Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spuk unterm Riesenrad, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Клаус Улрих Визнер. Призраци под виенското колело

Повест

Немска, първо издание

Превод от немски: Елена Иванова

Редактор: Валерия Еленкова

Художник: Станимир Стоилов

Художествен редактор: Елена Пъдарева

Технически редактор: Божидар Петров

Коректор: Албена Любенова

Формат: 84 x 108/32

Печатни коли: 9,50

Издателски коли: 7,98

Издателска къща „Младеж“, 1992 г.

ДФ „Балканпрес“

История

  1. — Добавяне

detsa_vyv_viensko_kolelo.png

Семейство Крьогер

sedemchlenno_semejstvo.png

Щом се почувствам много напрегнат и изнервен в Берлин, заключвам жилището си, натоварвам пишещата машина и хартия в трабанта и заминавам за няколко дни за Беренклау. Това е малко градче приблизително на север от Берлин. Ако човек само минава оттук, може да го сметне за голямо село. Но в него има пет улици, четири предприятия, три ресторанта, два магазина за обувки и кметство с истински кмет и тъкмо затова Беренклау е град, а не село.

Там, където свършват последните къщи и започва гората, се спотайва дървена къщичка, боядисана в зелено. Наследих я от чичо Феликс и съседът ми постоянно повтаря, че трябва да сменя поне мушамата на покрива, а и дъските били съвсем изгнили.

Със съседите си, семейство Крьогер, се разбирам добре. Когато ме няма, господин Крьогер наглежда къщичката ми, а когато съм там, госпожа Крьогер ми носи мекици от картофено брашно, домашно приготвен сладкиш или пресни яйца от кокошките си. Веднъж в началото казах, че ми е неудобно. Но тя само се засмя и рече:

— В такова голямо семейство винаги остава по нещичко.

Крьогерови са многодетни. Ето защо им дадоха възможност да си построят хубава самостоятелна къща и те с пълно право се гордеят с нея. Господин Крьогер работи в завода за маргарин в Беренклау. Тук той всеки ден проверява дали маргаринът, който се изпраща в половината република, наистина е вкусен. Макар че го прави от много години, той има по-стройна и по-спортна фигура от мене. По това личи, че маргаринът действително е здравословна храна, особено този от Беренклау.

Госпожа Крьогер седи половин ден на касата в супермаркета. През втората половина от деня тя се грижи за петте си деца. Понеже супермаркетът се казва „Космос“, над щанда за зеленчуци е окачена голяма снимка на летеца космонавт Зигмунд Йен. До нея виси една по-малка. Но жената на снимката не е госпожа Йен, а госпожа Крьогер и отдолу е написано, че тя е най-добрата касиерка и три пъти ударничка.

Сега остава само да представя децата на Крьогерови. Двете малки се наричат Руджеро и Никол, но те още ходят на детска градина и нямат място в нашата история. Тримата, за които тук става дума, са на дванайсет, единайсет и десет години и в целия Беренклау, дори в училище, ги познават като Умбо, Тами и Кекс. Самите те почти не помнят истинските си имена. Щом човек официално се нарича Ян Франц, Йорг Фридолин и Йоланда Франциска, трябва да се радва на всякакъв що-годе приличен прякор.

Умбо е най-умен. Ако попитаме родителите му, от него ще излезе най-малко професор, защото умее да говори като никой друг. Но също тъй го бива да намери всякакво извинение и отговор, ето защо неотдавна си докара от татко Крьогер няколко истински старомодни плесници.

Преди Тами, по-малкият брат на Умбо, получаваше от големия омалелите анораци или пуловери. Днес става обратното, понеже Тами вече надмина Умбо на дължина и ширина. Тами не е така добър в училище. Ако не беше брат му, последната година сигурно щеше да повтаря. Но Тами има мускули и не се страхува от нищо. Когато вече не знаеше къде да дява силата си, татко Крьогер го записа в секцията по бокс на спортното дружество „Напред Беренклау“.

На малката Кекс двамата по-големи братя не гледаха съвсем сериозно, но аз мисля, че момчетата я подценяваха. Не е задължително човек да бъде глупава гъска само защото на десет години още чете приказки.

Откакто ги познавам, Крьогерови не са ходили никъде през лятната ваканция. Трудно е за такова голямо семейство да намери подходяща квартира.

През онова лято, за което искам да ви разкажа, всичко беше по-различно от обикновено. Умбо, Тами и Кекс ги очакваше приключение, каквото не би могъл да измисли дори разказвач на приказки, ако днес изобщо съществуват такива.

Беше един от последните училищни дни преди голямата ваканция. Седяхме на верандата на Крьогерови и чакахме шефа; така децата наричат татко Крьогер. На масата беше сложена огромна чиния с картофена салата, както само госпожа Крьогер може да я прави — с репички, краставица, пресни лукчета, сметана и резенчета варени яйца.

— Да взема да донеса кренвиршите — рече Тами, — иначе ще се пукнат в тенджерата.

— Гледай ти да не се пукнеш, дърти лакомнико — обади се Кекс. — После шефът сам ли ще яде?

— Сигурно работи извънредно — намеси се и Умбо.

В този момент откъм градинската врата се разнесе весела песен: „Мливарят пътя най обича…“

— Ами, извънредно — изръмжа Тами. — Бил е в „Златната звезда“. Пил е бира.

— Глупости — рече Кекс. — Шефът и без бира може да е весел и да пее.

Татко Крьогер с подскок се качи на верандата, прегърна уплашената си жена и я завъртя като на състезание по фигурно пързаляне. Само дето не направи двоен аксел с нея. И отново запя:

— Сърчице, сърчице, сърчице, Крьогерови ще почиват на море!

Тами сподави смеха си. Умбо се почука неуважително по челото. Кекс обаче се промъкна между двамата си родители и заповтаря:

— Е, разкажи де!

Накрая кренвиршите не само се бяха пукнали, но и почти бяха изстинали, когато Тами най-сетне ги сложи на масата. Той беше единственият, който яде от тях, тутакси изгълта пет. Ние останалите бяхме твърде развълнувани.

Господин Крьогер бе получил от профсъюза на завода за маргарин карта за почивка, и то не каква да е, а за прочутия интерхотел „Нептун“ във Варнемюнде.

— Бомба — провикна се въодушевено Умбо. — На самия плаж, а когато водата е много студена, просто отивам в топлия басейн.

Тами се облиза.

— И всеки ден можем да ядем в различни ресторанти, без да сменяме хотела. Свинска пача и пържена риба, и страхотни сладоледи.

— Шефе — обади се и Кекс, — нали ще обиколим пристанището и ще гледаме в тъмното фара?

Татко Крьогер човъркаше с вилицата си картофената салата и изведнъж цялата му радост се изпари.

— Исках първо да разговарям с майка. Всъщност работата не е така проста.

И както научихме сега, картата за почивка бе предназначена за многодетно семейство, но многодетството трябваше да се изразява само в четири, а не в пет деца. И при най-добро желание в двете стаи нямаше повече легла.

— Да свикаме семейния съвет — въздъхна татко Крьогер. — Един от петимата бандити вместо за Варнемюнде ще замине за Берлин при баба и дядо. Но кой?

— Да хвърляме чоп — предложи Тами.

За известно време на верандата настъпи пълна тишина. Най-сетне Кекс вдигна ръка като в училище и с треперещ глас изрече:

— Аз заминавам доброволно за Берлин!

— И дума да не става! — майка Крьогер избърса очите си с края на престилката.

Умбо стана, хвърли бърз поглед към майка си и издърпа пуловера чак под коленете си.

— Всичко е ясно — гласът му прозвуча малко дрезгаво, — аз съм най-големият и най-разумният. Все някога ще отида във Варнемюнде. Може би ще постъпя в търговския флот.

— Браво, синко — рече татко Крьогер, — друго не съм очаквал от тебе. Вземете пример от Умбо!

— Дадено, шефе! — Тами бързо преглътна последната хапка кренвирши. — Заминавам заедно с Умбо за Берлин. Първо, тая година ще ходя на лагер на Балтийско море, второ — тук той се ухили и удари Умбо по рамото, — така братчето ми няма да трепери в дядовото влакче на ужасите. И трето — прегърна майка Крьогер, — ще имаш по-малко грижи.

Татко и майка Крьогер се спогледаха и облекчено въздъхнаха. Явно това разрешение задоволяваше всички. Благодарих за вечерята и се сбогувах, за да поработя още малко върху новия си разказ.

От доста време седях пред пишещата машина и затова се изненадах, че у Крьогерови още свети. Едва на другата утрин научих от Кекс какъв изненадващ обрат са взели събитията. Кекс предложила да замине с братята си за Берлин. Отначало двамата не се въодушевили особено от идеята да мъкнат кукличката със себе си. Но когато Кекс си науми нещо, няма сила, която да я спре.

— Вижте — казала на родителите си, — само вие двамата с Руджеро и Никол в прекрасния интерхотел! Би трябвало да се чувствате като на сватбено пътешествие.

След дълги умувания — жалко за незаетите места — възрастните Крьогерови най-сетне били отбой.

— Кажи честно, Кекс — попитах, докато заедно обирахме последните ми ягоди, — защо не искаш да отидеш?

— Я ми подръж шнолата! — Тя започна да плете мишите си опашки. — Доста си тъп за писател. Какво щях да правя във Варнемюнде? Също като тук по цял ден да гледам малките зверчета като писани яйца. И ако това е почивка! Мерси, няма нужда!

kola_s_bagazhnik_i_kotka.png

След три дни закарах първо отпускарите Крьогер на гара Ораниенбург. После натъпках в трабанта си Умбо, Тами и Кекс заедно с раниците и саковете им и потеглих за Берлин, за лунапарка в Плентервалд.