Кан Кикучи
За поведението на даимьо Таданао (6)

6

Но подобно възмутително поведение не можеше да продължава безкрай. Докато даимьо Таданао в Ечизен вървеше безпрепятствено от ексцес към ексцес, в Едо министрите на шогуна даимьо Дои Тошикацу и даимьо Хонда Масазуми тайно обмисляха планове за свалянето му. Фронтални мерки срещу такъв буен даимьо и при това близък родственик на фамилията Токугауа можеха да породят сериозни вълнения. Затова министрите решиха да изпратят майката на даимьо Таданао, покалугерила се като будистка и сега известна под името сестра Сейрьо, с мисия до Ечизен — да предаде косвено решението на шогуната.

Даимьо Таданао посрещна майка си, която не бе виждал дълги години, много сърдечно. И съвсем странно — когато научи за волята на шогуна да го лиши от имот, той весело изрази своето съгласие и много скоро след това, изоставяйки голямото си владение така спокойно, сякаш захвърляше чифт износени сламени сандали, потегли за мястото на изгнанието, град Фунаи в северно Кюшу.

По пътя за там, в Цуруга, прие официално будистки духовен сан под името Ипаку. Това стана през петия месец на година 1623, когато даимьо Таданао беше малко над тридесетгодишен.

От Фунаи той продължи за Цумори, друг град също в провинция Бунго, и там в малко владение с петдесет хиляди бушела доход, дадено му за издръжка от шогуната, Таданао прекара остатъка от дните си спокойно, умирайки в 1650, на петдесет и шест години.

До нас не са достигнали систематични данни за живота на даимьо Таданао през този последен период от живота му. Но господарят на Фунаиския замък, Такенака Мигецугу, който имал задачата да контролира даимьо Таданао, задължил подчинените си да водят дневник за поведението на изгнаника, който да бъде предаван на шогуновия министър даимьо Дои Тошикацу, и това малко томче, озаглавено „Доклад за поведението на даимьо Таданао“, е запазено до днес. Ето един откъс от него:

„… От въдворяването си в Цумори в тази провинция даимьо Таданао прекарва дните си кротко и не дава признаци на буен нрав. Негова светлост често отбелязва, че когато изгубил голямото си фамилно наследство, изпитал само огромно облекчение, сякаш се пробудил от някакъв лош сън. Той се моли щото никога, в никое бъдещо превъплъщение, да не се роди отново даимьо на провинция. Макар да е бил обграден от много хора, Таданао признава открито, че твърде често е изпитвал мъките на душа, попаднала в адска самота. Що се касае до лишаването му от имот, той като че ли не се сърди никому за това… В свободното си време понякога кани някой селски първенец или свещеник да поиграят гобанг в неговото жилище. Говореше се преди, че увлечен от това забавление, негова светлост бил склонен към изблици на гняв, по-ужасни от тези на Кинг Чоу от династията Йин, но от такова поведение днес няма и следа. Когато веднъж свещеникът Роно от храма «Джокон» — човек, с когото негова светлост установи изключително сърдечна дружба — дръзнал да отбележи: «Всеки, който има владение от три милиона триста и петдесет хиляди бушела, би се изкушил да подражава с поведението си на тирана Чоу — това не е вина на ваша светлост», даимьо Таданао само се изсмял и никак не се разсърдил. Напоследък негова светлост кани у дома си дори селяни и граждани от нисък произход и, изглежда, изпитва голямо удоволствие да слуша тяхната груба и непресторена реч. Когато хората наблюдават почтителното му държане при всички случаи, вниманието, с което се отнася към подчинените си и постоянната грижа за благополучието на обикновените люде в неговото имение, те не престават да се чудят това ли е разюзданият звяр, лишил рода си от провинция с три милиона триста и петдесет хиляди бушела…“