Читателски коментари (за „Ченге втора употреба “ от Богомил Райнов)

Бях дете, когато за първи път се докоснах до криминалната поредица на Богомил Райнов с главен герой Емил Боев. Грабна ми въображението отведнъж, попивах фрази и събития, препрочитах историите отново и отново (имам такъв навик). Не можех да се насладя на невероятните диалози които Райнов така майсторски водеше. Още тогава се чудех от коя позиция писателят водеше тези диалози, от тази на Емил или на тази Сеймур. Коя бе по логичната, коя беше по силната, толкова равностойни бяха, че се питах какво всъщност иска да ни каже авторът. В случая въобще не ми минава през ум да коментирам другите произведения на Б. Райнов нито неговите политически и лични позиции. Това което ме плени за тези близо 40 години от моя живот е магията и майсторството с което автора борави така изкусно и завладяващо. Толкова дълбоко се е вкоренило в съзнанието ми, че го нося нося постоянно и завинаги.

Преди няколко месеца съвсем случайно попаднах на „Ченге втора употреба“. Нямах никаква представа за съществуването на тази последна книга от поредицата. Тъжен, много тъжен завършек, не съм сигурен дали Борислав не е прав, че книгите трябва да се различават от реалния живот по отношение на своя завършек. Райнов ни показа и това най-голямо предизвикателство по неговият си неповторим начин и за съжаление за последен път. Сбогом Емиле, Бориславе, Сеймур, Богомиле…..Господин Никой!