Метаданни
Данни
- Серия
- Патиланци (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1926 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 62 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- moosehead (2010)
- Източник
- bulgaria.com
Издание:
Издателство „Сампо“, 1997
Художник: Вадим Лазаркевич
История
- — Добавяне
- — Редакция от moosehead
Патиланчово царство
Драги ми Смехурко,
Баба Цоцолана три внучета има. Нека й са живи! Те са малки още, ала пакостливи и като големи на бой търпеливи. Пред баба си само не смеят да шавнат. За най-малко нещо — все ще ги наложи. Каквото поискат, все вика: „Не може!“
Един ден тя рече:
— Слушай, Патилане! Ти си умен вече. На пазар отивам, а ти гледай тука пакост да не стане. На тебе оставям малките играчи. Ала вън на двора ти недей ги влачи. Гледай да не тичат и да не се борят. Тебе ще набия, ако пакост сторят. Аз ще се завърна скоро от пазара, и всичко в ред тука искам да заваря!
— Слушам, бабо, слушам! — аз й отговорих и след нея кротко вратата затворих.
На пазар замина баба Цоцолана. И вкъщи, Смехурко, твоят Патиланчо господар остана.
Припнаха към мене малките играчи и викнаха всички:
— Бате Патилане, да идем на двора. Недей като баба да казваш: „Не може!“ Като сме мънички, ний не сме ли хора? Я виж какво слънце грее вън на двора!
Аз не се почудих и викнах веднага:
— Аз тук сега съдя! Може, деца, може! Ще търпим юнашки, ако баба после ни добре наложи!
И без да се бавим, припнахме на двора. А там друго искат мойте славни хора:
— Бате Патилане, жив и здрав бъди ни! Кажи нали може да играйм на свини? Ти ще си свинаря, а ние — свинчета. Да си скокнем лудо с четири крачета!
Пак не се почудих и викнах веднага:
— В патиланско царство всичко, деца, може! Ще търпим юнашки, ако баба после ни добре наложи!
И станаха свинки малките играчи. Най-малкото свинче зина като гардже и почна да грачи:
— Бате Патилане, жив и здрав бъди ни! Нали сме свинчета, в локвата да скочим сега позволи ни! Кажи, нали може?
— Може, деца, може! Щом Патилан съди, както ви се иска, нека така бъде!
И в локвата кална скокнаха и трите!
Ура! Да живеят смехът и игрите.
Но на мойто царство тук краят настана. Без време се върна баба Цоцолана. Свинар и свинчета тя наред подхвана! На славното царство безславен край сложи — мене и децата хубаво наложи…
Та така, Смехурко. Мене пак ме биха. Но малките братя ме поутешиха. Боят като мина, те пак се разсмяха, при мене дойдоха, засмяно каза̀ха:
„Нищо, че ни биха, бате Патилане! Боят се забравя, смехът ще остане!“
Поздрав най-сърдечен от мен и от мойте малки патиланци!