Ейми Трий
Вълшебните кристали (12)

Десета глава

Докато Сезам се бореше с Дина, Мади и снежният мечок успяха да проправят път до портата. Помогна им един странен обрат на събитията.

В мига, в който Дина за първи път се хвърли към огърлицата на Сезам, Мади забеляза, че кристалите започнаха да се променят. Засветиха и започнаха да стават все по-ярки и по-ярки, докато я заслепиха с леденосинята си красота.

— Фантастично! — възкликна тя. — Кристалите ни показват пътя към портата!

Мади се смъкна от гърба на Карвиг, стиснала ковчежето.

— Хайде! — обърна се тя към мечока. — Трябва да побързаме.

Кристалите грееха и осветяваха пътека през вилнеещата снежна буря и когато момичетата и мечокът стигнаха до портата, всичко изведнъж се промени. Сезам избута Дина настрани и също скочи на земята. Имаше време точно колкото да прегърне Карвиг за благодарност и да прошепне нещо в ухото му. После двете с Мади хукнаха към портата.

— Благодаря ви! — каза Ледената дама, когато Мади й подаде ковчежето. После отвори капака, а кристалите се пръснаха на снежен прах, който я обви цялата в искряща мъгла. Стана толкова студено, че момичетата не можеха да си поемат дъх, но прекрасната дама спря да се топи. Тя погледна търсачките с грейнало лице и отвори портата, за да преминат.

— Намерихте ли талисмана-снежинка? — попита тя.

Сезам потупа джоба си.

— Да! — отвърна тя, а очите й блестяха радост.

— Бях сигурна, че ще успеете — отвърна Ледената дама с тайнствена усмивка. — Хайде сега, бързайте. Време е да си вървите. До правда, търсачки на талисмани! Върнете се скоро!

Сезам и Мади пропаднаха в облак от снежен прах в мига, в който двете луни на Каризма застанаха точно една върху друга. Последното нещо, което чуха, беше ревът на снежния мечок Карвиг, който беше запратил Дина нанякъде само със силата на горещия си дъх!

Момичетата паднаха в пряспата със звучно туп! Огледаха се и видяха надвесения над тях Ник. Той тъкмо им беше направил снимка.

— Супер! — възкликна той. — Тази е отлична за първа страница.

Сезам се изправи с усилие на крака. Беше малко замаяна.

— В никакъв случай, татко! — каза тя. — Така се изложихме!

— Да, изложихме се — обади се Мади. Нейната глава също се въртеше.

— Изчезнахте ми от погледа за миг — продължи Ник и обърна фотоапарата, за да им покаже снимката. — Много дълбока пряспа! Както и да е, време е да тръгваме за вкъщи. Стига ви толкова сняг за днес.

Сезам и Мади се спогледаха. Само ако Ник знаеше какво прекрасно приключение бяха преживели току-що!

После закараха Мади до дома й и се прибраха. Останала сама в стаята си, Сезам извади безценната сребърна снежинка от джоба си и се загледа в изящната изработка. През главата й преминаха картини от Ледената страна.

— Заслужаваше си! — каза тя на Алфи и отвори кутията за бижута. Внимателно сложи блестящата снежинка при гривната и другите талисмани и плътно затвори капака.

— Вече знам повече неща за талисманите — каза си тя. — Нямам търпение да се върна и да открия и останалите! Нали разбираш, Алфи, страшно важно е талисманите да се съберат заедно! Загубили са се и сега в Каризма се случват кошмарни неща. За всичко е виновен онзи ужасен магьосник Зорган. Не мога да повярвам, че е изхвърлил талисманите!

Когато произнесе името на магьосника, Сезам се сети как се бореше с Дина. За втори път феите на Зорган се опитваха да вземат огърлицата й. Тя беше притрябвала за нещо на господаря им, но за какво? Странно, как изгори пръстите на феята, когато тя беше посегнала да я вземе… Сезам открехна капака и пусна огърлицата при гривната и талисманите.

Когато легна на дъното, медальонът внезапно се разтвори сам и Сезам видя малките снимки на родителите си, които й се усмихваха. Момичето ги загледа с любов. Толкова обичаше татко си, но майка й много й липсваше. Помисли колко красива е била Попи, после нежно затвори медальона. Той беше най-голямото й съкровище.