Ейми Трий
Зорган и бодливците (12)

Десета глава

— Офицер Дорк ми разказа всичко — започна Чаровна. — Не мога да повярвам, че Зорган е изчезнал завинаги.

— Самоунищожи се със собственото си проклятие — отвърна Сребърната фея и се усмихна горчиво. — Аз почувствах удар, когато това се случи. Проклятието отскочи от медальона на Сезам и удари Зорган. Медальонът също е магически, така че беше увеличил стократно мощта на проклятието. Не беше по силите на Зорган да се справи с него.

— Квисто! — възкликна Чаровна. — Толкова се радвам, че Сезам не е пострадала.

Цял ден беше минал от битката при кулата, и феята и кралицата се разхождаха из парка на двореца. Влязоха в лабиринта и закрачиха по тесните, покрити с трева пътечки. Обикаляха в кръг, докато най-после стигнаха центъра. Там имаше голяма каменна саксия, пълна с яркочервени макове.

— Тук започна всичко — каза бавно Сребърната фея. — Тук Сезам намери гривната и талисмана-сърце, помниш ли?

— Разбира се — отвърна кралицата. — Сякаш се е случило толкова отдавна. Мислиш ли, че Сезам скоро ще ми върне гривната?

— Да, ще я върне — отговори Сребърната фея. — Остана й да намери още само един талисман: малкият сребърен ключ. Но…

— Но какво? — попита Чаровна, усетила тревогата в гласа на приятелката си.

— Сезам трябва да намери талисмана-ключ, Ваше Височество — отвърна феята. — Пред нея има още много опасности. Едно птиченце ми каза, че Морбреция е заграбила най-опасните магически книги на Зорган! У нея е и кристалното му кълбо. Сестра ти винаги е искала да се занимава с черна магия. Боя се, че скоро може да се превърне в могъща магьосница.

Чаровна беше шокирана. Не можеше да разбере как Сребърната фея е узнала всичко това за сестра й, но самата мисъл, че Морбреция може да прави магии и да всява хаос, силно я разтревожи.

— Всичко започна, когато Зорган й подари онази ужасна кукла! — възкликна кралицата.

— Елмо ли? — попита феята. — Помня, че ти ми беше разказвала за нея. Тя не се ли беше опитала да те убие^[1]?

— Точно така — отговори Чаровна. — А ти ми каза, че Елмо може би притежава свръхестествени сили. Влияе много зле на Морбреция още откакто бяхме деца. Това обяснява и защо тя открадна гривната ми, както и защо се опитва да попречи на Сезам да събере талисманите.

— Мисля, че Зорган е виновен за всичко, а не Морбреция — кротко отвърна Сребърната фея. — Не вярвам, че сестра ти наистина е лоша или че ти мисли злото. Тя попадна под проклятието на Зорган още когато беше дете…

— Пак Зорган! — отчаяно възкликна Чаровна. — Кога ли ще се отървем напълно от този балам магьосник?

По-късно, когато Сребърната фея се върна в работилницата си в Щастливата планина, тя се загледа в тринайсетте вълшебни свещи. Свещта, наречена на талисмана-детелина, примигна и угасна. Остана да гори една-единствена свещ.

— Къде е ключът? Ключът! — прошепна феята. Притисна пръсти до слепоочията си, затвори очи и насочи мистичната си енергия към търсачката, далеч отвъд границите на Каризма.

— Сезам трябва да се върне, за да открие тринайсетия талисман! Тогава всичко ще бъде наред.

Милион мисли запрелитаха през съзнанието й като светулки и феята скоро разбра какво точно трябва да направи. Малцина като нея притежаваха силата да се пренасят в други светове. Тя го беше правила само веднъж, а сега отново беше дошло време да го стори…

Но това е друга история! Тя ще бъде разказана друг път.