Ейми Трий
Вълшебните кристали (13)

Единадесета глава

Сребърната фея се приближи до прозореца и видя двете луни, които тъкмо се разминаваха.

— Квисто! — възкликна тя. — Срещата на луните! Какви ли странни неща са се случили под вашата нежна светлина тази нощ?

Тя се отдалечи от прозореца, обърна се и погледна към тринайсетте магически свещи. Въздъхна с облекчение.

— Едно нещо е сигурно — каза си Сребърната фея, — талисманът-снежинка е бил намерен!

Пламъкът на свещта, наречена на снежинката, беше угаснал. Горяха само шест свещи: подобно на малки пламъчета на надеждата, чакащи и техните талисмани да бъдат открити.

Сребърната фея се замисли за изтощителната среща със Зорган сутринта.

— Предотвратих опита му да узнае къде Сезам крие намерените талисмани — помисли тя. — Горко ни, ако той разбере за кутията за бижута! Няма да се спре пред нищо, за да я докопа. Още по-страшно щеше да стане, ако се беше добрал до огърлицата на търсачката…

По гърба й преминаха тръпки. Последствията бяха твърде ужасни, за да мисли за тях. Успокояваше я мисълта, че бе помогнала на Сезам, беше я защитила, поне този път. Позволи си да се усмихне от задоволство, когато си представи изненадата на Дина в мига, в който бе изгорила пръстите си на огърлицата.

„Може би малката фея на Зорган няма да се старае толкова следващия път“, помисли феята. Дълбоко в себе си обаче тя се боеше, че следващ път все пак щеше да има и че Сезам оставаше в голяма опасност, ако реши да продължи мисията си.

Но това е друга история! Тя трябва да бъде разказана друг път.