Читателски коментари (за „Ченге втора употреба “ от Богомил Райнов)

Винаги съм се питал и ми е било трудно да намеря задоволителния отговор, по силата на какви собствени достойнства,българинът обикновено започва изказа си с оплюване и облизване на оплютото.И дали това ни е останало от времето,когато Б.Райнов е бил на почит и уважение или ни е в гените,където от памтивека по исторически причини,в кръвта ни се е вливала чужда кръв.Да,в ранните му романи можем да открием изразни средства от произведения на Д.Хамит и Р.Чандлър,но времето не е изличило спомена за Емил Боев,макар и двамата с автора си да са в отвъдното.Мисля,че на нас не ни е разрешено да оценяваме човека,който разкрепости действителността и миналата, и сегашната и ни научи да мислим,търсейки истината.