Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Милен Семков

Записки по съвременна история 1918–1945

СОФИЯ 1992

 

ОДОБРЕНО ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА С ПРОТОКОЛ № 1 ОТ 17 ЮЛИ 1992 Г. И ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ЗА IX КЛАС.

© Милен Семков, 1992

с/о Jusautor, Sofia

ISBN 954–8223–02–3

 

Редактор Е. Михайлов

Художник Кр. Андреев

Технически редактор Д. Матеев

Коректор Ст. Рачова

Формат 60x84/16

Печатни коли 7

Издателски коли 6,531

Техническа поръчка № 21133

Цена 5,20 лв.

Печат — Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

ISBN 954–8223–02–3

История

  1. — Добавяне

УВОДНИ ДУМИ

Световна история — световен съд.

Хегел

На 1 януари 1901 г. човекът от започващия XX в., хвърлил поглед върху живота на човека от 1 януари 1801 г., се е чувствал почти като Бог. Горкият му предшественик не е познавал локомотива, парахода, автомобила, самолета, велосипеда, фотоапарата, телеграфа, телефона, пишещата машина, радиото, грамофона, кинематографа, не е подозирал възможностите на нефта, на електричеството, на цветните и редките метали, на периодичната таблица на Менделеев би гледал като на алхимическа главоблъсканица, на рентгеновите лъчи — като на магьосничество, на милиардите същества, изпълващи една капчица бистра вода — като на видения, родени от дяволска шега. Човекът от началото на XIX в., който не е знаел какво означава футбол, волейбол, баскетбол, тенис, хокей и още толкова много други думи, само произнасянето на които оказва магическо въздействие върху мъже и… о, ужас — и върху жени, и ги събира по писти и стадиони в многохилядни възбудени тълпи, енергията на които би могла да събори крепости, много по-могъщи от Бастилията.

А какво ли би казал на 1 януари 2001 г. човекът от третото хилядолетие от раждането на Христа за своя предшественик от 1 януари 1901 година? Човекът от ерата на научно-техническата революция, от ерата на електрониката, на компютрите, на изкуствения интелект, от космическата ера, овладял тайните на атома и клетката, какво би казал за човека от XX в., от ерата на световните войни, на „архипелага ГУЛАГ“, на газовите камери и атомните бомби? Ще признае ли този човек, че човекът от XX в. със своя труд, със своя мозък, със своите сълзи и своята кръв е положил основите на цивилизацията на XXI век?

А какво би казал той за историците на XX век? Те винаги са влизали в ролята на съдии и са произнасяли присъди. Времето ревизира много от тези присъди — плод на пристрастие, на политически поръчки, на недостатъчно познаване на фактите или на тяхното грубо фалшифициране, на погазване на историческата истина. Обявявани за велики личности падат с трясък от високо издигнатите от самите тях пиедестали, защото преходна е изградената с престъпления слава.

Един е изводът — да не плачем за тях, а с факти да пътуваме през дните, месеците и годините на този век, който все още е нашият.