Даяна Палмър
Хартиена роза (4)

Трета глава

Ежегодният фолклорен фестивал в резервата на сиуксите „Уапити Ридж“ в югозападна Южна Дакота бе любимо събитие за Сесили. Обеща на Лета да дойде и удържа на обещанието си. Помоли да отсъства и в понеделник, обяснявайки, че ще се опита да купи някои ръчни изделия от резервата, за да ги изложат в музея. Тейт едва ли се канеше да се появи. Колби спомена, че отново заминава за чужбина и Сесили се чувстваше в безопасност, поне за момента. Лета щеше да се натъжи, ако Сесили не беше дошла, а и все още не знаеше причината за разрива между сина си и момичето.

Огледа красивите костюми, голяма част изработени от еленова кожа с ресни и доста стари, а някои — шити напоследък. Повечето фестивали се провеждаха през пролетните месеци. После си каза, че средата на септември все още е почти лято, въпреки все по-хладните дни.

Тя нямаше нито капка от кръвта на лакотите, а връзката й с този клон на племето оглала бе по-близка, отколкото с повечето бели. Тейт Уинтроп и майка му Лета я бяха приютили, когато бе още дете. Двамата с Тейт не си говореха след атаката с рачешката супа, но Лета си оставаше за нея майката, която някога бе изгубила.

— Тази година има повече хора — обърна се Сесили към Лета, докато оглеждаше пъстрата тълпа, седнала върху балите със сено, подредени в кръг около мястото, където се провеждаше състезанието по танци под ритмичните удари на барабаните.

— Направиха повече реклама тази година — отвърна с усмивка Лета. Беше жена на петдесет и четири, но доста младолика, приятно закръглена, с красиво лице, тъмно кафяви очи и сплетена на плитки прошарена коса. Дрехата и ботушите й бяха от еленова кожа, а в косата й бяха вплетени украшения от мъниста и пера. Едно от украшенията представляваше кръг с кръст в средата, символизиращо кръговрата на живота.

— Изглеждаш чудесно — отбеляза Сесили с искрена обич.

Лета се намръщи.

— Дебела съм. А ти си отслабнала — добави тя и присви очи.

Сесили лениво се протегна. Носеше съвсем семпла синя копринена риза, дънкова пола и ботуши. Дългата й руса коса бе сплетена и вдигната като корона на тила. Светлозелените очи, скрити зад огромни очила, се взираха невиждащо напред.

— Нали по телефона ти казах, че съм открила кой стои зад стипендията и всичките ми разходи? — попита тя.

Лета кимна.

— Не е имало никаква стипендия. — Тя си пое рязко въздух. — Бил е Тейт.

Лета се намръщи.

— Сигурна ли си?

— Напълно. — Тя погледна по-възрастната жена. — Разбрах по време на вечерята, което сенатор Мат Холдън даваше за набиране на средства, и изгубих самообладание. Залях сина ти със супа от раци, а беше пълно с телевизионни екипи и те побързаха да отразят събитието.

Тя извърна пълните си с болка очи към танцуващите.

— Беше истински кошмар да разбера, че не съм била нищо повече от обект на благотворителност.

— Не е така — каза внимателно Лета, макар и някак отнесено. — Знаеш, че Тейт те обича.

— Да. Обича ме както един настойник обича подопечната си. Та той ме е притежавал. — Тя се загледа към пожълтялата трева под краката си и се намръщи при спомена. — Не можах да понеса унижението. Предполагам не е очаквал, че ще успея да се справя сама. Истина е, че на седемнадесет не бях много зряла. Но нищо не пречеше да ми каже истината. Ужасно е да я откриеш по такъв начин, особено пък на моята възраст. — Тя си пое дълбоко дъх. — Зарязах колежа, изнесох се от апартамента и приех работата, която сенатор Холдън ми предложи в новия музей. Той е приятен човек.

Лета извърна нервно поглед.

— Така ли? — попита тя с неестествено напрежение в гласа.

— Ще го харесаш — продължи момичето с усмивка. — Въпреки че Тейт не го понася.

Лета се размърда притеснено.

— Да, знам, че двамата не са разбират. Не намират общ език по индианските въпроси, най-вече за откриването на казиното в „Уапити Ридж“.

— Според сенатора, с откриването на казиното, ще нахлуе и орга-сиукски резервати има казина и всичко е нормално. Всъщност, племената в другите щати, които се опитват да открият казина, разтоварват напрежението в синдикатите по хазарта.

Лета се поколеба.

— Да, но напоследък… — Тя прекъсна думите си и се усмихна. — Нека да не обсъждаме това сега. Кажи ми, Сесили, какво ще стане с образованието ти.

Лета знаеше, че Тейт е записал Сесили в университета Джордж Вашингтон близо до собствения му апартамент във Вашингтон, окръг Колумбия, за да може да я наглежда. Той работеше като шеф на сигурността за огромната компания на Пиърс Хътън. Работата му бе високо платена, изпълнена с напрежение, а понякога и с опасности. Но Лета се притесняваше по-малко, отколкото преди, когато работеше за правителството.

— Мога да продължа щом събера пари — отвърна Сесили.

— Има и още нещо, нали? — попита тихо Лета. — Хайде, миличка. Кажи на мама.

Сесили се усмихна. Усмивката й бе топла, изпълнена с обич. Току-що бе навършила двадесет и пет, а Лета си оставаше за нея „мама“ още от времето, когато майка й почина и я остави без една стотинка, напълно зависима от вечно пияния си похотлив пастрок.

— Новата приятелка на Тейт — обясни след минута тя. — Много е красива. На тридесет е, разведена и изглежда като манекенка. Руса, със сини очи, божествено тяло, фини обноски и е богата.

— Направо убиец — заяви с комично изражение Лета.

Сесили избухна в смях щом чу провлачения говор. Лета бе една от най-образованите жени, които познаваше. Вземаше активно участие за постигане независимостта на племето и прокарваше образователни програми за младежите тук. Съпругът й бе починал преди години и тя се бе променила. Джак Жълтата птица Уинтроп бе грубиян, много подобен на втория баща на Сесили. Докато беше при Лета, той работеше на някакъв строеж в Чикаго, иначе тя нямаше да може да живее под един покрив с него.

— Тейт е мъж — продължи Лета. — Не очаквай да живее като отшелник. Работата му е свързана с много официални събития. Където ходи Хътън, той го придружава.

— Да, но тук нещата са… по-различни — продължи Сесили и сви рамене. — Видях ги миналата седмица, в една сладкарница близо до апартамента. Държаха се за ръце. Тя напълно му е завъртяла главата.

— Въртоглавият лакота. — Лета размаха ръка във въздуха. — Ето, виждам ги. Дивият, смел войн на лакотите със смелата бяла жена пионер. Тя го понася към залеза, преметнала го през рамо… — Сесили я перна със стръкче трева. — Ти си пиши историята по твоя начин, а аз ще си пиша по моя — заяви хитро Лета.

— Американските индианци са непреклонни и безизразни — напомни й Сесили. — Така се казва във всички книги.

— Едно време не четяхме много книги и това сме го пропуснали — последва студеното обяснение. Възрастната жена поклати глава. — Колко е тъжно, когато ни приобщават към някакъв стереотип — кръвожадни невежи, които никога не се усмихват, защото са прекалено заети с изтезанията на хората, под чиито крака гори огън.

— Обърка племената — поправи я Сесили и се намръщи замислена. — Това бяха североизточните индианци.

— Кой е тук истински американски индианец? Ти или аз?

Сесили сви рамене.

— Аз съм американка от германски произход. — Лицето й просветна. — Една от бабите ми веднъж е имала среща с индианец чероки. Това брои ли се?

Лета я прегърна с любов.

— Ти си моята осиновена дъщеря. Ти си лакота, нищо че си с друга кръв.

Сесили отпусна глава на рамото на Лета и също я прегърна. Беше толкова хубаво да знаеш, че някой на този свят те обича. Откакто майка й почина, си нямаше никого. Животът й бе самотен, въпреки че работата й бе вълнуваща и изпълнена с приключения. Към никого не проявяваше такава топлота и обич, както към Лета.

— Както е тръгнало, вече няма да може да заспива, без да я приспиш! — прозвуча дълбок глас зад Сесили, изпълнен с отвращение. Сесили се намръщи, защото го позна веднага.

— Тя е моето момиченце — обърна се Лета към красивия си син и се усмихна. — Ти да мълчиш.

Сесили се обърна с неудобство. Не го очакваше. Тейт Уинтроп се извисяваше и над двете. Правата му черна коса бе пусната, както никога в града и сега се стелеше гъста и лъскава чак до кръста му. Беше си сложил нагръдник, плътно прилепнал панталон от еленова кожа и високи мокасини. От косата му стърчаха две пера с нарези по тях, които сред неговите хора бяха белези за храброст.

Сесили се опитваше да престане да го гледа. Той бе най-красивият мъж, когото бе виждала. От седемнадесетия й рожден ден, Тейт бе най-важното нещо за нея в целия свят. За щастие той не разбираше, че непрекъснатите й флиртове крият силни чувства. Той се държеше с нея също както след смъртта на майка й, също както в деня, когато видя синините по слабото й младо тяло, оставени от пияния й пастрок. Въпреки че излизаше с момчета, тя никога не се спря на сериозен приятел. Изпитваше такъв ужас към интимността, че не се отпускаше с никого, освен когато си мислеше за Тейт. Тя го обичаше.

— Защо не си облечена както трябва? — попита Тейт докато оглеждаше намръщено блузата и полата й. — Нали ти купих костюм от еленова кожа за рождения ден?

— Да, преди три години — отвърна тя, без да вдига поглед към пронизващите очи. Не искаше да си спомня, че тази година е забравил рождения ден. — Напълняла съм оттогава.

— Аха. Ами виж нещо, което ти харесва тук…

Тя вдигна ръка.

— Не искам да ми купуваш нищо повече — заяви тя, без да се притеснява от внезапно проблесналата заплаха в черните му очи. — Няма да се обличам като жена от племето. Ако все още не си забелязал, аз съм руса. Нямам желание да ме сметнат за някоя активистка, побъркана на тема индианци, която си купува измислени дрънкулки и се вживява по музиката на флейта на преселилите се в градовете и се опитва да се държи като една от племето.

— Ти си една от племето — отвърна той. — Ние те осиновихме преди години.

— Точно така — съгласи се тя. Точно така я приемаше — като сестра. А тя никак не искаше да я възприема по този начин. Усмихна се едва-едва. — Каквото и да облека, няма да мина за лакота.

— Можеш поне да си пуснеш косата — продължи умислено той.

Тя поклати глава. Пускаше си косата само вечер, когато си лягаше. Сигурно я държеше вързана напук, защото много добре знаеше, че той обича дълги коси.

— На колко години стана? — попита той докато се опитваше да си спомни. — На двайсет, нали?

— Да, преди пет години — отвърна ядосана тя. — Работил си за ЦРУ. Доколкото си спомням си бил и в колеж и си завършил право. Никъде ли не успяха да те научат да броиш?

Той бе искрено изненадан. Как бяха отлетели годините. Тя не се беше променила, поне не външно.

— Къде е Одри? — попита весело тя, опитвайки се въпросът й да прозвучи небрежно, въпреки че сърцето й се късаше.

Нещо в израза на лицето му се промени. За миг й се стори объркан.

— Нямаше как да дойде — заяви той с глас, който не предразполагаше към нови въпроси. — Една от приятелките й е поканила гости на чай и Одри е обещала да помага. Пътувах сам.

Сесили се зачуди дали Одри наистина е останала заради някое събиране, или просто светската дама не би могла да си позволи да я видят в някой индиански резерват. Тейт бе споменавал веднъж или два пъти, че Одри го е молила да се подстриже. Никога нямаше да се подстриже. Косата бе част от наследството, с което той толкова много се гордееше. Е, поне нямаше да се притеснява, че може да се ожени за Одри. Сигурно е съсипан, но сам каза още преди години, че няма да смеси кръвта си на лакот с тази на бяла жена. Първият път, когато го каза, Сесили бе като попарена. Но с времето прие този факт. Когато най-сетне разбра, че Тейт никога няма да бъде неин, та се отказа и се посвети напълно на колежа. Поне беше добра по археология, въпреки че в очите на Тейт бе истински провал като жена.

— Умислена е откакто дойдохме — Лета погледна от Тейт към Сесили и сви устни. — Двамата нещо сте сритали шапките, а? — попита тя сякаш нищо не знаеше.

Тейт тихо въздъхна.

— Изсипа върху мен супа от раци и то пред телевизионните камери.

Сесили се изпъна.

— Искрено съжалявам, че не беше горящ шиш кебап! — отвърна разпалено тя.

Лета застана между тях.

— Войните на сиуксите отдавна свършиха — заяви тя.

— Само така ти се струва — промърмори Сесили, поглеждайки над рамото й към високия мъж.

Черните очи на Тейт заискриха. Колко много му бе липсвала! Всичко у нея създаваше свежест, дъхаше на жизненост.

Тя извърна очи към широкия кръг на тревата, очертан с дебела корда. Навсякъде бяха издигнати навеси, някои покрити със зебло, под тях натрупани бали със сено, за да могат да седнат зрителите. Първото състезание за деня бе приключило и сега обявяваха победителите. Следваше танц, в който щяха да участват само жени и Лета се намръщи, докато местеше поглед от едното враждебно лице към другото. Ако ги оставеше, кой знае какво щяха да направят.

— Мой ред е — рече с нежелание тя и нагласи номера на гърба си.

— Трябва да вървя. Пожелайте ми успех!

— Успех, ще си най-добра — каза Сесили и й се усмихна.

— Да не ни посрамиш — добави Тейт и в очите му заискри усмивка.

Лета се намръщи към него, но се усмихна.

— Няма да се карате — сгълча ги тя и им се закани с пръст, докато пристъпваше към другите участнички.

Докато наблюдаваше майка си, изсеченото като гранит лице на Тейт омекна. Независимо от недостатъците му, той бе добър син.

— Различна е, откакто баща ти почина — отбеляза Сесили и седна на една от балите сено, доволна, че вниманието им е отвлечено в друга посока. — Никога не съм я виждала толкова жизнена.

— С баща ми се живееше трудно — отвърна тихо той. — Ако не беше по строежите през повечето време, сигурно щях да го убия.

Сесили знаеше, че той не се шегува. Джак Уинтроп веднъж пребил Лета и Тейт го смлял от бой, когато се върнал най-неочаквано и открил майка си цялата в синини и рани. По това време вече работел в тайните служби. Въпреки че Джак Уинтроп бе едър стегнат мъж, не можел да се мери с опитния по-млад човек. Това бил последния път, в който посегна на Лета. Джак се боял от сина си. Сесили не си спомняше някога да е казал и една добра дума за единствения си син. Странно, сякаш мразеше Тейт.

— Ти не обичаше много баща си — спомни си Сесили.

— Нямаше за какво да го обичам. — Той седна до нея.

Тя усети топлината и силата му и затвори очи, за да им се наслади. Той рядко докосваше хората, дори и майка си. През дългите години, откакто бе част от живота му, никога не я бе докосвал умишлено. Никога не я бе хващал за ръка, не я бе целувал и по бузата, не бе докосвал и косата й. Онзи единствен случай, когато слезе от самолета в Оклахома, за да му помогне по случая, над който работеше, бе най-интимното нещо между тях и то остана недовършено, въпреки че тя живя със спомена седмици след това. Искаше й се по някакъв начин да се докосва до нея, но това не му бе присъщо. Беше забелязала, че държи Одри заръка в сладкарницата. Почувства се толкова наранена. Това бе изключително показателно колко силно го привлича великолепната дама.

Усмихна се, докато наблюдаваше сложните стъпки, които Лета изпълняваше в кръга. Дрехите на всички жени бяха от еленова кожа, което си беше истинско геройство при почти двадесет и осем градуса под септемврийското слънце на Южна Дакота.

— Онова, което казах за теб и сенатор Холдън на рождения му ден, беше гадно — каза той след минута. — Не го мислех.

Това бе почти равносилно на извинение. Изморена от разправии, тя пое маслиновата клонка.

— Да, знам.

Споменаването на думата рожден ден му напомни, че нарочно бе пренебрегнал празника на Сесили тази година. Той се размърда на балата, загледан в майка си, която продължаваше да танцува в кръга.

— Харесва ли ти работата в музея?

— Много. Отговарям за новите експонати. Затова и дойдох. Иска ми се да изложим някои от глинените предмети на племето оглала, а също и от украшенията с мъниста.

Той не я погледна.

— Как се запозна с Холдън?

— Приятел е на един от членовете на факултета в университета „Джордж Вашингтон“ — отвърна тя. — Срещнах го в коридора един ден. Виждал ме е на едно от изслушванията…

Тя спря, защото това бе част от живота й, за която не бе разказвала на Тейт.

— Изслушване ли каза? — настоя той.

Тя сви ръце в скута си. Слънцето бе станало по-силно.

— Публично изслушване по въпроса за индианския суверенитет. Представлявах комитет от резервата „Уапити“ в полза на суверенитета пред сенатската комисия по индианските въпроси. Холдън е председател на този сенатски комитет. — Тя не откъсваше поглед от танцуващите в кръга. — Идеята беше на Лета — добави бързо тя. — Тя каза, че сенатор Холдън се впечатлява от дипломанти по антропология, а аз бях единствената, на която можеха да разчитат, защото нямаха време да търсят друг човек.

— Не знаех, че се занимаваш с политически въпроси.

Тя го погледна накриво.

— Разбира се, че не знаеш. Има толкова много неща, които не знаеш за мен.

Той се намръщи и отново насочи вниманието си към кръга и майка си, облечена в пищна традиционна дреха. Наистина имаше много неща, които не знаеше за Сесили, но бе усетил, че е потресена от новината, че той й е плащал годините в колежа, предполагайки, че го е направил единствено от съжаление. Искрено съжаляваше, че я е наранил толкова силно. През последните две години умишлено се беше държал настрани от нея. Чудеше се защо…

— Вечерях със сенатор Холдън миналата седмица — съобщи му небрежно тя, нарочно опитвайки се до го дразни. — Искаше да ме насочи към някои от по-специалните сбирки в музея.

Той не откъсваше очи от майка си, но седеше намръщен, потънал в мисли.

— Не понасям Холдън — заяви той.

— Знам. Сигурно ще си доволен да чуеш, че и той споделя чувствата ти — отвърна тя през смях. — Наистина е непреклонен по въпроса за казиното в резервата „Уапити“. Много пъти му посочвахме предимствата за племето, но той не иска и да чуе — разказваше тя. — Може да се построи по-голяма клиника, да се купи линейка, да се наеме помощен персонал. Ще има възможност да се разработят програми за младежите, за да не се поддават на пиенето и да се предпазват от неприятности. Могат да се въведат и програми за родители…

Той я гледаше втренчено.

— Кога си говорила с него за това?

— От месеци го преследвам и не го оставям намира — отвърна с готовност тя. — Изпращах му съобщения по електронната поща, данни за бедността в резервата, пусках му бележки под вратата, оставях гласови съобщения. Вече се познаваме много добре. Но съвсем скоро го накарах да ме изслуша внимателно на една особено приятна вечеря. Отдели ми време между сесиите в сената и бяхме в близкото заведение — спомни си тя. — Много се страхува от организираната престъпност. Както изглежда има съмнения за мотивите на вожда, който е твърдо решен да получи одобрение за хазарт трета степен от щатската комисия.

— Том Черния Нож — каза той и кимна, защото познаваше вожда, а и се носеха слухове, че е присвоил някакви пари на племето. Точно сега за проектите на резервата не се отделяха много пари и изглежда никой нямаше представа къде се стопяват средствата. Те просто изчезваха, както Тейт подразбра от един от братовчедите си тази сутрин. Том беше мил добросърдечен човек, един от най-тихите в резервата. Беше наистина странно името му да се свързва със злоупотреби и незаконно присвояване на средства.

— Холдън май пропуска паричните облаги, които ще донесе казиното. Няколко индиански племена вече са направили казина, но се е наложило да се борят със зъби и нокти с щатската управа, за да получат лиценз. В щата има казина на територията на сиуксите, но Холдън се противопоставя по всички възможни начини за нашето разрешително. Противодействието му за Южна Дакота не може да бъде пренебрегнато, защото той има влиятелни политически връзки в Пиер и не страда от излишни скрупули, когато ги използва срещу нас. Сред приятелите му е и щатският прокурор! — добави мрачно той.

— Знам — отвърна тя. Светлите зелени очи се взряха в неговите. — В момента обработвам сенатора.

Той дори не трепна.

— И как точно го обработваш?

Хайде пак, помисли си унило тя. Веждите й се повдигнаха. Той се държеше така, сякаш вече е прелъстила по-възрастния мъж! Но като помисли човек, защо пък да не остане с това впечатление? Приведе се приканващо към него.

— Първо го намазах с мед и го облизах целия… — започна съвсем сериозна тя.

Той изруга на висок глас.

Сесили не се сдържа и се разсмя.

— Е, добре, де. Просто излязохме заедно на вечеря. Много приятен човек е, Тейт — обясни тя.

Той я погледна ядосано.

— Слушай, Сесили, като излизаш с мъж, достатъчно възрастен да ти бъде баща, това не е начинът да се бориш с комплексите си.

— Комплекси ли? — блеснаха гневно очите й. — Бъди по-точен, моля те!

— Имаш само приятели и нито един любовник — заяви той.

— Аз съм съвременна жена — отвърна студено тя. — Което означава, че сама решавам какво да правя с тялото си. Някои жени, ако ми разрешиш да добавя, твърдят, че мъжете трябва да се използват само за оплождане. Аз лично смятам, че ще бъдат много по на място като домашни любимци.

Черните му очи блестяха. Помаха на майка си, която с танцова стъпка мина покрай тях, широко и весело усмихната.

— Все едно, не ми е приятно да те виждам с Холдън.

— Не бих казала, че много ме е грижа какво ти е приятно и какво не — отвърна му тя със сладка усмивка.

Той мразеше тази проклета усмивка. Действаше му като размахан червен плащ.

— Слушай, детенце, понятие си нямаш какво представляват някой от политическите звезди в Конгреса, а Холдън е изключително потаен. Пази частния си живот изключително ревниво. Не го харесвам и не му вярвам. Има нещо в тази тайнственост.

— Намерил се кой да го каже! — възкликна тя. — Едва ли ще се затрудниш да свалиш някое и друго правителство с нещата, които знаеш и никога не си споменавал!

— Точно така е — съгласи се той. — Но не съм потаен и прикрит.

Тя го погледна многозначително.

— Е, може би съвсем малко потаен — призна си най-сетне той. — Мъжът трябва да има някои тайни.

— Също и жената.

Той приглади въображаемите гънки по еленовата кожа, обвила силните му бедра.

— Надявам се няма да позволиш онова, което се случи в Коривил, да провали живота ти — каза той, без да я поглежда. — Трябва да излизаш с мъже на твоята възраст.

Тя погледна присвитите му очи.

— На достатъчно срещи ходих, когато постъпих в колежа. Колкото и невероятно да звучи, всеки, който ме канеше, смяташе, че съм длъжна да го приема в леглото си след една приятна вечеря и малко танци. И знаеш ли какво се случваше, когато откажех? Заявяваха, че съм прекалено разкрепостена. — Тя вдигна длани нагоре. — Какво общо има това да си разкрепостен с факта, че отблъскваш някой, който прилича на лабораторен плъх и има лош дъх?

— Не се опитвай да се измъкнеш и не променяй темата — настоя той. — Холдън не е мъж за тебе, нито пък Колби Лейн.

Той замълча и Сесили усети стаеният му гняв. Колби бе бивш агент на ЦРУ, сега наемник, и се залавяше с делата на различни организации, включително и за правителството, или поне така се говореше. Беше твърд и непреклонен мъж, също като Тейт. Но за разлика от Тейт имаше повече недостатъци. Двамата бяха приятели и Тейт не можеше да не забележи, че Сесили и Колби са близки, дори Одри го изтъкна. Не му беше приятно, че Сесили излиза с приятеля му, а по надвисналото мълчание Сесили ясно разбираше неодобрението му.

Тя вдигна ръка и го спря, преди да продължи.

— Знам, че преди си е имал проблеми…

— Той не може да се откъсне от бутилката дори когато впрегне волята си, а и все още не е превъзмогнал раздялата с жена си!

— Изпратих го на терапевт в Балтимор — продължи тя. — Ограничил е пиенето до шест бири и то само в събота.

— И какво получи за награда? — поинтересува се нагло той.

Тя въздъхна, без да крие раздразнението си.

— Има ли някой, когото да одобряваш? Не понасяш дори и самотния мил сенатор Холдън.

— Да го понасям? Холдън? — попита той искрено възмутен. — Боже господи! Това е единственият човек в Конгреса, когото с удоволствие бих наблюдавал как се гърчи на жертвения стълб! А аз лично ще донеса дърва и кибрит!

— И ти започна като Лета — поклати тя глава. — Слушай ме сега внимателно! Племето лакота не са горили хора на жертвения стълб — поправи го компетентно тя и продължи да обяснява кои са подпалвали жертвите си, как и защо.

Той се вгледа в блесналите й очи.

— Ти наистина обичаш индианската история!

Тя кимна.

— Начинът на живот на предците ти е следвал необорима логика. Почитали са най-бедният мъж в племето, защото той се е раздавал много повече от другите. Делили са всичко. Правели подаръци, дори и в случаите, когато това е можело да ги доведе до пълна мизерия. Никога не удряли децата, дори и когато заслужавали. Приемали и най-необичайните аномалии при хората, без да ги осъждат. — Погледна към Тейт и едва сега забеляза, че той я гледа. Тя се усмихна срамежливо. — Този начин на живот ми допада.

— Повечето бели никога не са успели да ни разберат, колкото и упорито да се опитват.

— Вие двамата с Лета ме научихте — отвърна простичко тя. — Тук в резервата научих чудесни неща. Тук се чувствам… спокойна. У дома. Чувствам се сред свои, въпреки че не трябва.

Той поклати глава.

— Ти си сред свои — каза той и в дълбокия му глас прозвуча непозната нотка.

Най-неочаквано той повдигна малката брадичка и обърна лицето й към своето. Взря се в очите й, а на Сесили й се стори, че сърцето й ще се пръсне от вълнение заради начина, по който я гледаше. Палецът му, нежен като шепот премина по устните й, покрити с бледорозов гланц. Притисна леко долната устна и се намръщи, сякаш усещането го объркваше и плашеше.

Погледна я в очите. Мигът бе наситен с близост и тя не смееше дори да трепне. Устните й се разтвориха и палецът му стана по-настойчив.

— Много интересно — каза той сам на себе си, шепнейки дрезгаво.

— Ко… кое? — заекна тя.

Очите му се спряха на шията, където пулсът й туптеше диво. Ръката му се плъзна надолу и притисна издайническия трепет. Тейт усети собственото си напрежение на неочакваната й реакция. Сякаш случката в Оклахома се повтаряше отново, а тогава той си обеща, че никога няма да я докосне отново. Да се подадеш на импулсите, каза си непреклонно той, е глупаво и понякога опасно. А Сесили нарушаваше начертаната от него граница. Стига толкова.

Той отдръпна ръка и се изправи, доволен, че широките дрехи от еленова кожа прикриват физическата му реакция.

— Мама спечели награда — каза той. Гласът му прозвуча необичайно напрегнато. Насили се да се усмихне небрежно и се обърна към Сесили. Веднага забеляза, че е разтърсена от допира му. Не биваше да я гледа. Реакцията й го възпламеняваше.

Неочаквано се пресегна, хвана я за ръцете и я издърпа да стане много по-близо до него, отколкото искаше. Привлече я към себе си, така че да почувства забързания й дъх до гърлото си. Ръцете му стиснаха китките й до болка. Сякаш за секунди времето спря. Дори не чуваше ритъма на песните и разговорите наоколо. За пръв път му се искаше да притисне Сесили под себе си и да впие устни в нейните. Тази мисъл го стресна и той я пусна рязко и внезапно. Обърна се и се насочи към кръга на танците, без да се обръща назад.

Сесили остана загледана след него, едва задържаща се да не падне. Това сигурно е сън, каза си тя. Годините, през които е копняла за Тейт са й размътили мозъка. Освен това дори не го привлича. Да, мислеше тя, докато приближаваше като сомнамбул към Лета, беше сън. Още един безнадежден сън.

 

 

Сесили смяташе да остане и да хване самолета на следващата сутрин, но когато двете с Лета се върнаха в къщата, Тейт се бе изтегнал на един фотьойл и гледаше телевизия. Миналата Коледа подари на Лета този цветен телевизор. Мебелите в къщата бяха хубави, отопляваше се с газ и бе сред малкото жители на селището, които можеха да се похвалят с такъв лукс. Тейт се грижеше нищо да не липсва на майка му. Но съвсем не беше така на други места, където възрастни хора се опитваха да се стоплят край печки с дърва, при минус десет градуса, а къщите им нямаха никаква изолация. Резерватът бе малък и беден, въпреки че групи мисионери с помощта на правителството, се опитваха да помогнат. Образованието, мислеше си Сесили, е един от ключовете към напредъка, но това бе още една трудност, която задължително трябва да се преодолее. Напоследък, когато някой отпуснеше средства, се появяваха индиански колежи. Там се съхраняваха традициите и културата и студентите натрупваха полезни знания, които да им осигурят добра работа. Една от мечтите на Лета бе да се открие такъв колеж и в „Уапити Ридж“.

— Още ли си тук? — обърна се тя към сина си, щастливо усмихната.

— Реших да остана до утре — отвърна той, без да поглежда към Сесили.

— Трябва да тръгвам към летището — заяви весело Сесили, а погледът й ясно показа на Лета, че не трябва да противоречи. — Трябва да съм на работа в понеделник сутринта.

Двете с Лета знаеха, че това не е вярно, но Сесили не можеше да си представи да остане под един покрив с Тейт. Не и сега.

— Искате ли кафе? — обърна се Тейт към майка си, стана и загаси телевизора.

— Аз ще направя — предложи Лета и забърза към кухничката, за да прикрие радостта си.

Тейт се приближи до Сесили, нещо напълно необичайно за него. Никога не се приближаваше на повече от една ръка разстояние. А когато беше наблизо, тя винаги се притесняваше.

— Тази вечер ще има танци — каза й той. — Нали ще отидем?

— Лета танцува достатъчно днес — започна тя.

Той поклати глава.

— Двамата с теб.

Тя вдигна учудено вежди.

— Не съм канена.

Без да мисли за последиците, той обгърна лицето й с топлите си длани и сведе нежно устни към нейните.

Лекият й стон го възбуди и очарова. Привлече я към себе си и я прегърна, притискайки я към себе си, а целувката се задълбочи и стана жадна, обсебваща и сладка.

Имаше чувството, че пада. Сякаш всяка една от мечтите й се сбъдваше. Устните му бяха твърди, бавни и изумително изкусителни. Не искаше и да мисли как е станал толкова опитен любовник, но невероятното усещане заличи ревността. Стисна здравите му ръце, за да не падне и се опита да отвърне на целувката, въпреки че бе напълно неопитна. Той сякаш носеше със себе си вкуса на рая. Сесили отвори устни още малко, за да го предизвика и ръцете й се стегнаха върху твърдите мускули, опитвайки се да го задържи до себе си. Години наред бе мечтала за този миг, бе се надявала, и ето че се случи! Целуваше я така, сякаш той също бе мечтал за нея.

Тейт повдигна глава. Черните му очи не разкриваха нищо, докато изучаваше лицето й. Усещаше силата на ръцете му върху своите.

— Първо ще вечеряме, а след това ще отидем на танци — каза той и гласът му прозвуча напрегнато.

— Какво ще обядвате? — неочаквано извика Лета от кухнята.

— Сандвичи — отвърна той. — Може ли?

— Разбира се! Ей сега ще направя.

Очите на Тейт отново се насочиха към Сесили. Тя го гледаше така, сякаш пазеше тайната на живота. Границата вече е премината, мислеше си той. Може и да продължи. Тялото му тръпнеше, след като едва я бе докоснал. Имаше нужда от още. Трябваше да го направи, пък каквото ще да става!

Наведе се, вдигна я на ръце като ценно съкровище и я отнесе до фотьойла. Сърцето му биеше силно, готово да изхвръкне от гърдите. Отпусна се и притисна бузата й към рамото си, наведе се към устните й, преди да е успяла да проговори.

Секундите летяха и ставаха все по-сладки. Ръцете на Сесили се вплетоха в дългата коса, докосваха бузите му, веждите, носа, сякаш никога не бе докосвала мъж през живота си. Усещането бе невероятно, нещо забранено и скрито. Беше изключително. Тя простена тихо, неспособна да сдържи радостта си, че най-сетне е в ръцете на Тейт. Той улови тихия звук и устните му станаха по-настойчиви и обсебващи.

Целувката вече не бе достатъчна. Ръцете му се спуснаха на талията и бавно се прокраднаха нагоре към едната малка стегната гърда. Той вдигна глава, за да улови погледа й докато я докосваше, защото знаеше, че болката от миналото, причинена от втория й баща, не е забравена. Той едва не я бе изнасилил. Дори терапията по-късно не успя да притъпи страха й от интимност.

Точно това прочете той в очите й.

— Всичко е наред — промълви тя, уплашена той да не се отдръпне.

Той наистина спря. Вгледа се в светлите очи и бавно погали малката гърда и твърдото зърно, но в същия миг изпита вина. Тя никога не бе имала любовник. Не биваше да постъпва с нея така, след като не можеше да й предложи бъдеще.

— Не трябваше да ми позволяваш, Сесили — прошепна той.

Изправи я от фотьойла и я задържа за раменете няколко секунди докато дишането му отново стане равномерно.

— Отиди да помогнеш на Лета в кухнята.

— Как само ми нареждаш! — обвини го тя, все още задъхана. Целувките му я бяха разтърсили.

— Хиляди години практика не могат да се забравят изведнъж — извини се той. Очите му жадно обхождаха лицето й. — Още ли носиш едноседмичен запас профилактични средства със себе си? — попита игриво той.

Тя се изчерви.

— Вече не се надявах на теб и ги изхвърлих преди години.

Очите му се плъзнаха по стройното й тяло.

— Жалко.

— Ти каза, че никога няма да го направиш! — запротестира тя.

Едната му вежда се вдигна и той стисна устни. Опитваше се да намали напрежението, но само като я погледнеше усещаше нова възбуда.

— Точно така. Бях пределно ясен.

Тя трепереше. Обхвана раменете си с ръце в опит да се пребори с чувствата, които заплашваха да я погълнат. Повдигна поглед към него.

— Доставя ти удоволствие да ме измъчваш, нали?

Той се намръщи.

— Може би.

Обърна му гръб.

— Тази вечер си тръгвам.

— Няма нужда. Аз няма да остана.

Заобиколи я и тръгна към кухнята. Целуна Лета за довиждане, която стоеше край кухненския плот и приготвяше сандвичите.

— Сдобрете се, преди да се тръгнеш — помоли тя сина си.

— Вече го сторихме — излъга той.

Тя докосна бузата му с тъга.

— Какъв си инат — измърмори тя, но се усмихна. — Също като баща си.

Самото споменава на Джак Уинтроп накара лицето му да помръкне.

— Никога не съм те удрял.

Тя спря да диша и отпусна ръка. Прехапа долната си устна.

— Някой ден — каза колебливо тя, — трябва да си поговорим.

— Няма да е днес — отвърна рязко той, без дори да забележи виновното изражение на лицето й. — Трябва да се върна на работа.

— Ти никак не обичаш сенатор Холдън.

Думите бяха изречени рязко, без замисляне, също като думите за баща му. Та той не знаеше кой е баща му. Все още не намираше сили, за да му разкаже.

Тейт се обърна.

— Едва ли има човек, когото да понасям по-малко — съгласи се веднага той. — Много греши за „Уапити Ридж“ и не може да прецени кое е добре за нас, но не вижда къде греши. Не знае нищо за лакотите, а и пет пари не дава!

— Той е израснал тук — изрече бавно тя.

— Какво?

— Отраснал е тук — продължи тя. — Преди майка му да овдовее, идваше да ни преподава в училището, а той имаше приятели в резервата. И Черния Нож бе сред тях.

— Защо не си ми казала, че го познаваш? — попита обвинително той.

— Никога не си ме питал. Познавам го от години.

Той я погледна с любопитство.

— Ако е толкова добре запознат с положението тук, защо се противопоставя на идеята за казино?

— Мрази комара — каза тя. — Не съм го виждала много години — добави по-възрастната жена. — Откакто се ожени за красивото бяло момиче и се кандидатира за сената.

— Жена му е починала.

Тя кимна.

— Четох във вестниците. — Очите й не се отделяха от него. — Сесили каза, че и ти си имаш едно красиво бяло момиче.

— Да я вземат дяволите Сесили! — изсъска той и се прокле за глупостта, че изобщо е докоснал Сесили, неудовлетворен от болезненото привличане, което не можеше да потисне. — Не й влиза в работата какво правя! Никога не е било нейна работа и никога няма да бъде!

— Амин — каза Сесили от вратата, вече напълно спокойна и възвърнала самоувереността си, след като чу думите му. — Защо не се прибереш при Одри?

— Нищо не разбирам — каза угрижено Лета, докато наблюдаваше сина си. — Непрекъснато повтаряш, че не искаш да се забъркваш с бяла жена…

— Не иска да се забърква само с обикновена бяла жена — поправи я Сесили. — Нали така, Тейт? Само че Одри е красива.

Едва в този момент той осъзна как Сесили се чувства заради връзката му с друга. Тя си мислеше, че той я пренебрегва, защото не е хубава. Това не беше истина. Години наред се чувстваше отговорен за нея, въпреки че тя научи за грижите му наскоро. Успяваше да се бори с привличането, защото щеше да заприлича на изнудване за всичко, което е сторил за нея. Как да й обясни всичко това, без да обърка още повече нещата между тях?

На Лета й бе безкрайно мъчно за Сесили, която стоеше гордо и смело изправена пред очевидната враждебност на Тейт.

— Красотата няма нищо общо — каза най-сетне Тейт.

Сесили само се усмихна.

— Докато изпращаш Тейт ще довърша сандвичите — обърна се тя към Лета.

— Сесили… — изрече колебливо Тейт.

— Всички понякога действаме импулсивно — каза тя и смело посрещна погледа му. — Нищо важно не е станало. Наистина. — Усмихна се, опитвайки се да избегне мъдрите очи на Лета и се извърна към хладилника. — Ще хапнеш ли нещо, преди да тръгнеш?

— Не — отвърна след малко той. — Ще си взема нещо на летището.

Лета тръгна с него, изчака го да си вземе сака и да го качи на колата под наем, паркирана до тази на Сесили. Резерватът бе далече от летището и без кола не можеше да се стигне.

— Толкова добре се разбирахте двамата — прошепна Лета.

— Бил съм сляп — изрече през зъби той. — Съвсем сляп.

— За какво говориш?

Той се загледа към хълмовете, обагрени в алените цветове на есента.

— Тя е влюбена в мен…

Стресна се, когато изрече тези думи. До този момент не се беше замислял. Сесили се бе оставила в ръцете му доверчива като дете, притисната към него. Очите й бяха замъглени от удоволствие, бе погълната от радостта, която искреше в тях. Защо не бе разбрал? Или просто не бе искал да прояви разбиране?

— Тя не трябва да разбира, че знаеш — каза мрачно Лета. — Много е горда.

— Да. — Сложи ръка на рамото на майка си. — Толкова малко чистокръвни представители на племето сме останали — каза той и се зачуди защо Лета се намръщи. Сигурно се бе надявала, че един ден ще се ожени за Сесили и ще пренебрегне наследството си.

— И не смяташ да се жениш за бяла, така ли? — попита тя.

Той кимна тържествено.

— Одри е като украшение. С мен е в обществото. Тя е изтънчена, претенциозна и празноглава. Не означава нищо за мен. Съвсем нищо.

Очите на Лета се плъзнаха към гърдите му.

— Криеш нещо.

Той въздъхна.

— Осем години се грижа за Сесили — напомни й той. — Дори и да не бяха разликите в произхода и културата ни, аз ще си остана нещо като неин настойник, независимо дали това й харесва или не. Не мога да се възползвам от чувствата й.

— Разбира се, че не. — Лета сплете пръсти. — Карай внимателно.

Той измъкна малко пакетче от джоба на якето си.

— Дай й го след като тръгна. Това е подаръкът за рождения й ден. — Усмихна се унило. — Тогава не си говорехме и затова не й го дадох на празника.

— Може да откаже да го приеме.

Той също се съмняваше и това му причини болка.

— Поне опитай.

Тя остана да гледа след колата, което се смаляваше по криволичещия прашен път, водещ към магистралата. Знаеше, че скоро ще дойде денят, когато трябва да сподели с него болезнената истина. Ставаха неща, за който той нямаше представа. Тези неща се отнасяха до нея и Мат Холдън и пресметливи мъже с лимузини, а също и до вожда на племето. Мисълта за предстоящото я плашеше.