Сандра Браун
Единствено ти (8)

Осма глава

Ръцете му се плъзнаха нагоре-надолу по нейните от раменете до китките. Не се осмеляваше да се надява, но тялото му безразсъдно го изпреварваше, пренебрегвайки предупрежденията да не чете нищо в думите й.

— Какво искаш да кажеш, Дани?

— Че откакто мога да си спомня, твоето тяло, дори само мисълта за него е карала моето да реагира.

— Дани — лицето му се сви в спазъм на облекчение, толкова силен, че наподобяваше болка.

Стояха близо един до друг, но скръстените й ръце, облегнати на гърдите му, ги държаха на необходимото разстояние.

— Ти никога нямаше да завършиш онова, което започна сутринта — каза тя тихо. Погледът й се вдигна към неговия. Очите му блестяха, тъмни на лунната светлина. — В себе си носиш прекалено много добро, за да нараниш някого, особено човек, на когото си държал.

— Може би не заслужавам оправданието ти.

Тя поклати глава:

— Не. Гневът ти беше справедлив. Търсеше отдушник на яростта си. Естествено беше да я насочиш към мен. Но ти никога не би ме наранил, Логан. Знам, че не би го направил.

— Благодаря ти за доверието в характера ми. Но грешиш за другото.

— Какво друго?

— Че си някой, на когото съм държал преди. Държа на теб сега, Дани. И това няма нищо общо с нас отпреди десет години. Ако не бях те срещнал преди три дни, никога нямаше да знам, че си единствената жена, която бих могъл да обичам някога.

Той улови ръцете й в своите и ги задържа до гърдите си.

— Защо си тръгна вчера, Дани?

Главата й се наклони напред и се опря в сключените им юмруци.

— Не исках любенето ни да е просто кулминацията на някаква игра. Исках да е нещо повече.

Той пусна ръцете й и постави топла длан на бузата й, повдигайки главата й.

— Беше повече от това. Признавам, че бях огорчен, когато те видях отново. Може би съм искал и ти да усетиш мъничко от болката и унижението, които почувствах в нощта, когато ми пристана. Но преодолях този импулс в мига, когато те взех в обятията си, за да танцувам с теб. Въпреки изискания ти стил на живот и социалното ти положение, ти все още си моята сладка Дани. Красива, интелигентна, чаровна и секси, без да се опитваш да си такава. Изпробвах всички възможни начини да ти покажа какво изпитвам към теб, без да трябва да ти го казвам направо. Не разбра ли досега защо те исках в леглото си?

Тя обхвана лицето му с ръце и се наклони към него. Ръцете му се обвиха около нея.

— Мисля, че разбрах, но все пак искам да ми го кажеш направо, за да съм съвсем сигурна.

— За да си съвсем сигурна — прошепна той — обичам те, Даниел Елизабет Куин.

Тя произнесе с въздишка името му и ръцете й се плъзнаха към врата му. Прегръдката му се стегна, когато зарови лице в шията й.

— Ти беше неизменна част от мен, като треска, която съм носил в кожата си през всичките тези години. Не си спомням и един миг, през който да не съм те обичал — каза Логан.

Той потърка гърба й, движейки ръце по кадифената плът под коприната, очертавайки всеки прешлен с връхчетата на пръстите. Ръцете му се плъзнаха покрай извивката на талията й към заоблените бедра. Движеше ги бавно, с любов. За нищо на света не би рискувал отново да я изплаши.

— Нито пък аз, Логан. Обичам те от мига, когато влязох в часа по история на мис Притикин като нова ученичка и ти ми предложи чина си на първата редица.

Той повдигна глава и се взря в лицето й.

— Още оттогава?

— Да. Бях като хипнотизирана.

Не прочете по лицето й нищо, освен върховното щастие, напиращо и в него. Сърцето му беше готово да избухне и ако искрящите й очи и грейналата й усмивка бяха някакво указание, Дани изпитваше същото чувство на освобождение и екстаз.

Устата му внимателно приближи нейната. Не настоя да отвори устните й. Езикът му остана бездеен. Само докосна устата й със своята, напред-назад, дишайки безшумно.

Миг-два по-късно тя вдигна глава. Пръстите й се заровиха в косата му.

— Да не се притесняваш от мен?

— Не искам да те стресна.

Тя обожаваше копринено-къдравата му коса и сладострастно прокара пръсти през нея.

— Имаш позволението ми.

— За какво? — попита с надебелял глас мъжът. Чувстваше се надебелял навсякъде. Пръстите му, езикът, слабините. Господи! Сигурно е някакво животно. Беше се добрал до прошката й за това, че едва не я изнасили и се беше заклел, че никога няма да я нарани отново. А всичко, за което бе способен да мисли, бе сладкото освобождение, което тялото й обещаваше за мъчение, натрупвало се у него от десет години. — Какво ми позволяваш да сторя?

— Да ме стреснеш. Ето така — тя лекичко духна между устните му. Те послушно се разтвориха и езикът й лакомо заопипва мекото му влажно небце. Сетне, добивайки по-голяма увереност, се плъзна в устата му и се укроти там.

Ръцете му се разтвориха широко на гърба й и той я поощри да продължи. Но това не бе достатъчно. Целуна я ненаситно. Езикът му жадно потъна в сладката пещера на устата й. Наслаждаваше й се, както някой би се наслаждавал на сочната, месеста, пълна с нектар сърцевина на най-вкусния плод.

Позволявайки им да си поемат дъх, той потърси с устни овала на брадичката й. Главата й се отпусна назад да го улесни.

— Желая те, Дани. Гола. Вземи ме в себе си, направи ме част от теб.

— Да, Логан, да — тя се притисна към него, обгръщайки с бедра болезнено втвърдената му мъжественост.

— Господи, убиваш ме. Не знам как ще стигна до къщата — простена той.

— Нека останем тук.

Бе успяла да го изтръгне от сексуална мъгла, толкова гъста, че си мислеше, че ще е невъзможно някога да вижда ясно отново.

Погледна я с пълно недоумение.

— Тук? В сеното?

Тя се засмя мелодично.

— Да. Добре е. Знам го. Моля те.

— Скъпа, точно сега можеш да правиш с мен каквото пожелаеш. Повярвай, в момента съм абсолютно податлив. Мисля само за теб. Сигурна ли си?

Тя се освободи от ръцете му и се обърна с гръб. Докато я наблюдаваше очарован, тя откачи перлите от врата си и ги остави на тесния перваз на прозореца. Останалите й бижута ги последваха.

После започна да разпуска косите си. Те се разсипаха по гърба й в гъсто изобилие и той усети почти неустоим импулс да зарови ръцете си в тях. Но това бе нейната роля и тя я играеше по своя воля. Той щеше да има достатъчно време да се запознае с всяка скъпоценна нишка коса по-късно.

Дани изрита обувките си и го погледна за един кратък миг през гората от мигли, преди да вдигне подгъва на полата си и да разкопчае чорапите си от жартиерите.

Логан Уебстър, разрушителят на женски сърца от Хардуик, загуби ума и дума. Струваше му се, че езикът му сигурно е увиснал до пъпа. Краката и ръцете му сякаш бяха станали огромни, да не говорим за друга част от тялото му, за която не си бе представял, че може да наедрее толкова. Сърцето му биеше ускорено. Очите му примигваха с честота на проблясващ светофар. Цялото му тяло гореше. Прелъстяваше го жена, изпълвала нощите му с фантазии. Чувстваше се прелъстен и му харесваше!

— Има ли някакво одеяло? — тихо попита Дани.

Той кимна и се насили да отиде в помещението за такъмите, където намери голям стар юрган. Постла го в едно от свободните нови отделения, където луната им осигуряваше светлина. Идвайки малко на себе си, протегна ръка към нея. Тя охотно го приближи. Мъжът я притегли в обятията си и я целуна бавно и всепоглъщащо, наслаждавайки се на усещането от косите й в ръцете си.

— Искаш ли да се съблека? — попита Дани.

— Искам аз да те съблека.

Тя се усмихна.

— Надявах се да го кажеш.

Седяха по средата на юргана, с лице един към друг. Обхващайки лицето й с ръце, той я целуна по устата нежно, с едва доловим натиск на устните върху нейните. После шията й бе дарена с леки ухапвания, оставящи влажна диря на екстаз по гърлото и ключицата й.

— Ухаеш толкова хубаво. Имаш вкус на… — устата му легна върху цепката на триъгълното й деколте. Той се изправи, погледна я дълбоко в очите и започна да разкопчава седемте копчета на дрехата.

Те бързо отстъпиха под ловките му пръсти, оставяйки двете страни на роклята й свободно да я покриват. Погледът му се отдели от последното копче и постепенно достигна лицето й.

— Защо внезапно ми се прииска да съм на задната седалка на шеви^[1] от шейсет и втора?

Тя се засмя заедно с него.

— Сега съм по-нервна, отколкото изобщо съм била някога на задната седалка в колата ти.

— И аз — призна той.

— Имаш ли представа защо?

— Защото сега означава повече. Искам да е идеално и за двама ни.

— Ще бъде.

Той плъзна ръце в деколтето й, прокара ги през гърдите и раменете й и надолу по ръцете, свличайки роклята от тялото й. Тя изтегли ръце от ръкавите и го изчака да постави ръце на бедрата й и да издърпа дрехата надолу. Грациозно, облягайки ръка на рамото му, младата жена се изхлузи от нея. Скъпата бутикова рокля бе небрежно захвърлена на сладко ухаещото сено.

Дъхът му изсвистя през зъбите.

— Великолепна си, Даниел Елизабет.

Не знаеше какво бе наименованието на бельото й; знаеше само, че го харесва и че всяка жена в Америка трябва да носи такова. Служеше като сутиен, пликчета и колан с жартиери едновременно. Сигурно бе направено от коприна, защото обгръщаше тялото й като втора кожа. Топла, гъвкава втора кожа. Цветът на шампанско се сливаше със собствения й тен и на слабата сребриста светлина той трудно можеше да различи къде свършва едното и започва другото.

Обви с длан талията й. Да, определено коприна. Гърдите й бяха обилна сочна тежест, която изпълни ръката му, когато си позволи да ги обхване. Задвижи палец и усети ответната й реакция през чувствената тъкан. Виждаше как в резултат на милувката му зърното издува материята. Но сега не искаше да продължи с това.

Плъзна ръка надолу към нежния овал на бедрото, после към дантелата, която свършваше малко по-долу. Скосяваше се под формата на триъгълник. Той насила откъсна очи от тази хипнотизираща делта, за да ги впери в дългите й стройни бедра. Дантелените жартиери съблазнително се полюшваха от гладката материя.

Взимайки един между пръстите си, той дръпна ластика към себе си, разтягайки го докрай, и я погледна с момчешка палавост.

— Ако го направиш, ще съжаляваш — предупреди тя.

— Какво ще направиш, за да ме накажеш?

Очите й се стесниха до процепи.

— Ще смъкна всичките ти дрехи.

Жартиерът беше моментално освободен и изпляска в бедрото й. Тя подскочи и нададе протестиращ вик.

— Е, добре. Предупредих те — каза дрезгаво.

На път за вкъщи мъжът беше свалил якето си, тъй че тя започна с ризата. Бави се точно толкова влудяващо дълго, колкото и той, докато бе свалял дрехите й. Но най-сетне гърдите му бяха голи и ръцете й се движеха отгоре им с нескромен интерес.

— Харесва ми окосмяването ти. Усещането при допир е много приятно.

— Така ли? — той се задъхваше. — Радвам се, че го чувстваш по този начин. Ще се постарая да го увелича.

Необходимо му бе огромно усилие на волята, за да обуздава страстта си и да се отдава на тази любовна игра. Едната презрамка на бельото й се бе изхлузила от рамото и лежеше изкусително около лакътя й. Гърдите й всячески се стараеха да прелеят от нежните чашки. Само щръкналите й зърна оставаха скрити, озаптявайки порива му.

Тя се свлече на колене.

— Това ми е любимото нещо — промърмори.

— Кое? — ръцете й галеха опънатите мускули на корема му.

— Джинси и нищо друго. Тогава мъжът е най-секси за мен. Обичам долната част от торса на мъжа.

— Сигурно си се възхищавала на доста торсове — дъхът му се блъскаше в гърдите. Тя беше разкопчала колана, освободила копчето и сега влудяващо бавно смъкваше ципа му.

— За жалост тя по-често се пренебрегва и я оставят да се скапе. Буквално. Но когато е твърда, плоска и посипана с фини косъмчета като твоите, това е най-доброто Божие творение.

Ръцете му бяха в косата й, ровейки неуморно, безнадеждно търсейки да се заловят в нещо, за да се задържи на този свят.

— Моето мнение е различно, Дани. И поне половината население на земята няма да се съгласи с теб. Все пак ми е приятно, че ти доставя такова удоволствие да я гледаш.

— Виждала съм я и преди. Като онази вечер в топлата вана. Беше много неджентълменско и безсрамно от твоя страна.

Никога не би си помислил, че е възможно да се засмее при подобни обстоятелства, но прихна — с дълбок ехтящ смях, който по някакъв начин съответстваше на тихия бунт, изпълващ тялото му.

— Надявах се да получа цялото ти внимание.

— Успя. Гледах те.

— Но не ме докосна — прошепна той.

Тя се взря в него.

— Не тогава, не.

Той замръзна в няма паника, докато тя смъкваше джинсите и бельото му по бедрата. После, подобно на срамежливо цвете, приближило се прекалено близо до неговата топлина, ръката й клюмна върху него. Беше толкова леко, толкова нежно, толкова скъпоценно докосване, вливащо в тялото му нарастваща сила. Ласката й не беше егоистична, беше любяща. Сетне ръцете й заобиколиха бедрата и дланите й притиснаха стегнатото му дупе.

— Логан — дъхът й го опари. Тя постави буза на твърдото му бедро. После устните си. Леки, ефирни, въздушни целувки. Три. Докато главата й се движеше наляво-надясно, косата й галеше кожата му. — Люби ме, люби ме. Логан. Люби ме.

Той я отстрани внимателно, но в начина, по който издърпа ботушите и чорапите и изрита останалите си дрехи, нямаше нищо деликатно. Когато падна на колене върху юргана, тя лежеше по гръб, с ръце високо над главата и напълно достъпно тяло. Краката й бяха дълги, стройни и гладки на лунната светлина. Гърдите й се надигаха и спускаха в страстна възбуда, която караше копринената им обвивка да трепти.

— Ти ще трябва да… — тя посочи към долната част на тялото си.

Кръвта се качи в главата му и накара мозъчните му капиляри да забучат, щом осъзна какво има предвид тя. Потърси скритите закопчалки и ги освободи, съсредоточавайки се с всички сили върху работата си. Успя да се справи.

Отстранявайки бельото, въздъхна:

— Господи, Дани! А ти мислеше, че аз съм красив — гледката от женската й съкровищница го замая. Зрението му се размаза, което го разгневи, защото искаше да изпие всяка подробност — съвършенството на кожата й, нежната съблазън на кафеникавите къдри долу.

Пъпът й беше диамант, който проблясваше насреща му, докато той отмахваше фината материя отгоре. После гърдите й, двойка еротични десерти, които умоляваха да бъдат вкусени, погълнати.

Тя се привдигна, колкото той да може да изхлузи коприната през главата й. Косата й се разпиля надолу по гърба. Той се поколеба, боейки се, че ако я притисне към юргана, тя може да върне спомените си за сутринта и да се свие в уплаха. Но ръцете й се вдигнаха към раменете му и както лежеше долу, го привлече към себе си.

— Покрий ме, Логан. Закотви ме тук завинаги.

Настойчивите й думи биха могли да го накарат да изгуби контрол. Вместо това, те проникнаха в него толкова сладостно, че бе изпълнен с безкрайно желание да закриля. Искаше тя да узнае колко много я боготвори.

Покри я, но бавно, постепенно, тъй че тя да не се почувства задушена. Остави тялото й да погълне тежестта му, но се постара да не й причини неудобство. Колкото до това да останат завинаги тук, той почувства, че това като нищо може да се случи. Знаеше, че никога не би искал да я остави. Не и когато устата й му се отдаваше толкова щедро, отворена като цвете за целувката му и бързото мушване на езика му.

Приюти се в топлата й влага. Беше твърд, пулсиращ, горещ. Вдигна глава да види ефекта от присъствието си. Очите й бяха унесени, ала излъчваха златисти пламъчета.

— Никога досега не са ме любили, Логан. Не истински. Покажи ми какво е да те любят — повдигайки леко глава, тя докосна трапчинката в брадичката му с език и той простена.

Остави диря от парещи целувки по гърлото и гърдите й. Докато го наблюдаваше, опиянена от вълшебната сила на устата му, той я притисна към зърното й и засмука.

Тя се отпусна назад с приглушен вик. Той продължи да я милва, с всяко движение на устните му тя чувстваше как желанието се навива в корема й като стегната пружина. Краката й несъзнателно се търкаха в твърдите му бедра. Къдравите косъмчета гъделичкаха вътрешността на нейните. Това бе една от милионите наелектризиращи разлики в голотата им, която ги караше да копнеят за сливане. Търсещите им ръце не можеха да се насладят на телата им, не можеха да регистрират и определят достатъчно бързо усещанията.

Макар мозъкът на Логан да пламтеше, докосването му бе нежно. Пръстите му се плъзнаха надолу по корема през пухкавата преграда, за да я открият. Тя беше топло кадифе. Беше влажна коприна. Беше жена, готова за мъж.

Той проникна на бавни тласъци, докато не се зарови напълно. Галейки я ритмично, мъжът се запозна с най-отдалечените й пространства, най-дълбоките загадки на женствеността й. Беше малка, стегната и гладка, фантазия, даваща живот.

И тези прекрасни малки спазми, които скоро я разтърсиха като отговори на всичките му молитви. Той се взря изучаващо в лицето й и видя екстаза, излъчван през кожата й.

Това беше жената. Това тяло, тази личност, тази душа. Този вкус, и аромат, и усещане. Това бе жената, създадена единствено, изключително, недвусмислено, необратимо, несъмнено, неоспоримо, категорично за него. Дори да претърсеше целия свят, нямаше да намери друга, която повече да му подхожда. Дали щеше да прекара остатъка от живота си с нея, или беше обречен навеки да живее без нея, той знаеше едно. Това беше неговата жена.

Достигна безкрайно навътре и остави животът му да се влее в нея. С него й отдаваше всичко свое — мъжествеността си, сърцето и душата, възродения си дух.

— Дани, Дани — прошепна накъсано в ухото й. — Толкова те обичам, моя любов! Скъпа моя любов.

 

 

— Наистина ли чу някакъв шум или това беше женска хитрост да ме прелъстиш?

Тя го плесна по ръката.

— Разбира се, че чух шум! А ти защо не включи осветлението — попита тя, посочвайки редиците лампи, разположени по дължината на тавана — вместо да взимаш някакъв си фенер с жалка батерия?

Беше топла нощ, но дори и да не бе, енергията, която бяха генерирали, щеше да ги държи топли. Лежаха, вплетени един в друг на мекия юрган, докосвайки се, изучавайки се. Бяха любовници, временно преситени, мързеливо играейки си един с друг.

Той се претърколи на една страна и я целуна.

— Винаги си била прекалено умна — пръстът му бавно се плъзна по гърдата й, но веждите му се бяха смръщили. — Дани, защо ми каза, че досега не са те любили? — взря се въпросително в нея. — Ами съпругът ти?

— Пъхаш си носа в личните ми работи?

— Да — чистосърдечно каза той.

Въпреки сериозния му въпрос, тя се засмя.

— Това не беше любов, Логан. Аз все още те обичах. А Фил… Той никога няма да обича някого повече от себе си. Минахме през физическите упражнения на секса, но това никога не беше любене, никога нещо повече от обмяна на плът.

Мъжът я целуна леко по слепоочието и устните му останаха там, докато промърморваше:

— Виждате ли се?

— От време на време, но никога насаме. Щом се сблъскаме, казваме си „здравей“ като любезни познати. Раздялата ни беше горчива и окончателна — тя се обърна на една страна, за да го погледне. — Предпочитам да не говорим за него. Не искам никакви спомени за него да помрачават настоящия миг. Просто разбери, че за първи път в живота си се любех сега.

— И аз също, Дани.

— Всичките други жени…

Той поклати глава.

— Физически упражнения по секс.

Тя зарови нос в космите на гърдите му.

— Е, наистина си добър.

— И ти не си лоша — той постави длан на дупето й. — Готова ли си да влезем вътре? Там може да се поупражним още малко.

— Трябва ли да се обличам? — тя протестиращо проплака.

— В никакъв случай.

— Как ми предлагаш да стигна до къщата, запазвайки известно приличие?

Той се изправи и я дръпна след себе си.

— Ето — каза, хвърляйки й свалената си риза. — А аз ще обуя джинсите. Особено като знам, че са любимото ти нещо — провлече той.

— Може да съм си променила мнението — каза тя прелъстително.

Следващите й действия го шокираха и очароваха. Тя го задържа, докато той простена:

— По дяволите, Дани! Ще ме оставиш ли да стигна до къщата или не?

Излязоха в меката нощ, шепнейки си палави, възхитителни закачки, пощипвайки се, смушквайки се, галейки се, докато буквално не се запрепъваха по двора.

— Внимавай за стъклата — предупреди я Логан точно навреме. Преведе я през бъркотията.

Дори в тъмнината тя можеше да забележи, че двете бутилки са счупени, а съдържанието им е изтекло. Почернели и смачкани, на земята лежаха листенцата и стеблото на роза.

— Какво, за Бога! — възкликна тя.

— Аз… ъъъ… бях изпаднал в лошо настроение — каза той засрамено.

Тя го погледна изумена, с широко отворени очи.

— Вчера, когато си тръгнах?

Той кимна.

— Съчиних няколко нови ругатни, които си заслужават да получат авторско право. Много са изразителни и образни.

— О, Логан! — тя обви ръце около него и го притисна. Целуна го по гърдите. — Съжалявам. Виното, розата — за мен ли бяха?

— Не беше просто вино, беше шампанско от избрана реколта — каза той с нюанс на детска сприхавост, която я очарова. Чудесно разбираше, че в момента той има нужда да бъде глезен, успокояван.

Вдигайки глава, тя погали бузата му с една ръка, а гърдите с другата.

— Качи ме горе и ще ти се отплатя.

 

 

Телефонът иззвъня късно сутринта.

Отърсвайки се от дълбок, спокоен, лишен от сънища сън, Логан изруга и протегна дълга кафява ръка през Дани, за да достигне телефона, преди той да я събуди. Доближи слушалката до ухото си и изръмжа в нея:

— Надявам се да е въпрос на живот и смърт.

— Чудесен поздрав за един стар приятел.

— О, по дяволите! — изрече, отпускайки се рязко на възглавницата. Безполезно беше.

Дани се размърда до него, питайки през широка прозявка:

— Кой е?

— Спъд.

Дани се усмихна, сгушена в пухкавата топлина на мишницата му.

— Май не си сам и току-що си се сгодил — каза Спъд превзето.

— Позна.

— Дани?

— Право в целта.

— О! — изпищя тя. — Толкова се радвам! — после с приглушен глас предаде новината: — Дани е с него, Джери, и мисля, че ги улучихме в лош момент. Е, не за тях, разбира се…

— Спъд! — кресна Логан в слушалката. — Каква е целта на обаждането ти все пак? Имаш десет секунди.

— Да разбера дали става нещо.

— Определено става. Чао.

— Чакай! Искам да знам всички сензационни подробности. Като например за какво, по дяволите, беше всичко това вчера и как е губернаторът?

Логан вплете краката си с тези на Дани под завивките. Бедрата й се разтвориха, за да му направят място. Ръката й се уви около гърдите му. Той закрепи телефона между ухото и рамото си, за да освободи ръцете си, които прибраха косите й от бузата и отметнаха чаршафа, за да могат очите му да се наслаждават на гледката. Видът на впримчените им тела беше толкова приятен, колкото и усещането за близостта им.

— Пресконференцията ли имаш предвид? Как разбра за нея?

— Защото бях там. Бях завела Полет на зъболекар и видях шумотевицата. И кой да се окаже в центъра й? Моите две приятелчета — Логан и Дани. А после идва оня клоун от селския си вестник в Източен Тексас и ме пита дали мис Куин ми е гостувала. Казах „да“. Правилно ли съм постъпила?

— Добра работа си свършила, Спъд. Напомни ми да те поканя на обяд.

— Не мислиш ли, че първо трябваше да ме предупредиш?

— Нямах възможност да ти съобщя подробностите. Ако беше там тогава, щеше да видиш, че ръцете ми са пълни.

— Значи ще ми кажеш сега.

— Не мога.

— Защо?

— Ръцете ми са пълни.

След леко ахване и кратка пауза Спъд рече:

— Няма да те питам с какво.

— Недей. Иначе може да се притесниш.

Спъд въздъхна театрално.

— Смяташ ли, че бихте могли да вдигнете мощите си към обяд? Можете ли още да ходите?

— Не съм сигурен, но ако не мога, си е струвало.

— Логан — раздразнено изрече Спъд, — можете ли с Дани да дойдете на обяд или не? Джери ще пече ребра и ако се вредите от хлапетата, може и да се облажите с едно-две. Сигурна съм, че сте гладни — добави саркастично.

— Гладна ли си? — Логан попита Дани.

Тя отхапваше любовно от бицепса му.

— Като вълк — изръмжа любящо.

— Ще дойдем — каза той на телефона.

— Не ни позволявайте да прекъснем нещо.

— Няма. Чао! — той подаде телефона на Дани, макар че още можеха да чуят пискливия глас на Спъд, носещ се от слушалката. Дани се претърколи, за да я остави на вилката. — Май каза нещо за единайсет и половина — избъбри Логан. Устата му беше заровена в меката извивка на гърдите й.

— Тогава да побързаме.

Ръката му се плъзна надолу по корема й, в цепнатината между бедрата й. Ръцете й се сключиха около врата му и очите й се притвориха под изкусните му ласки.

— Издаваш най-сладкия звук, когато те целувам тук — прошепна той.

Очите й рязко се отвориха и червенина обагри бузите й.

— Така ли?

— Ъхъ. Слушай внимателно и ще го чуеш.

Той слезе малко по-надолу.

— Логан — изпъшка тя с увеличаващо се удоволствие, — нямаме време.

— Разбира се, че имаме — сега езикът му си играеше с пъпа й.

— Късо чукане? Така ли го наричахте вие, момчетата?

Устните му слязоха по-долу и мислите отстъпиха място на усещания.

Няколко минути по-късно той вдигна глава от ухаещата топлина на шията й и изостави уютната ръкавица на тялото й. Целуна я леко, игриво; натежалите й клепачи се отвориха и тя видя дяволитото пламъче в очите му.

— Ние, момчетата, още го наричаме късо чукане.