Джудит Макнот
Спомни си кога (30)

Тридесета глава

Коул я погледна, когато тя се появи от спалнята с все още мокра коса. Стройното й тяло беше обвито в голяма, хотелска хавлия. Снощи той си мислеше, че тя не би могла да изглежда по-сексапилна, облечена в тази предизвикателна лилава рокля, но беше сгрешил. В огромната хавлия, освободена от грима и с гъста мокра кестенява коса, която се спускаше по раменете й, Даяна Фостър беше свежа като роза, окъпана от утринна, роса.

Той остави неделния брой на „Хюстън Кроникъл“ на масата и се изправи.

— Изглеждаш по-добре — каза й.

Тя се усмихна.

— Реших да съм много храбра и да продължа да живея.

Развеселен от думите й, той й посочи отрупаната с храна маса.

— Когато чух, че си под душа, позвъних и поръчах да донесат закуска.

Тя погледна към яйцата, бекона, палачинките и потръпна.

— Не съм толкова смела.

Като пренебрегна протестите й, Коул се приближи към масата и издърпа един стол.

— Трябва да хапнеш нещо.

Тя въздъхна, седна на стола и разгърна салфетката.

— Как се чувстваш? — попита я Коул, като седна срещу нея.

— Както изглеждам.

Докато говореше, хавлията се смъкна, от рамото й и тя побърза да се загърне.

— Толкова добре? — каза той.

Топлината в дълбокия му глас и обожанието в очите му накараха Даяна да се изчерви. Но после леко се усмихна и бързо сведе очи, като си спомни, че той просто играе ролята си, като се опитва да я направи щастлива, както бе обещал. Това беше само една сделка. Проблемът обаче беше, че тя не знаеше как да обясни това на семейството си.

Взе препечена филийка и замълча, като се опита да си представи семейната сцена, която й предстоеше. Коул настояваше да присъства и тя оценяваше неговото достойно за уважение желание да поеме отговорността за случилото се. Не очакваше някакви бурни сцени, но баба й определено щеше да има свое мнение и едва ли щеше да го премълчи.

Коул изпитателно я изгледа.

— Мога ли да помогна?

Тя се сепна и го погледна с чувство за вина.

— Страхувам се, че не.

Когато той продължи да мълчи, тя реши да му каже какво я притеснява:

— Просто не знам как да обясня на семейството си, че съм се омъжила за напълно непознат човек съвсем внезапно и поради съвсем практични причини. Искам да кажа, че щом се успокоят, ще почнат да разбират. Може би няма да са съгласни, но ще ме разберат.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че аз се ужасявам от реакцията им, когато разберат какво сме направили. Ще бъдат потресени.

— Не е задължително.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти се обади от моя самолет.

Даяна го зяпна.

— На кого?

— Мардж Кръмбейкър.

Тя се успокои малко:

— Мардж е наша стара приятелка.

В случай, че той беше забравил, тя добави:

— Тя отразяваше обществените събития за „Хюстън Поуст“, но те фалираха. В този случай това е добре.

— Когато й съобщи новините, се обади на Максин Меринджър.

— Това е лошо. — Изтръпна при споменаването името на репортерката, която отразяваше обществените събития за „Хюстън Кроникъл“. После се успокои. — Помолих я да го запази в тайна, нали?

— Страхувам се, че не — отговори Коул, заинтригуван от смяната на чувствата върху изразителното й лице. — Както и да е. Нямаше да има смисъл да го правиш.

— Моля те, не ми казвай, че съм се обадила и на друг.

— Добре.

Тя го погледна подозрително.

— И все пак съм се обадила, нали?

— Хапни нещо и ще се почувстваш по-добре. Тя взе лъжицата и поднесе една череша към устата си.

— На кого още се обадих?

— На Лари Кинг.

— Искаш да кажеш — изрече ужасено, — че наистина съм се обадила в Си Ен Ен посред нощ и съм помолила да говоря с Лари Кинг?

— Страхувам се, че да. Все пак той не беше там.

— Благодаря ти, Господи!

— Затова говори с друг мъж.

Тя тръсна глава и отбеляза:

— Името ми е обикновено, а освен това дядо ми е известен всред мъжете. Мен ме свързват със списание и повечето от читателите ни са жени. Няма начин този репортер от Си Ен Ен да се е сетил за моята персона.

— Вероятно е така — каза Коул, — но той познава „моя персона“.

— Трябваше да ме спреш! — изстена тя. — Трябваше ми отнемеш телефона. Не, трябваше да ме изхвърлиш самолета. Ако бях мъртва, поне нямаше да усещам колко много ме боли цялото тяло.

Той се усмихна и кимна към храната.

— Вземи си от гроздето, пийни още малко портокалов сок и хапни от яйцата.

Тя погледна към тях и почувства, че й се повдига.

— Всичко изглежда толкова… толкова жълто. Гроздето, яйцата, портокаловият сок. Този цвят ще ми избоде очите.

— Така става, когато човек препива.

— Благодаря за ненужната лекция по предмет, по кой сега мога да защитя докторска степен.

— Няма защо — отвърна Коул. — Хапни си от филийките. Кафяви са, тъй че не би трябвало да дразнят очите ти.

— Имат масло, а то е жълто.

— Стига, Даяна. — Той се засмя. — Аз също не се чувствам във форма, но отказвам да се разболея през първия ден след сватбата ни.

— Съжалявам.

Тя вдигна една филия и го погледна с толкова притеснен вид, че Коул се почувства виновен.

— Какво има? — нежно я попита той.

— Кажи ми истината, когато се обаждах на тези хора, как ти се сторих — щастлива или пияна?

— Беше щастлива и леко пийнала — дипломатично каза Коул, — но се съмнявам, че им е направило впечатление. Често се случва булките да пийнат повечко на сватбата си.

— Повечко? — засрамено повтори Даяна. — Бях отвратително пияна.

— Не беше отвратителна — започна да спори Коул. На устните му играеше лека усмивка.

— Бях неразумна! — добави Даяна.

— Не съвсем.

— Пих толкова много, че сигурно съм припаднала в самолета.

— Не — увери я той, — заспа след една дълга и изпълнена със събития нощ.

— Голямо чудо е, че не съм повърнала!

Той повдигна вежди.

— О, не!

Тя пое въздух и скри лице в ръцете си.

— После се почувства по-добре — любезно изрече той.

Даяна отпусна ръце и пое дълбоко дъх.

— Какво още направих?

— Каза ми няколко много смешни вица.

Той си взе от яйцата.

— Имах странни сънища през цялата нощ, толкова бяха ярки, но не мога да си ги спомня напълно. Не съм сигурна дали това, което си спомням, наистина се е случило, или е част от тези сънища. Исках да кажа, не забравих ли нещо важно?

Погледна към Коул.

„Какво ли си спомня“ — мислеше си Коул, като се сети как се беше свила в скута му на връщане към Хюстън. Докато самолетът набираше скорост, тя му изрецитира със смях бебешки рими. Спомни си как го целуна и когато той продължи целувката й, как тя плъзна ръка под фрака му. И докато самолетът се носеше в зазоряващото се небе, той се бе опитал да я спре, а неговата очарователна съпруга беше заета с игриви пиянски, удивително печеливши тактики, които целяха да разберат докъде може стигне самообладанието му. В един момент той го позволи и се излегна на канапето, като я притегли към себе си. Тази сутрин напразно се опитваше да забрави нещо, което тя дори не си спомняше. От друга страна, така беше по добре, тъй като това вече никога нямаше да се повтори.

— Нищо, което да си струва да запомниш — каза Коул.

— Знам, че съм направила още нещо. Спомням си, гледах казината от колата и си мислех колко са блестящи и колко вълнуващо изглеждат. — Хапна още малко от препечения хляб и усети, че се чувства по-добре.

Даяна забеляза развеселеното изражение на Коул и притеснено се приведе напред.

— Направила съм нещо, докато сме били там, нали? — попита тя. Представи си пияна жена в лилава рокля, която се опитва да се качи на подиума и да танцува с танцьорките. Боже мой, а може би са били стриптийзьорки! — Каквото и да съм направила е било ужасно, нали? — отчаян попита тя.

— Зависи дали не одобряваш залагането.

— Не.

— Тогава не е било ужасно.

Даяна с облекчение вдигна ръце, погледна нагоре извика:

— Залагала съм!

За няколко часа Коул беше станал свидетел на бързите смени на настроението й и му хрумна, че въпреки това той се радва на компанията й. През цялото време. Поуспокоена, тя взе вилицата и опита бърканите яйца.

— Как се справих?

— Не зле.

— Загубих — заключи тя с приглушен смях.

Коул кимна.

— Колко загубих?

— На рулетка, на бакара или на монетните автомати?

Тя объркано го погледна.

— И на трите ли загубих?

— Да, но те спрях, преди да се включиш в покера — каза той и отпи от кафето.

— Колко дълго бяхме в казиното?

— Само половин час.

— Тогава не може да съм загубила много — каза Даяна, но нещо в изражението му я обезпокои. — Колко загубих?

— Около три хиляди долара.

Тя беше ужасена, но кимна и делово изрече:

— Ще ти напиша чек.

— Няма нужда.

— Настоявам. Една дама винаги трябва да си плаща дълговете — цитира тя шеговито, сякаш го бе учила в училище.

Даяна не беше просто красива, интелигентна и умна, тя беше доста упорита, осъзна Коул. Но такъв беше и той.

— А всеки кавалер винаги си плаща медения месец — твърдо се противопостави той.

За нещастие, като назова този тридесетминутен престой в казино като меден месец, той неминуемо се подигра с тази бърза, неромантична сватба, която го предшестваше. Осъзна това веднага щом го каза. Даяна също. Усмивката й угасна, но той забеляза, че тя не е сърдита, нито обидена. Просто… се опитваше да приеме действителността.

— Не биваше да ми позволяваш да се обаждам от самолета ти — каза тя вместо това.

— Не те спрях, защото беше за твое добро обществото да разбере по-скоро, че сме женени.

Освен това така нямаше опасност тя да се откаже от сделката им. За това обаче разумно премълча и тя премина към по-неутрална тема:

— Сега поне разбирам, защо непрекъснато сънувах монетни автомати. Но в съня ми имаше една огромна, по-висока и от теб.

— Това не е било сън.

— Наистина ли? — попита тя, както се изискваше от доброто й възпитание, но това не беше въпрос, а благовъзпитано възклицание. Тя се беше скрила зад стена от удобна резервираност, което беше присъщо за нея, и Коул започна да обмисля детайлите по сделката, което беше присъщо за него.

— Има някои въпроси, които трябва да обсъдим, но можем да го направим, докато пътуваме към вас.

Тя кимна, погледна часовника си и стана.

— Когато пристигнем, ще е пет часът. Кори трябва да повтори някои снимки за списанието, тъй че екипът ще е все още там.

Тя спря и се обърна с ръка на вратата.

— Миналата нощ си тръгнах с чантата на баба ми. Как се оженихме без документи?

Коул си наливаше кафе.

— Всъщност това предизвика няколкоминутен проблем, но църквата се обслужваше от едно семейство. Жената те разпозна и с помощта на сто долара отгоре съпругът се съгласи, че това е достатъчно доказателство.

Даяна кимна и мислите й преминаха към проблема с облеклото.

— Добре е, че си оставих колата и шофьора снощи, иначе нямаше да мога да се прибера, за да се преоблека.