Милен Семков
Записки по съвременна история 1918–1945 (18)

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
1939–1941

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, без да й обяви война. Планът й, подписан още на 11 април 1939 г., е да „унищожи полската армия“. Под знамената в пълна бойна готовност са 1 500 000 души. За заблуда на германския народ е подготовена провокация. Преоблечени в полски военни униформи есесовци „завземат“ германската радиостанция в Глайвиц и прочитат на полски език текст, че е дошло време за война на Полша срещу Германия. За доказателство са убити няколко поляци, взети от германски затвори. „Полското нападение“ преляло чашата на „германското търпение“ и Хитлер дал заповед на готовите за бойни действия армии да атакуват. Полските армии, без танкови дивизии и противотанкови оръдия, буквално са пометени с удари по фланговете и с тактиката на решително превъзходство в участъка на пробива. За една седмица германските войски са до Варшава. В началото на октомври и последните полски войници прекратяват съпротивата. „На Западния фронт нищо ново“ — с този роман Ерих Мария Ремарк става в 1929 г. световна знаменитост. „На Западния фронт нещо ново“ — някой писател би могъл да напише през 1940 г. нов роман. „Новото нещо“ на френски език го наричат „странната“ или „смешноватата“ война, а на немски език — „комичната война“. На 1 септември 1939 г. правителството на Великобритания и последвалото го правителство на Франция връчват на правителството на Германия ноти с предупреждение да прекрати военните действия срещу Полша и да изтегли войските си на германо-полската граница. Ако искането не бъдело изпълнено, те щели да обявят война на Германия. На 3 септември започва и официално Втората световна война. Доминионите на Великобритания също обявяват война на Германия. На запад обаче войната се води с ожесточение само във вестниците. Зад линията „Зигфрид“ през септември германските дивизии не са в състояние да отбият сериозна френска атака. Въпреки обещанията на френските военни, давани на поляците за незабавни бойни действия, над окопите летят снаряди и куршуми само колкото да се прострелва оръжието. Френските войници по цял ден играят на карти и пият вино. Много по-активна е радиопропагандата с мощни високоговорители. Зад линията „Мажино“ 100 френски дивизии превъзхождат многократно германските войски в хора, оръдия, танкове и самолети, но французите очакват пристигането на английски войски и развитието на войната на изток.

На изток има наистина нещо ново. Подозренията на западните дипломати и военни, че на 23 август в Москва не е сключен обикновен пакт за ненападение, а пакт за нападение срещу Полша, се потвърждават. На 17 септември Съветският съюз напада Полша. На 3 септември Рибентроп изпраща телеграма до Москва, с която съветското правителство се известява, че Полша ще бъде разгромена за няколко седмици и че германските войски, преследвайки полските, ще бъдат принудени да навлязат и в райони, определени на 23 август със секретния протокол като „руска сфера на влияние“. Поради това на Съветския съюз се предлага да започне с армията си бойни действия и да заеме тези територии. На 9 септември Молотов изпраща поздравителна телеграма до германското правителство по случай влизането на германските войски във Варшава, въпреки че столицата капитулира чак на 27 септември. Същия ден Молотов съобщава, че бойните действия ще започнат в близките дни. Германските успехи обаче са надминали очакванията на съветските военни специалисти — Червената армия е разчитала на няколко седмици за подготовка на нападението, макар че вече били мобилизирани 3 млн. души.

На 16 септември Молотов съобщава на германския посланик в Москва граф Шуленбург мотивите, с които на съветските народи ще се обясни нападението над Полша. През нощта на 16 срещу 17 септември Сталин приема Шуленбург и му чете нотата, която ще бъде връчена на полското правителство за оправдаване на съветското нападение. Шуленбург телеграфира на Рибентроп: „Прочетеният ми проект съдържаше три неприемливи за нас пункта. В отговор на моите възражения Сталин с пределна готовност измени текста така, че сега нотата напълно ни удовлетворява.“

На 17 септември Червената армия започва бойни действия въпреки полско-съветския пакт за ненападение. Срещите с германските войски се превръщат в пиршества и снимки за спомен от победата. С малки изключения „линията Кързън“ е границата, по която Германия и Съветският съюз си поделят Полша. От картата на Европа продължават да изчезват държави. Окончателната подялба е извършена пак в Москва, този път на 28 септември. Сега Рибентроп и Молотов подписват „Германо-съветски договор за дружба и границата между СССР и Германия“. На картата за подялба на Полша (за Съветския съюз остава територия от 196 хил. км2) поставят подписите си Рибентроп и Сталин. Във въведението на договора се твърди, че Германия и Съветският съюз „ще осигурят на народите, живеещи там, мирно съществуване според националните им особености“. И го „осигуряват“: германските власти избиват до края на световната война 6 млн. поляци (в това число почти всички полски евреи), а съветските депортират в Арктика, Сибир и Казахстан 1 500 000, от които само за една година загиват половината.

Разстреляни са 15 хил. полски офицери и хиляди преподаватели, лекари, инженери — цвета на полската интелигенция.

Когато през 1943 г. германците разкриват в Катинската гора масов гроб на около 5 хил. от тези нещастници, в Съветския съюз приписват престъплението на самите германци. Германците канят международна комисия под егидата на Червения кръст, която установява, че поляците са убити още през април 1940 г. от съветската политическа полиция. Преди да отпътува от Москва, Рибентроп прави декларация, че Германия и Съветският съюз желаят възстановяването на мира и очакват „Англия и Франция да прекратят абсолютно безсмислената и безперспективна борба срещу Германия“. Германия и Съветският съюз се договарят да разширят търговските връзки и да съставят икономическа програма, според която Съветският съюз започва да доставя липсващите на Германия стратегически суровини (нефт, метали) и храни срещу произведения на промишлеността. Доволният от победата Хитлер държи на 6 октомври реч в Рейхстага и предлага мир срещу ликвидирането на Полша и връщането на германските колонии. На мир при подобни условия не биха могли да се съгласят нито Чембърлейн, нито Даладие, без да паднат от власт. Войната продължава, но на запад вече са прехвърлени основните германски военни сили. Под знамената с пречупения кръст вече са 3 500 000 войници и офицери.

През септември и октомври съветското правителство ултимативно иска от правителствата на Литва, Латвия и Естония да сключат със Съветския съюз договори „за дружба“ и да пуснат съветските войски в страните си. И на трите правителства е обяснено от Сталин и Молотов, че с пакта от 23 август 1939 г. между Германия и Съветския съюз те са в „сферата на влияние“ на Съветския съюз. В трите страни са допуснати части на Червената армия, които надвишават по численост армиите на тези страни.

На 31 октомври съветският министър-председател и министър на външните работи Молотов държи реч пред Върховния съвет на Съветския съюз, посветена на международните отношения в последните месеци: старите формули за агресия и агресор са променени и сега Германия искала мир, а Англия и Франция били „за продължаването на войната и срещу сключването на мира“; за възстановяването на Полша не можело да става и дума, затова било безсмислено продължаването на войната под флага за възстановяване на предишната полска държава.

Германо-съветският пакт за ненападение, последван от световната война, от нападението на Съветския съюз срещу Полша и от пакта за дружба между Германия и Съветския съюз са събития, които поставят световното комунистическо движение пред избор: или със Съветския съюз според принципа на тоталитаризма „Сталин винаги е прав“, или със световното антифашистко движение в борбата за демокрация. Изборът е съдбоносен — до 23 август комунистите се кълнат, че са най-верните борци срещу фашизма, а от 23 август се оказват в един лагер с фашистите. Ръководителите на Френската комунистическа партия избират Сталин, започват кампания за мир и следователно — за признаване на престъплението срещу Полша, за прекратяване на войната срещу Германия. ФКП е забранена, а Торез дезертира от армията и заминава за Съветския съюз. Сталин възлага на Георги Димитров още една неблаговидна роля след ролята, която играе с оставането си на поста ген. секретар на Коминтерна въпреки изтребването в Съветския съюз на хиляди ръководни кадри на различни комунистически партии. В сп. „Комунистически интернационал“ е поместена негова статия за войната и работническата класа. Оценката за Втората световна война е, че тя е несправедлива и за двете воюващи групировки, че „империалистите в Англия и Франция“ преминали в настъпление, хвърлили „своите народи във война срещу Германия, като всячески се опитват да привлекат на своя страна редица други държави“. „Съветският съюз, провеждайки социалистическа външна политика, сключвайки договор за ненападение с Германия, провали коварните планове на провокаторите на война, осигури мира между двете най-големи държави в Европа и засили своето влияние върху целия ход на международното развитие.“

Димитров коментира и договорите на Съветския съюз с балтийските държави: „Сключвайки договори за взаимопомощ с малките прибалтийски страни, които постоянно се намират под заплахата да станат жертва на империалистическите държави, СССР създаде гаранция за тяхната национална независимост, осигури им защита срещу империалистическата агресия и укрепи сигурността на своята страна.“ Това е според ген. секретар на Коминтерна доказателство за „сталинска политика на мир и дружба между народите“.

В статията не са забравени и социалдемократите, насочили „отровното жило на своите клевети против страната на социализма, против революционните работници и комунистическите партии“. Ръководителите на социалдемократите „изпълняват най-мръсната и престъпна роля в кървавата касапница на войната“, „измамват масите със своята проповед за антифашистки характер на войната и помагат на буржоазията да подкарва народа на клане“.

През октомври съветското правителство иска от Финландия териториални отстъпки в района на Ленинград (Санкт Петербург) и острови във Финландския залив срещу компенсация с блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Рузвелт изпраща послание в Москва с надеждата, че Съветският съюз ще поддържа мирните си отношения с Финландия. Отговорът до Вашингтон е, че преговорите с Финландия целели само укрепването на приятелското сътрудничество между двете страни. Приятелството е „укрепено“ с т. нар. Финландска народна и демократична република, създадена на финландска територия след навлизането на 30 ноември 1939 г. на едномилионна Червена армия във Финландия. Начело на тази фантомна република е поставен секретарят на Коминтерна Ото Куусинен, който моли съветското правителство за братска помощ.

Войната се оказва много по-сериозна, отколкото са си я представяли в Москва. Финландия с двестахилядната си армия се бие за всяко парче своя земя. Силно укрепената линия „Манерхайм“ и скованата от студа земя спират Червената армия. Новите й командири, поставени на мястото на избитите предните години, са или некадърни, или нямат боен опит. Финландия се оплаква на Обществото на народите и Съветският съюз е изключен от организацията на 14 декември. Великобритания и Франция решават да подготвят 100 хил. корпус, който да бъде изпратен на помощ на Финландия. Но Швеция и Норвегия отговарят отрицателно на искането да се съгласят да пропуснат тези войски през своите територии. В Париж и Лондон се разработват и планове за бомбардировка на нефтените кули в района на Баку в случай на война със Съветския съюз. В тази обстановка Сталин дава заповед да се върви през труповете на червеноармейците, но да се спечели войната. През март 1940 г. Финландия моли за мир и отстъпва исканите от Съветския съюз територии.

„Странната“ война приключва на 9 април 1940 г. с германското нахлуване в Дания и Норвегия. Дания е беззащитна и веднага капитулира. Норвегия се съпротивлява, обявява война на Германия и иска помощ от Великобритания и Франция. Изпратените в помощ англо-френски части са принудени две седмици след десанта на германците в Норвегия да я напуснат заедно с успелите да се спасят от разгром норвежки войски. Норвежкото правителство бяга в Лондон при другите свои „колеги“ по съдба от Чехословакия и Полша. В Норвегия е създаден Имперски комисариат и на практика от картата на Европа изчезва още една държава. Начело на тази нацистка Норвегия е поставен бившият военен министър Куислинг и името му става символ за национално предателство.

Със следващия си удар Хитлерова Германия потвърждава всички най-лоши предчувствия на французите. На 10 май 1940 г. 190 германски дивизии се стоварват върху Холандия и Белгия срещу шепата холандски войници и 12-те белгийски дивизии. Хитлер оправдава нападението, че било за защита на независимостта на тези страни от англо-френско нахлуване. Във Великобритания е образуван коалиционен кабинет от консерватори, лейбъристи и либерали начело с Чърчил и с едно обещание: победа!

На Белгия оказват помощ 91 френски и 10 британски дивизии, но напредването на германските войски е неудържимо. С парашутни десанти и удари на моторизирани части съюзническите войски са принудени да отстъпят. Колони бежанци задръстват пътищата. Ротердам е жертва на голяма въздушна бомбардировка. Холандия капитулира, а кралицата и правителството бягат в Англия.

Ударът на германските войски срещу Франция е нанесен изненадващо през Люксембург към Седан, в район, оценяван от френските военни специалисти като неудобен за масирана танкова атака. Пробивът при Седан е нова катастрофа за Франция след капитулацията на Наполеон III от 1870 година. В края на май Белгия капитулира, а 400-хилядна англо-френска армия е притисната при Дюнкерк от германски танкови дивизии. Под ударите на германската авиация от 27 май до 3 юни достигат до Англия с всевъзможни плавателни средства около 200 хил. британски и 140 хил. френски войници, изоставяйки цялата си бойна техника.

За своята защита Франция разполага с 60 дивизии срещу 261 германски дивизии. От Северна и Централна Франция ужасеното население бяга на юг кой с каквото може. Хаосът е пълен и допълнително затруднява отбраната. На 10 юни френското правителство напуска Париж и го обявява за открит град. Същия ден Италия обявява война на Франция и Великобритания — Мусолини бърза да вземе нещо от плячката. На 17 юни новото френско правителство начело с маршал Петен признава поражението на Франция. Примирието по искане на Хитлер е подписано на 22 юни в същия вагон в Компиенската гора, в който Рермания подписва на 11 ноември 1918 г. примирието с Антантата. Френските загуби са 100 хил. убити войници и 80 хил. цивилни.

Франция е разделена на две зони. Германия окупира две трети от територията, включително Париж. Френското правителство се настанява във Виши, където в „свободната зона“ маршал Петен изгражда един типично авторитарен режим и хвърля вината за поражението върху парламентарната система и Народния фронт. На работа в Германия заминават 1 800 000, а в Италия — 149 хил. военнопленници.

В Берлин празнуват победите на блицкрига — светкавичната война. На 19 юли Хитлер предлага на Чърчил мир, но напразно очаква отговор. Тогава той обещава завземането на островите и над Великобритания през септември въздушните атаки следват една след друга всяка нощ. Загубите на ескадрилите на Гьоринг са големи — 2000 самолета срещу само 900 английски. Още през юли 1939 г. във Великобритания са готови с 20 радарни станции, които откриват самолетите от 180 км разстояние и подават сигналите за въздушна тревога и за готовност на английските ескадрили. Самолетите на Великобритания започват бомбардировки над Германия, достигат и Берлин.

По море превъзходството на Великобритания не позволява да се осъществи подготвеният германски десант на островите. На 18 юни от Радио Лондон генерал Шарл дьо Гол се обръща към французите с апел за съпротива. Тази война, заявява генералът, който става символ на свободна и сражаваща се Франция, не завършва с битката за Франция, това е световна война, Франция не е сама, зад нея са колониите, Великобритания и индустриалната мощ на САЩ.

В САЩ симпатиите са на страната на Великобритания и Конгресът отменя забраната за износ на оръжия и стратегически суровини за воюващи държави. През септември на Великобритания са предадени 50 ескадрени миноносеца за конвоиране на заплашваните от германските подводници търговски параходи. От 11 март 1941 г. Великобритания получава от САЩ по силата на специален закон „заем-наем“, гласуван от Конгреса, буквално всичко необходимо й за войната — оръжия или продоволствия. В настъпление са и съюзниците на Германия. През юни 1940 г. правителствата на Литва, Латвия и Естония са сменени и през юли „по желание на народите от тези страни“ трите държави са обявени за съветски републики. От Румъния са отнети Бесарабия и Северна Буковина.

На 27 септември 1940 г. Германия, Италия и Япония подписват военен съюз — Тристранния пакт. След два месеца към пакта се присъединяват Унгария, Румъния и Словакия, а цар Борис III успява да устои на германския натиск до 1 март 1941 г., когато и България се превръща в германски съюзник.

Италия се опитва да завоюва военни успехи в Африка. Резултатът е плачевен за фашистите — английските войски ги разгромяват в Източна Африка и освобождават Абисиния и Еритрея. Италианското настъпление от Либия към Египет бързо е отбито и тук английските войски пленяват 135 хил. италианци. На помощ са изпратени германски войски. Същия „успех“ италианските войски печелят с нападението в края на октомври 1940 г. срещу Гърция. На 6 април 1941 г. Германия напада Югославия и Гърция. За 10 дни Югославия капитулира, последвана в края на месеца от Гърция. През май с парашутен десант германските войски завземат Крит, отбраняван и от английски войски. В тази война германците пленяват 340 хил. сърби, 218 хил. гърци и 19 хил. англичани. През май Хърватско е обявено за самостоятелна държава с профашистки марионетен режим и крал — роднина на италианския крал Виктор Емануил III. Германското оръжие печели навсякъде успехи, които главо-замайват нацистката върхушка. Хитлер е обявен за най-големия политически и военен гений в историята на човечеството.