Фредерик Пол
Гейтуей (8)

8.

— Добро утро — чух глас точно когато сънувах, че съм затънал в някакъв мек и влажен пясък в съзвездието Орион. — Донесох ти чай.

Отворих очи, погледнах от хамака и видях антрацитено черни очи и пясъчно жълто лице. Разбрах, че съм спал облечен. Някаква отвратителна миризма изпълваше цялата стая. Усетих, че идва от мен.

— Казвам се — обърна се към мен лицето с чая — Шикитей Бакин. Моля те, изпий го. Ще ти помогне да възстановиш изгубената телесна течност.

Погледнах надолу и видях, че тялото му свършва до кръста. Беше същият човек без крака, когото бях видял вчера в тунела. Успях да промълвя само:

— Ъъ? — И като се напънах още допълних:

— Добро утро. — Съзвездието Орион започна да избледнява в съзнанието ми, а с това и усещането, че трябва да се измъкна от втвърдяващите се газообразни облаци. Лошата миризма обаче си остана. Дори за Гейтуей миризмата беше отвратителна. Огледах се и видях, че съм повърнал на пода. Започна отново да ми се повдига. Едва успях да се сдържа, Бакин, като размахваше леко крила, пусна сръчно върху хамака термос с чай, след това се качи върху шкафчетата, седна и каза:

— Мисля, че тази сутрин в 08,00 си на медицински преглед.

— Така ли? — Бях успял да отвия капачката на термоса и да пийна една глътка. Чаят беше много горещ, без захар и почти без всякакъв вкус, но изглежда наклони везните в стомаха ми в обратна посока и ме спаси от по-нататъшно повръщане.

— Да. Така мисля. Такава е практиката. Освен това пиезофонът ти звъня няколко пъти.

Отново успях да кажа само:

— Ъъ?!

— Предполагам, че е бил твоят наставник. Искал е да ти напомни. Сега е седем и петнайсет господин…

— Бродхед — отговорих начумерено, а след това добавих по-приветливо, — името ми е Боб Бродхед.

— Благодаря. Позволих си да проверя дали си се събудил. Изпий си спокойно чая, господин Бродхед. Постарай се да прекараш приятно на Гейтуей.

Бакин кимна с глава, слезе от шкафчето, насочи се към вратата и излезе. С натежала глава, в която при най-малко помръдване сякаш нещо чукаше, слязох от хамака, като внимавах да не стъпя върху бълвоча на пода. Успях да си придам що-годе приличен вид. Помислих да се обръсна, но не се бях бръснал вече дванайсет дена и се отказах. Пък и брадата ми вече бе пораснала, та нямах вид на небръснат, а на човек с брада. Но преди всичко нямах сили.

———————————————

КОЙ Е СОБСТВЕНИК НА ГЕЙТУЕЙ?

Гейтуей представлява един уникат в историята на Човечеството. Много скоро било разбрано, че той е много ценен, за да бъде даден на група лица или дори на едно правителство. Ето защо била основана Гейтуей Ентерпрайсиз Корпорейшън.

 

Гейтуей Ентерпрайсиз (най-често наричана само „Корпорацията“) е многонационална корпорация, чийто главни съдружници са правителства на Съединените американски щати. Съветския съюз, Съединените бразилски щати, Конфедерацията на Венера и Нова народна Азия, а съдружници с ограничени права са всички онези, които, като вас, са подписали приложения договор.

———————————————

Когато се домъкнах до лекарския кабинет, бях закъснял само с пет-шест минути. Всички от групата бяха дошли преди мен, та се наложи да ги изчакам и минах последен. Взеха ми кръв от три места: от пръста, от лакътя и от ухото. Според мен щеше да стигне и да остане. Това обаче беше без значение. Медицинският преглед беше само една формалност. Ако издържиш полета до Гейтуей, ще можеш да издържиш и полет с хичиянски кораб, стига да не се случи нещо непредвидено. Ако обаче това стане, човек не ще може да оцелее, въпреки доброто си здраве.

Имах време за чашка кафе, което се продаваше на количка близо до проходната шахта (частно предприятие на Гейтуей? Не знаех.) и точно на минутката пристигнах в учебната зала за първия си урок. Беше една голяма стая на хоризонт „Куче“ — дълга, тясна и с нисък таван. По средата имаше пътека, а от двете й страни столове в два реда. Последна пристигна Шери — свежа, весела. Седна до мен. Бяхме цялата група от Земята, четиричленното семейство от Венера и двама други, които знаех, че също като мен са зайци.

— Не изглеждаш зле — прошепна ми Шери, докато инструкторът разглеждаше задълбочено някакви книги. — Премина ли ти махмурлукът?

— Още не е! Предполагам, че ще мине.

— Чух те нощес, като се прибра. Всъщност — добави замислено тя — всички от тунела те чуха.

Намигнах й. Все още усещах миризмата на бълвоча, но очевидно тя беше повече вътре в мен. Като че ли никой не се отдръпваше от мен, дори и Шери.

Инструкторът стана и замислено ни огледа.

— Добре — каза той и отново заби поглед в книгите. После вдигна глава и продължи: — Няма да проверявам кои присъстват. Аз ще водя курса по управление на хичиянски кораби. — Забелязах, че на ръката си имаше много гривни. Не можах да ги преброя, но не бяха по-малко от половин дузина. Зачудих се защо тези хора, които бяха излизали навън толкоз пъти, не бяха забогатели? — Това е първият от трите курса, които трябва да изкарате. След него ще имате курс по „Оцеляване в непривични условия“ и накрая курс по „Определяне ценността на находки“. Курсът, който ще водя, е практически. А сега тръгвайте с мен!

Станахме и по един, по двама се помъкнахме след него. Излязохме от стаята и по тунела стигнахме до проходната шахта. Спуснахме се по въжето, слизащо надолу. Минахме покрай пазачите — може би същите, които ме бяха прогонили предната вечер. Сега те кимнаха с глава на инструктора и ни проследиха с поглед. Стигнахме до един коридор — дълъг, широк, с нисък таван, в който бяха наредени около дузина боядисани метални цилиндри, закрепени здраво за пода. Приличаха на овъглени дънери, които в първия момент не можах да разбера какво представляват.

Преглътнах.

— Това са кораби — прошепнах на Шери по-силно, отколкото исках. Двама души ме погледнаха любопитно. Единият от тях ми бе познат — момичето, с което бях танцувал предната вечер, онова с гъстите, черни вежди. Тя ми кимна усмихнато. На ръката й видях гривни и се зачудих какво търси сред нас и как ли е приключила на игралната маса.

Инструкторът ни събра около себе си и каза:

— Както някой от вас току-що отбеляза, това са хичиянски кораби, по-точно обслужващи модули. С такъв ще кацнете на планета, ако имате късмет да откриете такава. Не са много големи, но пет души могат да се съберат в тези контейнери за смет. Вярно, не е много удобно, но е възможно. Обикновено един човек остава в главния модул, така че в обслужващия са най-много четирима.

Той ни поведе покрай най-близкия и ние с любопитство го пипнахме, потупахме, поодраскахме. После инструкторът започна лекцията:

— При първото идване на Гейтуей е имало деветстотин двайсет и четири такива кораба. Засега около двеста от тях са неизползваеми. Защо — никой не знае. Просто не работят. Триста и четири са летели най-малко по веднъж. Трийсет и три от тях сега са тук, готови за бъдещи пътувания. Останалите още не са изпробвани. — Той се качи на един нисък цилиндър, седна и продължи:

— Едно от нещата, които сами трябва да решите, е дали желаете да използвате някой от изпитаните вече трийсет и три или от онези, които никога не са летели. Искам да кажа с хора от Земята. И в двата случая рискът е голям. Така че, плюеш си в пазвата и избираш. Голяма част от корабите, които не се завърнаха, бяха летели преди това. Очевидно при тях рискът също е голям. Все пак всичко това е само статистика. В края на краищата Бог знае откога не са ремонтирани. Може би откакто хичиянците са ги оставили тук.

— От друга страна, съществува риск и с онези, които вече са летели и са се върнали невредими. Вечен двигател не съществува. Смята се, че някои от тези, които не са се върнали просто са свършили горивото. Проблемът е в това, че ние не знаем какво представлява това гориво, нито пък колко има от него на кораба и докога ще стигне.

Той потупа дънера и продължи:

— Този, а и всички останали, които виждате тук, са предназначени за екипаж от пет души хичиянци. Разбира се, доколкото можем да преценим. Ние обаче ги използваме за трима души. Изглежда, че хичиянците са проявявали много по-голяма търпимост един към друг от хората, когато им се е налагало да работят в ограничени пространства. Освен тези има и други, по-големи, както и по-малки, но през последните две орбити процентът на завърналите се от тях е много малък. Вероятно се дължи на поредица от несполуки… Във всеки случай лично аз предпочитам триместен, а пък вие — както желаете.

— Тук вече идваме до втория избор, който можете да направите: с кого ще летите. Отваряйте си добре очите. Търсете си другари…

Шери махаше с ръка, докато накрая инструкторът я забеляза.

— Вие казахте „много лош“ — каза тя. — Какво ще рече „много лош“?

Инструкторът обясни търпеливо:

— През последната отчетна година от десет петместни са се завърнали три. Това е при най-големите кораби. Освен това при някои от тях екипажът беше мъртъв.

———————————————

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ДУША

Този душ се включва автоматично два пъти по 45 секунди. Между двете включвания автоматично се пръска шампоан.

 

Всеки има право на едно къпане на три дни.

 

Допълнително къпане срещу заплащане по кредитна сметка по цена:

45 секунди — 5 долара

———————————————

— Да — съгласи се Шери, — това е много лошо.

— Не, това въобще не е лошо в сравнение с едноместните кораби. Преди две орбити замина цяла ескадрила, от която се върнаха само два едноместни. Това е лошо.

— Защо става така? — запита главата на венерианското семейство. Казваше се Форханд. Инструкторът го погледна и отговори:

— Ако някога успеете да разберете — каза той, — непременно го кажете на някого. А колкото се отнася до избора на екипаж, за предпочитане е да сте с някой, който вече е летял. Може да намерите, а може и да не намерите. Изследователите, когато открият нещо ценно, получават големи пари и обикновено напускат. Онези от тях, на които щастието още не се е усмихнало, може би не ще искат да напуснат екипажа си. Така че много от вас, зайци, ще трябва да летят с други новаци. — Той огледа замислено групата. — А сега да се залавяме за работа. Комплектувайте екипи от по трима души — няма значение с кого; тук не се избират партньори — и се качете в един от тези обслужващи модули. Не пипайте нищо. Предполага се, че са в дезактивирано състояние, но трябва да ви кажа, че не винаги остават дезактивирани. Само се качете, влезте в контролната кабина и изчакайте инструктора.

За първи път чух, че имало и други инструктори. Огледах се за да разбера, кои са учители и кои ученици, когато той попита:

— Имате ли други въпроси?

— Да, как се казвате — отново запита Шери.

— Пак ли съм забравил? Казвам се Джими Чоу. Беше ми приятно. Сега да продължим.

Аз самият сега зная много повече, отколкото моя инструктор, включително и онова, което се случи с него самия половин орбита по-късно — бедния симпатичен Джими Чоу. Излетя преди мен и се върнал мъртъв, докато бях на полет. Избухнал пожар и той се опекъл жив. По онова време обаче знаеше неща, които за мен бяха странни и чудесни.

И така ние изпълзяхме през странния елиптичен люк, който позволява да се промушиш между спомагателните двигатели и да влезеш в обслужващия модул и оттам, по една стълба, в основната ракета.

Влязохме вътре и се заозъртахме като Али Баба в пещерата със съкровищата. Над нас нещо прошумоля. Погледнах нагоре и видях една глава с две гъсти вежди и красиви очи. Беше момичето, с което танцувах предната вечер.

— Доволни ли сте? — попита тя. Ние тримата зайци се държахме един за друг и гледахме да стоим по-далеч от всичко, което можеше да се мести. Мисля, че не изглеждахме много спокойни.

— Няма значение — каза тя, — просто разгледайте. Запознайте се с всичко. Има какво да се види. Виждате ли онези колела с малки спици, разположени в колона. С тях се избира курса. Това е най-важното нещо, което засега не трябва да пипате — а може би и въобще. Виждате ли златната спирала до онова русо девойче? Може ли някой да познае за какво служи?

Русото девойче, което беше една от дъщерите на Форханд, се отдръпна от спиралата и поклати отрицателно глава. Аз също поклатих глава, но Сузи рискува:

— Може би за закачалка за дрехи.

Инструкторката я погледна замислено.

— Не, не е, но се надявам, че някой от вас някога ще научи. Засега никой не знае. Понякога по време на полет тя доста се нагрява. Не е ясно защо. А това тук е тоалетната. С нея ще пада голям майтап. След като се научите как да я ползвате, ще ви върши добра работа. За спане хамаците си можете да закачвате тук — или на друго място. Всъщност навсякъде, където ви хареса. Онзи ъгъл и нишата в него са почти напълно свободни. Ако екипажът ви е такъв, че от време на време се нуждаете от уединение, това място е подходящо. Във всеки случай поне до известна степен.

Шери попита:

— От вас никой ли няма навика да се представя?

Инструкторката се усмихна.

— Аз съм Клара Монилин. Предполагам, че искате да научите и още нещо. Летяла съм два пъти — и двата пъти без успех и сега запълвам времето си като помощник-инструктор до обявяването на добър полет.

— Как ще познаете кой полет е добър? — запита девойчето от семейство Форхед.

— Виждам, че сте умно момиче. Добър въпрос! Това е един от онези въпроси, които желая да чуя от вас, защото той показва, че вие мислите. Но ако въпросът има отговор, аз самата не го зная. Да продължим по-нататък. Вече знаете, че това е триместен кораб. Пътувал е шест пъти, но може да се предполага, с голяма степен на увереност, че горивото му ще стигне за още два. Аз специално бих предпочела него пред някой едноместен. Едноместните са за онези, които играят на голямо, но и рискът е голям.

— И мистър Чоу мисли така — допълни момичето на Форханд, — но баща ми каза, че проучил внимателно всички дневници от Орбита едно насам и че едноместните не са толкова лоши.

— Кажи на баща си много здраве от мен — отвърна Клара Монилин. — Въпросът не се свежда само до статистика. В едноместните човек се чувства самотен. Пък и сам човек не може да свърши всичко. Ако случайно му излезе късметът, ще му трябват помощници. При триместните един остава в орбита на главния кораб. Повечето от нас правят така. Чувстваме се по-сигурни; да има някой да помогне, ако се случи нещо лошо. Двама отиват със обслужващия модул на оглед. Разбира се, ако наистина попаднете на нещо ценно, всичко трябва да делите на три. Ако е нещо голямо, ще има за всички. Ако ли пък не, една трета от нищото не е по-малко от цялото нищо.

— Тогава няма ли да е по-добре в петместен? — запитах аз.

Клара ме погледна и намигна. Не бях очаквал, че ме е запомнила от танца предната вечер.

— Може би да, а може би не. Работата е там, че петместните имат почти неограничена възможност за избор на маршрути.

— Моля ви се, говорете така, че да ви разбираме — обади се Шери.

———————————————

ДЕЙНОСТ НА КОРПОРАЦИЯТА

Корпорацията има за предмет на дейност използването на останалите от хичиянците космически кораби и търговия, развитие или по друг начин използване на всички артефакти, предмети, суровини или други ценни неща, открити с помощта на тези кораби.

 

Корпорацията поощрява развитието на хичиянската технология и за тази цел сключва договори на лицензионна база. Нейните доходи се използват за: заплащане на съответна част на партньорите с ограничени права, каквито сте вие, които са допринесли за откриване на нови ценни неща; покриване на онази част от разходите за поддържане на Гейтуей, която остава непокрита след събиране на дневната такса на глава; заплащане на всеки от пълноправните партньори на годишна сума, достатъчна за покриване на разходите по стражевите кораби, които летят по орбита около Гейтуей; натрупване на достатъчен резерв за непредвидени случаи; използване на остатъка от приходите за финансиране на изследователска и развойна работа по самите ценни предмети.

 

През изтеклата финансова година, която завърши на 30 февруари, общите приходи на корпорацията надвишава сумата 3,7 билиона щатски долара.

———————————————

— Петместните извършват курсове, които триместните и едноместните не приемат. Мисля, че причината за това е, че тези курсове са по-опасни. Най-пострадалият кораб, който някога съм виждала, завърнал се от полет, беше петместен: целият потрошен, смачкан, изкривен. Никой не знае къде е бил. Някои смятаха, че може да е бил във фотосферата на някоя звезда. Екипажът не можа да ни каже нищо. Беше мъртъв.

— Разбира се — продължи замислено инструкторката, — един брониран триместен кораб приема почти толкова курсове, колкото и един петместен, което ще рече, че риск има, но ще трябва да се научите да го поемате. В противен случай ще ви обесят. А сега да продължим с нашата работа. Вие — посочи тя Шери, — седнете ей там.

Посвихме се с момичето на Форхед, за да направим място. Не беше много широко. Ако от обслужващия модул на един триместен кораб се изнесе всичко, ще се получи помещение с размери приблизително четири на три на три метра. Тогава, разбира се, корабът няма да може да лети.

Шери седна пред колоната с колелата със спици, намести се удобно и каза:

— Какви ли задници са имали тези хичиянци?

— Друг добър въпрос, за съжаление също без отговор. Ако някой от вас успее да научи, да бъде така добър да ни каже. Корпорацията е поставила мрежи на седалките, за да ги направи по-удобни. Не са оригинални. Добре! Онова нещо, което гледате, представлява селектор на курс. Хванете едно от колелата — което и да е, няма никакво значение. Само внимавайте да не докоснете някое от останалите. Сега го завъртете. — Тя наблюдаваше с безпокойство как Шери пипна колелото, после го побутна с пръсти и най-накрая го хвана здраво, запъна се о V-образната облегалка на стола и то помръдна. Над колоната запримигаха лампи.

— Ау — възкликна Шери, — много трудно се върти!

Един подир друг всички започнахме да се упражняваме на това колело. Клара не ни разрешаваше да пипаме другите. Когато дойде моят ред, бях изненадан колко много сила трябваше, за да го завъртя. Не приличаше на клеясало. Изглежда нарочно бе направено да се върти тежко. И като си помислиш какво само може да се случи, ако по невнимание го завъртиш по време на полет никак не е трудно да се разбере защо бе направено така.

Разбира се, сега аз зная много повече от всичко онова, което знаеше тогава моята учителка. Не че съм по-умен от нея. Просто зная онова, което много хора с упорит труд бяха открили за работата на селектора за курс, макар че работата в тази насока продължава и сега.

Всъщност селекторът представлява вертикална редица от генератори на числа. Светлините пък представляват цифрови дисплеи. Самите числа трудно се разпознават, защото не приличат много на такива. Те не са нито позиционни, нито десетични. (Изглежда, хичиянците са изразявали цифрите като сума от прости числа и степенни показатели, но това са само мои предположения.) Само летците-изпитатели и програмистите на маршрути, които работят за Корпорацията, трябва да могат да разчитат цифрите, но и те не вършат това направо, а с помощта на компютърен транслатор. Първите пет цифри отдолу нагоре изглежда отчитат положението на целта в пространството. (Според Дейн Мечников простите числа не са отдолу нагоре, а отпред назад и представляват известна характеристика за хичиянците. Те са били триразмерно ориентирани, подобно на първобитния човек, а не двуразмерно, както сме ние.) Ще ми възразите, че три числа са достатъчни за определяне на всяка точка във Вселената, нали? Искам да кажа, че при триразмерно представяне на галактиката всяка точка в нея може да се дефинира с три координати.

———————————————

КОРАБИТЕ НА ГЕЙТУЕЙ

Корабите, които се намират на Гейтуей, позволяват да се извършват междузвездни полети със свръхсветлинна скорост: Двигателната им система е съвсем непозната, (вж. „Наръчник на пилота“). Има и традиционни ракетни двигатели, в които за гориво се използва втечнен водород и кислород. Те служат за корекция на курса, а така също и за обслужващия модул, който е прикачен към всеки междузвезден кораб.

 

Корабите са от три класа: клас 1, клас 3 и клас 5, в зависимост от броя на членовете на екипажа. Има и такива, които са с особено тежка конструкция; означени са като „бронирани“. Повечето от бронираните са петместни.

 

Всеки кораб е програмиран за автоматично управление до редица цели. Връщането им става автоматично и на практика е напълно сигурно. Практическият курс по управление на кораби е съвсем достатъчен, за да можете да пилотирате надеждно. Въпреки това задължително трябва да се запознаете с правилата за безопасност изложени в „Наръчник на пилота“.

———————————————

На хичиянците обаче са им трябвали пет. Означава ли това, че те са могли да възприемат пет измерения? Мечников отрича възможността…

Както и да е. След като сте фиксирали първите пет цифри, останалите седем можете да избирате произволно и въпреки това съвсем сигурно е, че ще излетите, ако натиснете бутона „старт“.

Онова, което обикновено се върши — или поне, което програмистите от Корпорацията записват на маршрутния ви лист, че трябва да извършите — е да изберете четири произволни цифри. После завъртате петата цифра, докато се получи розово светене. Понякога е слабо, друг път по-силно. Ако след това натиснете овалната част под бутона, започват да се появяват и останалите цифри, а яркостта на светене нараства. Накрая светлината става неприятно розова и неприятно ярка. Според Мечников овалната част представлява прибор за фина настройка. Машината коригира човешките грешки — извинявайте, искам да кажа хичиянските грешки — така че, когато избрания от вас курс е близко до целта, тя сама извършва необходимата донастройка. Кой знае, може и да е прав?

(Естествено разбирането на всяка стъпка от тази операция е заплатено с много труд, време, пари и по-голяма част от тях и с човешки животи. Работата на изследователя наистина и сега е свързана с опасност. Но за първите изследователи това е било чисто самоубийство.)

Понякога можеш да изпробваш всички възможни комбинации с петата цифра, без да постигнеш никакъв резултат. Тогава не ти остава нищо друго, освен да изпсуваш и да започнеш всичко отначало. Променяш една от първите цифри и започваш отново да пробваш. Става за секунди, но летците-изследователи са загубили стотици часове за избиране на нов курс, преди да успеят да получат добър цвят.

Когато дойде време аз да летя, летците-изпитатели и програмистите на маршрути бяха разработили почти двеста възможни настройки с добър цвят. Част от тях още не бяха изпробвани, а имаше и такива, от които корабите не се бяха завърнали.

Когато обаче седнах във видоизменената седалка на онзи хичиянски кораб, всичко това за мен беше съвършено ново. Не зная дали можете да разберете как се чувствах тогава!

Искам да кажа, че седях на място, на което преди половин милион години е седял някой хичиянец. Пред мен се намираше селектора на курс. Корабът можеше да отиде където поисках. Навсякъде! Ако изберях подходящ курс можех да отида до Сириус, Процион и дори до Магелановите облаци.

Учителката се измори да виси надолу с главата, вмъкна се в модула и се долепи зад мен.

— Твой ред е, Бродхед — обърна се тя към мен, опряла гръд до гърба ми.

Не обичах да се допират до мен. Попитах:

— Няма ли някакъв начин да се разбере какъв е курсът?

— Сигурно има — отговори тя, — при условие че сте хичиянец и умеете да пилотирате.

— Ами ако вместо един цвят светне друг, значи ли това, че курсът ще бъде по-дълъг или по-къс?

— Досега още никой не е успял да разбере това, Разбира се, в тази насока се работи. Една цяла група се занимава с програмиране и съпоставяне на докладите от полетите и настройката на избрания курс при излитане. Засега обаче не са получени никакви резултати. А сега да продължим заниманието, Бродхед. Хвани здраво първото колело, онова, на което другите се упражняваха. Завърти го! Ще ти трябва повече сила, отколкото предполагаш.

Опитах се да го завъртя. Всъщност се страхувах да натисна достатъчно силно. Тя се наведе над мен, сложи ръка върху моята и тогава разбрах, че приятната миризма на мускусово масло, която бях усетил преди малко, идваше от нея. Не беше обаче само мускусово. Нейните феромони дразнеха обонянието ми. Всичко това беше много приятно сред вонята на Гейтуей.

Мъчих се цели пет минути, без да успея да получа някакъв цвят, докато на края тя ме изгони и отново извика Шери.

Когато се върнах в стаята си, всичко беше почистено. Изпълнен с благодарност се чудех кой ли ще да е свършил това, но бях много уморен, за да продължавам да се напрягам. Много е уморително, докато се свикне с малката гравитация. Човек непрекъснато се напряга повече, отколкото трябва, защото не е усвоил техниките на пестеливо движение.

Завързах хамака си и тъкмо бях почнал да задремвам, когато чух леко почукване на вратата и гласа на Шери:

— Боб?

— Какво?

— Спиш ли?

Очевидно не спях, но отговорих така, както тя очакваше:

— Не. Само лежах и си мислех.

— И аз правех същото… Боб.

— Така ли?

— Ще ме приемеш ли в твоя хамак?

Помъчих се да се разсъня достатъчно и преценя изгодата от това.

— Лично аз бих желала — допълни Шери.

— Добре. Разбира се. Искам да кажа, че ще се радвам, ако дойдеш. — Тя се промъкна в стаята ми. Преместих се в края на хамака, който леко се разлюля, когато Шери легна до мен. Беше само по тениска и бикини. Чувствах я до себе си — топла и мека.

— Не е нужно да правим секс, малкия — каза тя. — Просто ми е добре така.

— Нека видим какво ще излезе. Страх ли те е?

Дъхът й беше възхитителен! Ухаеше чудесно! Чувствах го на бузата си.

— Много повече, отколкото съм очаквала.

— Защо?

———————————————

СЪОБЩЕНИЯ

КАКВО ЗНАЕТЕ за юнитарианството. На Гейтуей сега се сформира юнитарианско братство. В7-539.

 

ТЪРСЯТ СЕ ПОЧИТАТЕЛИ на Сафо и Лезбия, докато успеем. След това вечно щастие в Северна Ирландия. Цел — постоянен троен брак. 87–034.

 

ЗАЩИТЕТЕ ВАШИТЕ РЕЗУЛТАТИ, Не допускайте възможността Корпорацията да се възползва от тях, докато сте на полет. Спестете си наема. Таксата включва разпореждане за прехвърляне при незавръщане от мисия. 88–125.

———————————————

— Боб — каза тя, като се намести по-удобно, после извъртя глава, погледна ме през рамо и продължи, — знаеш ли, че понякога задаваш много тъпи въпроси?

— Извинявай.

— Говоря съвсем сериозно. Погледни само какво става. Готвим се да пътуваме с кораб, за който не сме сигурни дали ще пристигне там, където се предполага, и дори не знаем къде точно трябва да отиде. Но дори и да знаем къде отиваме, не знаем колко време ще пътуваме. Може да стане така, че да пътуваме до края на живота си и да умрем преди да достигнем до целта, ако, разбира се, по пътя не се натъкнем на нещо, което ще ни убие за две секунди. Права ли съм? Права съм. Е, и при това положение ти ме питаш дали ме е страх.

— Питам ей така, колкото да върви лафа. — Обърнах я по гръб и прихлупих с ръка едната й гърда, не агресивно, просто ми беше приятно.

— И не е само това. Ние не знаем нищо за съществата, които са построили тези кораби. А можем ли да сме сигурни, че това не е просто шега? Или пък че на хичиянските небеса не се нуждаят от прясно месо?

— Наистина не знаем — съгласих се аз. — Обърни се обратно.

— Пък и корабите, които ни показаха тази сутрин, съвсем не изглеждат така, както си ги представях — продължи тя, като се обърна така, както я бях помолил, и пъхна ръка под врата ми.

Отнякъде прозвуча остро иззвъняване.

— Какво е това?

— Не зная — отговорих аз. Този път иззвъняването дойде от тунела и по-силно вътре в стаята. — О, това са пиезофоните, моят в стаята и другият, по-слабият в коридора. — Звъненето спря и се чу глас:

„Говори Джим Чоу. Всички зайци, които искат да видят как изглежда един кораб след лош полет да дойдат на четвърти док. Корабът току-що акостира“.

Чух мърморене от стаята на Форхандови и усещах как тупка сърцето на Шери.

— По-добре да тръгваме — казах аз.

— Честно казано, не изпитвам голямо желание.

Корабът се бе върнал в Гейтуей, но не без чужда помощ. Един от стражевите кораби го бе взел на буксир и сега го вкарваше в един от доковете на Корпорацията, където обикновено кацаха само ракети от планетите. Беше обикновен триместен кораб… или по-точно онова, което бе останало от него.

— Господи Исусе — прошепна Шери. — Боб, какво мислиш, че им се е случило?

— На хората ли? Умрели са. — В това не можеше да има никакво съмнение. Корабът беше абсолютна развалина. От обслужващия модул не бе останало нищо, а главният модул беше обезформен, изкривен, разцепен, изсушен. Разцепен! Да се разцепи хичиянският метал, който не омеква дори в пламъка на волтова дъга!

Не бяхме видели обаче най-лошото. Никога не бяхме виждали такова нещо. Само бяхме чували. Вътре в кораба все още имаше един човек. По цялата вътрешност на кораба. Беше буквално разпръснат из командната кабина. Остатъци от него стояха опечени по стените. От какво ли? Явно от топлина и ускорение. Може би е преминала близко до Слънцето или пък е навлязъл в ниска орбита около неутронна звезда. Разликата в гравитациите може би е раздробила кораба и размазала хората. Нямаше кой да каже какво точно се бе случило.

От останалите двама души от екипажа нямаше и следа. Не че беше лесно да се установи, но при издирването на органите се откри само една челюст, един таз и един гръбнак — макар и раздробени на много малки късчета. Може би останалите двама са били в обслужващия модул?

— Отдръпнете се, зайци.

Шери ме хвана за ръка и ме затегли встрани. Минаха пет души от стражевите кораби, облечени в летателните си униформи: американец и бразилец в синьо, руснак в бежово, венерианец в бяло и китаец в обичайното черно и кафяво. Тези от американския и от венерианския кораб бяха жени. Лицата им бяха различни, но всички те изразяваха смесица от дисциплина и отвращение.

— Да се махаме! — задърпа ме Шери. Нито тя, нито пък аз искахме да гледаме как петимата ровеха в останките. Целият ни клас — Джим Чоу, Клара и останалите учители и ученици се затътрихме обратно към учебната зала. Не бързахме. Обръщахме се назад да видим какво става в дока, Когато отвориха кораба, от него лъхна на застоял въздух. Не зная как да ви го опиша; миришеше като на прекипели джибри. Миризмата беше толкова неприятна, че дори и при вонящия въздух на Гейтуей трудно се понасяше.

Учителката слезе на своя хоризонт — доста ниско, в района на скъпите наеми около хоризонт „Спокойствие“. Когато й пожелах спокойна нощ и тя вдигна поглед към мен, забелязах, че плаче.

———————————————

ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПИЛОТИРАНЕ НА ХИЧИЯНСКИ КОРАБИ

Известно е, че механизмът за междузвездни пътувания е затворен в осмостенната кутия, която се намира под централния стабилизатор на триместните и петместни кораби и в санитарния възел на едноместните.

 

Досега никой не е успял да отвори такава кутия. Всеки опит е завършвал с експлозия със сила приблизително 1 килотон. Изпълнява се голяма изследователска програма за безопасно отваряне и ако вие, като партньори с ограничени права, имате някаква информация или предположения в тази връзка, трябва незабавно да се свържете с някой от представителите на Корпорацията.

 

Отварянето на кутията е строго забранено! Бърникането в кутията или акостирането в някой от доковете на Гейтуей на кораб, в контролната кутия на който е бърникано, е строго забранено. Наказанието е отнемане на всякакви права и незабавно изгонване от Гейтуей.

 

Селекторът за избиране на курс също крие потенциална опасност. При никакви обстоятелства не трябва да се опитвате да променяте курса по време на полет. Нито един кораб, на който е правен такъв опит, не е успял да се завърне.

———————————————

Шери и аз се разделихме пред вратата на Форхандови. Обърнах се към нея, но тя ме изпревари:

— Смятам да си лягам — каза тя. — Съжалявам, Боб, но знаеш ли, просто вече нямам желание.