Ейми Трий
Вълшебните кристали (8)

Шеста глава

Над пещерата висеше грамадна снежна пряспа, а пред отвора й се спускаха ледени висулки, подобно на дълги остри зъби. Търсачките на талисмани последваха следите от лапи, които ги отведоха право до входа на пещерата. Там видяха нова, прясна следа — този път лапите водеха навън. Сезам беше сигурна, че животното, което ги е оставило, току-що си е тръгнало.

— Сез, моля те, внимавай! — каза Мади, когато приятелката й изчезна в пещерата.

— Празна е — обади се Сезам. — О, Мади! Влез да видиш!

Мади се наведе, за да не се удари в някоя остра висулка, и влезе. Сезам стоеше пред няколко фантастични ледени образувания, които се издигаха от скалния под като някакви странни статуи.

— Супер! — възкликна тя.

Под якето Сезам усети как огърлицата й се затопля, затопля се силно и я гъделичка! Стомахът й се сви. Дали това не беше още някоя следа?

Може би талисманът-снежинка беше някъде наблизо! Не, сигурно е нещо друго. Глас. В главата си Сезам чу зловещ глас, който й прозвуча някак познато.

— Какво има, Сез? — попита Мади и прекъсна мислите й. — Физиономията ти пак стана една особена.

— Странно — каза Сезам и поклати глава. — Стори ми се, че попаднах на следа. Почти бях убедена, че ще намерим талисмана-снежинка някъде тук, но може би…

Гласът й заглъхна, а Мади замълча объркана.

— За какво говориш? — попита тя.

— Извинявай — каза Сезам. — Чух някой да казва „Ледени стълбове“ и си помислих…

— Пазачката на портата каза, че ще се превърнем точно в ледени стълбове, ако докоснем погрешните кристали! — припомни й Мади.

— Ама разбира се! — възкликна Сезам. — Това сигурно е било предупреждение.

Момичетата се опитаха да си представят какво би било да замръзнеш завинаги в блок от плътен лед и самата мисъл ги накара да потреперят. Такава съдба ли ги очакваше?

— Хайде — обади се Сезам и набързо прогони ужасните мисли. — Няма смисъл да висим тук. Трябва да потърсим талисмана и кристалите!

— Както и да успеем да се върнем при портата преди срещата на двете луни — добави Мади. — Как ще познаем кога ще стане тази среща?

Сезам инстинктивно хвърли поглед към часовника си и никак не се изненада, когато видя, че той за пореден път се е променил. Електронните цифри се бяха сменили с изображенията на две малки луни, които се носеха през звездното небе. Малко по малко те се приближаваха една към друга, точно както беше казала Ледената дама.

— Мисля, че са изминали половината път до затъмнението — отвърна Сезам.

— Добре — отговори Мади. — Да тръгваме тогава!

* * *

Момичетата бързаха из лабиринт от каменни коридори, който ги отвеждаше все по-дълбоко и по-дълбоко под планината. Най-после стигнаха до няколко каменни стъпала. Слязоха по тях и се озоваха в огромна каменна зала, в чийто център имаше замръзнало езеро. Приличаше на катедрала от искрящ синкав лед, а красотата й беше поразителна.

— Невероятно! — каза Сезам.

— Великолепно! — допълни Мади.

Изпълнени с благоговение, двете гледаха нагоре. От тавана се спускаха огромен брой сталактити, а от върха на всеки от тях висеше по един кристал.

— О! — въздъхна Мади. — Прилича на великолепен полилей.

Сезам кимна. Харесваше й начинът, по който кристалите трепкаха и при всяко движение хвърляха наоколо отражения в цветовете на дъгата.

— Хайде да погледнем по-отблизо — предложи тя. — Може би тук ще намерим вълшебните кристали за Ледената дама.

Плъзнаха се внимателно по езерото и застанаха точно в средата под ледения полилей. С удивление установиха, че могат да достигнат с ръка всеки един от висящите кристали, но не посмяха да ги докоснат. Не беше нужно отново да си припомнят ужасната съдба, която щеше да ги сполети, ако пипнеха някой от грешните!

— Как да познаем кои са кристалите, които ни трябват? — попита Мади. — Ледената дама не ни каза това. На мен всичките ми изглеждат еднакви.

Но Сезам разглеждаше кристалите по-внимателно.

— Не, не са еднакви — каза тя. — Ето този е с форма на звезда, този пък е кръгъл, онзи е триъгълен, а онзи — като диамант…

— Права си! — ахна Мади. — Различни са! Но как това ще ни помогне да намерим точните кристали за Ледената дама?

— Хм — замисли се Сезам. — Нека да помисля. Кристалите, които ни трябват, са специални, нали?

Мади кимна, а Сезам продължи да мисли на глас.

— Смятам, че вълшебните кристали ще се различават от всички останали. Те трябва да са с някаква специална, само тяхна си форма!

— Браво! — обади се Мади. — Значи, ако си права, сега търсим три кристала с еднаква форма, която обаче се различава от формата на всички останали, така ли?

— Правилно! — каза Сезам.

Двете започнаха да търсят трескаво сред искрящите кристали, докато накрая Сезам изписка развълнувано.

— Ето един различен от всички останали, Мади! — каза тя. — Виж, има шест страни и блести по-силно от всички други. Сигурно е от вълшебните!

— Ооо — отвърна Мади. — Сигурно си права.

— Има само един начин да разберем… — започна Сезам.

— Чакай! — паникьоса се Мади. Предупреждението на пазачката на портата кънтеше в ушите й и тя се боеше, че Сезам ще се превърне в леден стълб.

Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Не можеше да реши нищо и затова само направи към Сезам техния запазен таен знак — знакът на търсачките на талисмани. За късмет.

— Благодаря — отвърна Сезам и също направи с ръце знака. И тя беше много изплашена, но не искаше да тревожи повече Мади и си придаде самоуверен вид. — Да опитаме!

Тя посегна нагоре да докосне кристала и…

— Даааа! — извика Сезам. Вълшебният кристал лежеше в ръката й! Искреше със синя светлина, но беше толкова студен, че не можеше да го държи в дланта си.

— Ето — каза Мади, отвори бързо стъкленото ковчеже и Сезам пусна кристала вътре. — Справи се страхотно!

Сега момичетата вече знаеха как изглеждат вълшебните кристали и не им отне много време да намерят другите два. Мади откри втория, а Сезам — третия. Но когато ги сложиха в ковчежето…

Замръзналото езеро се пропука под краката им.