Милен Семков
Записки по съвременна история 1918–1945 (19)

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
1941–1945

Германо-съветската война. Призори на 22 юни 1941 г. Хитлер поставя края на нацистко-болшевишкото приятелство. Започва изпълнението на план „Барбароса“, подписан през декември 1940 г., за нападение срещу Съветския съюз в три посоки: Ленинград, Москва, Киев. На границата очакват сигнала 153 германски (3 300 000 души) и 37 италиански, унгарски, румънски и финландски дивизии (общо 1 300 000 души). Почти цяла Европа е под нацистки ботуш или работи за въоръжаването на Германия. В количествено отношение и по брой на самолети и танкове Червената армия не отстъпва на армиите от Тристранния пакт. Сталин обаче е повярвал в трайността на пактовете, сключени през 1939 г., с които двамата диктатори започват да си поделят Европа. В Съветския съюз продължават да сипят огън и жупел срещу „английските империалиста“ и Чърчил е изобразяван на карикатурите тъй, както и в Германия — като един дебелак с димяща пура в ръка, готов да взриви земното кълбо, представено като буре с барут. Напразно съветските шпиони предупреждават ръководителите на Съветския съюз за подготвяно от германците нападение. От министерството на външните работи на Великобритания дори съобщават на съветския посланик подробни данни за придвижването на германските войски към границата на Съветския съюз. На всички предупреждения Сталин отговаря с шаблонното обяснение: това са английски провокации, за да ни скарат с германските ни приятели!

На 14 юни 1941 г. в Москва е разпространено официално съобщение на съветското правителство, че слуховете за намеренията на Германия да нападне Съветския съюз „са лишени от всякакво основание“. Дори призори на 22 юни Сталин уверява членовете на Политбюро на болшевишката партия, че може да спят спокойно, защото нямало да има война. Само след час те са събудени с новината на годината — войната между Германия и Съветския съюз е започнала.

На 22 юни 1941 г. Червената армия е напълно дезорганизирана. Войсковите части са разположени в дълбочина до 400 км и след репресиите срещу висшия офицерски състав са командвани от некомпетентни или без боен опит скорострелно произведени офицери. При подготовката на армията е наблягано на нападателната стратегия и ако е ставало дума за отбрана, то в ученията са се разигравали варианти, при които само след няколко часа бой се е преминавало на „неприятелска територия“. Частите не са били комплектувани според изискванията за бойни действия и до тях не достига заповедта за бойна готовност, дадена по лична инициатива на началника на Генералния щаб генерал Жуков часове преди нападението. Първите германски удари нанасят тежки загуби на Червената армия. Хиляди самолети, танкове, оръдия са унищожени, без да влязат в бой, без да дадат един изтрел. За пълния хаос в Главното командване може да се съди от две заповеди на министъра на отбраната маршал Тимошенко. Първата е от сутринта на 22 юни и с нея той нарежда по телефона на войските от Западния военен окръг: „Другарят Сталин не разрешава да се открива огън срещу германците!“ Ужасеният генерал Болдин крещи по телефона, че частите отстъпват, и иска помощ. Отговорът на министъра е да направят разузнаване в дълбочина от 60 км на неприятелската територия. Вечерта Тимошенко издава заповед до всички армии да спрат германското настъпление и да пренесат бойните действия на неприятелска територия. По същото време Сталин се крие в резиденцията си край Москва, пие и очаква какво ще направят с него членовете на Политбюро. А те хленчат наоколо и му се молят да се покаже, да поведе народа на смъртен бой, народа, който той презира, изтезава. разстрелва, народа, който има нужда от мита Сталин, от „гениалния“, от „корифея на науките“, от „бащата на народите“ По радиото свирят частушки и весели песни, когато граждани на Съветския съюз вече се срещат лице в лице със смъртта. Чак на обяд Молотов съобщава за започналата война. За първите 7 месеца на войната германците пленяват 4 500 000 червеноармейци. При Бялисток и Минск през юни са пленени 329 хил., до средата на юли при Смоленск са пленени 310 хил., при Киев — 665 хил., при Брянск и Вязма — 663 хиляди. До края на 1943 г. пленените червеноармейци са почти 6 млн., от които повече от половината са избити или загиват. Политическите офицери са разстрелвани още при пленяването. Оцелелите от германския плен след войната са изпратени в „архипелага ГУЛАГ“ като недостойни за извоюваната и с тяхната кръв победа. Над командния състав на Червената армия преминава нов кървав тайфун — разстреляни са още 40 хил. офицери като „врагове на народа“. За Съветския съюз започват месеци и години на най-сурови изпитания, на глад, болести и смърт. Нацистите се ръководят от престъпната идеология за расовото превъзходство на германците и планомерно изтребват поробеното население — само избитите евреи са 1 100 000. „Велика“ Германия е трябвало да се простира до Урал. Войната за народите от Съветския съюз се превръща в отечествена. Въпреки най-тежките загуби и отстъплението чак на 9 км от Москва Червената армия проваля плановете за блицкриг и германска победа за 8–10 седмици. Загубите на настъпващите германски армии стават все по-тежки. На много места съпротивата на червеноармейците се води до последния патрон, до последния жив човек. Брестката крепост се държи един месец, Одеса издържа два месеца, а съпротивата се пренася в катакомбите. За Севастопол битката продължава 8 месеца, а Ленинград е обсаждан 900 дни и въпреки умрелите там от глад 1 млн. души не се предава. И пак хиляди са загинали с името на Сталин на уста, дори и не подозирайки, че са негови жертви. Милиони жени, деца и старци бягат на изток, голяма част от тях умират. Прехвърлени и монтирани на нови места са фабрики и работилници, които започват да произвеждат за нуждите на армията. Хората, приличащи на излезли от ада нещастници, работят по 16–18 часа в денонощието. В тила на германските армии се развива и засилва партизанско движение, което се превръща в нов фронт — истинска изненада за германските военни специалисти. Постепенно една десета от германските армии е въвлечена в боеве срещу партизаните и за охрана на съобщителни линии по разтегнатия от Балтийско до Черно море фронт.

Образуване на антиимпериалистическата коалиция. Нападението на Германия срещу Съветския съюз е причина за въздишка на облекчени в Лондон. Докато германците проливат кръвта си из просторите на Русия, Великобритания е вън от сериозна военна опасност. Правителството на Чърчил и последвалото го правителство на Рузвелт излизат с важни декларации: осъжда се комунизмът като идеология, но се обещава всестранна помощ на Съветския съюз и на борбата за освобождаването на германския народ от хитлеризма. На 12 юли между Великобритания и Съветския съюз е сключено споразумение за съвместната война срещу Германия. Един от най-важните документи — „Атлантическата харта“, е подписан на 14 август от Чърчил и Рузвелт на борда на английския кръстосвач „Уелският принц“ край бреговете на Канада. В него се определят военните цели на Великобритания и САЩ и принципите за демократично устройство на света след победата над нацистката тирания. Хартата признава правото на всички народи на самоопределение. На 24 септември Съветският съюз се присъединява към хартата. Положени са основите на Антихитлеристката коалиция.

Съветският съюз започва да получава помощи в техника, боеприпаси и храни. Скоро стратегическото и индустриалното превъзходство на антнхитлеристката коалиция се материализира в спечелени военни успехи. През 1941 г. срещу 3801 произведени от Германия танкове Великобритания произвежда 4844, а САЩ — 5 хиляди. През 1942 г. само САЩ произвеждат 48 хил. самолета и 32 хил. танка. В разгорялата се тежка битка за превземането на Москва участват и самолети, танкове и оръдия, получени от САЩ и Великобритания. Окончателно се разпръсва германската мечта за блицкриг из обширните руски територии с лоши пътища, с почти непроходима есенна кал и със сковани от тежка зима земя. При Москва в истинска всенародна отбрана, и която юноши и старци с телата си спират танкове и затискат дулата на картечници, германският устрем е пречупен. Идващи от Сибир дивизии, които са очаквали там японско нападение, укрепват отбраната. На 5 декември Червената армия преминава в контранастъпление и нанася първото голямо поражение на смятаната за непобедима армия. Победата при Москва има и голямо психологическо значение. Тя повишава самочувствието и на военни, и на цивилни. Партийните агитатори и политическата полиция разнасят легендата за гениалната „сталинска тактика“ да се вмъкне врагът дълбоко в Русия, за да му се подготви, както на Наполеон през 1812 г., „достойно“ поражение. А „великите“ исторически личности не се влияят от бройката на загиналите — човешкият материал в Съветския съюз „няма свършване“. Така разсъждава и Хитлер и в Германия на принудителна работа при робски условия са откарани 4 260 000 съветски граждани.

Промяната в германо-съветските отношения е промяна и в поведението на комунистическите партии в Европа. ФКП, ръководителите на която се опитват да получат от Гестапо разрешение за легална дейност и за издаване на в. „Юманите“, започва да търси контакти с други групи от Съпротивата — социалисти, радикали или просто патриоти, откликнали на призива на генерал Дьо Гол. Във френските колонии в Африка режимът на Петен не е на особена почит — те започват да преминават на страната на „Сражаваща се Франция“. В Югославия партизанското движение се развива под силното влияние на комунистите начело с Тито. В Италия комунисти, социалдемократи и християндемократи се подготвят за борба с режима на Мусолини в очакване на англо-американски десант. Още едно внезапно нападение през 1941 г. предопределя краха на агресивната коалиция във войната. На 7 декември японски самолети бомбардират военноморската база в Пърл Харбър (Хавайските острови) и потопяват или тежко повреждат половината от военноморския флот на САЩ.

След подобен бандитски акт е напълно очаквано САЩ да обявят война на Япония. Япония обявява война и на Великобритания, и на нейните доминиони. На 11 декември Германия и Италия също обявяват война на САЩ. Япония се е подготвила за мълниеносна война в Тихия океан и я печели след нови въздушни нападения. Хонконг и Сингапур са завзети, последвани от Филипините, Индонезия и Бирма. Япония създава своята „Велика Азия“ и японския „нов ред“. Австралия обаче е спасена от американците в битката през 1942 г. в Коралово море, където е потопена основната част от японския военен флот. Антифашистката коалиция посреща 1942 г. с един успех, който се отразява върху целия ход на следвоенната история. На 1 януари във Вашингтон 26 държави подписват „Декларация на Обединените нации“ за сътрудничество в името на победата и със задължението нито една държава да не сключва сепаративен мир с някоя от държавите от агресивната коалиция. Между подписалите са Съветският съюз, САЩ, Великобритания, Китай, Канада, Австралия, Индия, латиноамерикански държави и правителствата в изгнание (в Лондон) на Чехословакия, Полша, Норвегия, Холандия, Люксембург, Гърция и Югославия. Официално идеята за бъдеща Организация на обединените нации е издигната на съвещанието на министрите на външните работи на САЩ, Великобритания и Съветския съюз през 1943 г. в Москва.

Обрат във войната. Неуспели на Източния фронт през 1941 г. с блицкрига, германците хвърлят през 1942 г. всички свои възможни сили за победа над Съветския съюз. Общо германската армия разполага с 6 200 000 души срещу 5 500 000 души в Червената армия. Настъплението име успешно. През май по пряка вина на Сталин в германски „котел“ попадат при Харков 240 хил. души. През септември германските войски са в Кавказ, и при Сталинград. Битката за Сталинград се превръща в най-голямата битка дотогава във войната. Съветските войски воюват все по-добре. Сталинград се превръща в символ на упорита отбрана. На 23 ноември след пробиви по фланговете армията от 330 хил. души на генерал фон Паулус е обкръжена. Хитлер забранява на генерала да отстъпи и с бой да се измъкне от съветския „чувал“. Фюрерът е обещал на своя народ превземането на града с това проклето име. Генерал Паулус отхвърля съветското предложение за капитулация и в жестока зимна битка в нови люти студове все пак на 2 февруари 1943 г. той капитулира, но от армията му оцеляват само 90 хил. души, от които след съветския плен оживяват само 5 хиляди. Германия е в траур, а световната антифашистка коалиция празнува началото на края на Хитлерова Германия.

В Северна Африка германо-италианските войски са разбити през октомври 1942 г. при Ел Аламейн и отхвърлени на 1200 км на запад от Египет. През ноември започва англо-американското дебаркиране в Мароко и Алжир — сигнал за Хитлер да окупира цяла Франция. През май войната в Северна Африка приключва с голяма англо-американска победа и капитулация в Тунис на 250-хилядна итало-германска армия.

Чърчил и Рузвелт е трябвало да се произнесат за мястото на бъдещите бойни действия и да решат съдбата на Европа. През януари в Мароко — в Касабланка, Чърчил настоява да се атакува през Балканите, а Рузвелт — да се открие вторият фронт във Франция, както това е искал Сталин, за да бъдат англо-американците по-далече от Централна Европа и Червената армия да има възможност да завладее Източна Европа. Постигнат е компромис войските им да дебаркират в Сицилия и оттам — в континетална Италия.

През лятото на 1943 г. германските войски предприемат последната си голяма офанзива на Източния фронт. Червената армия обаче е екипирана вече по-добре. От съюзниците са получени 5600 самолета, 5600 танка, 130 хил. картечници и най-различни военни материали по северния морски път (въпреки тежките загуби от германски подводници и самолети англо-американските параходи достигат все по-често до Мурманск) и през Персийския залив (още през лятото на 1941 г. англо-съветските войски влизат в Иран и неутрализират прогермански настроения шах).

На 5 юли l943 г. германски войски атакуват Курската дъга с цел да натикат съветските войски в „котел“. Те вкарват в боя 70 % от танковете и 65 % от самолетите, които са били в момента на съветско-германския фронт. Въпреки това съсредоточаване Червената армия има числено превъзходство и превъзходство в танкове и самолети. Общо в битката от двете страни участват 4 млн. души, 6 хил. танка и 4500 самолета. Германците са отхвърлени и започва първото лятно настъпление на Червената армия. Германия губи 1 400 000 души и бойна техника в количество, което вече е невъзможно да бъде възстановено. Англо-американските доставки за Съветския съюз продължават. Общо от 1941 г. до края на войната са получени 18 700 самолета, 10 800 танка, 9600 оръдия, 401 хил. автомобила, 1860 локомотива и т. н. — общо 12 % от цялото въоръжение, използвано от Съветския съюз за войната срещу Германия.

По време на битката при Курската дъга се решава съдбата на фашистка Италия. На 10 юли англо-американските войски дебаркират в Сицилия, а на 25 юли Големият фашистки съвет сваля Мусолини и по заповед на краля дучето е арестуван. С „дворцовия преврат“ фашистите бързат да спасят собствените си кожи, но за фашизма в Италия е ударил дванадесетият час. Битката за Италия продължава чак до края на април 1945 година. Съюзническото настъпление в „ботуша“ е спряно от германски войски. Мусолини е освободен и в Северна Италия с германски щикове създава нова фашистка държава.

За първи път тримата големи — Рузвелт, Чърчил и Сталин, се срещат през ноември-декември 1943 г. в Техеран и решават вторият фронт да бъде открит с десант в Северна Франция. През 1944 г. настъплението на съюзниците по всички фронтове на Втората световна война продължава. От Съветския съюз са изгонени и последните германски части. Сателитите на Германия отпадат от Тройния пакт един след друг. На 6 юни 1944 г. с десант в Нормандия започва ударът срещу Германия от запад. Англо-американските войски пропускат в Париж първа да влезе танкова дивизия от армията на генерал Дьо Гол.

Въпреки тоталната мобилизация в Германия и ожесточената съпротива на германските армии краят на войната наближава. Скоро целият свят ще научи подробности за престъпленията на нацистите срещу народите от Европа — само в концентрационните лагери са умъртвени умишлено в газови камери и изгорени в крематориуми или умират поради робски условия на труд и живот 9 млн. души. От тях над 5 млн. са евреи. „Новият ред“ на Германия е нов начин за масови убийства — с помощта на науката. Фашисткият тоталитаризъм си отива, прокълнат и от собствения си народ. На 20 юли 1944 г. в Германия шансът спасява Хитлер от адската машина. Заговорът на аристократите и генералите пропада. Смъртта продължава да коси Европа до май, а в Далечния изток — до септември 1945 година.

На 9 октомври 1944 г. в Москва Чърчил подава на Сталин парче хартия с предложение как да си поделят страните в Европа: Румъния — 90 % за Русия и 10 % „за другите“; Гърция 90 % за Великобритания и съюзниците й, 10 % за Русия; Югославия и Унгария — по 50 %; България — 75 % за Русин, 25 % „за другите“. Сталин няма нищо против предложението, но си има своите твърди намерения — където е стъпил червен ботуш, червен ще бъде и режимът!

През февруари 1945 г. тримата големи се събират за последен път заедно (Рузвелт умира през април) в Ялта, в двореца на руските императори в Ливадия и решават съдбата на Европа. Рузвелт поддържа общо взето съветските искания за наказанието на Германия и Япония при подялбата на сфери на влияние в Европа и Далечния изток, защото държи на участие на Съветския съюз във войната срещу Япония след капитулацията на Германия. Решено е и свикването на учредителна конференция на Организацията на обединените нации в Сан Франциско. През 1945 г. Червената армия разгромява и последните боеспособни германски армии. Гигантската битка за Берлин завършва на 1 май. На 28 април италианските партизани разстрелват Мусолини. В бункера под райхсканцеларията в Берлин на 30 април се самоубиват Хитлер и Гьобелс. Германия капитулира на 8 май. Идва ред на Япония. На 6 и 9 август 1945 г. САЩ демонстрират, че светът е навлязъл в нова ера — на атомните бомби.

Жертви са Хирошима и Нагасаки. Съветският съюз обявява на 8 август война на Япония и разгромява в Китай елитната японска Квантунска армия. На 2 септември 1945 г. Япония капитулира с акт, подписан на борда на крайцера „Мисури“. В историята на човечеството се затваря и последната страница на шестгодишната драма, наречена Втора световна война.