Ейми Трий
Двете сестри (5)

Трета глава

Последните думи на Чаровна прокънтяха като гръм във въздуха.

— Да умреш? — възкликна Сребърната фея. — Как?

Кралицата обикаляше нервно из стаята. Спомените от онзи съдбоносен следобед се връщаха в съзнанието й.

— Всичко беше чудесно — започна тя. — Приятелите ми и Морбреция дойдоха. Организираха ни търсене на съкровище в лабиринт и всички се загубихме! Но аз бях тази, която откри съкровището. Беше в саксия с цветя…

— И какво стана после? — попита Сребърната фея. Беше нетърпелива да научи останалата част от историята.

— Готвачът ми беше направил чудесна торта — продължи Чаровна. Не искаше да пропусне нито една подробност. — Родителите ми пристигнаха навреме, точно когато духах свещичките. Сториха ми се притеснени.

— Без съмнение — каза Сребърната фея. — Тъкмо са разговаряли с Куила. Какво се случи след това?

— Магическото шоу на Зорган — отвърна Чаровна и се разтрепери. — Всичко беше чудесно, докато магьосникът не направи последния си номер:

„Ваше Кралско Височество, за да завърша подобаващо шоуто си, имам специална изненада за вас. Погледнете, в ръцете си държа картинки на седем животни. Ще ви превърна в животното, което си изберете. Заклинанието ми ще трае толкова дълго, колкото време е нужно, за да духнете свещ.“

„Умно от негова страна“, помисли си Сребърната фея. „Знаел е, че малката принцеса ще бъде очарована.“

— Първоначално Зорган разпръсна картинките като купчинка карти — каза Чаровна. — След това ме накара да взема картата, която беше най-отгоре. Когато погледнах, видях на нея птичка.

— Значи не сте я избрали вие — отбеляза Сребърната фея.

Чаровна кимна с глава.

— Точно така — каза тя. — Но не се замислих за това тогава. Бях толкова развълнувана! Зорган запали свещ, а аз задържах дъха си. След това изрече няколко магически думи и размаха жезъла си. В следващия момент бях най-красивата малка бързокрилка^[1].

Започнах да летя из цялата стая и когато се уморих, кацнах на стол, за да си почина. Тогава забелязах Зорган и Морбреция. Шепнеха си нещо.

„Имам лоши новини, Морбреция. Разбрах, че Чаровна ще бъде кралица. Не ти! Фея Куила е видяла бъдещето. Баща ти се е съгласил. Ти никога няма да бъдеш кралица на Каризма!

— Не! Това не може да е истина. Аз съм по-голямата сестра. Аз трябва да съм кралица!

— Разбира се, че трябва, Морбреция. Имам план. Не може да бъдеш изместена от малката си сестра. Бързо! Избери тази карта. Ще те превърна в прекрасна голяма котка. Тогава ще се позабавляваш. Ще трябва само да издебнеш птичката и да я убиеш!“

— Ох! — възкликна Сребърната фея, ужасена от подлия план.

— Бях много уплашена — каза Чаровна. — Но не можех да направя нищо. За секунда Морбреция се превърна в ужасна съскаща котка. Разбира се, опитах се да отлетя далече, но крилете ми изведнъж станаха изключително тежки. Тя ме забеляза и скочи върху мен! Всичко се случи толкова бързо. Не можах да избегна лапите й. Усещах как ноктите й се забиват в гърлото ми. Виждах отворената й уста, зъбите й тракаха. Тогава баща ми изкрещя:

— Не! — и духна свещта.

Чаровна трепереше и беше пребледняла. Сребърната фея изчака малко, за да може кралицата да се съвземе.

— А Зорган? — попита феята след известно време. — Какво стана с него?

— Баща ми го отстрани от съвета — отговори Чаровна. — Никога повече не го видяхме. Чухме, че пътувал на север и практикувал черна магия в кулата си.

Сребърната фея най-накрая разбра местонахождението на Зорган.

— А как се държеше Морбреция след всичко това? — попита тя.

— Това беше началото на нашите проблеми — отвърна Чаровна. — От този ден нататък се превърнахме в нещо като съпернички. Страхувам се, че Морбреция няма да се спре пред нищо, докато не открие талисманите. Решена е да управлява Каризма!