Ейми Трий
Зорган и бодливците (5)

Трета глава

Зорган беше в много лошо настроение. То не го напускаше още от деня, в който не успя да измами Сезам с лъжливите истории за Сребърната фея. Момичето упорито не желаеше да му повярва. Магьосникът призна, че то има кураж, но въпреки това не възнамеряваше да се отказва от опитите да й отнеме гривната.

— Ще намеря начин да сломя волята й — фучеше той отново и отново. — Само веднъж да се върне пак в Каризма!

Докато чакаше търсачката, магьосникът се забавляваше, като пращаше заклинания срещу невинните, нищо неподозиращи мирни жители на Каризма: снежни бури се извиваха в летен ден, хората сънуваха кошмари.

Забавляваше се, като виждаше как ги плаши. Особено го развесели нашествието от мишки, което изпрати в двореца на самата кралица Чаровна. Зорган наблюдаваше ситуацията в кристалното си кълбо и умираше от смях. Гризачите сееха хаос в домакинството на двореца и причиняваха безброй неприятности. Обаче в деня, преди Сезам и приятелките й отново да пристигнат в Каризма, магьосникът научи някои много тревожни новини…

Кралица Чаровна отново бе свикала съвет, за да предложи на обсъждане влошаващата се все повече ситуация в страната. Сред висшите придворни седяха Канцлерът, пълен мъж на име Робъстъс, и офицер Дорк. Присъстваше и Сребърната фея — старият враг на Зорган. С помощта на кристалното кълбо Зорган подслуша разговора около голямата кръгла маса…

— Зорган причинява ужасен хаос с магиите си, Ваше Височество. Дворецът е пълен с мишки! Днес намерих една, удавена в супата ми! Отврат!

— Да, магьосникът направо ни вгорчава живота! Сънувам ужасни кошмари. Много са страшни. Мисля, че е време да действаме!

— Сезам успя да избегне клопката му последния път, когато беше тук. Страх ме е да помисля какво крои Зорган сега. Той е твърдо решен да се добере до талисманите…

— Ще направя всичко възможно да защитя търсачката, Сребърна фейо. Пазачите на портите са предупредени да очакват Сезам и да й помогнат, колкото могат. Междувременно основната заплаха си остава магьосникът. Надявах се, че ще можем да се справим с него по мирен начин. Но стига вече! Зорган трябва да бъде наказан! Офицер Дорк, арестувайте го веднага!

* * *

Зорган не можеше да повярва на ушите си.

— Глупачка! — изкрещя той към кристалното кълбо, сякаш Чаровна можеше да го чуе. — Как смееш да ме предизвикваш? Мен? Дорк няма никакъв шанс срещу магическите ми сили.

Въпреки всичко обаче заповедта на кралицата го разтревожи. Зорган закрачи нервно из Звездната стая. Мислеше напрегнато как да се справи със ситуацията.

— Поне знам какви са намеренията им и съм подготвен за нападението — мърмореше той. — Не мога да рискувам каквото и да било да провали плановете ми. Когато се добера до гривната, ще й направя черна магия и ще вложа в нея само тъмни сили. Морбреция ще си я сложи и ще стане кралица, а аз ще контролирам талисманите и цяла Каризма!

Магьосникът млъкна и се загледа през прозореца. В далечината се виждаше Платото на сърцата. То беше обитавано от бодливците. Изведнъж на Зорган му хрумна идея.

— Мога да използвам тези бодливи диваци — каза той на домашната си бандрала Ванда. — Ще ги изпратя срещу офицер Дорк и хората му. Войниците ще хукнат да си спасяват живота само миг след като зърнат ордите бодливци! Хайде, Ванда, тръгваме за платото. Само че първо ще се маскирам. Във времена като днешните, човек трябва да бъде предпазлив…

* * *

След края на съвещанието при кралицата Дорк подбра сто от своите войници, готови да го последват и да заловят злия магьосник.

— Трябва да сме подготвени за големи неприятности — каза Дорк на хората си. — От Зорган може да се очаква всичко. Ще вземем и оръдието с нас. Не сме го използвали от сто години и сигурно е ръждясало. Проверете дали още действа и вземете достатъчно динени снаряди^[1].

Войниците удариха токове и отдадоха чест.

— Заповедите са ясни, сър! — отвърнаха те.

През следващите няколко часа в двореца кипеше трескава подготовка. Всички се бяха съсредоточили върху важната задача, която предстоеше. Войниците почистиха бронзовите копчета на униформите си и лъснаха ботушите си така, че кожата заблестя като огледало. Качиха почистеното оръдие в кола, теглена от един кон, а няколко други коли натовариха с динени снаряди. До следващата сутрин отрядът беше строен и готов за поход.

Преди да тръгнат, кралица Чаровна им каза няколко окуражителни думи за из път:

— Не се съмнявам, че ще срещнете много трудности и предизвикателства, но съм абсолютно уверена, че ще се справите с поставената ви задача. Все пак, пазете се! Магьосникът ще бъде готов на всичко, за да не го заловите, но въпреки трудностите трябва да успеете.

Зорган е твърде опасен, за да го оставим на свобода. Бъдещото щастие на Каризма зависи от Сезам Браун и от това, дали тя ще успее да ми върне вълшебната гривна. Зорган също е твърдо решен да се добере до нея, но ако това стане, последиците ще бъдат немислимо ужасни!

Затова не позволявайте никой да ви попречи! Трябва да заловите магьосника на всяка цена! До правда, добри ми войници. Кураж! Нека добрата сила на вълшебните талисмани бъде с вас!