Елисавета Багряна
Миша историйка

Легнаха си в къщи всички

и настана тишина.

Само мишите главички

чакат — будни до една.

 

— Тръгвайте след мене! — викна

старият охранен плъх. —

Щом във кухнята надникнах,

и усетих сладък лъх.

 

Сиренето не покрили

мързеливите снахи,

а децата наронили

по земята куп трохи.

 

Ако бъдем предпазливи,

царски ще си хапнем днес —

има и сушени сливи,

и сланинка, и петмез…

 

Завечеря си богато

веселата миша сган

и съвсем не чу, когато

се промъкна Рамадан.

 

Блеснаха на котарака

двата въглена — очи,

почна да се чупи, трака,

да се писка и цвърчи:

 

Стари мишки и мишлета —

майки, внуци и чеда —

бягаха те всички, клети,

от ужасната беда.

 

А когато всичко стихна

и съвзели се едвам,

те под ред се преброиха —

нямаше го плъха там…