Елизабет Лоуел
Където е сърцето (14)

Глава 14

Бавно, много бавно, Шели дойде в съзнание и разпозна стаята, позлатена от следобедното слънце. Лъчите бяха превърнали тялото на Кейн в златна скулптура, толкова изящна, че младата жена не се сдържа и протегна ръка, за да провери дали е истински.

Полюлявана от ръцете му, сгушена в тялото му, тя прокара устни по успокоените мускули на ръцете и гърдите. Усмихна се, като си припомни усещанията, предизвикани от ласките му. Надигна се, погледна го и реши, че на този мъж му подхождаше да бъде обгърнат от ореола на божествена светлина, защото никой простосмъртен досега не бе успял да я заведе в рая.

После чу как стомахът му издаде познат звук. Ако беше бог, то това бе много гладен бог! Усмихна се нежно и целуна плоския му корем.

— Дали бих могла да привлека интереса ти с няколко сандвича и кана прясна лимонада?

— Кого трябва да убия, за да ги получа?

— Никой. Вече са готови. Направих ги, докато ти беше в банята.

Плъзна се по тялото му и леко заби зъби в стомаха му, за да усети отново вкуса на плътта му. Той погали с палец гърба й и дрезгаво каза:

— Ти си като норките. Мека, нежна и необуздана.

Тялото му се напрегна, защото устните й продължиха пътя си още по-надолу.

— И вече не така срамежлива — продължи той задъхано.

Шели извърна бързо глава и го погледна учудено. После мълчаливо се съгласи. Той беше прав. Не чувстваше срам. Това, което се бе случило между тях, бе правилно. Имаше усещането, че се е завърнала вкъщи и този път бе истински жива.

Внезапното й движение разпиля косата й върху него, покри го като копринена превръзка около бедрата на туземец. Дъхът заизлиза на накъсани тласъци от гърлото му, когато усети дългите кичури да се стичат между бедрата му. Горещината запъпли по вените му и той се стегна под този странен воал.

— Трябва ли да съм срамежлива — попита тя. — Това ли искаш?

— Ако ти кажа какво искам, ще припаднеш.

— Кажи ми — замоли го тя. — Ти ми даде толкова много. Позволи ми и аз да направя същото.

Мъжът нежно се усмихна. Пръстите му обходиха веждите й, вдлъбнатината под брадичката, извивката на устните.

— Кейн?

— Ти ми даде всичко, което исках, и ми показа, че искам повече.

— Повече?

— После ми показа и това повече. Сега, ако пожелаеш, можеш да ми одереш скалпа с тъп нож и аз ще ти благодаря с всеки инч на тялото си.

Кейн забеляза бръчката на неразбиране между веждите й.

— Какво искаш да кажеш?

— Наистина не разбираш, така ли?

В гласа му нямаше подигравка, само удивление, че някой толкова чувствен може да проявява такава невинност.

— Всъщност това не бива да ме изненадва — най-после каза той. — Ти не си имала достатъчно мъже, за да осъзнаеш разликата между сексуалното задоволяване и взаимната, споделена страст, която току-що изпитахме.

Кейн въздъхна и погали отново устните й:

— Самият аз не знаех, че съществува подобно нещо. Преди теб.

Езикът й се стрелна и облиза върха на пръстите му, после изчезна обратно. Жестът бе като онзи в басейна, когато облиза капката вода от гърдите му — възбуждаше внезапно, с необичайна сила. Защото беше спонтанен. Кейн впи пръсти в тила й, тя приведе глава и той задиша учестено, усетил допира на кожата й в слабините си. Тялото му се напрегна, сърцето му заби ускорено.

— Какво ще кажеш? — попита той.

Тя замърка като коте, което почти заспива. Почти, но не съвсем. Разликата съдържаше покана.

— Сигурна ли си, че няма да те нараня?

Смехът й отекна и изчезна в чувствителната му кожа.

— Можех да припадна, но това не беше болка. Не съм знаела, че мъж и жена… — гласът й се пресече, защото тя забеляза промяната в тялото му.

— Току-що разбрах що за удоволствие е това — преглътна Кейн. — То превзема цялото ми същество — тялото и душата.

Радостта опияни Шели. Бе задоволила истински мъж, силен и интелигентен, мъж, който я караше да се чувства жена.

— Има ли някакъв проблем? — шеговито запита тя.

— Да. Искам да те любя отново и отново.

— Да — откликна тя. — Отново и отново. Желая те.

Каза го и се вцепени. Осъзна, че трябва да притежава този мъж. „Искам да го заключа в тялото си, за да не може никоя друга да ми го отнеме.“

Кейн видя сянката, появила се неочаквано в очите й.

— Какво има?

Тя го изгледа отчуждено, като че ли се страхуваше.

— Боже мой, да не би все пак да съм те наранил! Няма да се любим втори път, щом това те безпокои. Искам просто да остана с теб.

Тя бавно поклати глава.

— Косата ти — каза той. — Направи го пак. Усещам я като хладен огън, пърхащ по тялото ми.

Желанието да го притежава обсеби Шели.

— Шели?

Гласът му бе нежен като пръстите, галещи бузата й. Тя пое дълбоко дъх и се опита да се успокои.

— Не си ме наранил.

— Сигурна ли си? Когато видя, че съм възбуден пак, ти сякаш се изплаши.

— Не е това. Аз просто разбрах… — гласът й се пречупи.

Новото чувство я разтърсваше със силата си. Не можеше да преценява правилно, затова предпочете да забрави тактичността и да разбере истината възможно най-скоро.

— Не искам да бъдеш с други жени — грубо заяви тя. — Достатъчно преживях с бившия си съпруг. А с теб би било…

Тя спря, затвори очи и се опита да овладее емоциите си.

— Шели.

Младата жена го погледна напрегнато.

— Ти въобще не си ме слушала преди малко — тихо заговори мъжът. — Не съм изпитал подобно удовлетворение с никоя друга жена. И никога няма да изпитам. Проблемът е в теб, мила, не в мен.

— Не желая да правя проучвания относно себе си. Ти си ми достатъчен.

— Тогава ще бъдем заедно.

Усмивката му бе свирепа и нежна едновременно. Както и очите и ръцете, галещи тялото й. Привлече я върху себе си и я целува, докато тя забрави страховете си. Най-после я пусна и двамата се вгледаха един в друг, успокоени от мисълта, колко лесно се възбуждаха взаимно. Тя зарови лице във врата му и вдъхна миризмата на мъж. След това се разсмя.

— Стомахът ти къркори отново.

— В мъжкото тяло има две части, които нито един от нас не може да контролира напълно.

— Мисля, че придобих опит.

— Наистина си веща по въпроса.

Ръката му се спусна към бедрата й и тя изведнъж изгуби дъха си. Не можеше да повярва, че все още е толкова чувствителна към ласките му.

— Какво ще кажеш да си поделим сандвичите? — прошепна Кейн в ухото й.

Шели го ухапа по рамото и скочи от леглото. Сандвичите си бяха там, където ги бе оставила — на тоалетната масичка. Взе подноса и тръгна обратно към леглото. Когато вдигна поглед, несъзнателно забави крачка.

Кейн я изпиваше с поглед, като че ли не беше виждал жена до този момент. Очите му гладно се местеха по цялото й тяло — от обърканата коса до пръстите на краката, поглъщаха нежните гърди и плавните извивки на бедрата, любуваха се на всяка частица. И изведнъж тя осъзна властта си на жена. Напълно. Устата й пресъхна. Имаше чувството, че личността й е раздвоена и се гледа някъде отстрани с неговите очи. Разбра предизвикателството на настръхналите си зърна, мамещото потръпване на гърдите и бедрата, влажната, подканяща тъмна маса между краката, чиято мекота и стегнатост така много подхождаха на мъжкото му тяло.

— Отново си срамежлива — тихо каза Кейн.

— Не съм. Наистина. Просто никога не съм се виждала през очите на мъж.

— Значи най-после си узнала колко силно привличаш другия пол.

— Теб — да — прошепна тя. — Да, да!

Шели се усмихна щастливо и запристъпя към леглото с особена лекота, сякаш някой бе свалил огромен товар от плещите й. Винаги бе вярвала в себе си като човек и професионалист, но сега за първи път почувства увереност и като жена.

Пресегна се да постави подноса на нощното шкафче и усети ласката му. Дългите пръсти погалиха краката й и вътрешната страна на бедрата. Бавно и неумолимо ръката му се премести по-нагоре, докато достигна меката вдлъбнатина. Усмихна се, докато наблюдаваше потръпването на тялото й, после палецът му намери чувствителния възел, все още набъбнал и влажен от преживяната страст.

Тялото й избухна в пламъци и краката й се подкосиха. Жената несигурно се залюля. Понечи да каже нещо, но думите й заглъхнаха под настойчивите му ласки, разтърсващи нервите й.

— Кейн, аз…

Гласът й замря и тя се отпусна.

— Обожавам да усещам отговора на плътта ти.

— Но ние просто, обядът ти…

Но не й оставаше нищо друго, освен да се предаде, и Шели се опря на тоалетката, докато той продължаваше да й се наслаждава с чувственост, която я поглъщаше докрай.

— Не се безпокой, мъниче. Няма да ям без теб. Десертът обаче е нещо съвсем различно. Ще ми бъдеш ли десерт, Шели Уайлд?

Тя отговори с гърлен, странен глас. С полуотворени очи съзерцаваше позлатената му от слънцето глава да се придвижва по бедрото й.

— Никога не съм била десерт. Какво означава това?

— И аз не съм сигурен. Досега не ми се е случвало да си пожелая подобно лакомство. Явно ще продължим с взаимните си открития.

Мустаците му докоснаха нежната кожа, езикът му се стрелна, за да опита вкуса й, после той се отдръпна за секунда и впи зъби в плътта й. Усети тръпките и полюляването на тялото й, промърмори някакви неразбираеми думи и я пусна.

— Чист, истински пламък — каза тихо мъжът.

Беше много възбуден и му се искаше да я вземе още веднъж. Въпреки това беше наясно, че колкото й да се люби с нея, щеше да я желае отново и отново. Страстта му нямаше начало и край. Винаги бе копнял за такава жена.

— Господи — промълви с недоверие и удивление, — знаеш ли колко те искам!

Шели се свлече на пода до леглото, напрегна сили да преодолее слабостта и каза:

— Мисля, че вече разбирам и знам какво ще се случи. След няколко дни вестниците ще увеличат тиража си със заглавието „Мъж и жена умрели от глад в леглото.“

Той се разсмя и легна по гръб. Смехът отпусна напрегнатите им нерви. Увереността, че може да го възбуди, когато пожелае, бе като опияняващо вино. Единствената причина да не продължат, бе ясното й съзнание за това, колко изтощен бе изглеждал мъжът, когато влезе в дома й. Нямаше смисъл да изпробва женската си сила и границите на мъжествеността му. Очевидно сънят и храната не бяха на първо място в Юкон. Усети търсещата му ръка, опипваща ръба на леглото, взе един сандвич и го мушна в дланта му.

— Ето — каза тя. — Яж. Не искам да се чувствам като следствен на разпит пред следователя.

— Не ме разсмивай отново.

— Яж!

— Да не би да ми казваш, че ще се нуждая от допълнителни сили?

— Точно така.

Ръката и сандвичът изчезнаха. След секунда се чу доволно мляскане и младата жена се усмихна. Сви глава между коленете си и се опита да мисли за всичко друго, освен за прекрасното мъжко тяло, простряло се в цялата си дължина върху измачканите чаршафи. Усети движение над главата си и видя нов сандвич да изчезва от подноса. Стомахът й издаде остър, недоволен звук. Ръката му се появи пак, размахваща преполовен сандвич под носа й.

— Да не би да искаш?

Тя сграбчи ръката му и заби зъби в храната, като едва не го ухапа.

— Ела при мен, мъниче. Ще си го поделим.

— Мога ли да ти вярвам?

— Не знам. Провери.

Шели се повдигна на колене и надникна в леглото.

Той се бе разпрострял в пълната си дължина от шест фута и три инча върху лимоновожълтите чаршафи. Беше се подпрял на лакът и унищожаваше хляба и месото със завидна бързина. Половината от тялото му сияеше, огряно от слънчевите лъчи, другата половина бе почти черна. Въпреки че бе наистина впечатляващ със силата и хармонията на тялото си, не бе това, което я караше да се чувства толкова подвластна на обаянието му. Беше я обсебил със смеха си, с чувствителността и нежното внимание към Били, дори с жестокостта и гнева си към Джоу Лин. Той притежаваше чистота и доброта, върху които се градеше духовната му сила. Те й действаха повече от каквито й да било мускули и мъжка напереност.

Докато го наблюдаваше, почувства, че в сърцето си бе имала кътчета, които не бе познала досега. Задави се от напиращите сълзи и едва успя да промълви:

— Не е честно.

— Предложих ти да го изядем двамата!

— Не говоря за сандвича?

— А за кое?

— За теб. На мъжете не се полага да бъдат красиви.

Кейн почти изплю последната хапка върху подноса и я изгледа смаяно. Цветът на очите му се промени от сиво-син към сребрист, защото разпозна истината в погледа й — за Шели той бе прекрасен.

Нервната му усмивка я накара да се засмее и да плаче едновременно.

„Как можах да се влюбя в него толкова бързо?“ Знаеше, че му бе дала много повече от тялото си. Повече отколкото би й се искало.

— Аз не съм красив, мъниче. По дяволите, когато за първи път се срещнахме, ти каза, че аз дори не съм симпатичен.

— Сгрешила съм.

Той се усмихна, погали бузата й и поклати глава. Шели сложи ръце на матрака и подпря брадичка на тях. Не искаше да го докосва, съзерцаваше го като истински шедьовър на изкуството.

— Някои като Джоу Лин и Брайън могат да имат повече претенции относно външния си вид — каза тя. — Но в тях няма нищо друго — те са някак нечистоплътни.

— Като твоя екссъпруг?

— И твоята бивша съпруга. Но ти не си. Ти си чист и силен. Цялата ти душа е такава. И в това е истинската красота. Останалото е просто губене на време.

— Тогава ти си най-красивата жена, която някога се е раждала.

Кейн я вдигна в леглото и я залюля в прегръдките си. В тази ласка нямаше страст. Той просто я държеше в ръце, като искаше да усети топлината на тялото й, тласъците на дъха срещу кожата си, нежността на ръцете й, прегърнали го в отговор. Галеше я, без да иска нещо повече, освен да се увери, че е истинска, че не е само блян, роден от копнежа в самотните часове. Повече нямаше да боли. Прозрението за края на болката от самотата го прониза като токов удар и тялото му потрепери.

Шели сепнато се повдигна на лакти и се взря в очите му.

— Всичко е наред. Не се каня да те изнасилвам.

— Колко жалко!

Тялото му отново потръпна, този път от смях.

— Не че те обвинявам за стореното, като виждам какво съм направила самата аз — тя му показа дълбоката рязка точно под едното зърно на гърдите му.

— Не си ти, мъниче. Не би могла да ми причиниш това.

— Тогава какво е това?

— Не ти ли споменах, като пристигнах? Чук.

— Глупости — засмя се тя.

— Бих желал да беше така.

Мисълта, че нещо е можело да го нарани, я накара да замръзне от ужас.

— Какво всъщност се е случило?

— Известни разногласия.

— По какъв въпрос?

— Обичайният. Уискито и градския мотор.

— Що за мотор?

— Имам предвид жена — всеки може да я язди.

— Прегледа ли те лекар?

— Няма начин.

— Защо?

Той протегна ръка и се опита да я успокои. Това не помогна особено и той привлече главата й за целувка.

— Раната не е нищо особено.

— Тогава защо не ми каза веднага?

— Защото не исках да те обременявам с човешката глупост.

— Трябва доста често да ти се налага да си на границата на раздразнението, щом работиш с подобни хора.

— Добре, ще ти разкажа. Нали си спомняш за геолога и инженера, с които имах проблеми?

— Онези, които са се били за… градското колело?

— Да. Пристигнах тъкмо навреме, за да прекъсна още една грозна битка.

— И тогава някой те нарани?

— Грешката си беше моя — прозя се той. — Не обърнах достатъчно внимание на проклетия чук. Не изпусках от очи пистолета. Знаеш, пияните мъже са непредсказуеми, особено с оръжие.

Устата й пресъхна.

— Тръгнах към него и тогава Джо и жената се нахвърлиха върху мен. Взех пистолета от Кен и успях да избягна чука. До известна степен. После им натиках малко разум в тъпите глави. На мъжете, разбира се.

— Случват ли се често подобни неща? — преглътна сухо Шели.

— Не. Такива разпри избухват обикновено между работниците, не и между инженери. Разясних им го точно и кратко с всички възможни последствия за тях, ако стана свидетел на още нещо от този род. Но Кен е бил миньор, преди да се заеме с науката. Малко уиски, някой повратлив женски задник наблизо и бомбата избухва.

— Няма ли полиция наоколо?

— Имаше ли ченгета в Сахара? — кисело попита Кейн.

Така беше. Тя си спомни как понякога се притаяваха в палатката и майка й вадеше добре смазания пистолет от куфара. Трепереха и чакаха да се размине. После Шели се научи да борави с пистолета сама. Тогава се взираше през процепите на палатката и се вслушваше в гневните викове на баща си и мъжете с пушки срещу него.

— Имаше, но пристигаха винаги късно. Татко винаги трябваше да поема нещата в свои ръце.

— Същото е и в миньорски лагер. От шефа се очаква да въдворява ред.

— Ти ли си шеф на лагера?

— Не. Кен е, разбира се. Но онази жена…

— Лулу?

— Да, съпругата на Джо. Тя ме нападна с чука.

— Господи!

— Ако беше мъж, щях да й счупя ръката. Казах й, че ако още веднъж ми се нахвърли, ще се отнеса с нея по обичайния начин. Като с мъж.

— А Кен?

— Ще си търси нова работа веднага след като му зарасне ръката.

— Ти си я счупил?

— Да. Не обичам огнестрелно оръжие. Особено когато е насочено срещу мен.

— Разбирам. А съпругът?

— Прибра си жената във фургона. После не знам. Не я видях повече, докато бях там. И без това имах доста неща за уреждане. Не ми се занимаваше с някаква долнопробна курва.

Презрението в гласа му я зашемети. Гласът му бе придобил същата метална нотка, както когато споменаваше бившата си съпруга или Джоу Лин. Дори самата Шели бе усетила нещо подобно при първата им среща. „Стара мома — припомни си тя. — Жена, която не може да задържи мъжа.“

— Ти не харесваш жените особено, така ли? — тихо попита тя.

И тогава разбра, че се бе превърнала в истинска жена.