притиснати един до друг. Тялото й трепереше, докато хватката на ръцете му се затегна около кръста й, за да я закрепи още по-здраво върху скута си. Целуна я по върха на рамото. И двамата бяха задъхани.

— Липсваше ми — прошепна срещу кожата й. — Никога няма да те изоставя повече. Никога, Триша! Предпочитам да умра, отколкото да бъда далеч от теб. Кълна се, ще те защитавам с живота си, няма да се проваля отново. Разбрах колко много означаваш за мен.

Тя пусна бедрата му и хвана ръцете му, обвити около талията й. Част от нея се страхуваше да му повярва, но наистина искаше. Обичаше го. Понякога се налага да се рискува. Никога няма да разбера, ако не му дам още една възможност. Прехапа устни, преди да издиша шумно.

— Давам ти последен шанс. Мисля го наистина. Ако някога ме нараниш отново, няма да имаш подобен късмет. Изчезнеш ли, това ще е краят. Опитите ти ще бъдат загубена кауза.

Слейд се засмя.

— Няма. Просто ще остана там, където съм сега. През цялото време, между честия секс и подуването, ще бъда заключен в теб. Мога да те държа по този начин завинаги.

— От време на време трябва да ям.

Той се разсмя.

— Няма да те оставя да умреш от глад.

— Добре е да го знам.

— Ще се нуждаеш от твоята сила.

Слейд притискаше до себе си Триша, докато тялото й започна да се отпуска и той разбра, че се е унесла в сън. Подуването в основата на ствола му бе намаляло. Разхлаби хватката си около кръста й, внимателно я повдигна от скута си и я положи да легне настрани. Сините й очи срещнаха неговите и тя му се усмихна нежно.

Емоциите почти го задавиха, бе неспособен да проговори. Тя беше толкова красива и деликатна. Носеше неговото дете в утробата си. Този факт все още го смайваше и го правеше смирен. Беше му дала последен шанс. Даде му тялото си и бъдеще с нея. Устните му се извиха в усмивка и той прочисти гърлото си.

— Ще изключа лампата. Имаш нужда от много почивка, док. — Устните й се нацупиха раздразнено. — Извинявай, Триша — засмя се той. — Старите навици умират трудно. И в моя защита — не съм вече вътре в теб.

— Ще използваш името ми, докато си в леглото ми, освен ако не искаш да спиш на пода.

— Стига панаири. — Веселие и щастие се смесиха в душата на Слейд. Беше го приела обратно, прости му, макар да бе сигурен, че не заслужава. Съвсем бе объркал нещата. Край с добрите намерения, съжаляваше за избора си. — Гася светлината и ще спим.

Искаше да му каже нещо, но когато отвори устата, от нея излезе само прозявка. Слейд загаси лампата и посегна към жена си. Притегли пищното й тяло към своето, уви ръка около кръста й и се прилепи към гърба й. Той не можеше да се добере достатъчно близо до нея, не искаше да има дори милиметър пространство между телата им и тя охотно му позволи да се намести.

— Наистина ми липсваше — призна тихо до рамото й, където бе облегнал брадичката си и вдишваше аромата й. — Мислех си за теб, постоянно.

— И ти ми липсваше, не можех да те изхвърля от главата си. Намразих те, след като ме изостави.

Той трепна вътрешно от болезнените нотки в гласа й.

— Съжалявам, сладурче. Няма да се повтори. Кълна се, ти си моят живот. Взех глупаво решение, но това няма да се случи отново. Поумнях.

За един дълъг момент тя продължи да лежи мълчаливо в обятията му.

— Какво мислиш за бебето? — Несигурността в гласа й го бодна.

Той й бе причинил това, бе поставил под въпрос връзката им.

— Много съм щастлив.

— И аз, но ме е страх.

— Аз ще те защитавам. — В него припламна гняв при мисълта, че тя може да попадне в опасност. — Никой няма да те нарани. Който се опита, ще умре.

Малката й длан стисна ръката му, която я бе прегърнала през кръста, пръстите й се впиха в кожата му.

— Не ме е страх от това. Какво ще стане, ако нещо се обърка с бебето? Откакто го видях на ултразвука, знам, че го искам, Слейд. Има толкова много неща, които биха могли да се случат. Аз съм лекар. Известно ми е, че…

— Всичко ще бъде наред — прекъсна я той. — Това е нашето бебе, едно чудо, а животът беше твърде жесток към мен. Не искам да губя нито теб, нито детето ни. Съдбата трябва да ни даде шанс.

Нейното мълчание го притесняваше, но после тя въздъхна.

— Щастливи мисли?

Той разтри врата си.

— Да. Щастливи мисли, Триша. Ние сме заедно и това е най-важното.

Слейд усети кога тя потъна в сън. Дишането й се промени, а пръстите й охлабиха натиска върху кожата му. Придърпа я непоколебимо към тялото си, като внимаваше да не я смаже, но искаше да се увие около нея, колкото е възможно по-здраво. Жената в ръцете му означаваше за него живот… и смърт. Щеше да направи всичко възможно да бъде с нея и щеше да убие всеки, който се опиташе да застане между тях.