Даяна Палмър
Хартиена роза (12)

Единадесета глава

Сесили се загърна по-плътно с хавлията и седна.

— Хайде. Разказвай!

— Момент.

Той извади същия уред, който го беше виждала да използва и преди, включи го и го постави на масата.

— За всеки случай — каза той. — Може да има подслушвателни устройства, а аз трябва да внимавам.

— Благодаря — отвърна тя. — Сенаторът изпрати някакъв човек в офиса да провери. Там е другото място, където се чувствам в безопасност. — Тя се поколеба. — Как е Тейт?

Той се отпусна на стола срещу нея и изпъшка раздразнено.

— Това не е човекът, когото познавах.

В очите й бе скрита мълчалива тъга.

— Ти не знаеш ли каква е причината?

— И още как! — усмихна се криво той. — Нарече Мат Холдън с всякакви имена, освен мъж, а след това се зае с майка си. Беше възмутен, че е крила кой е истинският му баща години наред, че му е затворила телефона, когато й се е обадил, за да разбере истината. Съвсем побесня, когато научи, че се е преместила да живее при Холдън. Нарече я… не мога да го повторя.

— Какво стана? — настоя Сесили, когато той замълча.

— Сенатор Холдън го запрати с един удар на канапето. Лета се намеси и прекрати боя, но Тейт изфуча навън като луд и се закле никога повече да не им проговори…

Познаваше Тейт от години и очакваше това да се случи. Стана й жал за Лета и Мат.

— Знаеш ли къде отиде? — попита тя.

— Не каза. Не посмях да го попитам — добави мрачно той. — Напоследък с Тейт нещо не се разбираме.

— Каква неразбория.

— Всичко ще си дойде на мястото — добави той. — Хората се ядосват, после го преодоляват.

— Тейт няма да го преодолее.

— Е, може поне да се опита да се държи човешки. — Той се намръщи. — Защо си тук? Понеделник сутрин е.

Тя отново пристегна хавлията.

— Прилоша ми сутринта. Щом ми премине, ще отида на работа.

— Прилошало ти е… сутринта?

Тя срещна шокирания му поглед.

— Точно така — наклони глава тя. — Хайде, давай. Попитай ме кой е бащата.

Той се усмихна.

— Толкова ли глупав ти изглеждам?

Тя отметна късата си коса с въздишка.

— Той не знае, а ти няма да му кажеш и дума. На английски, на езика на апахите или на лакотите — натъртено изрече тя, защитавайки се от всякакви изненади.

Той кимна.

— Какво ще правиш?

— Нямам никаква представа — призна тя. — Едва тази сутрин си направих тест за бременност, но и преди това бях сигурна. Трябва да си намеря къде да живея, за да не ме вижда Лета известно време. Не мога да рискувам да разбере и да каже на Тейт. — Тя го погледна. — Къде беше толкова дълго? — попита тя.

— Седях си тихо в един шезлонг, пиех кафе и се опитвах да стана невидим. — Той повдигна вежди, когато забеляза недоверието, изписало се по лицето й. — Някой поне трябва да запази здравия си разум.

— Има една стара поговорка, в която се казва, че ако само ти си успял да запазиш разсъдъка си, когато другите полудяват, значи нямаш представа какво става около теб — каза тя, въпреки че промени малко значението.

— Може и така да е. Но поне лицето ми не е насинено като на някои наши общи познати. — Той се приведе напред. — Ще се ожениш ли за мен?

— Благодаря, Колби — каза мека тя. — Наистина ти благодаря. Няма да бъде честно за никой от нас. Най-вече за теб.

Той скръсти ръце и се облегна на стола.

— Предложението не е ограничено във времето. Аз наистина обичам децата.

— Аз също — отвърна унесено тя. — И момичета, и момчета. Ще съм щастлива каквото и да е.

— И си решила да не казваш на Тейт?

По лицето й се изписа несигурност, породена от въпроса му.

— Поне няма да е скоро. Истината е, че той не ми говори. Каза, че никога няма нито да ми прости, нито да забрави, че съм знаела за баща му и не съм му казала. Сигурна съм, че говореше сериозно.

Изражението й бе много по-красноречиво от спокойния глас. Лицето на Колби стана още по-мрачно, когато се замисли за непреклонността на Тейт.

— Човек, който не може да прощава, не е човек.

— Иди и му го кажи, ако успееш да го намериш. Говорих му, докато прегракнах. Той не чува това, което не желае. — Тя стана. — Отивам да се преоблека и да препека филийки. Ти искаш ли?

— Аз ще ги направя. — Той тръгна към кухнята, а тя се преоблече в широка рокля.

Чувстваше се замаяна, когато влезе в кухнята. Той беше заредил тостера, а кафето ухаеше приятно.

— Надявам се да не си го направил много силно — измрънка тя. — Това е единственото, което ми успокоява стомаха.

— Сварих безкофеиново — отвърна той. — Не трябва да пиеш с кофеин.

— Благодаря, мамо Лейн.

Той й се намръщи.

— Двамата с Тейт споделяхме всичко. Остави го да прави каквото иска. Готов съм да приема бебето му. Ако не се върне, ще го осиновя.

— Това е област, в която всичките ти умения на командос ще ти изневерят, любими приятелю — обърна се към него тя с много обич. — Много си ми скъп и ако искаш можеш да станеш кръстник на детето. Но съм решила да го отгледам сама.

— Кръстник. — Той обмисляше значението на думата, когато филийките изскочиха от тостера.

— Лошо се изразих — промърмори тя. — Не ме разбирай погрешно. Не желая детето ми да носи мека шапка и автоматичен пистолет.

— Кръстниците командоси са съвсем различни.

— Черните сакове и пълната екипировка не са много по-различни — уведоми го тя.

— Каква си ужасна. Къде отиде приключенският ти дух?

— Виси в банята и се суши. — Тя сипа кафе и двамата седнаха. Той беше намазал филийките с масло и ги бе подредил в една чиния.

— Нямаш ли представа къде е? — попита тя, въпреки че вече беше решила да не повдига този въпрос.

— Не. Съжалявам.

— Горката Лета.

— Мат ще се грижи за нея.

— И тя за него. — Тя се загледа в него над чашката с кафе. — Виждаш, че не могат да останат разделени и за секунда. И това е след цели тридесет и шест години.

— Да — отвърна той, докато отхапваше от препечената филийка, все още неспособен да прикрие притеснението си.

— Сега пък какво има?

— Не съм ти казал това, за което дойдох.

— Ами, казвай! — настоя тя.

— Цялата история гръмна тази сутрин. Съобщиха по новините в седем. Сигурно са я отпечатали в повечето вестници.

— За сенатор Холдън ли? — попита напрегнато тя.

— Да, и за незаконния му син. Това е подпалило Тейт, освен ако не съм сбъркал. Ти най-добре знаеш колко мрази публичността.

Тя изпъшка на глас и пусна филийката.

— По дяволите.

— Рано или късно ще те намерят и теб. Можеш да се преместиш или да отидеш на хотел, но се налага да бъдеш на работа, а те ще те причакат там. Най-добре се приготви за въпросите, които ще ти задават. — Лицето му беше мрачно. — Няма да е много приятно.

— Най-хубавото е, че не отидох на лекар — добави тя с неудобство.

— Да, наистина. Бебе. Ако открият за него, това ще бъде върхът на сензацията. Как мислиш ще реагира Тейт, ако чуе за това някоя сутрин по новините?

Тя потрепери.

— Как можа да го кажеш! — Тя остави последната хапка и отпи кафе. — Как, според теб, го приемат сенаторът и Лета?

— Както можеш да предполагаш — много зле. — Очите му бяха пълни със съчувствие. — Това беше другото, което побърка Тейт. Пак по новините разбра, че майка му се е преместила да живее при истинския му баща. Очите му бяха кървясали от яд, когато пристигна у Холдън.

— Жалко, че Мат не му е помогнал да излезе през прозореца, наместо да го просва на канапето — измърмори тя. — Има нужда някой да му попромени държанието.

— Не можеш да го обвиняваш, Сесили. Целият му свят е обърнат наопаки.

— Моят също — отвърна нещастно тя. — Също и на родителите му. И всичко това, заради една лъжа, заради един малък пропуск от преди тридесет и шест години. Значи е истина, че недискретностите, които сме си позволили в миналото ни настигат някой ден. Май най-добре е човек да казва истината, колкото и болезнена да е тя. Помниш ли колко ме нарани, когато разбрах, че е крил кой е благодетелят ми. Сигурно вече е забравил.

— Малцина могат да погледнат достатъчно напред в бъдещето, за да предвидят какви ще са последиците от стореното — напомни й той.

Това й напомни нещо. Тейт никога не се бе замислял за предпазни мерки, когато бяха заедно. Нито пък тя. Но тя го обичаше и с радост щеше да отгледа едно дете. Той пък бе фанатик по отношение на смесения произход, а първия път той не знаеше нищо. Много любопитен пропуск за човек, който все повтаря, че не иска деца. Сигурно е решил, че тя пие нещо. Не може да е чак такъв оптимист, нито пък е глупак. Просто си бе загубил главата или просто съществуваше някаква причина, която той нямаше никакво намерение да признае, причина за тази пълна липса на предвидливост. Ами ако все пак искаше дете от нея, макар и подсъзнателно? Звучеше доста интересно. След това си спомни студенината в очите му, когато й каза сбогом, а също и решителността му да си тръгне завинаги. Каза, че никога няма да й прости. Трябваше да му повярва.

— Слушаш ли ме? — попита Колби. — Тази вечер в шест трябва да се кача на самолета и няма да се връщам две-три седмици.

— О, извинявай. Заминаваш ли?

— Да, и не мога да ти кажа къде отивам. — Той допи кафето. — Лета ме помоли да ти предам, че следващия петък двамата със сенатора ще направят малка церемония в онази приятна католическа църква близо до Белия дом. Искаше да ти се обади сама, но е уплашена, че телефонът може да се подслушва.

— Това няма да ме учуди — каза мрачно тя.

— Ще прегледам апартамента, преди да си тръгна — обеща той. — За момента това — той посочи уреда на масичката в хола, — ще ти свърши работа. Сега, какво ще кажеш за още една чаша кафе и тръгвам!

Колби откри едно подслушвателно устройство и я предупреди да не пуска техници, освен ако не провери самоличността им. Не можеше да прецени кой е поставил уреда. Медиите не биха се справили толкова бързо, това беше ясно. Оставаха синдиката по хазарта и онази агенция, наета от Мат Холдън за поддръжка на мерките за сигурност. И в двата случая той бе притеснен, че има хора, които наблюдават или подслушват всичко, което тя казва. Опита се да омаловажи нещата, но я предупреди да не ходи никъде сама. А и трябваше много да внимава и да не казва на никого за състоянието си.

Когато тръгна за работа, откри, че скандалът бе на първа страница на всички вестници. В някои бе представен по-умерено, но всички наблягаха на факта, че републикански сенатор от Южна Дакота има незаконен син.

Пиърс Хътън успя да облекчи Тейт като го изпрати по работа за няколко дни веднага след като се разчу. Мат Холдън, Лета и Сесили нямаха този късмет. Нито пък Одри, но на нея публичността й харесваше и тя преувеличаваше максимално близостта си със сина на сенатора пред пресата.

Дойде и моментът, в който медиите откриха Сесили и тя разбра колко е ужасно да си в центъра на общественото внимание. Репортерите искаха да научат подробности за връзките й с Тейт, Мат Холдън и Лета. Когато разбраха, че Тейт й е плащал образованието, решиха, че му е любовница. Това беше истина, но не и по начина, по който се опитваха да представят нещата. Откри снимката си на първа страница на един от клюкарските вестници, описана като бившата сексуална робиня на Тейт през младежките й години.

Одри й звънна в офиса, кипяща от гняв, за да я обвини, че е дала фалшива информация.

— Да не мислиш, че на Тейт много ще му хареса? — каза злобно жената. — Обадих му се в Насау и му казах какво си направила. Бесен е, защото си го направила за смях като някакъв перверзник, луд по малолетни! Какъв жалък опит да привлечеш вниманието му!

— Нищо не съм им казвала — изсъска Сесили. — Но не мога да кажа същото и за вас, госпожице Ганън.

— Аз няма защо да преувеличавам, след като с Тейт ще се женим — каза тя с копринен глас. — Горката малка Сесили. Да си въобрази, че има някакъв шанс с него. Той те съжалява, а в мен е влюбен. Вече никога няма да ме остави. Фактът, че не е чистокръвен сиукс означава, че няма да се притеснява да се ожени за бяла жена. Та той самият е почти бял.

Сесили беше готова да я удуши.

— Много ти се иска да е така, нали? Но какъвто и да е той, майка му е чистокръвна представителка на племето лакота!

— Майка му е една досадница — каза Одри. — Но той не разговаря вече с нея, така че няма значение. Стой настрана от Тейт, защото ще те накарам да съжаляваш — добави тя с дрезгав от злоба глас. — Не му се обаждай и не идвай да го виждаш. О, и не очаквай да получиш покана за сватбата! Смятаме да се женим по Коледа и поне това репортерите са разбрали правилно!

Тя затвори, преди Сесили да успее да й отговори. Гърлото й беше пресъхнало. Значи е стигнал достатъчно далече. Наистина щеше да се ожени за тази ужасна сплетница. Стисна зъби и тресна слушалката толкова силно, че ръката я заболя.

— Ти си дори по-лошо наказание, от това, което той заслужава — изсумтя тя и обърна гръб на телефона. — Не бих го пожелала и на най-злия си враг.

Телефонът звънна отново и тя посегна към слушалката, готова да каже на Одри каквото й се полага. Оказа се журналист, който се интересуваше дали историята за Тейт и Сесили е истина и дали наистина са били любовници, докато тя още е била ученичка.

— Разбира се, че не — заяви остро тя. — Но ще ви кажа кое е истина. Тейт Уинтроп ще се жени за вашингтонската светска дама госпожица Одри Ганън на Коледа. Можете да напишете това с благословията ми!

Тя отново тресна слушалката.

Клюката гръмна във вестниците като истинска бомба и Сесили се опитваше да сдържа сълзите си, всеки път, когато видеше красивото лице на Одри на първа страница на някой вестник. Единственото хубаво нещо беше, че престанаха да се интересуват толкова много от нея. Медиите прецениха, че Одри е значително по-фотогенична и разговаря с тях с желание и зарязаха Сесили като остаряла новина. Одри разкриваше интимни подробности от връзката си с Тейт, от които на Сесили й прилошаваше. Тя реши да не чете нищо повече за предстоящата сватба. Тейт бе направил избора си. Нека живее както намери за добре.

Сватбата на Мат и Лета се състоя една седмица по-късно. Колби бе разбрал и се обади на Сесили да й предложи да се върне, в случай че Тейт реши да се появи, но тя не му позволи.

— Не се страхувам от него, Колби — заяви тя. — Много се съмнявам, че ще дойде. Не е нужно да идваш заради мен. Много мило, че ми предложи.

— Да внимаваш — каза той напрегнато. — Не ми е приятно, че някой е поставил подслушвателно устройство в апартамента ти. Все още мисля, че не са от медиите. Притеснявам се.

— Всичко е наред — увери го тя. — Сложила съм си вериги на вратата и знам номера на полицията ако изникне проблем.

Той замълча.

— Просто внимавай. Обещай ми, че ще внимаваш!

— Ще внимавам. — Тя се поколеба. — Колби, да не би да знаеш нещо и да го криеш от мен?

Последва ново мълчание.

— Нека просто кажем, че ако очакваш неприятности, по-добре да ги избегнеш. Нямам какво повече да ти кажа. Да внимаваш. Много да внимаваш.

— Добре. Ти също — добави през смях тя.

— Аз съм стара пушка — каза той. — Иначе нямаше да съм жив — увери я той. — Да се храниш добре и да си пиеш витамините за бременни.

— Престани да ми натякваш — измърмори тя.

Той се засмя.

— Някой трябва да го прави. Ще се видим, дечко.

— Добре.

Тя затвори. Щеше да се чувства самотна без Колби, но и без това имаше много работа. Зачуди се къде е Тейт и как се справя с ударните вълни, които се опитваха да пометат живота му. Налагаше му се да приеме истината и да преодолее първоначалния шок. Но като знаеше в какво състояние се появи в офиса й, щеше да му е необходимо много време, за да свикне.

Тя отиде на сватбата, облечена в красива синя рокля, един размер по-голяма от обикновено. Денят беше студен и затова си сложи коженото палто и симпатична шапка, която скри късата коса. Палтото бе широко и добре прикриваше закръглеността й. Влезе в църквата, опитвайки се да не обръща внимание на камерите и журналистите, които бяха направили подвижна стена пред входа.

Тъй като не бе роднина с никого, въвлечен в скандала, още повече, след като годежът на Тейт и Одри бе обявен, медиите престанаха с настойчивостта си и тя се поотпусна. Въпреки това, и в апартамента, и в офиса имаше телефонни обаждания. Държеше се любезно, но неотстъпчиво. Нямаше какво да разказва.

По новините гледа колко напористо репортерите преследват сенатора. Най-сетне той се предаде и разказа всичко на един от по-консервативните ежедневници. След това двамата с Лета можеха малко по-лесно да излизат. Лета използва публичността, за да насочи вниманието към проблемите на резервата „Уапити Ридж“. Това бе удивителен пример как лошата слава може да бъде превърната в нещо положително и Сесили се гордееше с начина, по който Лета използва инцидента в полза на резервата. Мат също преливаше от гордост съдейки по широката му усмивка, докато я наблюдаваше пред микрофоните.

В църквата нямаше много хора. Присъстваха предимно приятели на Мат от Конгреса, които се бяха обърнали към пресата в негова подкрепа. Когато влезе, Сесили се спря колебливо, но Лета и Мат се приближиха, за да я поздравят. На бузата на Мат все още личете белегът от боя със сина му, но сенаторът искреше от щастие в официалния си костюм и не пускаше ръката на Лета, сякаш се страхуваше, че тя ще избяга. Лета бе в бежов костюм, косата й вдигната в сложна прическа. Изглеждаше изключително елегантна. Сесили й каза и двете се прегърнаха.

— Няма да дойде — каза тъжно Лета. — Изпратихме му покана, но той напълно я пренебрегна.

Сесили знаеше, че говори за сина си. Погали рамото на по-възрастната жена, за да й вдъхне увереност.

— Поне аз съм тук.

Мат я огледа и в този момент толкова силно й заприлича на Тейт, че сърцето й се сви.

— Добре ли си?

— Колкото може да се очаква — каза кисело тя. — Надявах се, че Тейт ще се появи, за да поговоря с него.

— Де такъв късмет — изръмжа Мат. — Доколкото разбирам си чула какво се случи.

Тя кимна.

— Добре си направил — отвърна му тя с усмивка.

Той се намръщи.

— Не исках да губя самообладание. — Той прегърна Лета, сякаш за да я защити. — Просто влоших нещата още повече.

— Не можеше да стане по-зле — прошепна Лета. — Погледни пред вратата и веднага ще разбереш.

— Поне има полицаи, които не ги пускат да нахлуят вътре — посочи Мат. Обърна се към олтара, видя, че свещеникът вече е на мястото си и се усмихна. — Започваме — добави той и се усмихна нежно на Лета. — Хайде.

Тя стисна ръката му и се усмихна на Сесили.

— Пожелай ми късмет.

— Нямаш нужда от късмет — отвърна топло Сесили. — Радвам се, че нещата се подредиха така добре при вас двамата.

— Още не сме стигнали края на тунела — каза Мат. — Но за това ще поговорим по-късно. Ще обядваме в Карлтън с някои от членовете на Конгреса, които дойдоха за подкрепа — добави той и помаха с ръка на неколцина достолепни господа, седнали на първия ред. — Искаш ли да дойдеш?

Тя поклати глава.

— Благодаря, но помолих да ме пуснат само за церемонията. Доктор Филипс е в провинцията, а в музея чакаме делегация, за да обсъждаме бъдещите експонати.

— Не се оставяй да те убеждават за неща, които не харесваш. Кажи на Филипс, че аз съм го казал — настоя Мат. — Като един от основните дарители на музея, мисля, че имам право да се намесвам по отношение на насоката, която поемате.

— Добре.

Тя седна на един от задните редове, докато те вървяха към олтара и малката, но изискана церемония започна.

Не беше сигурна кога точно разбра, че не е сама. От тълпата навън се понесе жужене, но тя не обърна внимание, когато вратата се отвори. Погледна през рамо и видя Тейт изправен до стената в дъното. Беше в костюм на Армани, който му стоеше великолепно. Палтото си бе прехвърлил на ръката. Стоеше облегнат, наблюдавайки гневно церемонията. Изглеждаше различно, но Сесили не разбра веднага какво има. Определено не беше синината на скулата, там, където Мат го е ударил. Имаше нещо друго… В този момент разбра. Косата му бе подстригана късо, като нейната. Той я погледна гневно.

Сесили нямаше намерение да се свие на мястото си и да го остави да си мисли, че се страхува от него. Съобразявайки се с тържественото събитие, тя стана и отиде при него до вратата.

— Все пак дойде. Въпреки синините — прошепна тя с шеговита усмивка, взирайки се в жълто-зеленото петно на брадата, оставено от Мат.

Погледна я със заплашителен блясък в очите. Не отговори, само я наблюдаваше, отбелязвайки разликата във външния й вид. Очите му се присвиха, когато се спряха на късата коса. Стори й се, че присви очи, но причината може да беше в светлината.

Очите му отново се отклониха към церемонията. Не каза нищо. Нямаше какво да каже. Той си бе отрязал косата. В неговата култура — част от него все още й принадлежеше — отрязването на косата бе знак на скръб.

Знаеше, че го боли, тъй като хората, които най-много бе обичал на този свят, са го излъгали. Искаше й се да му каже, че с всеки следващ ден болката ще отслабва, че е по-добре да знае истината, отколкото да живее в лъжа. Искаше да му каже, че смесването на две култури не означава, че е настъпил краят на света. Но той стоеше, без да трепва, същинска каменна статуя, стиснал зъби толкова силно, че мускулите му изпъкваха. С нищо не показа, че тя е до него.

— Между другото, поздравявам те за годежа — каза тя без следа от горчивина в гласа. — Радвам се, че си щастлив.

Очите му напълно безизразно посрещнаха нейните.

— Не си се изразила така пред репортерите — каза студено той. — Не мога да повярвам, че си способна да стигнеш до там, само за да ми отмъстиш.

— До къде? — попита тя.

— Да пуснеш такова нещо в жълтата преса — обясни той. — Мразя те за това.

Сигурно става въпрос за непълнолетната сексиграчка, помисли си тя. Погледна го ядосано.

— И аз те мразя щом можеш да повярваш, че бих направила нещо толкова подло — отвърна тя.

Той се намръщи към нея. Не се опитваше да прикрие гнева си. Беше го предала по всеки възможен начин, а сега го унижаваше публично като признаваше пред медиите, че му е била любовница, докато е била тийнейджърка. Пълна нелепост. След това беше довършила удара си, заявявайки, че той смята да се жени за Одри по Коледа. Не можеше да повярва, че е толкова отмъстителна. Одри не се отделяше от него нито за миг и разказваше на всички за сватбата. Не че хората вече не бяха прочели във вестниците. Гадеше му се при самата мисъл за подобно нещо. Нямаше начин да се обвърже с Одри. Не че би признал това на Сесили, не и след като го беше продала.

Понечи да каже нещо, но размисли и обърна гневните си очи към двойката пред олтара.

След минута Сесили се върна на мястото си. Повече не го погледна.

Той остана сам в дъното на църквата, вплетен в мрежите на гнева и объркването. Мразеше човека, който се оказа истинският му баща, мразеше майка си, защото цял живот го е лъгала, мразеше и Сесили, защото се бе набъркала във всичко това. Не знаеше защо изобщо дойде, освен че е редно, въпреки че бе разтърсен и гневен.

Погледна към Сесили и присви очи. Веднага забеляза, че си е подстригала косата, също като него. Зачуди се защо. Неговото извинение бе скръбта, но се съмняваше, че тя изпитва подобни чувства. Прекарваше достатъчно време с Колби. Може пък на него да му харесва повече с къса коса. Мисълта за Сесили с друг мъж, след всичко, което бяха преживели заедно, го прободе. Напоследък всичко му действаше така. Дълбоко в себе си бе доволен, че е разбрал истината за родителите си, но все още не можеше да се пребори с обидата. Погледна напред, където приглушените гласове бръмчаха в ушите му като пчели. Зачуди се дали болката някога ще премине.

Минути по-късно, свещеникът обяви Лета и Мат Холдън за мъж и жена. Сесили внимаваше да не поглежда назад, когато стана и се приближи, за да ги поздрави.

Мат я прегърна и едва тогава забеляза през рамото й кой стои в дъното.

— Точно това ли ми трябваше — измърмори той. — Точно това!

Очите на Сесили проследиха изпълнения му с отвращение поглед и сърцето й подскочи, когато забеляза Одри, притисната към ръката на Тейт. Значи затова беше толкова дръпнат. Чакал е Одри. Сесили се почувства напълно загубена. Сега вече знаеше, че Одри не е лъгала за връзката им. Двамата погледнаха още веднъж към Лета и Мат и излязоха. Тейт не се обърна. Одри не можа да се сдържи, но го направи с хитра усмивка, предназначена за Сесили.

— Поне дойде — каза Лета, опитвайки се да говори весело. — Много мило от негова страна, като имаме предвид обстоятелствата.

Мат искаше да каже нещо, но се отказа. Хвана Лета за ръка и повече не погледна към задната част на църквата.

 

 

Следващите три седмици преминаха невъобразимо бавно. Тейт изглежда отново беше извън страната, а и Колби не се обаждаше. Един петък следобед, докато се опитваше да се справи с оплакванията на индианска делегация от Монтана, ситен мокър сняг започна да засипва прозореца на офиса. С напредването на бременността се чувстваше все по-уморена. След като обядва, групата от Монтана се събра в офиса й, за да протестира заради експонатите, предадени на музея от по-възрастните представители на племето. Те не бяха от племенния съвет и имаха връзки с някакви военни групировки. Сесили успя да се справи с тях, след като им обеща да получат необходимата публичност след откриването на изложбата. Това ги учуди. Бяха си имали разправии и с други бюрократи и очакваха празни извинения, след което сигурно щяха да ги отпратят. Сесили говореше с тях с дълбоко познаване на проблемите им.

Едно от положителните неща от последните десетилетия бе обновената гордост на американските индианци в наследството и културата им. Всичко това идваше от факта, че индианците сами говореха за суверенитет, изискваха промени и търсеха сметка от агенциите, които отговаряха за тях. Малко по малко нещата се оправяха. Все повече индианци учеха право и съществуваше поне една организация, която им осигуряваше правна защита в съда.

Сесили бе горда, че разбира достатъчно добре проблемите им и говореше авторитетно за методите, които могат да променят условията на живот в резерватите. Тя дори направи предложения, които ги изненадаха приятно.

Един от по-възрастните членове на племето й се усмихна, когато си тръгваха.

— И тебе си те бива — прошепна той.

Тя също му се усмихна, зарадвана от комплимента.

— Благодаря.

Мокрият сняг не спираше да вали. Това не беше изненадващо за Вашингтон през ноември, но Сесили не бе слушала прогнозата за времето и сега се притесни. Обувките й бяха с хлъзгави подметки и нисък ток и едва щеше да успее да стигне до колата.

Чудеше се дали Тейт е чул съобщението, което му остави на автоматичния секретар за публикуваното във вестниците. Искаше той разбере, че не тя е казала тази сензационна лъжа пред пресата, но искаше той да разбере, че Одри й е казала за сватбата им. Тя просто бе повторила чутото от нея. Сигурно за него нямаше да има значение, но искаше да изчисти името си. Не бе толкова злобна, че да му причини това, особено след като знаеше колко много цени той тайната на личния живот.

Дори не забеляза тъмната кола в долния край на паркинга. Нямаше представа, че шофьорът я е следвал по петите цяла седмица.

Когато тръгна към колата си, другата даде газ и се понесе към нея, а веригите я държаха в утъпканата от другите следи пътека.

Сесили, все още замислена за приятно протеклата среща в офиса си гледаше в краката. Чу мотора на колата, но обърна внимание, едва когато близкият шум я притесни и едва тогава вдигна поглед, тъкмо навреме, за да види, че се насочва право към нея. Остана напълно заслепена от светлините.

Вдигна ръка и пое шумно въздух, отскачайки на една страна. В последния миг успя да избегне челния удар. Както и бе очаквала, кракът й се хлъзна на тротоара. Тя извика и падна върху бетонния бордюр, който ограждаше празния паркинг и се плъзна на пътя пред някаква приближаваща се кола. Последното, което си спомняше беше ужасяващия писък на спирачките по хлъзгавата настилка.

 

 

Свести се в бърза помощ. Ръцете й веднага се насочиха към корема и тя се огледа за лекар, за сестра, за който и да е.

Една сестра улови погледа й и се усмихна.

— Всичко е наред — каза мило тя. — Бебето е добре.

Сесили изпусна въздуха, който сдържаше. Благодаря ти, господи за малките чудеса!

— Имате неприятни натъртвания и навехната китка — продължи сестрата. — Докторът настоява да останете за наблюдение през нощта. Имате и леко сътресение.

— Имам страхотно главоболие — призна Сесили.

— Той ще ви даде нещо. Подхлъзнали сте се на леда, сигурно.

Сесили се поколеба.

— Нещо такова.

Не искаше да разкаже какво точно се е случило, не и докато не поговори с Мат Холдън. Колата се бе опитала да я блъсне. Ако не бе отскочила навреме, сигурно щеше да е мъртва. Но когато падна на пътя, за малко не загина. В момента бе прекалено разстроена, за да мисли и говори.

Сестрата се усмихна.

— Има ли на кого да съобщим? Имате ли семейство?

Сесили притвори очи, защото успокоителното, което й бяха дали започваше да действа.

— Нямам семейство — прошепна сънено тя. — Нямам си никого.

Това бе самата истина, въпреки че Лета щеше да е изненадана и учудена ако я чуеше. Лета веднага би дошла, но Сесили не би й причинила подобно нещо. Поне не по време на медения месец. Двамата с Мат бяха успели да заминат за малко в Насау и Сесили нямаше да им се обади, за да се върнат. Освен това, бебето е единственото й семейство. Постави ръце на заоблената си талия с унесена усмивка и избута някъде дълбоко в съзнанието си ужаса на случилото се.

Два дни по-късно я изписаха, след като й бяха направили множество изследвания. Китката й бе бинтована и трябваше да я държи неподвижно, докато не се излекува. За щастие това беше лявата й ръка, не дясната и можеше да продължи да работи.

Поне репортерите не плъзнаха след нея в болницата. Но сега във Вашингтон назряваше един пикантен нов скандал и скритото минало на Мат Холдън вече оставаше в историята.

Сесили се зачуди къде е Тейт. Сигурно е завел Одри на някое тайно място. Намеренията му бяха повече от очевидни, след като я доведе на сватбата на родителите си. Всеки пък, когато си помислеше за това, знаеше, че цял живот пред очите й ще стои образът на Тейт, който й обръща гръб. Нищо друго не й бе причинявало такава болка.

Тя не забрави какво се е случило на паркинга. Нямаше представа, как да постъпи. Сигурно трябва да каже на някого. След като шофьорът се бе опитал да я убие веднъж, положително щеше да опита пак. Единствените, които можеха да имат нещо против нея, бяха онези от синдиката, а шефът им бе пратен в затвора и сигурно нямаше търпение да я види закопана.

Обу широки панталони и син суитшърт и си направи половин кафеварка кафе без кофеин. Намаза си половин кифла с обезмаслено сирене и седна на масата, отхапвайки по малко, докато врялото кафе изстине. Не беше гладна, но трябваше да се храни заради бебето.

— Извинявай, мъниче — прошепна тя и погледна към неапетитната кифла. Остави я. — Трябва да ям плодове и зеленчуци, и риба, и бобови с високо съдържание на протеини, нали така? Утре ще отидем на пазар…

На вратата се звънна. Това трябва да Колби. Вече трябваше да се върнал. Може да му каже какво се е случило и той ще се погрижи. Усети как й олеква, когато посегна да отвори вратата. Усмивката и мигновено се стопи. На вратата стоеше Тейт.

Той я гледаше, преценяваше изпитото прежълтяло лице, очилата отново кацнали на носа, защото не можеше да си сложи лещите заради превръзката на ръката. Той беше с черно поло и панталон. Изглеждаше много изискан. С тази къса коса вече не приличаше на лакот.

— Какво искаш? — попита тихо Сесили, без да го поздрави.

Гърдите му се повдигаха.

— Трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим — каза напрегнато тя, припомняйки си думите му при последната им среща, на сватбата на Лета.

— Трябва, и още как. Била си в болница — каза рязко той. — Закарали са те с линейка преди два дни.

Как ли беше разбрал?

— Подхлъзнах се на леда — отвърна тя и отмести очи. — Сега съм добре.

Той не сваляше очи от нея и изглеждаше притеснен и загрижен.

— Казала си на персонала в болницата, че нямаш семейство, на което да съобщят.

— Нямам — отвърна тя и го погледна гневно. — Освен може би Лета. Двамата с Мат са в Насау на малко позакъснял меден месец и нямах никакво намерение да ги притеснявам.

Това сякаш го притесни. Той се облегна на касата на вратата и се намръщи.

— Без значение какви недоразумения имаме, ти винаги ще си останеш част от семейството за мен.

Зачуди се как ли е приел съобщението й. Беше готова да попита, но нямаше смисъл.

Тя повдигна брадичка, без да се усмихва.

— Много съм уморена — каза тя. — Ако това е всичко, което искаше да казваш…

Стори й се странно, че той се колебае.

— Не, не е всичко, Сесили. Много по-удобно ще ни бъде ако седнем и поговорим. Не е ли така?

Не искаше той да влиза в апартамента й. Беше изтощена, болеше я всичко и започваше да й се гади, а и щом го видя, старите рани отново се отвориха. Очите й я предадоха.

— Моля те, Тейт, върви си — каза уморено тя. — Вече си казахме всичко, което трябваше. Ти си живей живота и ме остави да намеря спокойствие в моя.

— Не мога да го направя — отвърна той, а гласът му стана още по-напрегнат. Побутна я внимателно навътре и затвори вратата. Не можеше нищо да прецени по изражението му. Там ту се появяваше загриженост, ту ранимост и любопитство. — Наех един човек да те наглежда, след като скандалът се разрази. Ти не си паднала на леда, Сесили. Някаква кола се е опитала да те прегази и мътните я взели, но почти е успяла. Ще ми кажеш какво става и то веднага!