Сандра Браун
Единствено ти (5)

Пета глава

Цели пет минути й се струваше, че не може да диша. В гърдите й нямаше достатъчно място за всички чувства, които се надигаха в нея. Мъчеше се да изглежда хладна, безлична, по светски опитна, непоколебима, равнодушна. Всъщност шокиращите му думи бяха превърнали костите й в желе, а мускулите й омекнаха. Всеки път, щом го погледнеше, знаеше, че усилията й да изглежда безучастна са напразни и че желанието й е прозрачно. Неговото със сигурност бе.

Разговорът им по време на вечеря беше съвсем обикновен. Макар и двамата да правеха усилия да се държат нормално, често потъваха в мълчание, наситено с вътрешно напрежение. Ниският му дълбок глас изтъняваше по средата на изречението. Очите му, наситеносини под светлината на свещите върху масата, жадно я поглъщаха. На слепоочието му пулсираше вена — в синхрон с ритъма на собственото й сърце. Знаеше, че е сгорещен и отмалял точно колкото нея.

— Свърши ли? — попита той, сочейки чинията й. Поглеждайки надолу, тя с изненада установи, че е изяла почти цялата си порция, макар че не си спомняше да е хапнала и залък.

— Да. Много беше вкусно.

— Още вино? — без да дочака отговора й, той наведе изстудената бутилка към чашата й и я допълни. — Хайде да излезем на двора.

Изправяйки се, издърпа стола си и заобиколи масата, за да й помогне с нейния. Понесли чашите с вино и уловени за ръце, те излязоха от къщата.

— Логан, прекрасно е! — извика тя, щом се озоваха навън. По повърхността на басейна плаваха десетки запалени свещи.

— Харесва ли ти?

— О, толкова е… красиво. Вълшебно е — малките потрепващи пламъчета приличаха на светулки, танцуващи по огледална повърхност.

Двамата приближиха басейна и той свали чехлите си. Седна на ръба на басейна, притегли я към себе си и пусна крака във водата. Освобождавайки се от сандалите си, тя стори същото. Наблюдаваха игривите светлосенки, а водата полираше кожата им.

Извръщайки се да я погледне, мъжът вдигна чашата си.

— За медения месец, който дойде десет години по-късно — усмихвайки се, тя се чукна с него и отпиха от божественото вино.

— Защо го каза?

Със свободната си ръка той си играеше с обицата й.

— За отложения меден месец?

— Да.

— Съмнявам се, че преди десет години щеше да си толкова освободена булка. Тогава си мислех, че ще са ми необходими няколко особено бурни нощи, за да те накарам да харесаш „брачното ложе“.

Тя беше шокирана.

— Така ли си мислел?

— А нямаше ли да е така?

— Изобщо нямаше да е така — сега беше негов ред да се изненада и да се вторачи в нея. Тя срамежливо сведе очи. — Искам да кажа, бях малко уплашена, но не от теб. Само от непознатото, от изгубването на девствеността ми. Но изгарях от желание да… да се любя с теб, Логан.

— Явно не колкото мен.

Тя се загледа в красивите отблясъци по повърхността на басейна.

— Мисля, че ако продължим на тази тема, ще започнем да спорим. А не искам да споря с теб. Не и тази вечер. Денят беше толкова приятен.

— Права си. Да говорим за нещо друго — потънаха в продължително мълчание, докато не изпиха виното си.

С празната чаша в ръка мъжът се обърна към нея и се завзира в профила й, докато и тя не го погледна.

— Не мога да измисля за какво друго да говорим. Какво ще кажеш да се гушкаме? — тържествено попита той.

Тя прихна, развеселена от прямотата му, но направи сериозна физиономия в тон с неговата.

— Не съм такъв тип момиче.

— О, по дяволите! — той изглеждаше искрено съкрушен. — Още ли?

Тя спусна поглед към устата му и очите й лъстиво заблестяха.

— Не се предавай толкова лесно.

Поощрението в гласа й бе всичко, от което се нуждаеше. Стана бързо и я притегли към себе си. Поведе я към тапицираната люлка, отпусна се на нея и за втори път този ден я дръпна върху скута си. С лек натиск върху рамото й я притисна към възглавниците в ъгъла, докато тя не полегна върху гърдите му, с дупе, удобно разположено в скута му, и бедра, обвити около неговите. Той се наведе над нея.

— Добре ли ти е така?

Тя обхвана тила му с гальовна ръка. Пръстите й се заровиха в косата му, после се плъзнаха по лицето му, опипвайки високите скули, мъжествените очертания на челюстта, дължината на носа, трапчинката на брадичката му. Щом докосна устните му, дъхът му изсвистя тихо между пръстите й.

Настойчиво и в същото време умолително устата му легна върху нейната. Целувката му накара устните й да се разтворят, но щом се озова вътре, езикът му се потопи в сладката пещера с нежно опипване. Ръката му се плъзна изучаващо по тялото й и бе възнаградена. Той въздъхна от удоволствие от онова, което бе открил.

— Без сутиен тази вечер?

— Без.

— Защо не го махаше, когато ходехме?

— Спомням си няколкото пъти, когато успя да го преодолееш — тя срамежливо сгуши лице във врата му.

— Господи, и аз — простена той. — Но без всичките тези закопчалки е толкова по-лесно. Мисля, че са ги измислили само за да ме обезкуражават.

Тихият й смях бе уловен от устата му. Целуваше я пак и пак, докато ръката му я милваше през тънката тъкан на пеньоара. Вратът и гърлото й бяха покрити с влажни целувки. Пръстите му запърхаха по зърната й, докато ги втвърдиха.

— Толкова си сладка — навеждайки глава, той покри зърното й с уста. Загали пламналата плът с език, нежно я захапа.

У Дани сякаш се вдигнаха миниатюрни шлюзове, освобождавайки натрупаната страст, която потече през нея като мед. Пръстите й се заровиха в косата му.

— Логан, Логан, караш ме да изгарям.

— Къде, любов моя?

— Цялата. Навсякъде. Гърдите ми.

— И още къде?

Ръката му се плъзна под подгъва на пеньоара и загали атлазената мекота на бедрата й. Задавеният звук дълбоко в гърлото й издаваше едновременно благодарност и копнеж. Той започна да масажира корема й, очертавайки бавни кръгове по плътта й с разтворена длан. Пръстите му на няколко пъти пресякоха триъгълника на бикините й, карайки я да затаява дъх.

— Тук? — прошепна той.

— Да, да.

За да запази здравия си разум, той притисна чело към нейното и укроти ръката си. Тя легна върху бедрото й, а палецът му заописва леки дъги.

— Имаш най-хубавата кожа на света.

— Наистина ли си бил при мен снощи, докато спях?

— Да, но не те галих колкото ми се искаше.

— Усетих те.

— Така ли?

— Мислех, че сънувам.

— Аз също.

Те се целунаха с неконтролируема страст, с гладни устни, впити една в друга. Когато най-сетне той се отдръпна от нея, попита:

— Искаш ли да се качим горе?

Тя кимна и той я вдигна от скута си и я изправи на крака. Тя се олюля към него и той обви ръка около талията й. Не говореха дори когато стигнаха вратата на стаята за гости. Ръцете му собственически я обгърнаха и я целуна пламенно.

Тя прилепи тяло към неговото, извивайки се към възбудената му мъжественост, приемайки я между тръпнещите си от копнеж бедра. Мускулите на ръцете му се издуха, докато я прегръщаше още по-силно. Когато се отдръпна от нея, за да я погледне в лицето, очите й горяха насреща му.

— По-добре да поспиш. Лека нощ.

Не можеше да го повярва! Той наистина свали ръце от нея и се обърна, отправяйки се към стълбищната площадка.

— Къде отиваш? — попита го с унизителна липса на гордост.

— Да измия чиниите.

— Чиниите! Искаш да кажеш, че няма да… да…

— Няма какво?

Ноктите й се впиха болезнено в дланите. Ярост скова гръбнака й и брадичката й се вдигна няколко сантиметра. Не можеше да му каже какво продължение бе очаквала от любовната им игра, без да изглежда като глупачка. Той го знаеше и тя бе уверена, че е така.

— Нищо — каза остро. — Лека нощ.

Тръшна вратата на стаята за гости след него.

— Да върви по дяволите! Не може да постъпва така с мен. Няма да му позволя. Какво си въобразява, че съм — механична кукла, която може да включва и изключва, когато му скимне? — кръстосваше стаята, смъквайки припряно дрехите си. Дори дебелият килим не бе в състояние да заглуши стъпките й. — Отивам си.

Втурна се към банята и започна да събира всичко свое и да го тъпче в куфара. Но изведнъж й просветна, че ако си отидеше сега, в пристъп на ярост, той щеше да разбере колко много я е засегнал, отказвайки да легне с нея. Престана да прибира нещата си и се отпусна тежко върху малката табуретка пред тоалетната масичка, омаломощена от гневния изблик.

Сключила беше сделка и трябваше да спазва условията й. Както той открито й бе заявил, тя бе на негова територия и важаха неговите правила. Ако си тръгнеше сега, щеше да жертва не само жалките си остатъци от гордост, но и лагера, който означаваше толкова много за толкова деца.

С въздишка нахлузи нощницата си и легна. Сама между чаршафите, в непрогледния мрак, отново започна да го проклина, задето бе запалил този пожар в тялото й, който не показваше признаци да се уталожва.

 

 

Логан, наведен леко напред, с глава, клюмнала между раменете, се бе облегнал на кухненския плот. Нервното му дишане шумно повдигаше гръдния му кош.

— Глупав вироглав идиот — измърмори на себе си.

Затвори плътно очи, да избяга от болката. Колко време щеше да мине, преди огънят в слабините му и пулсиращото напрежение да затихнат?

Глухото отекване на гневните й стъпки на горния етаж стигаше до него. Беше бясна и не я винеше. Сигурно мислеше, че той играе някаква сатанинска игра. Дали мислеше, че я дразни, изпробва, връща й за страданието през онези нощи в затвора, които вместо това трябваше да прекара с нея?

Не, Дани, не — простена сърцето му, — не това е причината да не съм с теб сега. Кой нормален мъж би се подложил на подобно мъчение, каквато и да е причината? Тогава защо, по дяволите, го направи? Какво чакаше? Обяснения в любов? Обещания?

Окей, да. Но…

Дани беше в къщата му. В неговото легло. Дани. Неговата Дани. Топеше се от желание. Беше се притискала в него толкова подканящо, че само един глупак не би откликнал. Устата й открито копнееше за целувките му. Ръцете й, гърдите й, нейната мекота…

Той сграбчи косите си с две ръце. „Защо просто не продължи?“ — запита се на глас.

Защото тогава сделката им щеше да е приключила. Не можеше да рискува тя да си тръгне, щом вземе нотариалния акт за земята. Господи, искаше я в леглото си! Но искаше и повече. И докато не беше сигурен, че може да има всичко, просто трябваше да се пържи в собствения си ад.

 

 

Дани се опитваше да пропъди онуй, което дразнеше ухото й.

— Меко е като листенце на роза.

Тя с мъка отвори очи. През тънките завеси на прозореца срещу леглото й струеше слънчева светлина. Топлото присъствие до нея бе толкова приятно и успокояващо. Сгушвайки се по-близо до него, тя се прозя и отново затвори очи.

После почувства влажния палав език около ухото си и гальовните устни върху шията си. Претъркулвайки се, тя решително се отърси от последните остатъци сладък сън.

— Какво търсиш тук?

— Живея тук — на лицето му цъфна лъчезарна усмивка. Беше облечен. Но полегнал до нея, подпрян на лакът, той приличаше на мързелив паша, който, поради липса на друго занимание, се бе заиграл с една от наложниците си.

— Гостите ти нямат ли право на усамотение?

Той завъртя в ръце розата, с която я бе галил по ухото, и я помириса, преди да допре листенцата й до бузата й и да я плъзне надолу към деколтето на нощницата й.

— Още си ядосана.

— Не съм ядосана! — тонът противоречеше на думите й.

— Много ли се разсърди, че снощи не спах с теб?

— Разбира се, че не — искаше й се той да се махне от леглото. От тежестта му матракът се накланяше на една страна и тя се плъзгаше към него пряко волята си. С всяко докосване до него й ставаше все по-трудно да намери сили да се отдръпне.

Той улови с шепа косата й и се загледа в кичура, втривайки го между пръстите си.

— Дани, толкова ли искаш да изпълниш условията на сделката и да си отидеш?

Младата жена престана с опитите си да се отдръпне от него. И без туй беше напразно, защото той беше хвърлил розата настрани и сега ръката му лежеше тежко върху бедрото й. Дори през завивките можеше да усети топлината й.

Упорито отказваше да отговори на въпроса му. Не, това не беше нейната причина да иска той да я люби. Искаше го със или без сделка. Не го ли разбираше той? Щом не го вижда, тя не възнамеряваше да го осветлява. Беше й останала някаква гордост все пак.

Той докосна бузата й. Палецът му се заплъзга напред-назад по долната й устна.

— Не съм си легнал с теб още, защото исках да те съблазня. Исках да е нещо повече от консумирането на една бизнес сделка. Исках да дойдеш доброволно, защото го желаеш.

Ако снощи го бе желала повече, сигурно щеше да се е разтопила в локва върху скъпия му килим. Можеше ли да му повярва, че се въздържаше по благородни причини, или дори и сега си играеше с нея заради собствените си перверзни мотиви?

— Не се ли чувстваш добре тук с мен? — пръстите му закачливо подръпваха мекичкото на ухото й.

— Да — неохотно призна тя.

— Днес съм планирал още един страхотен ден. Облечи нещо по-обикновено. Може би джинси?

— Нося си един чифт.

— Чудесно. Сега ще те оставя да се приготвиш.

— Къде ще ходим?

Логан стана от леглото и спря до вратата.

— Помислих си, че може да искаш да видиш имота, за който отдаваш тялото си.

Тя не можеше да се обиди. Изглеждаше толкова неустоимо чаровен, когато се усмихнеше. Намигна й дяволито, докато излизаше.

Тя се изтърколи от леглото и припряно се заоблича. Половин час по-късно слезе при него в кухнята, облечена, както я бе посъветвал, с джинси и свободна памучна риза, с широки ръкави, навити до лактите. Беше завързала пешовете й на възел на кръста. Косата й бе прибрана в конска опашка.

— Е, одобряваш ли ме? — попита го след продължителния оглед, на който я подложи.

Беше се смръщил.

— Ще свърши работа.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя любопитно, поставяйки ръце на бедрата.

— Искам да кажа, че дори облечена най-обикновено, пак изглеждаш като излязла от каталог на Валентино.

Изпита огромно удоволствие от искрения комплимент и прие чашата кафе, която й поднесе, целувайки го нежно по бузата.

— Това пък за какво е?

Усмивката й бе слънчева като утринта.

— Защото ме намираш красива дори облечена обикновено.

— Не си облечена обикновено. Това е обикновено.

Той отстъпи назад и разтвори широко ръце. Тя се загледа в меката памучна каубойска риза, тесните — възбуждащо тесни — избелели джинси с разнищените им подгъви и олющените каубойски ботуши, опръскани с кал и още нещо, което тя предпочиташе да не уточнява. Изглеждаше прекрасно и блесналите й очи му го казваха.

— Господи, като ме погледнеш така, започвам да губя разсъдък — сграбчвайки я, той я дръпна напред и страстно я целуна. Стегнатото му тяло се наклони към нейното, копнеещо да докосва, да прониква. Тя се притисна в него.

Той я пусна със стон и отстъпи назад.

— Ако продължаваме така, никога няма да излезем оттук. Ще можеш ли да се справиш с няколко от кифличките с боровинки?

— Само с няколко ли? — попита тя със слюнки в устата.

— Това е всичко, което ще получиш за закуска — обърна се да напълни чинията й и тя тайничко се усмихна. Добре се преструваше на безразличен, но отвътре тялото му гореше. Знаейки колко неспокойна бе снощи, преди най-сетне да потъне в сън, тя се чудеше какво ли пък бе струвало въздържанието на Логан. — Готова ли си? — попита я няколко минути по-късно.

Кимайки, тя попи с пръст последните трохи от кифличките и ги облиза. Наблюдавайки я, той се засмя и шумно я плесна по дупето, докато минаваше покрай него, за да излезе от задния вход.

Бяха отишли на църква в елегантен сребрист севил. Днес щяха да се возят в пикап в синьо и бяло, който бе видял доста трудни дни.

— Каретата ви очаква, принцесо. Това ще е преживяване, за което ще можеш да разправяш на разглезените си даласки приятелчета.

— Сега е много модерно да се возиш в пикап — каза тя престорено надменно.

Бяха в настроение да се шегуват и се засмяха едновременно, докато той подкарваше пикапа надолу по алеята към пътя. Тя имаше бегла представа за посоката, по която трябваше да поемат за имота в Хенкок, но той тръгна по заобиколен маршрут, показвайки й с гордост разнообразните си бизнес занимания. Минаха покрай дъскорезницата, някога притежавана от компанията на баща й, а сега принадлежаща на Логан. Показа й търговските сгради в центъра на града, които даваше под наем. Минаха покрай гъсти гори — негова собственост, и просторно пасище, с внушително стадо херефордски говеда.

Най-сетне той зави по черен път, който постепенно премина в тесен коловоз.

— Разбра ли защо ни трябваше пикапът? — каза Логан, щом спряха пред ръждясала телена ограда.

Дани скочи от колата да я отвори и Логан вкара пикапа вътре. След още половин миля стигнаха до изоставения скаутски лагер.

— Логан, страхотно е! — възкликна тя, за втори път изскачайки от кабината на пикапа.

Той я погледна невярващо. За него в порутените сгради нямаше нищо страхотно.

— Мястото изглежда ужасно — беше коментарът му.

— О, но толкова много може да се направи. Да, да — каза тя въодушевено, като го хвана за ръката и го затегли напред. — В стария параклис ще разположим залата за забавления и трудово обучение. Отсрещната сграда сигурно е трапезарията. Хайде да видим спалните помещения.

Следващият един час прекараха в разглеждане на сградите, които от години не бяха имали двуноги обитатели, но бяха приютили различни четирикраки създания. В плувния басейн бяха намерили благодатна среда всякакви видове микроорганизми. Игрищата бяха покрити с високи до кръста плевели. Дани беше ентусиазирана. Логан скептичен.

— Какво щеше да правиш с парцела? — полюбопитства тя, изненадана от липсата му на въображение. Нямаше да му позволи да попари доброто й настроение.

— Нищо особено. Цената си е в него. Можех да го продам изключително изгодно преди няколко години, без дори да си мръдна пръста. Мислиш ли, че може да излезе нещо от това място?

— С дарения за строителния материал — да. О, Логан, прекрасно е!

Тя го прегърна, после изприпка напред, за да продължи огледа.

— Нямам търпение да започнем. Трябва да е готово до другото лято, за да може да стартира програмата.

Той продължително се взря в нея.

— Това означава много за теб, нали?

— Много — каза с дълбока искреност. — Толкова ли те изненадва, Логан? Как можеш да твърдиш, че някога си ме обичал и в същото време да смяташ, че съм прекалено лекомислена, за да се грижа за тези нещастни и често социално слаби деца без някакъв заден умисъл?

— Не че мисля, че си неспособна на съчувствие…

— Не е съчувствие. Гледам на работата си практично, не емоционално. Това е нещо, което трябва да се върши и аз го върша.

— Трудно ми е да асимилирам факта, че момиче с твоето възпитание, принадлежащо на привилегированите кръгове, може да се занимава с бедни и онеправдани от природата деца. Особено в степента, в която се ангажираш ти. Да напишеш чек — да. Но не и да се заемаш с проект от такъв мащаб и всъщност да си цапаш ръцете.

— Някои от тях не са бедни. Някои идват от много богати семейства. Спина бифида^[1] и синдромът на Даун^[2] не признават социални различия.

— Да не би това да е тънък намек, че аз го правя?

— Ако те стяга чепикът…

— Съжалявам, Дани — усмивката му бе самоукорителна и извинителна. — Май си права. Аз съм извратен сноб.

— Харесваш ми и такъв — тя се пресегна да го погали по косата.

Навеждайки се напред, той я целуна по крайчеца на устата.

— Гладен съм като вълк — тя издаде гърлен, разбиращ звук. — Какво ще кажеш да обядваме?

— Обяд! — престори се на обидена и го избута от себе си.

— Не можеш да очакваш да съм романтично настроен на празен стомах, нали?

— Това ще означава да искам прекалено много от такова голямо, ящно момче като теб. А какво предлагаш за десерт?

— С удоволствие ще го обсъдим по-късно — каза той, поглеждайки към златния си ръчен часовник. — Ако не побързаме, ще закъснеем.

Логан я откара до друг изоставен парцел.

— Къде сме? — попита Дани, докато той й помагаше да слезе от пикала. — Мислех, че сме… Това кон ли е?

Логан одобрително поклати глава при вида на чистокръвното животно, завързано за ниските клони на едно дърво.

— Според мен определено е кон. Но само според мен, нали разбираш?

— Ах, ти! — тя размаха ръка под носа му, после тръгна към коня. Имаше юзда, но не беше оседлан. — Как се е озовал толкова удобно завързан тук, на такова отдалечено място? При това с кошница с провизии при краката?

— Подбирам си добре работниците.

Тя се огледа наоколо, без да вижда следа от друго човешко същество.

— Не видях никакви хора.

— Затова са толкова добри — отвърна й, усмихвайки се самодоволно. — От тях се очаква да са невидими. Исках да бъде също като във филмите. Нали знаеш, където кошниците с храна за пикника се появяват сякаш отникъде и от небето се носи музика на цигулки. Нещо от този сорт.

Дани захапа долната си устна да не се засмее на глас. Следвайки намерението му, тя бе напълно очарована.

— Само че тези вълшебни работници са забравили нещо. Има само един кон.

— Точно обратното, такива бяха инструкциите. Ти ще яздиш с мен.

— Разбирам — погледна към коня. Скръствайки ръце на гърдите, дяволито попита: — Как ще се задържа без седло?

Усмивката му бе самата похотливост.

— По начина, по който ще те държа, едва ли ще можеш да паднеш.

— А кошницата с храна?

— Твоя грижа е. Така ръцете ти ще са заети, докато моите…

— Ще ме държат да не падна — продължи тя вместо него.

Той безсрамно вдигна рамене.

— Нещо подобно.

Няколко минути по-късно те вече яздеха през залятата от слънце гора към неопределено местонахождение. Не я интересуваше къде отиват. Както й бе обещал, Логан направляваше животното със съвсем лек натиск на коленете, докато ръцете му скитаха на воля. Тя се съпротивляваше на дръзките му ласки, но не достатъчно, че да го накара да спре.

Стигнаха до обрасло с трева сечище, заобиколено от величествени борове. В центъра му се извисяваше огромен орех, хвърлящ гъста сянка. Помагайки й да слезе от коня, Логан първо постла одеялото, което беше опаковано в кошницата. После започна да вади храната.

Не беше обикновен, банален пикник. Ядоха сандвичи от пилешки гърди в поръсени със сусам кифлички, салата от картофи, маслини и туршия, и рохко сварени яйца. За десерт хапнаха маслени бисквити с орехови ядки. Поляха всичко с бяло вино, което „феята“ на Логан бе оставила да се охлажда под ореховото дърво.

— Грешиш — въздъхна доволно Дани, облягайки се на дървото. — По-хубаво е, отколкото във филмите.

— Така ли?

— Много по-хубаво. Във филмите никога не си хапват толкова доволно.

Тя пъхна една последна маслинка в устата си и мързеливо я задъвка, докато се взираше в излегналия се на одеялото Логан. Мозъкът й бе замаян, но сетивата й бяха изненадващо трезви. Подозираше, че се дължи на алкохола, слънцето и Логан. Не опита да се съпротивлява на сексуалната отмала, която я обзе. Чувството бе великолепно.

— Ако се храниш толкова добре през цялото време, защо не си се ошишкал?

Той потупа плоския си корем.

— Намираш, че съм в добра форма?

Тя се присламчи до него и закачливо задърпа пешовете на ризата му, докато не ги измъкна от колана. После ги повдигна и надзърна отдолу.

— Добре изглеждаш — каза шеговито.

Но когато погледът й тръгна нагоре и срещна неговия, дъхът й секна. В очите на Логан липсваше закачливото пламъче, вместо него там имаше изгарящ огън.

— Погали ме, Дани — ръцете му бяха скръстени под главата, но пресипналият му глас бе по-убедителен от физическа принуда.

Това я изплаши, защото и собственото й желание да го погали бе голямо. Поклати отрицателно глава, но очите й останаха впити в неговите. Малко по-рано, по негова молба, тя бе разпуснала косата си. Сега слънчевите лъчи си играеха в нея. Усещаше топлината им по гърба си. А може би собствената й повишена телесна топлина я сгорещяваше толкова?

— Погали ме — повтори дрезгаво той. — Колко далеч ще стигнеш, Дани? — беше предизвикателство, на което не можеше да откаже.

Вътрешностите й пламтяха, но се успокои и постави ръце на гърдите му. Движейки ги нагоре-надолу, няколко пъти потърка стегнатия му гръден кош. После, впервайки очи в неговите, започна да разкопчава копчетата на ризата му опипом.

Пръстите й се наелектризираха от допира до гъсто окосмената му кожа. Беше толкова топъл, толкова жив. Дори лежейки съвършено неподвижен, излъчваше мъжественост, която бе осезаема. Проникваше през пръстите й, изпълваше кръвта й и откриваше охотни мишени в чувствените точки на тялото й. Зърната й се втвърдиха. Плътта между бедрата й болезнено запулсира.

Когато всички копчета бяха разкопчани, тя разтвори ризата. Въпреки престореното й безразличие, от устните й се изплъзна одобрително възклицание. Меката къдрава окосменост я мамеше, но едва след като видя ръцете й да се движат по него и почувства нежната кадифена ласка под дланите си, осъзна, че не е устояла на изкушението да го погали.

Прокара жадни пръсти през пухкавите валма, проследи стегнатата извивка на гърдите и погълна топлината от кожата му и ударите на сърцето му с притискащи длани.

Зърната му бяха тъмни и плоски, но щом пръстите й се плъзнаха по тях, те щръкнаха и се втвърдиха в моментален отклик. Той простена и когато тя го погледна, видя, че челюстта му е стегната, а очите затворени.

— Искаш ли да спра? — прошепна тя.

— Господи, не. Продължавай да ме възбуждаш, Дани. Искам да го правиш. Накарай ме да се побъркам от желание по теб.

Добре, щеше да го направи. Реши, че той трябва да завърши този възхитителен ден, любейки се с нея. Освобождавайки се и от последните си задръжки, тя наведе глава. Най-напред го докосна косата й. Подобно на копринен шал тя затрептя по кожата му. Той улови с шепи от нея и простена, сякаш в агония.

Устните й отначало плахо вкусиха тялото му. Танцуваха по гърлото и гърдите, обсипваха ги с леки, феерични целувки — повече дъх, отколкото докосване. Спряха се на зърното му. Тя се поколеба. Да го опита ли с връхчето на езика, както копнееше да го стори? Събра смелост.

— О, Боже! — задъха се той.

— Това добре ли е или зле?

По всяко друго време треперливо зададеният въпрос щеше да го накара да застане нащрек, но в момента не разсъждаваше. Само сграбчи по-здраво косата й.

— Ох, добре е, Дани. Дяволски добре.

Тя постави буза на корема му. Главата й се повдигаше в синхрон със задъханото му дишане. Устните й се плъзнаха по омайващата ивица златистокафеникави косми, пресичаща средата на тялото му, по-гъста и накъдрена около пъпа. Дъхът й се понесе над него като лека омара миг преди тя нежно да докосне ямката с език. Насърчена, продължи да го дразни с ефирни стрелвания на езика. Опияняващата ласка я възбуждаше толкова силно, колкото възбуждаше и него.

Тя плътно притвори очи. Винаги бе искала да го погали, но не й достигаше смелост. Онази негова част, която съдържаше мъжествеността му, винаги я бе вълнувала, но си оставаше мистерия. Сега искаше да открие същността на онова, което го превръщаше в мъж, да опознае източника на неговата сила и виталност.

Ръката й се плъзна под токата на колана му, към ципа на джинсите. Дъхът му изведнъж секна. Тя храбро задържа ръката си върху твърдото очертание. Минаха напрегнати мигове. Сетне тя събра целия си кураж и бавно уви пръсти около него. В същото време допря горещи, влажни устни точно над колана.

Дрезгавите му думи бяха или проклятие, или молба. Ръката му се спусна надолу и покри нейната. Той потри дланта й.

— Успя, Дани — после напрегна тяло и седна. Обхващайки лицето й с ръце, с пресипнал глас каза: — Доведе ме до ръба. Не мога да чакам повече. Хайде да си вървим вкъщи.