Създадох този акаунт само за да напиша това. От малък обичам книгите на Богомил Райнов. Някой от тях съм чел и препрочитал много пъти. Години след това четох „Ченге втора употреба“ тук в читанка и накрая се натъжих много. Тия дни го препрочитах от тук. Обичам стила на Богомил Райнов. Не ме интересува какъв е бил като политически възгледи. Тази нова година получих като подарък издание на „Ченге втора употреба“ от 2006-та година и нещо трепна в мен, защото краят на това издание е различен от този тук. В тази версия, която държа в ръцете си сега последното изречение от версията в читанка липсва и историята е четири страници по-дълга. Няма надпис на кръста, защото не е имало погребение а е нямало погребение, защото не е имало мъртвец. Имам предвид това изречение: „Ако не броим самотата и тишината на отчаянието.“. То липсва. В тези четири страници се разказва как писателят се среща с Борислав и разбира, от него, че няма надпис на кръста, защото не е имало погребение а е нямало погребение, защото не е имало мъртвец … Може би авторът е решил, че нещата не трябва да свършат толкова зле — просто не е справедливо и ние е оставил зрънце оптимизъм. Тук долу на корицата пише:
„Богомил Райнов, автор, 2006
Петър Добрев , библиотечно оформление, 2006
Издателство Захарий Стоянов, 2006
ISBN 954-739-714-1“
Ето как приключва тази версия:
"
— Да не би да намекваш, че не само е нямало погребение, но е нямало и мъртвец?
— Браво. Добре, че се сети — поздравява ме саркастично Борислав.
И вероятно отгатнал следващия ми въпрос, предупреждава:
— Не ме питай повече.
Пускам само това, защото текстът на тези четири страници е доста дълъг. Богомил Райнов ни черпи с този по-приятен край. Можем да приемем, че например е отишъл при яката мадама Марта и спокойно си е изживял старините след това. :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.