Ейми Трий
Двете сестри (11)

Девета глава

Сребърната фея беше шокирана. Прекара известно време, обмисляйки това, което Чаровна й бе казала. Нещата бяха по-лоши, отколкото мислеше. Значи куклата на Морбреция притежава свръхестествени сили! Парченцето камък, което е било върху роклята й, беше достатъчно доказателство. Накрая твърдият, но нежен глас на Чаровна прекъсна мислите й:

— Какво трябва да се направи, за да спрем сестра ми?

— Е, Ваше Височество — отвърна Сребърната фея, — вече разбирам по-добре Морбреция след всичко, което ми казахте този следобед. Благодаря. Отдавна подозирам, че тя е откраднала гривната ви, но сега се убедих, че Зорган стои зад цялата тази история. Елмо влияе и на сестра ви! Страхувам се, че Морбреция ще направи всичко по силите си, за да не позволи на Сезам да открие талисманите. Зорган също. Но Сезам ще ги открие, може да бъдете сигурна в това! Няма да се откаже. Но докато това стане, тя ще бъде в постоянна опасност.

— Ще направя всичко възможно, за да я защитя — обеща Чаровна. — Ще назнача офицер Дорк за неин личен телохранител.

Сребърната фея се усмихна и вдигна ръка.

— Моите уважения, Ваше Височество, но това няма да помогне. Сезам е търсачка на талисмани. Трябва сама да премине през изпитанията, каквито и опасности да стоят на пътя й. Що се отнася до Морбреция… — Сребърната фея направи пауза, за да подбере подходящата дума. Въпреки всичко тя си оставаше сестра на кралицата. — Вероятно офицер Дорк може да я наблюдава от сега нататък. Той е най-верният ви служител. Ако Дорк забележи тя да прави нещо нередно срещу вас или срещу търсачките на талисмани, то ще имате доказателство за нейното предателство. Тогава вече може да действате!

— Колко мъдро! — каза Чаровна. — Точно така трябва да направя. Но се страхувам, че все още си остава проблемът със Зорган.

— Така е — отвърна навъсено Сребърната фея. — Той е друга история. Само можем да се надяваме, че Сезам ще остане невредима при следващото си идване в Каризма!

* * *

Ванда се върна при Зорган с новината, че Сезам е открила нов талисман. И в най-смелите си мечти магьосникът не си бе представял, че Сезам ще успее да намери талисмана в гнездото на бандрал! Потри ръце в радостно очакване. „Какъв късмет!“, помисли си той. „Ако Никс е свършила задачата си както трябва, то ще имам и Сезам, и талисмана накуп!“ И той веднага повика Дина.

— Бъди готова да приемеш заповеди — нареди й той.

— Да, господарю — отвърна Дина нетърпеливо.

Зорган се втренчи в кристалната си топка, за да види какво прави Никс. Изглежда, че семената, които тя беше разпръснала, бяха израснали и бяха създали непроходима гора.

— Спала^[1]! — възкликна той. — Никс се е справила добре. Ха-ха! Ще хвърля върху търсачките моята мъгла за „вечен сън“. И с тях ще бъде свършено. Тръгвай, Дина. Прибери ми наградата. Този талисман ще бъде мой!

Междувременно в къщичката, до портата, Еток чакаше търсачките да се върнат. Времето летеше. Оставаха само още десет минути, преди портата да се затвори, и след това той щеше да бъде безсилен, нямаше да може да ги пусне да минат през нея. Беше пазач на портите. Правилата си бяха правила.

Излезе отвън и се изненада от гледката на бодливите дървета. Не беше виждал нещо такова преди. Беше загрижен за безопасността на Сезам Браун и нейните приятелки. Те бяха там, за да търсят изчезналите талисмани на кралицата, и негово задължение беше да ги пази, доколкото може. Освен това търсачките му бяха помогнали да извади пирона от обувката си и той трябваше да върне добрия жест.

Огромният пазач на портите можеше да вижда и над най-високите дървета и затова се огледа старателно за момичетата.

— Аууу! — извика Сезам. Косата й се бе закачила за един от бодливите клони. Продължи по пътя към портата. — Оттук, открих друга пролука.

Трите момичета бавно, но сигурно си проправяха път към портата. Още малко и щяха да успея да стигнат до нея.

За късмет на търсачките, Никс беше разпръснала семената доста небрежно и беше оставила празни места между бодилите, през които момичетата можеха да преминават. Мади правеше всичко по силите си. Подскачаше на един крак и се държеше за Сезам и Джема. Но това отнемаше време и скоро чуха първия удар на часовника.

Тогава от нищото се появи странна зелена мъгла. Зле миришеща пара се разпростря из гората. Момичетата започнаха да кашлят. Зорган беше направил заклинание и беше покрил въздуха с ужасна мъгла за вечен сън.

— Ауу! — възкликна Мади и си запуши носа.

— Ууу! — извика Джема, задушавайки се.

— Не мога да дишам! — задъхано каза Сезам, докато се бореше за въздух.

Главата й се завъртя. Ушите й бучаха. Губеше съзнание. Протегна ръка към Мади и Джема. В далечината чу как часовникът удря втори път. Нещо дърпаше джоба й.

Това беше феята Дина! Опитваше се да се добере до талисмана. Сезам инстинктивно махна с ръка, за да се предпази. Но беше слаба, много слаба…

Почувства, че се рее из въздуха. Не можеше да определи дали пада, или се издига. Стори й се, че чува някой да изрича името й. Сезам! Сезам! Издигаше се нагоре и нагоре, над движещите се зелени облаци…

— Точно навреме — каза Еток и остави нежно момичетата до вратата. — Успех, търсачки на талисмани! Тръгвайте!

И при последния удар на часовника те се носеха измежду хиляди звезди.

— Вървете!… Вървете!

Сезам примижа. Главата й все още се въртеше. Беше в мъгла, под зелена светлина, заедно с Мади и Джема. „Кристал Чикс“ им се усмихваха и казаха:

— Съжаляваме, момичета, трябва да вървим. Шоуто започва в пет!

— Чао — каза Ник. — Благодаря ви. Направих много хубави снимки. Утре ще бъдат във вестника.

Той се обърна и се усмихна на момичетата.

— Ето, вижте — подбираше някои снимки от дигиталната си камера. — Сезам Браун заедно с приятелките си и звездите!

— Благодаря, тате — каза тя. Все още се чувстваше много замаяна, но го прегърна. — Не мога да повярвам, че се запознахме с „Кристал Чикс“. Беше като в сън!

Трите момичета се спогледаха смутено, но моментът не беше подходящ да говорят за странното си преживяване в Каризма. За да бъде сигурна, че това наистина се бе случило, Сезам бръкна в джоба, за да напипа ценния малък талисман-котка. Беше там, наистина! Баща й ги караше да побързат към залата и всички заеха местата си. По-късно следобед, когато Сезам беше сама в стаята си, извади малката ценна сребърна котка от джоба си. Подържа я за малко, възхищавайки се на всеки малък детайл: извития й гръб, дългите й мустаци и издължените й очи. Беше очарователна!

Постави я внимателно в кутийката за бижута. Искаше й се Мади и Джема да бяха с нея, за да видят четирите талисмана, които стояха там в безопасност, близо до гривната: сърцето, подковата, мидата и котката.

— Остават още девет талисмана — прошепна тя на плюшеното си мече Алфи и затвори капака на кутийката. — Трябва скоро да се върна в Каризма!

Сезам лежеше в леглото и си мислеше за невероятните неща, които й се бяха случили. Беше страхотно да се запознае с „Кристал Чикс“. И имаше снимка, която да го докаже! Но кой би й повярвал за Каризма? Освен намирането на някой нов талисман, което беше най-важното в случая, нито тя, нито Мади и Джема можеха да докажат опасностите, пред които бяха изправени и които преодоляха заедно. За щастие, глезенът на Мади беше само леко натъртен, Джема си бе счупила един нокът, а странното беше, че Сезам имаше само една малка дупчица на клина си. Всичко останало някак беше изчезнало! И всички успяха да се измъкнат от задушливата зелена мъгла!

Внезапно клепачите й натежаха. Сезам въздъхна доволно. Щяха да си говорят за толкова много неща с нейните приятелки на следващия ден…

Когато Ник се показа на вратата, за да й каже лека нощ, я намери дълбоко заспала.