Дончо Цончев
Малкият водолаз (16)

Стихотворения

— Всеки път, когато те чаках тук сам — каза Тенти, — железата на Кораба пак така пееха. И тези звуци толкова много ми се харесваха, че измислих едно стихотворение. Искаш ли да го кажа?

„Да“ — отговори му с очи Малкият Водолаз.

— Ето — каза Тенти:

Чакам, чакам в тишината

да дойде моят приятел.

Слушам, слушам железата,

те ми казват, че ще дойде!

— Харесва ли ти?

— Ах! — каза Малкият Водолаз. — Та това е най-хубавото стихотворение, което някога съм чувал!

— А сега още едно — каза Тенти. — Щом ги харесваш.

Седя и мечтая на Кораб потънал,

забравени от всички в морския свет,

седя и мечтая, о, в скръб съм потънал:

четири часът отдавна мина и вече е пет!

— Какво ще кажеш?

— Това не го разбрах хубаво — каза Малкият Водолаз. — Защо забравени, а не забравен? Кои са забравени?

— Всички могат да се смятат за забравени — каза Тенти. — Това е най-лесната работа.

— Кои всички?

— Ами и аз, и Корабът, и ти — всички!

Малкият Водолаз се съгласи с него, но веднага след това добави:

— Само че се казва свят, а не свет.

— Да, но се казва пет, а не пят — каза Тенти. — И нищо не излиза.

— Браво — каза тогава Малкият Водолаз. — Ти си много умен. И все пак не ми е много ясно какво значение има колко е часът.

— Аз казах на Знаменития Рак да ти предаде, ако те види случайно, че ще те чакам при Кораба всеки ден в четири часа.

— О — каза Малкият Водолаз, — не знаех това. Сега вече всичко ми е ясно.

— И стихотворенията ти харесват, нали? — попита делфинчето.

— Много — каза момчето. — Съвсем сам ли ги измисли и двете?

— Защо сам? — учуди се Тенти. — Двамата с теб ги измислихме!

Малкият Водолаз помълча доста време и после каза:

— Пак не те разбирам. Аз за пръв път ги чувам. Пък и даже не съм предполагал, че ти измисляш такива хубави делфински стихотворения.

— Ех, Малки Водолазе, Малки Водолазе! — извика Тенти. — Нима аз можех да съчиня и едно-единствено стихче, ако не чаках тук тебе?

— О! — каза момчето. — Разбрах.

Тогава Тенти изведнъж подскочи от мястото си.

— Майка ще ме пребие — каза той. — Ако ти потрябвам за нещо, удари камбаната на мостика четири пъти.

И преди даже да каже довиждане, изчезна във водата. Но само след минутка пак се върна, застана на капитанския мостик и се изпъчи.

— Какво има? — учуди се Малкият Водолаз.

— Вдъхнотворение — каза Тенти.

— Какво?

— Не знам. Стиховълнение. Ако имаш молив, запиши си: Първа част!

Слушам самотен прекрасната песен!

Сред куп железа и прогнили греди!

Пак мисля за моя приятел чудесен!

О, мисля за наште игри!

Малкият Водолаз започна да се смее и да ръкопляска, но Тенти много сериозно му даде знак да пази тишина. Той каза:

— Втора част!

Ечат барабани, вият тромпети!

Пристига моят приятел любим!

Капитан същи — със меч, еполети!

„Огън по Хищните Риби“! — тръбим!

И като направи едно светкавично салто от капитанския мостик, делфинотворението Тенти хукна като лудо по посока на своите братя и сестри.

Като остана сам на Кораба, Малкият Водолаз отново се наведе над пеещите железа. И още първият звук, който той чу, го накара да си помисли за Червенушка. Тогава скокна от мястото си и с най-голяма бързина заплува към Острова.

В тази глава, която е петнадесета поред, се разказва как Малкият Водолаз намери най-сетне своята Червенушка и затова тя се нарича