Сандра Браун
Нежна тишина (8)

Глава осма

Денят се оказа добър за всички. Дженифър се возеше при Дрейк в колата под наем, а Лори се носеше с мерцедеса след тях. Беше доволна, че е сама. Имаше време да подреди мислите си. Ставаше опасно да продължават да се целуват с Дрейк, както бяха направили сутринта. Беше го предупредила, че не бива да си играят с огъня, а те продължаваха да правят точно това.

Хиляди пъти си беше казвала, че от цялата работа няма да излезе нищо — щеше да остане само болезненото изживяване на целувките. Ако трябваше да бъде честна, можеше да държи Дрейк в напрежение дълго време, стига да искаше. Ако започнеха любовна връзка, това моментално означаваше, че тя трябва да спре да обучава Дженифър. Това щеше да е мъчително за всички, особено за детето. То щеше да се превърне в невинна жертва на двама възрастни, които не знаеха какво правят.

В спокойното усамотение на мерцедеса, който се плъзгаше по планинския път към града, беше лесно да вземе решение да не позволява на Дрейк повече да я прегръща и целува. С усилие на волята щеше да забрави усещанията от ръцете и устните му. Всичко беше въпрос на вътрешна дисциплина, а Лори Париш се гордееше, че притежава това качество.

Нямаше да позволи на Дрейк повече да я докосва. Решението й беше твърдо.

Но то нямаше кой знае каква стойност.

Когато пристигнаха, той й помогна да слезе от колата. Тя прие протегнатата му ръка без колебание, но се държеше на разстояние, докато вървяха, страхувайки се да попадне в обсега на силата, излъчваща се от стройното му тяло.

Проблемът с колата беше уреден веднага. След това направиха някои покупки в най-скъпите магазини на Албукерк. Дрейк купи на Дженифър яркосиньо яке за ски — според Лори — невероятно скъпо. Той само вдигна рамене на възраженията й. Дженифър искаше да го носи вкъщи, но, въпреки че беше хладен есенен ден, Лори й обясни, че ще й бъде горещо. Детето се съгласи да го опаковат в кутия, едва когато Дрейк й купи плетена жилетка с качулка и украса от кожички.

Както винаги, продавачките възбудено се суетяха и изглеждаха прекалено внимателни, докато ги обслужваха. Другите купувачи спряха да пазаруват и ги наблюдаваха по начин, който накара Лори да се държи ужасно самоуверено.

Няколко жени я гледаха с открита враждебност. Дрейк не й помогна да излезе от неловката ситуация. Той постоянно я питаше за мнението й и се държеше подчертано фамилиарно.

Но две неща я удовлетвориха напълно: Дрейк говореше с Дженифър на езика на глухите без притеснение или извинение. Той изглеждаше напълно безразличен към своите почитателки, които го виждаха в компанията на глухата му дъщеря.

Лори беше облечена обикновено, нито официално, нито съвсем всекидневно. Тя носеше светлокафява вълнена пола и нефритенозелена копринена блузка. Когато излязоха от колата, за да влязат в ресторанта, тя реши, че е достатъчно хладно и облече белия си вълнен блейзер.

Дрейк й помогна и свойски остави ръката си върху раменете й, докато влизаха в ресторанта. Лори си помисли, че отстрани сигурно изглеждат като семейство и веднага се укори за подобна мисъл. Тя знаеше чувствата на Дрейк; той ясно беше изказал намеренията си: с удоволствие би изживял една физическа връзка, но сърцето му щеше завинаги да принадлежи на Сюзън.

На връщане Дженифър заспа, положила глава в скута на Лори. Бъни, нейният постоянен спътник, кротко почиваше под мишницата й.

Дрейк пусна радиото и хвана някаква станция на FM. Ръката му се върна и остана върху меките къдрици на Дженифър, галейки я, докато разбра, че тя е дълбоко заспала.

Лори очакваше да върне ръката си върху кормилото и сърцето й подскочи, когато я сложи върху бедрото й. Той внимателно погледна към Лори. Но тя изглеждаше погълната от здрачаващия се пейзаж отвън, осветеното табло на колата и спящото в скута й дете — сякаш бе забравила за мъжа до себе си.

Миг по-късно тя плъзна поглед по интериора на колата и спря върху безукорния профил на Дрейк. Той усети очите й и се обърна към нея. Видя топлината, която излъчваха кехлибарените й очи и се усмихна нежно.

Ръката му се премести по-нагоре и я докосна толкова интимно, че всичките й решения и обещания се стопиха. Остана там, докато се появиха светлините на Уйспърс и той трябваше да хване волана с две ръце, за да се движи безопасно по кривите, стръмни улички.

Те без проблеми сложиха Дженифър в леглото. Тя се опита да протестира, докато Лори я събличаше и пъхаше под завивките. След ритуала от прегръдки и целувки Дрейк загаси лампата.

— Искаш ли да запаля камината? — попита той, както стояха в коридора.

— Звучи примамливо. Бих могла да се отпусна малко преди да си легна. Денят беше дълъг.

— Мога ли да направя нещо, за да се отпуснеш по-бързо? — попита той с красноречива усмивка.

— Ти си непоправим — упрекна го Лори. — Ще се изкъпя и ще сляза долу.

— Дотогава ще разпаля страхотен огън. Аз бях скаут, знаеш ли?

— Ти? Невъзможно! — каза тя предизвикателно и затвори вратата на стаята, лишавайки го от възможност за отговор.

След банята Лори облече топъл бархетен халат и стегна колана на талията. Прасковеният цвят подчертаваше косата и лицето, а сатенените ревери придаваха мек блясък на кожата й.

Животът с Дрейк през последните няколко дни я беше освободил от някои скрупули. Тя вече не се чудеше къде да се скрие, ако той я завареше по халат или без грим. Между тях се беше създала вълнуваща близост. Тя тръгна надолу, решейки с четка кестенявите си къдрици, още мокри от банята.

Пресече всекидневната и спусна завесите. Автоматично посегна към ключа на лампата, но гласът на Дрейк я спря.

— Може ли да останем на тъмно? Светлината от камината е достатъчна.

Той идваше от кухнята с две чаши и бутилка бяло вино в кофа с лед. От стереоуредбата на библиотеката се носеше лиричната балада, изпълнявана от Джони Матис. Дрейк беше сдържал думата си и огънят в камината гореше весело и игриво.

— Действа отпускащо — произнесе Лори нервно. Отпускащо и съблазнително, помисли тя цинично. Дрейк беше сменил спортните си панталони и сако и сега носеше избелели дънки и бял пуловер.

Лори се сви в ъгъла на дивана с лице към камината, докато Дрейк поставяше чашите и бутилката на масичката за кафе пред нея.

— Ще изпиеш ли чаша вино с мен? — попита той и се отпусна на дивана до нея.

— Аз…

— Моля те. Една чаша. Ще се почувстваш по-добре.

— Една чаша — пръстите им се срещнаха за миг, докато той й подаваше чашата. Тя отпи нерешително, защото усещаше погледа му. Отклонявайки очи, погледна към камината. — Огънят е чудесен, Дрейк. Благодаря ти, че се сети.

— Удоволствието е мое. Освен напрежението, докато го палех, видът му също ме стопли. Имаш ли нещо против? — преди да е изчакал отговора й той съблече пуловера си.

През последните няколко дни тя го беше виждала без риза много пъти. Но гледката на широките, силни гърди накара сърцето й да подскочи и да се разтанцува бясно. Под ребрата гърдите му преминаваха в плосък, стегнат корем. Джинсите се закопчаваха два инча под пъпа. Гърлото на Лори се сви, когато видя размерите на неговата мъжественост под стегнатия плат на панталоните. Тя бързо отпи от виното.

— Миришеш хубаво — каза той, навеждайки се леко към нея. Не я докосна, но приближи лицето си до шията й. — Какво е това?

— Аз… това… — Лори не намираше думите. — Нищо специално или скъпо. Купих го в аптеката.

— Не е нужно да се извиняваш. Уверявам те, че върши чудесна работа.

Думите му, а може би близостта на тялото, я накараха почти да загуби разума си. С трепереща ръка разреса косата си и остави четката на масичката. Вече усещаше ефекта от виното, макар че не беше изпила повече от половин чаша. Отпи отново и остави чашата. Когато се облегна назад, Дрейк се беше преместил още по-близо.

Погледът му витаеше някъде над главата й.

— Много е красива — прошепна той. — На светлината на огъня е даже още по-красива от обикновено — той вдигна ръка и бавно я спусна по дължината на косата й до раменете.

Танцуващите пламъци хвърляха дълбоки сенки по неговото лице. Очите му почти не се виждаха под плътните вежди, но Лори знаеше, че я търсят настойчиво. Тя си представяше как я намират и докосват, когато ги усети върху устата си. Дрейк натопи показалец в чашата си и докосна с него устните й. Той рисуваше със златистата течност по устата й, движейки бавно пръст най-напред по горната, а след това и по долната устна. Под нежния му натиск те се отвориха.

Той наведе глава, докосна устните й със своите и засмука виното по тях, след което я целуна по начин, който накара сърцето й да спре и я остави трепереща и без дъх.

— Ти си много по-вкусна от виното. И поне два пъти по-малко вредна — произнесе Дрейк задъхано, откъсвайки се от нея. Остави чашата си до нейната на масичката. Тя очакваше да се върне към нея и да я прегърне.

Вместо това той легна по гръб на дивана, опъвайки се в цял ръст, и сложи глава в скута й. След това хвана ръката й, целуна дланта й нежно и я сложи върху корема си, покривайки я със своята ръка.

— Така трябва да е в рая — каза той и погледна нагоре към нея. — Оттук се виждат много приятни неща, които никак не са за изпускане — очите му светнаха при вида на гърдите й, ясно очертани под тънката, мека материя на халата. Той се засмя на нейното изчервяване. След това пое дъх дълбоко и успокояващо. — Обичам това място, а ти, Лори? — тя се учуди на внезапната сериозност на гласа му.

— Уйспърс? Да, тук е чудесно. Но, признавам, че си мислех, че ти ще се почувстваш по-добре на път за Ню Йорк.

— Понякога ми липсват светлините на камерите. Ще излъжа, ако кажа, че не е така. Но се ужасявам пред мисълта да се върна към живота и любовните истории на д-р Глен Хамбрик. Аз дори не съм искал тази работа или поне не исках тя да се превърне в най-важното нещо в живота ми.

— Наистина ли?

Учудването в гласа й беше съвсем искрено, защото той отвори очи и потвърди.

— Да, наистина.

— Тогава защо… как? — заекна тя.

— Сюзън ме накара да отида на пробните снимки — Лори трепна като чу името на жена му, но изглежда сега той не го възприе толкова болезнено.

— Аз се оказах точно това, което търсеха — продължи той. — Целунах актрисата, която по онова време беше водеща. Решиха, че чудесно изглеждаме заедно. Дадоха ми ролята преди още да съм я прочел.

— А ти какво искаше да правиш, Дрейк?

— Имах естествените за всеки сериозен актьор амбиции — да играя в известен театър. Макар че, освен да играя, исках и да поставям пиеси. Но след няколко години живот в Ню Йорк открих, че съществуват неща като наем, храна и т.н. — засмя се той горчиво. — Бях принуден да работя, когато ми предложат работа, а не да раста професионално, както ми се искаше.

Лори разсеяно разроши с пръсти сребристокафявата коса. Беше толкова хубаво, главата му лежеше в скута й и двамата се наслаждаваха на тихата, приятна нощ.

— Къде си роден, Дрейк? Имаш ли семейство? — странно, но той никога не беше споменавал нищо за родното си място.

— Израснах в Илинойс. И аз съм от средния запад като теб — той помръдна глава, за да я погледне и тежестта върху бедрата й предизвика приятна тръпка в нея. Баща ми беше преуспяващ застрахователен агент, макар че никога не сме били богати. Бях ученик в гимназията, когато той умря. Майка ми почина преди две години. Имам брат, който е адвокат. Предполагам, че по свой начин той също е актьор — той се изсмя. — След две години в свободен колеж по изкуствата заминах за Ню Йорк, където завърших Американската Академия за Драматично Изкуство и започнах да се явявам на различни прослушвания в търсене на работа.

— Гледала съм „Хоровод“. Не мисля, че мога да играя в подобно нещо и да остана със здрав разум — каза Лори.

Той се засмя.

— Съмнявам се, че изобщо някой здравомислещ би участвал в подобно нещо. Това е убийствено изживяване. Спомням си, когато се явих на прослушване за ролята на Дани в „Алчност“. Бях сигурен, че съм най-подходящ! Седмици наред обикалях в черно кожено яке. Говорех грубо с цигара в уста. Щях да се побъркам, когато на прослушването ме накараха да танцувам и пея. Оттогава знам, че музикалните комедии не са за мен. Даже не ме прослушаха за масовите сцени. Казаха, че косата ми изглежда сребриста от светлината, а нямат нужда от старци. Бях готов дори да я боядисам черна, стига да ми дадат някаква роля. Само да не е сапунена.

Той спря за момент и погали ръката й, която все още лежеше върху корема му.

— Така срещнах Сюзън — на прослушването. Тя дойде при мен после и ми каза, че много се радва, дето не съм получил ролята. Нямало да може да понесе да боядисам косата си.

Болката в гърдите на Лори се засили. Гласът му беше станал съвсем тих. Сюзън все още беше много важна част от него, макар че беше мъртва от три години. Лори вече знаеше отговора на въпроса си, но все пак попита тихо.

— Красива ли беше?

— Да — каза той без колебание и затвори очи. Спуснатите клепачи приличаха на завеса върху зелените му очи. — Тя беше балерина. Без значение на какво прослушване се явяваше, стилът й беше твърде класически, за да бъде в миманса. Тя винаги се връщаше към истинския балет. Накрая я взеха в Американския балетен театър.

Балерина! Това беше по-лошо, отколкото Лори очакваше. Сигурно е била божествена, женствена и грациозна, красива, както той се изрази.

Трябваше да смени темата. Трябваше да се опита да върне предишното хубаво настроение.

— Коя е любимата ти роля, Дрейк?

— Брик в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ — каза той. — Веднъж го играх в час по актьорско. Страхотен образ. За два часа и половина пред очите ти минава един цял човешки живот; едно кълбо от страсти, което вплита нишки в толкова други животи и съдби! — гласът му прозвуча развълнувано. — Но аз бих искал да бъда и режисьор. Представяш ли си да можеш да измъкнеш всички нюанси от тези чудесни образи? Боже, какво предизвикателство! — за момент той притихна, гледайки в пространството, сякаш виждаше въображаема сцена с актьори, готови да се подчинят на режисьорските му инструкции. След това обърна поглед към нея и я изгледа продължително.

Както се беше навела към него, косата й обрамчваше лицето. Светлината на огъня си играеше по него, придавайки му причудливи отблясъци и сенки. Освежено от банята, то изглеждаше меко и приканващо.

— Ти не приличаш на учителка — каза той тихо.

— А ти си същински актьор — прошепна тя в отговор.

Той се изправи леко, подпирайки се на длан.

— Може ли да бъдеш по-конкретна? — попита той. — Искам да кажа, че Ърнест Боргнин е актьор, а също и Робърт Редфорд.

Тя се смееше.

— Разбрах какво искаш да кажеш. Ами, чакай да видя — тя присви очи и огледа оценяващо лицето и гърдите му. — Бих казала, че си някъде по средата.

— О, така ли? — възкликна той. — Може ли да се кандидатирам за романтична мъжка роля, госпожо Продуцент? Моля ви! Това ще бъде най-забавното прослушване.

Докато говореше, той издърпа колана от халата й.

— Както виждаш, вече влизам в ролята — ръката му се плъзна под халата и обхвана гърдата й. — Имам нужда от второстепенен актьор — каза той, докато устните му търсеха нейните и ги намериха, тръпнещи в очакване.

Целувката беше дълбока и дълга. Докато едната му ръка продължаваше да се спуска по нежния овал, другата рошеше кестенявата влажна коса. Нейната ръка обгърна голите му рамене и поглади твърдите мускули. После слезе надолу, спирайки върху извивката на кръста.

Устата му най-после се отдели от нейната, за да промърмори:

— Бях сигурен, че ще намеря само теб под халата — той го смъкна от рамото й и захапа ароматната й кожа. — Когато си толкова топла, отстъпчива и смирена, те харесвам най-много — устните му тръгнаха нагоре по корема й и стигнаха до връхната извивка на гърдите й, които той погъделичка с мустаци. Плъзна ръката си под халата и я привлече силно към себе си. — Утоли жаждата ми, Лори, — помоли той дрезгаво.

Устата му засмука зърното на гърдата й, а Лори прегърна главата му и я привлече. Езикът му си играеше закачливо с нея, описваше кръгове, забиваше се в плътта й. Той я хапеше цялата. Тя простена, когато той душеше с уста и нос под гърдите й, за да се върне отново към това, което никога нямаше да му е достатъчно. Засмука я нежно и деликатно за зърната.

Опря буза на главата му, докато ръката й плахо, но настойчиво галеше гърдите и корема. Неочаквано се спря на колана на джинсите. Той зарови глава между гърдите й и я завъртя в див екстаз.

— О, Боже, да. Моля те, Лори — произнесе той задъхано с неравен глас, който потъна в меката плът под устните му. — Докосни ме.

Тя разкопча джинсите.

Звънецът на входната врата прогърмя като камбана на катедрала и заглуши тяхното ускорено дишане, струните на цигулка от уредбата, съскането и припукването на огъня в камината.

Дрейк изруга цветисто и скочи.

— Кой, по дяволите…

— Може би ще си отидат — обади се Лори с надежда.

Звънецът пак иззвъня. Който и да беше, не се отказваше. Дрейк изруга отново, но се запъти към входната врата. Там застана така, че да закрие Лори от чужд поглед. Тя искаше да го подсети, че е без риза, но нямаше време, тъй като той вече отвори.

— О! Не очаквахме да видим вас тук. Това е истинска изненада.

При звука на познатия глас Лори скочи от дивана. Треперещите й крака почти не я държаха. Тя механично оправи халата си и стегна колана.

— О, Боже — извика тя тихо.

— Кой… — започна Дрейк, но беше прекъснат.

— Аз съм отец Андрю Париш, бащата на Лори. Тя тук ли е?