Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Фостър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Remember When, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 168 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джудит Макнот. Спомни си кога
ИК „Плеяда“, София, 2000
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Атанасова
ISBN: 954-409-196-3
История
- — Добавяне
Тридесет и осма глава
В колата Даяна започна да се чуди как да се разделят с Коул. Той се беше изнесъл от хотел „Балморал“. Багажът му бе в колата, а пилотите му го чакаха да се обади и да уточни кога ще заминават.
Ако местните телевизионни станции все още не бяха разпространили историята с огърлицата, то това със сигурност щеше да стане в понеделник и съобщението за сватбата им трябваше да го последва незабавно. В състоянието, в което се намираше, бъдещето се струваше на Даяна опасно.
Часовникът на таблото и показваше седем и петнадесет и мисълта да остане сама в апартамента си в очакване на утрешната атака от телефонни обаждания, коментари и репортери я потискаше.
Тя сви по Сан Фелипе и реши да покани Коул в апартамента си. Имаше много неща, които трябваше да обсъдят.
Той наблюдаваше смяната на израза на лицето й и се досети за причината.
— Защо не ме поканиш за едно питие? — предложи й.
Това я накара да се засмее.
— Тъкмо щях да го направя.
Апартаментът на Даяна имаше големи прозорци с прекрасна гледка, а обзавеждането очевидно беше дело на добър дизайнер, фини бели пердета с драперии и волани допълваха белия килим и белите дивани и столове. Копринените цветя и възглавничките бяха бледоморави, бледозелени и бели. Апартаментът й беше луксозен и добре подреден, но му липсваше домашният уют на дома й на Ривър Оукс. Това го учуди.
На масата до дивана се чуваше звукът от пейджъра й и лампичката на телефонния секретар светеше. Тя веднага се насочи към пейджъра.
— Чувствай се като у дома си — рече, като започна да набира номер по телефона с едната ръка и хвана пейджъра с другата.
— Има обаждане от Синди Бертрило, която ръководи отдела за връзки с обществеността — обясни му.
— Защо аз да не приготвя питиетата? — предложи Коул.
Тя го погледна с благодарност и каза:
— Има шкаф за алкохолни напитки в кухнята. За мен само кола, моля.
Никой не отговаряше в къщата на Синди, така че остави телефона и натисна копчето за превъртане на лентата.
Имаше единадесет съобщения. Десет бяха от приятел и познати, които искаха да я попитат за Коул Харисън Последните няколко обаждания се отнасяха за предаване в шест часа вечерта, което беше показало как той й подарява огърлица за четиридесет хиляди долара. Тя ги пропусна веднага щом разбра за какво се отнасят.
Последното обаждане беше от Синди Бертрило, направено преди двадесет минути: „Даяна, Синди е. Току-що се прибрах и имах няколко много странни съобщения от медиите. Опитах се да се свържа с теб у вашите и те ми казаха, че си на път за апартамента си. Трябва да ти дам отзвука за новия «Комплект инструменти за ваканцията», който скоро ще предложим на пазара, така че след малко ще дойда и лично ще ти разкажа за съобщенията. Не казах нищо на родителите ти — добави тя с приглушен смях, — само почакай да чуеш историйките, които са плъзнали! Ако не си се прибрала, ще оставя пресата при портиера. Чао!“
Преди Даяна да може да натисне бутона за връщане съобщението на вратата се позвъни. Даяна се опита да овладее. Двете със Синди не бяха просто работодател и работник. Те бяха приятелки. Синди знаеше добре, че е сгодена за Дан от две години, тя също знаеше имената на повечето мъже, с които Даяна беше излизала преди това и името на Коул Харисън не беше сред тях.
Синди се втурна като свеж ветрец, със слънчев загар й усмивка на лицето.
— Слуховете направо надминаха всичките ни очаквания — весело съобщи тя. — Няма да повярваш! — продължи. — Какво прави миналата нощ — танцува с Коул Харисън или просто му се усмихна?
— Да — отвърна Даяна, неспособна да й съобщи новината. — Исках да кажа, че направих и двете.
— Е, чакай да чуеш какво са измислили! Редакторът на отдела за бизнес в „Кроникъл“, някакъв репортер и режисьорът на „Файненшъл Нюз Нетуърк“ са ми оставили съобщения, в които искат да потвърдя слуха, че „Фостър Ентърпрайсиз“ иска да се слее с „Юнифайд Индъстрис“! — Развеселена вдигна ръце. — Това е толкова абсурдно, колкото желанието на една малка тропическа рибка да се сдружи с акула.
Тя забеляза, че погледът на Даяна е отправен към кухнята.
— Чакай, не си чула най-интересното! — рече и съобщи през смях: — Някаква жена, която се представила за теб, се обадила в Си Ен Ен и казала, че току-що се е омъжила за Коул Харисън! Можеш ли да го повярваш?
— Не — призна си Даяна честно. — Все още не.
— Режисьорът на Си Ен Ей каза, че жената му се сторила леко пийнала. От четирите местни станции също ми се обадиха. Какво да им кажа, когато им се обадя?
Развеселен, но и възхитен, Коул гледаше как страните на Даяна порозовяват и после почервеняват при въпроса на Синди:
— Да нарека ли слуховете за женитбата ти с Коул Харисън нелепи или просто смешни? Или да бъда по-неутрална?
Дълбок баритон накара Синди да се извърти към вратата и да види как един тъмнокос мъж вдига чашата си и невъзмутимо я съветва:
— Лично аз щях да съм по-неутрален.
— Какво? Кой сте вие? — попита тя.
— Аз съм акулата, която снощи се ожени за малката тропическа рибка — пошегува се той.
Синди се облегна на дивана.
— Да се обеся ще е прекалено лесно — промърмори тя. После се окопити и се изправи, докато Коул прекоси стаята и хвана Даяна през кръста.
— Аз съм Синди Бертрило — рече тя, като протегна ръка през масата. — Бях директор на отдела за връзки с обществеността за „Фостър Ентърпрайсиз“.
Докато мълчаливо стискаше ръката й, Коул изпита съчувствие и симпатия към остроумната млада дама.
Двамата разказаха накратко на Синди за женитбата си, след което тя започна да обмисля как да съобщи новината на медиите. Скоро стана ясно, че ще е най-добре да се организира кратка пресконференция. Въпреки че тя не го каза, Коул усети, че като човек, отговарящ за връзките с обществеността, е доволна от случилото си. Още повече, щом разбра, че Даяна и Коул се познават отдавна.
Когато приключиха, Даяна изпрати Синди до вратата, после влезе в кухнята, където Коул си пълнеше чаша вода.
— Къде предпочиташ да спиш тази нощ?
Погледът му се спря на нея.
— Какви са възможностите ми?
— Тук — невинно отвърна Даяна — иди в „Балморал“.
— Тук.
Тя кимна.
— Защо не се обадиш на пилотите си, за да им съобщиш за промяната в плановете ти, а после ще донесеш куфарите си, докато аз приготвя стаята за гости.