Ейми Трий
Зорган и бодливците (11)

Девета глава

В същото време Джема и Лиз търсеха талисмана-детелина. Беше все едно да търсят игла в купа сено.

— Чудя се дали Сезам е намерила Мади — каза Лиз, докато надничаше под туфичка детелини.

— Ако някой може да спаси Мади, това е Сез! — заяви Джема. — Сезам Браун ще разреши мистерията! — Тя млъкна и вдигна очи към облаците в небето.

— Там няма да намериш талисмана — обади се Лиз.

— Гледай — каза Джема. — Виждаш ли това, което виждам и аз?

Лиз бутна назад очилата си и също се втренчи в облаците.

— Ами, прилича малко на…

— … на детелина! — извика Джема. — Помниш ли какво ни разказа Сезам? Видяла е същия облак тази сутрин. Това е следа!

— Страхотно! — възкликна Лиз.

Двете момичета хукнаха през детелиненото поле, докато застанаха точно под странния облак.

— Започвай да търсиш — каза Джема. — Тук не сме гледали досега.

Около двайсет минути двете лазиха на четири крака наоколо, докато изведнъж Лиз се провикна:

— Намерих го!

Прекрасната малка сребърна детелина лежеше в една туфичка истински детелини и искреше на слънцето. Лиз посегна внимателно и я взе.

— Уау! — обади се Джема. — Разкошна е.

Двете се изправиха, любувайки се на красивата й изработка.

— Сез ще бъде много доволна — каза Лиз, горда от това, че тя беше намерила талисмана.

Изведнъж се чуха гласове:

— Джема! Лиз! Къде сте?

— Върнаха се! — извикаха Джема и Лиз, като разпознаха гласовете на Сезам и Мади.

Лиз стисна талисмана-детелина в ръка и момичетата хукнаха една към друга. Ето ги и Сезам, и Мади, седнали на някаква странна машина с колела, заобиколени от зелените същества, които вече им бяха създали толкова проблеми. Само дето съществата вече не бяха бодливи и изглеждаха много дружелюбни.

Сезам и Мади скочиха на земята и прегърнаха приятелките си.

— Толкова много имаме да ви разказваме! — каза Сезам, а очите й блестяха.

— И ние имаме какво да ти разкажем! — отвърна Лиз и разтвори дланта си.

— Да! — извика Сезам и подскочи високо. После взе талисмана, за да го покаже на Мади.

Мади грейна от радост, но в следващия момент погледът й попадна върху къщичката на отшелницата високо на хълма.

— Птиците! Трябва да бързаме към портата — извика тя.

* * *

Спайкър пристъпи напред.

— Имам една идея — заяви той.

След минута и четирите момичета седяха в един от катапултите, готови за изстрелване.

— Готови ли сте? — извика Спайкър.

Четирите си поеха дълбоко дъх.

— Огън! — викна Крагс.

— Йееееееееееее! — извикаха търсачките, докато летяха към портата.

— Побързайте! — извика Хеста. — Портата се затваря.

Сезам, Мади, Джема и Лиз се запремятаха надолу и пропаднаха в някаква пъстроцветна мъгла. Понесоха се надолу, надолу и пак надолу — леки като перца — преметнаха се през клоните на ябълковото дърво и тупнаха на моравата под него.

Ник все още беше край скарата, набол наденичка на една дълга вилица.

— Вечерята е готова! — извика той на момичетата, сякаш те просто си бяха бъбрили през цялото време. — Сигурно сте огладнели от толкова приказки!

* * *

По-късно вечерта, когато всички си бяха отишли у дома, Сезам също се приготвяше за лягане и мислеше за всичко, което се бе случило през деня. Всъщност беше прекрасен ден! Беше се събудила от страшен кошмар, след това се случиха неприятностите в конюшнята и накрая — приключението в Каризма. Сезам се зачуди кога ли ще може да сподели с баща си, с баба си и с Джоуди — с всички, които обичаше — своята тайна за вълшебния свят на Каризма. Един ден все трябваше да им каже…

Бръкна в джоба си и извади безценния талисман. Прекрасната четирилистна детелина лежеше на дланта й и искреше със сребърна светлина. Момичето си спомни думите, с които ги беше посрещнала пазителката на портата: „Четири търсачки“, бе казала тя, сякаш числото имаше някакво значение. Но то наистина имаше голямо значение! Четири си беше щастливо число!

Четирите си бяха помогнали една на друга: Мади се беше опитала да я защити, Джема и Лиз бяха намерили талисмана, а самата тя беше победила Зорган — макар че и досега не можеше да разбере как точно бе станало това — и беше помогнала на всички! Сезам хвърли поглед към огледалото на вратата на гардероба, готова да види образа на магьосника, но оттам я гледаше само собственото й отражение.

Момичето отвори специалната кутия за бижута и извади вълшебната гривна. Внимателно закачи на нея и талисмана-детелина и я вдигна към светлината.

— Дванайсет вълшебни талисмана! — обърна се Сезам към мечето си Алфи. — Само още един, и мисията ми е изпълнена!

Тъкмо затваряше капака на кутията, когато мобилният й телефон иззвъня. Беше получила съобщение от непознат номер:

Сезам изключи мобилния си телефон. „Да — помисли тя. — Денят наистина беше страхотен.“