Елизабет Лоуел
Където е сърцето (11)

Глава 11

Когато Кейн влезе в кухнята, масата вече бе сложена и вечерята — готова за сервиране.

Не изглеждаше щастлив. Отпуснатата и спокойна усмивка, която Шели бе свикнала да вижда, бе заменена от стиснати устни и мрачен поглед. Явно новините от Юкон бяха изключително неприятни. Кейн разтърси глава, като се опитваше да превъзмогне тревожните мисли.

Шели реши да го попита какво се е случило там, на север, после се отказа. Ако той поискаше, щеше сам да сподели. Очевидно не желаеше. Тя пресипа боба в яркожълта купа и се обърна към Кейн:

— Занеси това в кухнята. Били току-що взе солта и пипера.

Кейн се пресегна, взе си от димящия боб и схруска зърната. Зеленчукът изпращя под острите му зъби.

— Страхотно — възкликна той и гласът му прозвуча с младежки възторг. — Истински картофи и боб, не скашкана маса от пликове и кутии. Имам големи очаквания и за пилето!

— Пилетата — поправи го Шели. — Като видях как яде Били, реших да приготвя две цели пилета. Купих и още няколко вкусни парчета.

— Гърди? — заинтересовано попита той.

— Бутчета — отговори тя. — Крехки и сочни.

Лицето му се проясни:

— Радвам се, че те срещнах, Шели Уайлд. До преди малко, бих се заклел, че нищо не е в състояние да ми върне доброто настроение, но ето, че ти го направи. С две думи. Пилешки бутчета!

Той все още се смееше, когато влизаше в трапезарията. Шели вървеше плътно зад него и носеше подноса, пълен с вкусни късове пържено пиле. Кейн й поднесе официално стол и се настани срещу нея.

Докато ядяха, той задаваше въпроси на племенника си със същата спокойна упоритост, с която Надж преследваше бобените зърна.

— Какво става с математиката?

— Всичко е окей.

— Какво означава окей?

— Обикновеното — мрачно отговори Били.

— С дробите ли имаш проблеми?

— С алгебрата въобще. Какво искаш, та аз съм само в седми клас!

Кейн поля със сос картофеното пюре и продължи с разпита:

— Ами с английския?

— Не питай! — Били съсредоточено гледаше в чинията. — Мога ли да ям с пръсти?

— Не знам — Кейн повдигна глава и го загледа с неподправено любопитство. — Можеш ли?

— Разбира се, че… Ох, прощавай. Шели, ще ми разрешиш ли?

— Мис Уайлд — поправи го сериозно Кейн.

— Шели! — намеси се твърдо младата жена. — Да, можеш да го ядеш с пръсти. Иначе що за пържено пиле е това!

Били веднага впи зъби в едно от бутчетата.

— Какво е домашното ти за този уикенд?

— Много!

— Можеш ли сам да се справиш?

— Ще опитам да свърша всичко утре, няма проблеми!

— Може би ще се наложи да работим тази вечер. Утре няма да съм тук.

Шели сепнато повдигна глава. Той долови погледа й, но не реагира.

— Мислех, че ще останеш тук, докато татко се прибере.

— И аз така исках. Но… — Кейн махна с ръка. — Трябва да отида до Юкон за няколко дни. Там имат проблем, който налага присъствието ми.

— Сериозно ли е? — попита Шели, като си спомни гневното му изражение.

— Някой е наложил с чук дебелата глава на моя заместник.

Били изглеждаше изненадан, после подсвирна с възхищение.

— Наистина ли? Имало ли е бой?

Кейн мрачно го изгледа и момчето се сви на мястото си.

— Да. Сбили са се. Като две деца на училищна площадка.

— Децата не използват оръжие — намеси се Шели.

— Не си била скоро в училище — измърмори Били.

— Арестували ли са нападателя? — попита тя.

— Защо? Това е Юкон. Освен това боят е заради жена му.

Шели се опита да сдържи смеха си, но не успя:

— Някои неща си остават хубави независимо къде се намираш — продължи тя. — Баща ми казваше, че любимото му занимание е да изучава хората. Интересуваха го повече от змиите.

— Амин. Аз обаче прекарвам достатъчно време да се занимавам с глупаци. Отнема ми от силите, необходими да изучавам скалите и рудите — той погледна Шели в очите. — Съжалявам, мъниче!

Тя се извърна много бързо, за да не забележат колко е нещастна от заминаването му.

— Няма проблем. Пътуващите мъже… пътуват.

Кейн сви устни и се обърна към племенника си:

— Кога ще се върне майка ти?

Момчето преглътна хапката пюре и отговори:

— След закуска.

Нещо в тона му накара останалите двама да вдигнат глави и да го погледнат.

— Утре след закуска или имаш предвид някоя друга закуска? — меко попита Шели.

За момент си помисли, че Били няма да отговори. Детето с прецизен жест взе още едно бутче и точно преди да забие зъби в крехкото месо, каза:

— Някои от нейните партита продължават по цяла седмица. Но всичко е наред. Луп се грижи за мен — готви и пере. А тя винаги се връща вкъщи преди татко.

Лицето на момчето придоби нещастно изражение — явно си спомни, че този път майка му нямаше защо да бърза да се прибира преди баща му. Никога повече.

— Във всеки случай — гневно завърши Били. — Всичко е окей.

Кейн измърмори тихо някаква ругатня, която само Шели чу. Тя сложи ръка на рамото му, за да го спре. Усети напрегнатото му тяло и разбра, че е на ръба на избухването.

— Разбира се, че няма проблем — намеси се младата жена. — Но този път ти предлагам нещо по-различно. Кейн ще донесе дрехите и книгите ти вкъщи. Оставаш тук, докато Джоу Лин се върне.

Мъжът и момчето заговориха в един глас.

— Никакви възражения — твърдо отсече тя.

— Но… — започна отново Кейн.

— Спести си аргументите. И без това се чудех какво да измисля, за да докарам Били вкъщи, когато Скуизи огладнее. Сега нещата се нареждат отлично.

Били погледна с надежда чичо си.

— Ако създадеш и най-малката неприятност на Шели, ще си имаш работа с мен — най-после реши Кейн. — Ясно?

— Съвсем — избърбори Били.

— Като говорим за Скуизи, сещам се, че трябва да проверя капака на аквариума.

— Надж? — попита Кейн.

— Преди малко я видях да слиза към спалнята ми.

Шели стана и бързо се запъти към стълбите. Причината, разбира се, не беше в Скуизи. Младата жена трябваше да свърши някои други неща.

Подаръците за Били. Извади ги от скривалището и ги подреди върху леглото. Изглеждаха много добре — интересни и необичайни. Сега се сети, че беше забравила да купи хартия за опаковане. Разтърси се и намери някакви стари мостри за тапети. Щяха да й свършат работа. Но панделки? Подарък без нито една панделка? Не става! „Да видим с какво да го заменим“ каза си тя. Изведнъж я осени вдъхновение. Страхотно!

Отиде до аквариума със Скуизи. Дано боата да бъде послушна! Поне този път! За щастие, змията лежеше спокойно, разгъната на големи пръстени, и не реагира буйно на докосването й. Шели я вдигна внимателно и обви подаръците в намотките на тялото й. После спусна щорите на прозорците, изгаси светлината и застана до вратата в тъмната стая.

— Кейн! Били! — извика тя. — Бихте ли дошли да ми помогнете със Скуизи?

По стълбите долетяха разпокъсани думи. Мъжете бързаха надолу и недоумяваха какво се е случило и каква беля бяха натворили Надж и Скуизи за толкова кратко време.

Вратата се отвори и ръката на Кейн затърси ключа на лампата. Откри пръстите на Шели.

— Какво по…

— Честит рожден ден, Били — извика тя и включи осветлението.

Очите на момчето се разшириха от изненада. То погледна Шели, след това леглото, после отново нея, сякаш не можеше да повярва на късмета си.

— Откъде знаеш? Дори мама не си спом… — гласът му се пречупи.

— Скуизи ми каза.

Като мигаше бързо, за да сдържи сълзите, Били отиде до леглото. Наведе се над змията, за да скрие лицето си.

— Никога повече няма да ти казвам нищо, момче. Ти си бил толкова бъбрив… — пръстите му колебливо докоснаха шарените пакети.

— Хайде, давай, виж какво има вътре. Да не би да очакваш Скуизи да ги разопакова вместо теб! — подкани го Шели.

Били я погледна отново. Срамежливата му усмивка почти я разплака и тя преглътна напиращите в гърлото сълзи. Наблюдаваше го с болка как обви спокойната змия около врата си и вдигна първия пакет. Разкъса хартията, като продължаваше да мърмори за неверните приятели, тайните и наказанието, което някои заслужават — някои, които не умеят да ги пазят.

Ръката на Кейн се спусна върху нейната, повдигна я и я поднесе към устните си. Мъжът постави нежна целувка върху фината кожа на китката и тихо каза:

— Ти си специална жена, Шели Уайлд!

Пръстите му нежно притиснаха нейните, целуна я още веднъж и я придърпа до себе си. Потри буза в косата й, вдъхна прекрасния аромат и въздъхна. Тя се отпусна с усмивка на удоволствие, като се наслаждаваше на топлината на тялото му зад гърба си.

— Благодаря ти — прошепна Кейн. — Били не е имал много моменти като този.

— Не са необходими никакви благодарности. Знаеш ли… Не съм се радвала толкова, откакто бях дете.

Били подсвирна, когато извади книгата.

— Страхотно! Най-новата му книга! Дори не знаех, че е излязла. А илюстрациите са от любимия ми художник.

Момчето нетърпеливо прочете първите няколко реда, после цялата страница. Обърна я и тогава се сети къде се намира. Внимателно остави книгата и се зае с втория пакет.

— Откъде разбра какво обича да чете?

— Змиите са много приказливи.

— Пилешки бутчета! — прошепна в ухото й Кейн.

Тя се разсмя.

— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че влязох с взлом?

— В стаята на Били?

— Всъщност Луп ме пусна. След това бе просто въпрос на време. Стаята на племенника ти е като самия него — жизнена и открита.

Момчето отново подсвирна и размаха илюстрованата книга.

— Гледай, чичо Кейн, сега вече мога да ти покажа какво означава тежкият удар на Горпиан и четиримата магьосници на Танакс и… — Били бързо се ровеше из индекса на книгата. — Боже господи, тук има и шерфи…

Шели усети беззвучния смях на Кейн, чието тяло леко се тресеше до нейното. Мъжът я притисна още по-силно и каза:

— С нетърпение чакам да ми обясниш всичките тези чудесии.

После прошепна в ухото й:

— Какво, по дяволите, е шерф?

— Не питай! Ужасяващо създание.

Били отново ги забрави, впил поглед в изящно изработените илюстрации на извънземни пейзажи. Най-сетне вдигна очи и затърси с поглед последния, най-голям пакет. Вдигна го, завъртя предпазливо кутията и бавно започна да сваля хартията. Въпреки че бе нетърпелив да види какво има вътре, момчето явно се наслаждаваше на очакването.

От останките на пъстроцветната хартия постепенно изплува блестящото сребърно тяло на дракона. От устата на детето се отрони звук на възхищение и изненада. То вдигна скулптурата и се вгледа с обожание в нея:

— Това е… повече от страхотно. Гледай, гледай зъбите. И ноктите!

— Внимавай — обади се Шели. — Скулпторът е изработил всичко много прецизно и… остро.

Били докосна извития гръб на дракона. После извитите, силни нокти.

— Остри са наистина — промълви той. — Този дракон не се колебае. На бас, че яде рицари на закуска, мечове за обяд и крале за десерт.

Скуизи се размърда върху тялото на момчето. Човешката топлина съживи и разсъни змията. Тъмният, раздвоен език се стрелна към дракона. Боата вкуси сребърната глава и се втренчи с дълъг, немигащ поглед в Шели.

— Мислиш ли, че одобрява? — попита Кейн.

— Мисля, че е време да я приберем в аквариума. Виж!

Кейн се огледа и забеляза дебнещия поглед на Надж. Котката неусетно се бе приближила и притаила зад тях. Мъжът с няколко крачки прекоси разстоянието до Били, грабна змията от шията му и я постави в стъклената кутия. Надж наблюдаваше сцената с нормалното котешко любопитство, в което явно отсъстваше кръвожадно намерение.

— Мислиш ли, че някога биха могли да станат приятели? — обърна се Били към Шели.

— Докато имат арбитър на споровете и игрите си наоколо, да — отговори му тя, — и двамата ще оцелеят. Може дори да им хареса да общуват помежду си.

— Нека не правим опити тази вечер — обади се Кейн. — Твърде уморен съм, за да раздавам правосъдие на огромна котка и боа-констриктор. Хайде да се качваме горе.

Били и Кейн се натовариха с подаръците и Шели бавно затвори вратата след тях. Задмина ги и се заизкачва по стълбите, като загасяше лампите по пътя си.

— Какво става? Да не провеждаш тест за нощно виждане? — извика Кейн.

Тя продължи, все едно че не беше чула нищо.

— Ох… — Били се бе ударил в Кейн. — Обувките ти са много твърди.

— Ще си счупим краката в тъмното — обади се отново мъжът.

— Ами забавете темпото тогава — посъветва ги Шели вече от кухнята.

Младата жена извади бързо тортата от скривалището, защото гласовете се приближиха.

— Бавно — настоя тя още веднъж.

После с наслаждение се зае да пали свещите една по една. Малките пламъчета трепкаха колебливо, докато фитилите се разгаряха уверено и озаряваха стаята. В този момент Били и Кейн влязоха в трапезарията и усетиха, че нещо се готви в кухнята.

— Затворете очи — нареди Шели.

— Има ли някакво значение в тази тъмница — протестираше Кейн.

— Мога ли първо да седна? — умоляваше Били.

— Не знам. Можеш ли? — насмешливо го подигра чичо му.

Двамата продължиха да се заяждат с тон, който подхождаше повече на двама братя, отколкото на чичо и племенник. Шели искрено се забавляваше и при всяка остроумна забележка ръката й трепваше от спонтанния смях, разтърсил тялото й, и пропускаше поредната свещичка.

— Шели — не се стърпя Кейн.

— Търпение. Тук съм и работя по едно малко нощно представление.

Малко по-късно той влезе в кухнята с камара мръсни чинии. Видя я приведена над тортата, с очи, озарени от пламъка на свещите, и му се прииска да може да захвърли всички тези чинии и да я отнесе в нощта.

Но не го направи. Остави съдовете в мивката и усмихнато я наблюдаваше как свещенодейства в тъмната стая. Най-сетне всичко бе готово, тя вдигна тортата и тръгна към вратата на трапезарията. Там стоеше Кейн и чакаше сигнал да отвори.

— Затвори ли очи? — извика Шели на Били.

— Да.

— Не искам да гледаш!

Момчето не удостои нареждането й с реплика. Когато влязоха, Били стоеше насред стаята, свирепо стиснал очи, за да покаже, че не вижда. Шели постави тортата пред него и запя „Честит рожден ден“. Плътният, леко дрезгав глас на Кейн се присъедини към песента. Щом последните думи отекнаха в нощта, момчето отвори очи. Погледът на детските очи си заслужаваше усилието, което Шели бе положила.

Тортата представляваше хълмове от шоколад със сладоледови върхове и лимонени реки, сред които играеха фантастични същества и животни, осветени от пламъка на свещите.

Минута-две Били просто стоеше и се взираше в чудото пред него. Вече не се опитваше да скрие сълзите.

— Намисли си желание — каза Шели.

Детето се наведе и духна свещите. Стаята изведнъж изчезна от погледите им в непрогледна тъма.

— Браво — похвали го Кейн и запали лампата. — Желанието ти със сигурност ще се сбъдне.

Докато той си сипваше сладолед, Шели обра сладоледа от фантастичните създания и ги подреди в чинията на Били. Момчето срамежливо я погледна и каза просто:

— Благодаря ти.

— Удоволствието бе за мен — ръката й легна върху копринената му руса коса. — Опитвах се да си спомня. Какво ще кажеш, мислиш ли, че вече си прекалено голям за една прегръдка?

Без да става, детето обви ръце около кръста й и зарови лице в тялото й. Били наистина бе силен, необичайно силен, и почти й изкара дъха. Но тя не се оплака. Прегърна го нежно в отговор и се зачуди защо господ беше дал това дете на майка като Джоу Лин.

По-късно, докато помагаше на Били да пренесе подаръците си до пикапа, който Кейн бе използвал, за да докара моторите, момчето зададе въпроса, който тя не посмя да изрече през цялата вечер:

— Колко време ще те няма, чичо?

— Не знам. Качвай се. По-добре вземи дракона на коленете си.

Били се метна в камиона и протегна ръце за кутията със сребърния дракон.

— Седмица? — настояваше момчето. — Месец?

— Седмица, може би и по-малко.

Но думите му не прозвучаха много уверено.

„Вероятно много повече от седмица — горчиво си помисли Шели. — И защо, по дяволите, ме боли така? Всъщност Били има нужда от този мъж в живота си, не аз.“

Тя извърна глава и се зае да гласи чантата с подаръците до краката на момчето.

— Ще се видим утре — нежно разроши косата му.

— Благодаря ти отново — каза Били.

Усмивката й бе всеотдайна:

— Винаги си добре дошъл в този дом.

Отстъпи встрани от камиона, но все още не смееше да погледне Кейн. Детството й я беше научило да ненавижда разделите. А това си беше истинска раздяла. Сбогуване. Мъката я разтърси и уплаши. Беше забравила горчивите уроци от детските години и брака си. Вече бе късно — без да го съзнава, бе дала от себе си твърде много на този мъж. И без това физическото й желание я объркваше достатъчно. Но гладът да притежава душата му щеше да я унищожи. Трябваше да приключи сега. Бе време да преглътне загубата и да си спомни ритуала за сбогуване от миналото.

— Сбогом, пътнико. Дано всичко в Юкон се оправи.

Кейн усети тона и разбра значението на иначе учтивите думи.

Шели се обърна и с широки, бързи крачки тръгна към къщата.

Мъжът затръшна вратата на камиона и каза на Били:

— Стой тук и не мърдай! Веднага се връщам!

Но Шели чу само трясъка на вратата! Младата жена отвори, влезе и застана мълчаливо в тъмнината на дома си. Ръцете й трепереха, сълзите я давеха.

„Познавам този мъж от няколко дена, а вече мисълта да прекарам една седмица без него е непоносима за мен. Светът сякаш изгуби красотата и багрите си.“

Тя реши, че трябва да си припомни, че всъщност нищо съществено не се е променило. Все още притежаваше живот, какъвто винаги бе искала. Имаше успешна кариера, дом, за който бе бленувала през толкова много години. Беше постигнала всичко набелязано, всяка една цел след развода си.

„Аз имам всичко…“

Освен Кей.

Входната врата се отвори. Той се плъзна във вътрешността на къщата с мълчаливата грация на дива котка. Вратата се затвори сама след него. Дългите, силни ръце обгърнаха тялото й и я заключиха в прегръдка.

— Забрави нещо — безизразно каза мъжът. — Съпротивлявай се, ако искаш, но това няма да промени нещата. По-силен съм от теб, но мога да ти кажа, че досега боят не ми е донесъл нищо добро.

Кейн просто я прикова към тялото си, устните му насила разтвориха нейните с ярост, която го уплаши. Той се опита да спре, да успокои гнева и страха, избухнали в него, като я видя да си тръгва, сякаш пред нея не стоеше никой друг, освен шофьора на Били.

Успя да си възвърне контрола едва когато усети сълзите по лицето й.

— Шели! — той изговаряше името й пак и пак, докато я обсипваше с целувки. — Шели, никога не ми обръщай гръб, както преди малко го направи. Имам нужда от теб.

— Но ние едва се познаваме…

— Познавам себе си — пресече думите й той. — Нуждая се от теб. Завинаги.

Целуна я отново дълбоко и нежно. Тя потрепери и замря в ръцете му. После отговори на целувката му. Жадно и с някакво особено чувство на обреченост. Като че ли искаше да го запази за себе си. Като противовес срещу всички самотни години, които й предстояха без него.

— И ти имаш нужда от мен — продължи Кейн. — Въпреки че се бориш срещу това чувство. Аз ще се върна. И ти ще си тук и ще ме чакаш.

Входната врата отново се отвори и затвори, като я остави сама със сълзите и настъпилото мълчание. И със сладко-горчивия вкус от устните на Кейн.