Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Μύθοι και θρύλοι, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от гръцки
- Тома Ст. Томов, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2013)
Издание:
Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди
Първо издание
Преведе от гръцки: проф. Тома Ст. Томов
Редактор: Милко Цонев
Редактор на издателството: Огняна Иванова
Художник: Теодора Стойчева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Маргарита Чобанова
Код 11/9537525232/6285-83
Националност гръцка.
Издателски номер 554
Дадена за набор на 20.II.1983 г.
Подписана за печат на 15.VIII.1983 г.
Излязла от печат на 20.IX.1983 г.
Формат 16/70/100
Печатни коли 7
Издателски коли 8,42
Усл. изд. коли 6,48
Цена 0,52
Държавно издателство „Отечество“, София, 1983
Държавна печатница „Балкан“
История
- — Добавяне
Арахна
Живяла някога една девойка, казвала се Арахна[1]. Била много стройна, горделива и сръчна във всички занаяти. Но предпочитала една работа пред всички други: наведена над стана си, тя по цял ден тъчала.
Сама изпридала тънката, лъскава нишка, после я опъвала и започвала работа. Бързо и сръчно тънките й пръсти мятали совалката и от ръцете й излизали прекрасни неща. Тя галела усмихната меката тъкан и се радвала на нейната красота.
Нямало друга жена да тъче като нея. Тя знаела това и се гордеела. И един ден казала:
— Никой не може да ме надмине в занаята ми, нито човек, нито бог, нито дори великата Атина.
Зачула я Атина и много й докривяло. Тя била научила жените да тъкат, а сега едно простосмъртно момиче излизало насреща й и се осмелявало да казва такива думи!
Облякла се като стара жена и слязла на земята. Гледала през отворените врата на стаята как девойката пеела, седнала на стана, а изписаните скрипци звънели в такт с нейната песен.
Старицата влязла вътре.
— Прекрасна е твоята работа, моето момиче — казала тя със слаб старчески глас. — Наистина трябва да благодарим на безсмъртната Атина, която е дала на жените стана и ги е научила малко на своя занаят.
Арахна я погледнала и се усмихнала.
— Малко от своя занаят ли, казваш? Нима Атина може да тъче така? Я погледни!
И с бързо движение тя отместила нищелките и прекъснала работата си, за да покаже платното на бабичката, но тя поклатила глава.
— Внимавай, дъще! — казала тя. — Не говори така! Кой някога е надминавал боговете? Добра ти е работата, не отричам, но мери ли се тя с делото на безсмъртната ръка?
Арахна навела малко глава и повдигнала иронично вежди.
— Така ли мислиш, майко? — И почнала пак да мята совалката. — Жалко, че Атина не ни чува, за да дойде да се състезаваме. Бих желала поне веднъж да видя майсторството й, което толкова хвалят!
— Наистина ли би желала това? — попитала старицата.
— Щом ти казвам! — отвърнало равнодушно момичето.
— Ето, тук съм! — извикала Атина, захвърлила дрипите си и показала истинския си образ. — А сега все още ли искаш да мерим сили?
Арахна срещнала погледа й и не се уплашила от разгневените й очи.
— Да, искам, казала тя. Ето един стан, който е готов.
Седнала Атина и почнала да тъче. Наистина войнствената богиня била сръчна и в женските работи.
Работела намръщена на своя стан и се стараела творбата й да бъде съвършена, защото думите на девойката я били засегнали дълбоко. Малко по малко платното растяло и било прекрасно, гладко и тънко. На него били изобразени най-различни бойни сцени, купища от трупове, изпотрошени оръжия, ранени коне, окървавени воини, които още държали меча. Но във всички тези битки победители били боговете, а победени били хората.
Атина гордо вдигнала глава. Наистина по-прекрасно нещо не било виждано от човешко око. Извърнала се и погледнала презрително Арахна.
Тънка и стройна, девойката се навела над стана й белите й ръце заиграли. Очите й блестели от радост, а бузите й били зачервени като трендафил.
И другите й платна били красиви, но никое не било като това. В него били втъкани най-различни хармонични и животворни картини, в които човешкият ум побеждавал неизменно божествените сили и всичко било така съвършено изработено, че сякаш дърветата се поклащали, а птичките наистина чуруликали.
Видяла това Атина и сърцето й помръкнало. Нейното изкуство не стигало дотам.
Когато обаче девойката вдигнала очи и усмихната погледнала богинята, уверена в победата си, гневът заслепил Атина. Тя грабнала шедьовъра на Арахна, разкъсала го и го хвърлила в лицето й.
Обидата жегнала Арахна. Тя подскочила, но не засмяна, а разгневена като Атина и заплашително застанала срещу нея.
Но богинята не била още отмъстила докрай. С едно бързо движение тя ударила с жезъла си Арахна по рамото. Изведнъж красивата й снага се сгърчила, смалила се и почерняла, превърнала се в дребна възчерна гадина, с голяма глава и тънички крачета.
— Така се наказват всички, които обиждат боговете — извикала Атина. — Сега тъчи, тъчи непрестанно, друга работа няма да имаш в живота си, но вятърът ще къса твоето платно, както аз го скъсах, и ти винаги ще оплакваш своята опърничавост.
Оттогава Арахна все тъче, а платното й все се разваля. Увиснала по ъгли и храсти, тя се мъчи да скрие позора си. Но нещастието я направило лоша и каквото попадне в мрежата й — било муха, било друго някое животинче, бива убивано и безмилостно изяждано от нея.