Марко Незе
Октопод (30)

Схватката

Залез. Червени отблясъци пламтяха над гордия купол на Микеланджело, когато на вратата на Катани се позвъни. Той беше под душа и плисъкът на водата му попречи да чуе звънеца. След второто позвъняване той наметна хавлията и извика:

— Идвам.

Беше Олга, приветлива, с ръка на хълбока и малко неспокойна, защото не знаеше как ще бъде посрещната. Последва неловко мълчание между двамата. Катани закри инстинктивно гърдите си с хавлията. Усмихна се. Олга го прегърна и той я сграбчи, притискайки буза в косите й.

— Този път е по-добре — рече тя.

Катани я целуна. Почувства, че тялото й потръпна. После тя се отдръпна нежно и с лъчезарна усмивка каза:

— Чакай. Дойдох да те взема, защото имам приятна изненада за теб.

Излязоха. С такси прекосиха централните улици, заобиколиха Колизея и се насочиха към Еур, квартала на резиденциите. Олга го заведе до последния етаж на една сграда сред дървета и цъфнали храсти. Измъкна връзка ключове от чантата си и направи знак на Катани да влезе.

Апартаментчето беше уютно и очарователно. Беше покрито с мокет, имаше малки дивани, вградени в единия ъгъл, изпъстрени с мозайка от атлазени възглавнички. По стъклата на голямата веранда блестяха отраженията на последните лъчи от залязващото слънце. В изкуството да прелъстява графиня Камастра нямаше равна на себе си.

Видът на тази къща обаче събуди странно усещане у Катани. Вместо да бъде заслепен, инспекторът се почувства напрегнат и предпазлив.

Вдигна крайчеца на пердето и погледна навън.

— Кой от твоите приятели знае за този апартамент? — попита той умислен.

— Никой — каза Олга, като се намръщи. — Само аз и ти. Купих го завчера така, както го виждаш.

— Аха! Значи мислиш да останеш по-дълго в Рим.

— Колкото може повече.

Той я загледа. В нейната изискана фигура имаше нещо магнетично, което я отличаваше от множеството. Тя се приближи до него с протегнати ръце. Той отвърна на прегръдката й, но мисълта му беше другаде. Потупа я по рамото и се отдръпна.

— Заради твоята работа ли оставаш тук? — попита.

Тези въпроси малко я раздразниха.

— Да — отвърна тя.

— Не разбирам какво става с този проект. На пресконференцията журналистите почти бяха готови да разкъсат на парчета твоите приятели, а после във вестниците намирам само леки намеци.

— Нищо почти не са писали — потвърди Олга. — Явно това е било само сигнал от някого. Искаха да ни дадат да разберем, че могат да ни създават главоболия.

— Да, сигурно. Но кой ги държи вестниците?

— Знаеш добре кой, Лаудео и Канито.

Не, Катани наистина не знаеше. Нещичко бе предполагал, но нямаше точна представа за тази работа. Сега, при това откритие, изведнъж много неща му станаха ясни. Всичко съвпадаше. Значи Теразини е изиграл мръсен номер на Канито, като го бе оставил настрана от сделката. Но тъй като имаше нужда от подкрепата на човек, който е вътре в тайните служби, бе започнал да ухажва него.

„Работа и за вас“ — му бе намекнал Теразини. А Канито беше платил на група журналисти да саботират пресконференцията, а после бе пратил там Катани да се порадва на представлението.

„После ще ми докладваш“ — му бе наредил той, като му намигна. Тази стара лисица Канито беше предвидил дори и опита на Теразини да привлече Катани на своя страна.

Инспекторът се облегна на касата на вратата и запуши цигара, като гълташе с наслада тютюневия дим. И тъй, той беше станал централна фигура в една игра, в която бяха заложени милиарди.

Опита се да изтръгне още някаква информация.

— Не разбирам — каза той, — та нали Канито и Теразини бяха съюзници?

Олга го погледна. По лицето й премина сянка на съмнение, че тези въпроси не са случайни. Но въпреки това запази спокойния си тон и отговори:

— Трябва да е имало някакво разногласие между тях. Не знам за какво точно става дума и не ме интересува. Стига цялата работа да успее.

Поколеба се за миг, позамисли се, после с полушеговит тон намекна:

— Да не би всички тези неща да ги разкажеш на твоя приятел Канито?

Той се почувства малко неловко, но бързо се окопити и се засмя.

— Винаги имаш натрапчивата идея за измяна, нали?

Приближи се до Олга и я взе в прегръдките си, за да пропъди всякаква сянка от подозрение. Тя затвори очи и му се предаде.

* * *

В склада за електроуреди Ферети размишляваше, опрял лакът на един хладилник.

— Щом Лаудео и Канито са се опълчили срещу сицилианците, значи в групата има сериозни разногласия. Но не мога да си представя каква е истинската причина.

Катани кимна, крачейки в тесния проход между, електроуредите.

— Сделката изглежда чиста — отбеляза той. — Иначе нямаше да й правят такава реклама. Убягва ни обаче това, което стои зад кулисите.

— Точно така. Но щом Лаудео и Канито пречат на сицилиано-американската група, значи залогът е огромен. Не успяхте ли да изкопчите още нещо от вашата графиня?

— Не, не искам да събуждам подозренията й.

Ферети направи няколко крачки, надзърна зад ъгъла и подхвана:

— Този конфликт е нов и много важен факт. Може да доведе до война между двете групи — мафиозката на Теразини и прикритата на Лаудео и Канито.

— А ние трябва да раздухаме раздорите — заключи Катани. — Нали това искахте да кажете?

— Точно така. Но бавно, постепенно. Трябва да вливаме отровата разумно, капка по капка, за да озлобим противниците, но без те да се досетят.

* * *

След случая с пресконференцията Лаудео и Канито бяха поканени във вилата на Сорби, превърнала се в генерален щаб на грандиозната сделка.

Възмутен, Каризи веднага се нахвърли срещу тях с ядни думи.

— Цената, която искате, е прекалено висока. Можем да се оправим и сами.

Канито направи гримаса на отвращение.

— Вие принизявате нещата до някакъв си там говежди пазар. Ние ви загатнахме политическия аспект, необходимостта да се запушат устите на някои противници, които сигурно ще се надигнат.

— Това са само думи — умири се Каризи. — Аз не признавам никакви думи. Интересува ме само това, че вие искате да вземете петнайсет процента.

Беше в нови дрехи, купени от римските магазини — мек сив костюм на райета, ушит превъзходно. На гърдите си бе закачил тежка златна игла за вратовръзка, която блещукаше.

Намеси се Лаудео. Гласът му прозвуча като флейтата на факир, който омагьосва змии.

— Проявете разбиране — усмихна се той добродушно, — петнайсет процента е напълно нормално. Включва политическа поддръжка, преса, телевизия.

— Уф! The press — рече Каризи. — Но с пресата no problem. Няма нужда да се подкупва пресата, защото проектът е грандиозен и привлича сам журналистите.

Лаудео леко вдигна вежда и каза почти през зъби:

— Струва ми се, че вашата пресконференция нямаше кой знае какъв успех.

Каризи удари с юмрук по масата.

— Неколцина рогоносци, които са дошли да правят шоу.

Беше бесен. Отправи злобен поглед към Лаудео.

— И не беше трудно да се разбере кой ги е пратил.

Лаудео се престори, че не е разбрал.

— Беше нужно цялото ми влияние, за да попреча всички тези неща да излязат по вестниците — похвали се той. — Но е ясно, че това доказателство за доброто ми желание не може да трае вечно.

Теразини не беше толкова вулгарен в реакциите си като Каризи и знаеше как да постигне по-добър резултат с изтънчени заплахи.

— Ние не подценяваме вашето влияние върху пресата, професор Лаудео. Но точно затова ще си позволя да ви напомня, че има много други начини да си служиш със средствата за информация.

Лаудео стана по-сговорчив.

— Защо трябва да водим война? Нека се опитаме да се споразумеем. Вие, драги Теразини, имате връзки в Сицилия, но Сицилия не е Италия.

— Фу! — рече Каризи, като замахна ядосано. — В Америка Италия нищо не значи. Вижте, Палермо значи нещо. Палермо и Ню Йорк са столиците на света, окей! Когато си някой в Палермо, си някой и all over the world, как казвате вие… а, да, в целия свят.

Канито се опита да насочи разговора към централния въпрос за гаранциите, които той и Лаудео могат да осигурят.

— Опитайте се да разберете — каза той. — Не става въпрос за сделка от някоя и друга лира, която може да мине незабелязана. Тук се говори за стотици милиарди и те могат да раздразнят много апетити.

Американецът направи презрителен жест и каза:

— Аз пък мисля, че тази тъпотия, политиката, изобщо няма нищо общо. Истината е, че вие искате да направите money… пари.

Канито не беше свикнал с този жаргон. Облещи очи разгневен и каза:

— Как си позволявате?

— Позволявам си го и още как — отвърна му Каризи, който още не можеше да потисне гнева си по повод на провалената пресконференция, и изля злобата си. — Дори цент не струва човек като вас в Америка, Трябва да проси милостиня. Ей тъй.

И протегна към Канито ръка с дланта, обърната нагоре.

Лицето на отдел Z стана мораво.

— Вие не знаете какво говорите — закрещя той. — Вие имате нужда от нас. Сами нищо няма да направите, запомнете добре това. Затова вашата арогантност е неуместна. — Той посочи с пръст Теразини: — Колкото до вас, господин адвокате, не мислете, че ще се измъкнете заради добрите ни отношения в миналото. И вие трябва да си уредите сметките с нас.

Каризи се опита да говори по-спокойно.

— Ще ги видим тези сметки — каза той.

После не успя да се сдържи, отмести стола си, изправи се в цял ръст и извика:

— Няма да позволим на никого да се качва на главите ни. Още повече на вас, дребни паразити. Експлоататори!

Лицето на Канито се изкриви от гняв. Шефът на отдел Z се нахвърли срещу американеца.

— Ще го убия! — изкрещя той.

Очите му бяха налети с кръв. Беше на границата на нервна криза. Залитна и падна по очи на масата.

* * *

В новата си къща Олга Камастра беше сложила в тенджерата снопче спагети за двама. Беше весела, с карирана престилка и с вилица в ръка.

— Закъснях малко — заразказва тя на Катани, който нареждаше масата — и пропуснах първата част от кавгата. Но те уверявам, че никога не съм виждала по-ожесточена сцена. Канито рухна на масата, а лицето на Лаудео беше бяло като платно.

Като прикри с усмивка живия си интерес, Катани попита:

— А другите?

Олга опита едно макаронче, установи, че още е твърдо, и отново похлупи тенджерата. Без да се обръща към Катани, каза:

— Теразини както обикновено беше най-хладнокръвен и невъзмутим. Сорби не искаше да ожесточава раздора. Накрая се опита да намери общ език, но Каризи дори не взе под внимание неговото предложение. Изобщо не искаше и да знае.

Катани ровеше в едно чекмедже.

— Извинявай, Олга, не мога да намеря приборите.

— А, да. От другата страна са. Ето там…

— Намерих ги… Извинявай, но не разбрах добре, какво стана с Канито?

— Беше мъчителна сцена — заразказва тя, докато изсипваше в гевгира вдигащите пара спагети. — Дишаше пресечено, щеше да умре. Заключи се в банята, но след пет минути се върна напълно възстановен.

Катани се разсмя.

— Имам чувството, че този човек смърка някакъв опиат — каза Олга.

— Възможно е… Какво става със спагетите?

— Готови са. Направих ги със сицилиански сос с патладжани. Надявам се да ти харесат.

— И още как — каза Катани, като седна на масата. — Такъв аромат се носи от тях… За пръв път те виждам да готвиш. Не можех да си представя — ти пред печката. Но май че се справяш.

Тя го погали.

— Всяка жена таи вътре в себе си желанието да угажда на своя мъж — каза тя.

Той отърка лицето си о ръката на Олга и целуна пръстите й.

— Чудесна си — каза той и завъртя спагетите около вилицата.

После поднови предишния разговор:

— И как завърши това събрание на босовете?

— С нещо като сбиване. Американецът отново се нахвърли срещу Канито и Лаудео, нарече ги изнудвачи и ги заплаши, че ще ги разобличи.

— А те?

— Укротиха се. Тогава Каризи ги изгони, като им наговори обидни неща.

— Забавно — каза Катани, като отпи глътка вино, — не разбирам как са стигнали до такава груба схватка.

— И как не! Лаудео и Канито претендират за петнайсет на сто от сделката, а Каризи не ще да даде нито една лира.