Алън Фолсъм
Ден за изповед (98)

96

Пред погледа на Роскани се мярна езерото, после върховете на дърветата и хеликоптерът зави към канарите. Също както правеше някога неговият баща, инспекторът бе дошъл да хвърли лично един последен поглед, сякаш с това щеше да постигне успех там, където всички други са се провалили. Но не постигна нищо. Виждаше само скали, дървета и водата далече наляво.

— По дяволите — тихичко изруга той.

Знаеше, че всички са някъде долу. Отец Даниъл, монахинята, русият с бръснача и Хари Адисън. Догадката на Роскани се оказваше вярна: американецът бе посетил пещерата. Потвърждаваха го отпечатъците върху кутия с медикаменти в стаята на отец Даниъл.

Роскани не си позволяваше да разсъждава как американецът се е изплъзнал през пръстите им и е открил езерната пещера преди тях, нито пък как е избягал от русия заедно с другите двама. Имаше положителна страна — от цялата територия на Италия издирването се съсредоточаваше само върху няколко квадратни километра. Имаше и отрицателна — преследването се раздвояваше между групата на Адисън и русия убиец, като и в двата случая полицията се сблъскваше с противници, притежаващи или изключителни умения и външна помощ, или просто невероятен късмет. Задачата на Роскани бе да сложи край на всичко това, да блокира всички възможни пътища за бягство и колкото се може по-скоро да реши нещата веднъж завинаги.

Пилотът зави на север в прииждащия здрач и Роскани зърна отпред как огромната ударна сила на Групо Кардинале — армейски части, карабинери и местни полицаи — се събира в тактическия лагер върху скалите над пещерата.

Изведнъж Роскани нареди на пилота да се насочи към оперативния щаб, разположен преди няколко часа във Вила Лоренци. Вече мислеше за следващата задача. Знаеше доста неща за монахинята и американеца, но нямаше представа кой е жестокият рус убиец с пикела. Трябваше непременно да разбере.