Даяна Палмър
Хартиена роза (3)

Втора глава

Филмът започваше в единадесет часа. Сенатор Холдън го гледаше и се смееше от сърце, когато Сесили се обади, за да го попита за работата, която й бе предложил в новия музей. Не започна да я разпитва. Просто прие молбата й за постъпване по телефона и я назначи незабавно.

Рано сутринта в понеделник, Сесили си нае малък апартамент, който можеше да плаща от заплатата си и се изнесе от апартамента, на който Тейт бе покривал разходите. Отказа се от часовете, които посещаваше заради магистърската си степен и подаде молба за напускане на колежа. Вече смяташе сама да плаща всички сметки. Някой ден щеше да върне на Тейт всяка стотинка, похарчена за нея. Точно сега бе объркана и нещастна, защото се бе оказала обект на състрадателността на мъжа, в когото бе влюбена от години. Нищо чудно, че се смяташе за неин настойник. Беше му задължена за всяка троха хляб. Но с това бе свършено. Сега щеше да се справя сама. Ще се издържа от заплатата си. Може би след време ще успее да довърши магистратурата. Времето беше пред нея. Поне имаше работа, благодарение на която щеше да се справи с тази повратна точка в живота си.

Наложи се да тегли от малката си банкова сметка, за да остави предплата за апартамента, да се разплати с транспортната фирма, която пренесе нещата в новото жилище, и да се храни, докато вземе първата заплата. Беше й толкова мъчно, че целият свят й се струваше черен. Не намери сили дори да се обади на Лета, майката на Тейт.

Новият апартамент беше малък, нищо особено, но знаеше, че разчита само на себе си. За разлика от стария, този не беше обзаведен и отначало тя успя да купи много малко неща. Нямаше дори и телевизор. Поне беше близо до музея. Щеше да ходи на работа с автобуса, или ако реши да пътува с метрото.

Колби дойде да й помогне, когато се настаняваше и донесе пица и малък кашон, в който бе сложил касетки като подарък за новия дом. Похапваха пица, докато разопаковаха лампи и чинии и пийваха бира, тъй като това бе единственото, което той бе донесъл към пицата.

— Мразя бира — мърмореше тя.

— След като изпиеш достатъчно, вкусът не ти прави впечатление — увери я той.

Тя го погледна с нескрито недоверие, сви рамене, затвори очи, опита се да не вдишва мириса на бирата и отпи голяма глътка.

— Уф! — беше единствения коментар.

— Давай още малко.

Тя преполови кутията с бира и отхапа още малко пица. След няколко минути вече нямаше съмнение, че питието съвсем не е станало по-приятно.

Той забеляза широката й усмивка и кимна.

— За пръв път от дни наред се усмихваш.

— Вече ми минава — увери го тя. — Следващия понеделник започвам работа. Нямам търпение.

— Щеше ми се да съм тук на първия ти работен ден, за да ми разкажеш, но заминавам по работа.

Тя спря да дъвче, остави парчето пица и го погледна притеснено.

— Колби, вече си загубил едната си ръка…

— Значи ще бъда по-внимателен — отвърна той. — Стана, защото бях пиян. Няма да се повтори. — Той погледна към кутията бира. — Бирата поне не ми действа. Просто е приятна за разнообразие. — Погледна я отново. — Най-лошото мина. Ще ти помогна да преминеш по-леко трудностите. Когато се върна.

Тя се намръщи.

— Значи не трябва да се оставяш да те убият!

Той се разсмя.

— Ами, добре.

Докато Колби отсъстваше, тя си направи празненство за рождения ден с малко кексче, една свещ и поздравителна картичка от Лета, която никога не забравяше празника й. Тейт изглежда го бе забравил или пък се сърдеше. За пръв път от осем години, прекара рождения си ден без него.

Сесили бе погълната от работата в музея и се наслаждаваше на всяка минута. Колежът й липсваше, също и колегите, но работата й харесваше. Експонатите бяха част от задълженията й като помощник-уредник и тя се зае с работа по древна индианска археология, част от собствената й специалност — съдебната археология. Не очакваше, че съдебните проучвания няма да й липсват. Беше вълнуващо да имаш достъп до редките колекции на Фолсъм Кловис и метални предмети на хиляди години, ласа с топузи и от двете страни и друга каменни предмети, а също и глинени изделия, измайсторени от отдавна изчезнали ръце.

Новият й телефон не беше записан в указателя, нито в телефонна информация, но един ден Тейт й се обади в музея. Тя затвори без обяснения и той не звънна отново.

Сенатор Холдън я потърси.

— В събота вечер ще празнувам рождения си ден — каза той. — Нали двамата с Колби ще дойдете?

— Него го няма, но аз ще дойда с удоволствие.

— Чудесно! Ще може ли да поговорим за някои от новите проекти, които ми се въртят в главата?

— Ще може — отвърна усмихнато тя, защото знаеше колко много обича той музея. Та нали идеята за създаването му бе негова. Той бе фанатик по въпросите за индианската култура. Не беше сиукс, но майка му бе учителка в резервата на сиуксите „Уапити Ридж“. Също като Сесили, и той обичаше народа на лакота.

Той се разсмя.

— Всичко ще ти разкажа в събота. Точно в шест — у дома. Не закъснявай! Ще бъде шведска маса.

— Няма да ям дни преди това — обеща тя.

Едва когато затвори, осъзна какво е казала. Ядеше много по-малко от преди и харчеше значително по-малко. В апартамента имаше само най-необходимите неща. Поне не разчиташе на милостиня. Беше на двадесет и пет и се издържаше сама. Чувството бе прекрасно.

Сесили се обади на Лета, за да й каже, че смята да вземе самолета до Рапид Сити, а след това да наеме кола до резервата на сиуксите „Уапити Ридж“, близо до националния парк „Къстър“ в Южна Дакота. Щеше да присъства на годишните празненства на племето. На тридневния празник през септември те очакваха да пристигнат и много лакоти, за да участват в танците и песните. Вече имаше самолетен билет и бе резервирала кола. Нямаше да се откаже от празника само защото двамата с Тейт не си говореха. А и нямаше вероятност Тейт да отиде.

— Тейт не ми се е обаждал напоследък — спомена Лета, след като обсъдиха празника. — Звънях в апартамента му, но се обади онази Одри Ганън. Каза ми, че не е в страната. Шефът му, Пиърс Хътън го бил изпратил по работа.

Сесили усети как в гърлото й се надига бучка. Преглътна и едва тогава отговори.

— Не знаех, че живее с него — отвърна тя, опитвайки се гласът й да прозвучи небрежно.

— Много е потаен, нали мъничката ми! Сигурно има чувства към нея — отвърна с явно раздразнение Лета. — Тя мрази произхода му, мрази и резервата и едва успя да поддържа добрия тон, когато й казах коя съм. Ако наистина е толкова полудял по нея, колкото тя твърди, ще успее да го обърне срещу собствения му народ, дори и срещу мен.

— Разбира се, че няма — опита се да я успокои Сесили.

— Разбира се, че ще го направи. Тя не понася някакви туземци да имат прекалени свободи. — Лета се поколеба за секунда. — Радвам се, че ще дойдеш. Липсваше ми. Откакто замина за Вашингтон, почти не те виждам.

— И ти ми липсваш — отвърна нежно Сесили.

— Имам нужда нещо да ми повдигне духа — продължи Лета. — Вече изгубихме всякаква надежда, че ще имаме линейка и общинска клиника, защото отпуснатите бюджетни пари са изчезнали.

— Как така са изчезнали? — попита Сесили.

— Никой не знае — отвърна Лета. — Том Черния нож, нали си спомняш вожда на племето, той казва, че сигурно има някаква грешка при изчисленията. Аз не съм толкова сигурна. Напоследък тук се появяват разни подозрителни типове. Особено пък след като изпратиха документацията по проекта за казиното. Предполагам не си успяла да накараш сенатор Холдън да изслуша твоята версия? — добави тя със странни нотки в гласа.

— Каквото и да му кажа, Мат Холдън е сто процента против казиното — каза тъжно Сесили. — Не че не съм го засипала с информация. Ще ходя на рождения му ден. Може там да ми отдели няколко минути и да помогне.

— Да. Рожденият му ден. Той става непреклонен, когато нещо е против принципите му — измърмори Лета.

— Говориш така, сякаш го познаваш! — подкачи я Сесили.

Последва дълго мълчание и когато Лета отново заговори, гласът й бе напрегнат.

— Чувала съм за него. Всички тук са чували.

— Защо не дойдеш във Вашингтон по-нататък и не поговориш направо с него? — попита Сесили. — Ще останеш да спиш при мен.

— Какво, в хубавия ти апартамент? — попита разсеяно Лета.

Сесили се намръщи.

— Ами… преместих се. Вече имам нов. По-малък, по-грозен, но много уютен. Ще ти хареса. Канапето е сгъваемо и става на легло. Ще спя на него, а ти ще останеш в спалнята.

Лета отново замълча.

— Много ми се иска да те видя. Но просто не знам как ще се кача на самолет. Ще помисля. Тримата с Тейт ще обиколим града ако дойда. Ще бъде много забавно!

Сесили се поколеба.

— С Тейт не си говорим, Лета — отвърна напрегнато тя.

— Защо?

— Открих кой ми е плащал всички разходи.

— Нали беше някаква фондация? — попита напълно невинно Лета. — Това какво общо има с факта, че не си говорите с Тейт? Всъщност кой стои зад цялата работа? — попита шеговито тя. — Да не е някой трафикант на оръжие или известен международен терорист?

Лета не знаеше, че Тейт я е издържал! Е, не можеха да обсъждат този въпрос по телефона. Щеше да има достатъчно време, когато отпътуваше за Южна Дакота.

— Ще ти кажа, когато пристигна — обеща Сесили. — До скоро.

— Добре. Да се пазиш, миличка.

— И ти.

Тя остави слушалката. На Лета щеше да й е мъчно, че двете й „деца“ са се скарали. Намръщи се, когато си спомни, че по-възрастната жена спомена изчезването на някакви пари на племето. Зачуди се какво ли става в Уапити.

 

 

В събота Колби най-ненадейно се върна от чужбина и тя го покани да отиде с нея на празненството по случай рождения ден на сенатор Холдън. Колби се съгласи, но гласът му прозвуча строго. Чак когато дойде да я вземе, Сесили забеляза колко е изморен.

— Не трябваше да те карам да идваш — каза загрижено тя, въпреки че и без да го пита знаеше какво не е наред.

Той сви рамене.

— Не е работа да си седиш в къщи и само лоши мисли да ти се въртят в главата. — Усмихна й се едва-едва. — Не съм много за компания, но ще се постарая.

Излязоха от апартамента на Сесили и потеглиха към резиденцията на сенатора.

Сесили огледа елегантните присъстващи — политици, милионери и други гости, събрали се в огромната бална зала в дома на сенатор Мат Холдън. Сесили бе вдигнала русата си коса, а черната й официална рокля до коляното бе подбрана с вкус и й стоеше добре. Светлозелените й очи си оставаха неспокойни. Винаги когато си махнеше очилата, се чувстваше уязвима. Реши да ги свали, тъй като Колби щеше да кара. А как само мразеше да си слага контактни лещи. А и нямаше кого да гледа. Двамата с Колби пристигнаха навреме и си взеха от деликатесите на шведската маса. Имаше всичко от хайвер до шампанско.

След като хапнаха, тя помоли Колби да й донесе кафе. Чувстваше се неловко сред хора, които обикновено си говорят са инвестиции, пътувания в чужбина и одобряването на предстоящи закони. Не се движеше сред богаташи. Оглеждаше поканените и движещите се с подноси сред тях сервитьори в бели сака и бели ръкавици и се усмихна при мисълта, че напоследък бе заобиколена единствено от скелети. Забеляза, че един от сервитьорите държи в ръцете си купа и се почувства гузна.

Намести презрамката на официалната чантичка на рамото си и се запромъква сред гостите като кимаше и се усмихваше любезно на хора, които познаваше единствено от вечерните новини. Намираше се сред отбрана публика, но всички й бяха напълно чужди, беше съвсем сама сред множеството. Знаеше, че в кабинета си в музея, ще се чувства много по-спокойна. Щеше да е като у дома и в резервата с Лета.

Коктейлът е необичайно тих, помисли си тя. Разговорите около нея бяха приглушени и сериозни. Последните събития във Вашингтон, окръг Колумбия, бяха сложили отпечатъка си и върху празненството по случай рождения ден на сенатор Холдън. Холдън представяше в Сената републиканците от Южна Дакота. Той бе мъж с огнен темперамент, труден характер, който си създаваше врагове със същата лекота, с която ръководеше сенатската комисия по индианските въпроси. Беше се намесил в най-различни политически въпроси, а също и в някои доста лични. Последният му проект бе свързан с финансирането на проекта за домашните животни и новосъздадения музей по антропология и археология на американските индианци, където Сесили работеше.

Тя забеляза Мат Холдън и очите й заискриха. Беше красив мъж, дори и на неговата възраст. Съпругата му бе починала миналата година. Сега политикът с черни очи и дрезгав глас, с посребрени коси и широки рамене беше пръв в списъка за подходящи партии на всички вдовици. Дори и в този момент две застаряващи светски дами го атакуваха от двете страни, обсадили го с аромата на скъпи парфюми и доста предизвикателни за възрастта деколтета. Поне едната да бе облякла нещо по-прилично, мислеше Сесили, сравнявайки ги със собственото си високо деколте, от което вратът й изглеждаше още по-тъничък.

И други очи бяха проследили с не по-малък интерес нейните.

— Не нападат ли точно като акули? — прошепна приятен глас.

Тя трепна и погледна към кавалера си.

— Господи, Колби, как само ме стресна! — избухна тя в смях.

Колби се усмихна едва-едва.

— Нося ти кафе. Никак не е лошо.

Той й подаде чашата и отпи от своето. Сесили се зачуди защо е бил в чужбина по същото време като Тейт. В същия момент си наложи да не мисли за Тейт. Тази вечер нямаше да мисли за него.

— Не ми каза къде си бил — обърна се тя към мъжа до себе си.

Той спомена една африканска страна, където в момента вилнееше война.

— И да знаеш, че не съм ти казал нищичко.

Тя стана сериозна, знаеше за конфликта там и за ужасните последици от тайните бомбардировки. Всички говореха само за това.

— Нещастните хора.

— Амин.

Тя вдигна поглед към него.

— Предполагам, че си бил ангажиран за залавянето на виновниците.

Той й отвърна с усмивка. Никога не говореше за задачите си. Колби не бе хубав, особено с белезите по изпитото си лице. Гъстата му, леко чуплива къса коса бе най-хубавото у него. И въпреки това притежаваше опасен чар, който Сесили добре знаеше, че привлича дамите. За съжаление бе все още погълнат от миналото и не поглеждаше никоя жена. След петгодишен брак, жена му го напусна преди две години и си намери друг, които си оставаше по-често вкъщи, имаше две деца и не рискуваше живота си. След като тя го изостави, гуляите му станаха пословични. Когато Сесили се намеси и му намери психолог от Мериленд, той бе на прага на алкохолизма, но дори и сега, все още се движеше по ръба на самоунищожението. Жалко, помисли си тя, да обичаш някого толкова много, а след като вече си го загубил, да не намираш начин да го забравиш. Също както тя тъгува за Тейт, помисли си с горчивина.

— Виждала ли си напоследък Тейт? — попита разсеяно Колби.

Тя се напрегна.

— Не.

Той я погледна с кисела усмивка.

— Доста отегчителен банкет. Миналия път ти направи шоуто, а доколкото разбрах в едно от късните предавания е имало подробен коментар!

— Продължавай — подкани го с жест тя. — Натяквай още.

— Не се сдържах — разсмя се той. — Сигурно това е първият случай в американската политическа история, когато бивш агент на ЦРУ е покръстен в купа със супа от раци точно по средата на политическо събиране.

Колби едва се сдържаше да не избухне в смях. Наведе се към кафето си. Преди да се запознае със Сесили, не си бе представял, че има жена на света, която би сторила подобно нещо на високия красив и елегантен Тейт Уинтроп.

— Изглежда Мат Холдън вече ти е простил — добави той.

Тя се усмихна закачливо.

— Сигурно му е доставило истинско удоволствие — отбеляза тя. — Между нас казано, той умира за такава публичност.

Черните очи на Колби се извърнаха към Холдън.

— Може да те е поканил тази вечер, само за да накара Тейт да се чувства неловко — предположи той. — Не забравяй, че са стари врагове!

Сесили пристъпи от крак на крак. Високите й обувки започваха да я стягат. Не ходеше често на официални вечери.

— Така е. Тейт е и с двете ръце за онова казино в резервата на сиуксите „Уапити Ридж“ в Южна Дакота, защото щяло да помогне да влизат повече пари за племето и с тях да се подпомогнат повече програми за младежите и да се ограничат алкохолизма и насилието. Сенаторът, пък, е твърдо против проекта за казиното в Уапити. Не могат да излязат наглава по този въпрос, а сега са се намесили и активисти за независимостта на племето лакота.

Колби се намръщи.

— Не е ли и сенаторът от това племе.

Сесили се усмихна.

— Баща му е мароканец — обясни тя. — Няма нито една капка кръв на лакота. Но много прилича, нали? Сигурно затова при всеки избор, представителите на племето гласуват за него. Освен това майка му е преподавала в училището на лакотите в „Уапити Ридж“ или поне така съм чувала.

Още щом го каза, Сесили се зачуди дали Лета не е срещала Мат в младостта си. Бяха почти на една възраст.

— Познавал ли е семейството на Тейт?

— Сигурно е чувал за тях, но се е кандидатирал за Конгреса преди Тейт да са роди и е заминал за окръг Колумбия.

— Ти не го познаваше, преди да започне създаването на музея?

— Не.

Тя приглади тясната рокля и погледна с раздразнение едно от петната кал върху черните велурени обувки без пети.

— По дяволите — измърмори тя. — Валеше и минах през тревата. Целите ми обувки са кални. Бяха чисто нови.

— На връщане ще те пренеса на ръце, ако ми позволиш — предложи Колби и очите му заблестяха весело. — Ще трябва да те прехвърля през рамо, естествено — добави той и погледна многозначително към изкуствената си ръка.

Тя се намръщи, когато чу горчивината в гласа му. Колби й се виждаше доста мъгляв, защото без очила не виждаше добре.

— Слушай, никой нормален човек няма да те приеме за инвалид — каза меко тя и се усмихна. Сложи ръка върху неговата. — Както и да е — добави с хитра усмивка. — Мисля, че напоследък дадох достатъчно храна на медиите. Нямам нужда от нови усложнения. Току-що се отървах от най-голямото.

Колби я наблюдаваше развеселен. Тя бе единствената жена, която харесваше истински. Тъкмо се канеше да каже нещо, когато забеляза през рамото й, че към тях се приближава един мъж.

— Като говорим за това усложнение, Сесили…

— Какво за него? — попита тя.

— Аз бих казал, че току-що се появи и е готов за мъст. Не, не, не се обръщай — каза той и я привлече близо до себе си с изкуствената ръка, която изглеждаше напълно истинска. — Продължавай да гледаш към мен и се престори, че си безкрайно очарована от формата на носа ми. Тъкмо ще му дадем тема за размисъл.

Тя се разсмя, въпреки че сърцето й препускаше както винаги, когато Тейт се появеше. Вгледа се в слабото лице на Колби, прорязано от белези. Той съвсем не беше хубавец, но притежаваше стил и смелост и ако не беше Тейт, Сесили сигурно щеше да го хареса.

— Носът ти е чупен два пъти, нали? — попита тя.

— Три пъти, но вече не ги броя.

Той вдигна вежди към някого зад нея.

— О, Тейт, здравей! Не очаквах да се видим тук тази вечер.

— Очевидно — прозвуча дълбокият рязък глас подобно на врязващ се нож.

Колби пусна Сесили и се отдръпна.

— Мислех, че няма да дойдеш — продължи той.

Тейт застана пред Сесили и тя видя, че е с една глава по-висок от Колби Лейн. Беше във вечерен костюм, също като останалите поканени, но винаги изглеждаше по-елегантен от другите. На Сесили никога не й омръзваше да се взира в черните очи и красивото лице с прав нос и широка тясна привлекателна уста над малката трапчинка на брадата. Той беше най-красивият мъж. Сякаш единственото, което му липсваше бяха нагръдникът и перата в косата, за да възроди славата на войните от племето лакота, извоювана през деветнадесети век. Точно така си го спомняше Сесили от церемониите по време на събиранията в „Уапити Ридж“ и този образ се бе запечатал в ума й.

— Одри обича да се събира с богатите и известните — отвърна Тейт. Тъмните му очи срещнаха ядосаните зелени очи на Сесили. — Забелязвам, че все още се радваш на благоволението на сенатор Холдън. Да не би вече да ти е купил пръстен?

— Какво ти става, Тейт? — попита Сесили със студена усмивка. — Изглеждаш така, като че ли имаш… рак във врата.

Очите му блеснаха, но той не отмести поглед.

— Какво чак толкова даде на Холдън, за да ти осигури работа в музея? — попита той, без да крие озлоблението си.

Гневът от тази злостна инсинуация я накара да отдръпне ръката, в която държеше недопитото кафе. Колби ловко улови китката й, преди да е успяла да изплиска остатъка от кафето върху мъжа, извисяващ се над нея.

Тейт напълно пренебрегна Колби. Очите му искряха, докато гледаше Сесили.

— Не прави тази грешка отново — обясни той с толкова тих глас, че тя едва успя да го чуе. Изглеждаше така, сякаш приспаната му враждебност изчаква най-незначителното извинение, за да се насочи срещу нея.

— Ако си решила да плиснеш тази чаша върху мен, ще те накисна в купата за пунш!

— Ти заедно с цялото ЦРУ, може би! — изсъска Сесили. — Хайде, давай, да те ви…

Тейт точно правеше крачка към нея, но Колби успя да се вмъкне помежду им.

— Хайде, стига вече! — предупреди ги той.

Сесили не отстъпваше на сантиметър. Нито пък Тейт. Отношението му само за няколко седмици се беше променило от кротка обич към забавление и открита враждебност. След това изпадаше в ярост всеки път, когато някой споменеше името на Сесили, но Колби не й бе казал.

— Нямаше никакво право да пускаш подобни намеци за мен — изсъска тя. — Не си уреждам работните места лежейки по гръб и ти много добре го знаеш!

Черните очи на Тейт се присвиха. Изглеждаше страшен, но Сесили не се страхуваше от него. Никога не се беше страхувала. Той погледна ръцете й, стиснати около чашата, а след това — отново към изопнатите й черти. Беше вбесен, че е станал обект на присмех по всички телевизионни канали по време на политическа вечеря, а забележките на Одри само влошиха нещата. Беше обиден, но щом видя Сесили, усети празнота в душата си. Тази жена бе като трънче години наред, още от онази необмислена проява на състрадание, с която я превърна в своя отговорност. Тогава бе срамежлива, сладка и напълно зависима от него, а обожанието й го ласкаеше. Ето че се бе превърнала в огнена независима жена, която пет пари не дава за одобрението му, а както стана ясно, и за компанията му. Беше направила какво ли не, само бе пропуснала да напусне града, за да не му се мярка.

Майка му все още я чувстваше като осиновена дъщеря, но Тейт не можеше да се доближи. Нямаше намерение да си признае колко наранен се почувства, когато Сесили му обърна гръб. Дори чарът и прелестите на Одри не успяха да заличат спомена за болката в обвинителния поглед на Сесили, когато Одри й разказа истината за така наречената стипендия. Искаше му се никога да не се е доверявал на светската дама. В началото на връзката им бе много по-открит по отношение на миналото, отколкото трябва. Никога не му бе минавало през ум, че Одри ще разкаже всичко, което знае, без дори да се замисля. Невероятно е как човек се подвежда от едно хубавичко лице. Вече си бе научил урока. Одри повече не бе чула от него и дума, която да не може да се преповтори пред медиите. Но злото бе сторено. Резултатът бе точно пред него, с искрящи от гняв зелени очи и здраво стиснати ръце. А ето че и приятелят му Колби Лейн като че ли се опитваше да започне връзка със Сесили.

— Ти защо си се върнал? — насочи се той остро към Колби.

— Нямаха нужда от услугите ми — отвърна с широка усмивка другият мъж. — Очевидно методите ми по време на разследване са доста по-резки от тези на колегите с по-точен политически нюх. Изпратиха ме да си вървя.

— Лигльовци — измърмори Тейт. — Разбра ли кой е водел разследването?

— Аз — отвърна Колби и допи последната глътка кафе. — Просто не разбирам къде изчезнаха добрите стари дни, когато управлението се занимаваше с презокеански разследвания — чудеше се той.

— А, не съм съгласна — прозвуча дрезгавият глас на Одри щом се присъедини към тях. Изглеждаше ослепителна в червената рокля от сатенирана коприна с шифонена пола. Роклята очевидно бе от създател на висшата мода, невероятно скъпа. Не можеше да има грешка. И цялата бе накичена с диамантени бижута.

— Не позволявам служебни разговори — продължи тя и притисна ръката на Тейт към себе си. Погледна бегло и презрително Сесили, след което премести сините си очи към Колби и по устните й се разля прелъстителна усмивка.

— Здравей, Колби. Колко отдавна не сме се виждали.

Той също се усмихна, но очите му останаха студени.

— Бях зает.

— Толкова зает, че не намери време да се отбиеш да видиш най-добрия си приятел? — укорително изрече тя. — Два пъти те каним на вечеря, а ти все си намираш някакви извинения.

Тя, разбира се, се опитваше да представи нещата така, сякаш двамата с Тейт живеят заедно. Момичето не реагира, поне външно. Сърцето й се сви, когато си представи Тейт и Одри заедно.

— Самият аз бях за седмица в чужбина. Трябваше да се подсили охраната на една от новите ни петролни платформи в Каспийско море — намеси се Тейт. — Изникнаха проблеми.

— Разбрах — потвърди Колби. — Брауер май има доста приятели? — добави той, запознат със случая за германеца, който бе въвлякъл работодателя на Тейт в отвличане и мъчително преследване след това.

— Струва ми се, че и от затвора успява да наеме чистачи.

Тейт сви рамене.

— Двамата с Пиърс ще се справим. — Усмихна се на Одри. — Не приемам никакви поражения.

Напълно незабележимо, Сесили плъзна свободната си ръка в здравата длан на Колби за подкрепа. Доста учуден, той лекичко я стисна.

— Е, беше ми приятно, че се видяхме — каза Колби, незабавно улавяйки сигнала за помощ. — Ние скоро ще си тръгваме.

Тейт погледна от единия към другия, когато чу многозначителното „ние“. Всички добре знаеха, че Колби все още е влюбен в бившата си съпруга, но сега държеше Сесили за ръка, готов да я защитава. Това не му хареса. Колби едва се удържаше да не се превърне в алкохолик, а Тейт не искаше това да провали живота на Сесили. Трябваше да измисли как да оправи тази работа. Това, естествено, е за нейно добро, каза си убедено той.

— Значи все пак успяхте — намеси се Мат Холдън и пристъпи към малката групичка. Към Тейт хвърли само един яден поглед.

— Няма да отстъпя по въпроса за казиното. Казвам го, за да не започнеш да се чудиш — заяви той направо.

Тейт го погледна също толкова ядно.

— Сам човек не може да спре прогреса.

— Напротив, мога — изрече натъртено и остро Холдън. — Няма да допусна организираната престъпност да нахлуе в „Уапити Ридж“ и ако това не ти харесва, сам се сети какво да направиш.

— Глупости! Няма никаква организирана престъпност в Уапити. Това са само измислени извинения. Вие не притежавате нито областния управител, нито прокурора — заяви Тейт. — А и нямате никакво влияние в резервата.

— Наистина ли искаш да се сдушиш с онези типове, които ще изцеждат осемдесет процента от печалбата, готови да застрелят всеки, който се опита да ги спре? — попита Холдън. — Няма да позволя организираната престъпност да заглажда гръб за сметка на храната, дрехите и жилищата на децата там!

Тейт пристъпи към по-възрастния мъж, който беше с цяла глава по-нисък, а черните му очи блестяха също толкова заплашително, колкото и на Мат Холдън.

— Доста силни думи от един надут вашингтонски бюрократ, който се вози в лимузина с шофьор и се храни в китайски порцелан! Какво, по дяволите знаеш ти за децата, на които родителите дори не могат да си позволят да плащат отоплението през зимата? Та тези хора в резервата дори нямат и линейка, която да откара болни или ранени в клиниката.

— Знам много повече, отколкото си мислиш — изстреля Холдън в отговор. — А сега ме слушай внимателно…

Сесили пристъпи между тях също както Колби бе застанал между нея и Тейт преди малко. Тя се усмихна на Холдън.

— Шефът ми в музея каза, че имате колекция от остриета на стрели, още от времето на Фолсъм Пойнт? — каза тя. — Дали може да ми я покажете?

Холдън остана за миг разтреперан от гняв, но щом погледна Сесили, строгите му черти се отпуснаха и той се усмихна малко притеснено.

— Да, имам. Наистина ли искаш да я видиш?

— Палео-индианската археология все още си остава слабостта ми — отвърна тя. — Да, много бих искала да я видя.

Той пое ръката й.

— Бихте ли ни извинили?

Сесили не се обърна назад. Тръгна със сенатора, очевидно погълната от всяка негова дума.

— Какви ги вършиш? — попита кисело Одри, оглеждайки се, за да разбере дали все още хората ги гледат след разразилата се кавга. — Знаеш, че има много връзки и голямо влияние. А и мисля, че е прав за казиното.

Тя отметна назад дългата до раменете руса коса.

— На първо място не би трябвало да има никакви резервати — мърмореше тя, без да забелязва гневния поглед на Тейт. — Всички ние сме американци. Толкова е глупаво да се осигурява прехраната на шепа хора, които предпочитат да живеят с мечките, отколкото в градовете. Резерватите просто трябва да се закрият и тогава всички ще живеем заедно.

Колби стисна устни и погледна Тейт. Той промълви няколко думи на език, който звучеше гърлено, и който другият очевидно добре разбираше.

— Защо излизаш със Сесили? — попита Тейт, вместо да отговори на въпроса, който му бе зададен на езика на лакотите.

Колби го прогледна небрежно.

— Не е женена. Аз също. Харесвам я.

— Просто не мога да си представя как си се съгласил да се покажеш пред хората с нея — изсумтя Одри. — Няма никакво възпитание и само може да те засрами.

— Виж, тя не изсипа супата от раци върху мен — каза Колби и погледна предизвикателно Тейт. — Нямаше и на теб да ти се случи, ако й беше казал истината още от самото начало. Сесили мрази лъжите. Учудвам се, че я познаваш цели осем години и не си го разбрал.

— По-горда е и от Луцифер — отвърна Тейт. — Ако не бях платил, нямаше да има никакъв шанс да постъпи в колеж. Сега се издържа сама и сама се грижи за себе си. Струваше си всяко пени, което съм похарчил.

— Сега, след като научи, нали ще ти върне парите? — попита Одри. — Ти нищо не й дължиш, Тейт. Просто не можеше да се отървеш от нея, а дори не сте роднини.

— Има неща, свързани със задължението ми към Сесили, които няма да разбереш — обърна се Тейт към жената до него. Пое си рязко дъх, когато забеляза как Сесили се е притиснала към ръката на Холдън, докато излизаха от залата.

— Какви неща? — настояваше Одри. — Не ми казвай, че сте били любовници!

— Не, разбира се — отвърна с нескрито раздразнение Тейт. — И това е всичко, което ще кажа по този въпрос.

— Дори не е хубава. — Одри също гледаше след Сесили и Холдън. — Той много я харесва, нали? — не спираше да нарежда с провлачения си говор тя. — Може да си позволи да я издържа. Сигурно прекарват много време заедно, докато работят по музея.

Същата мисъл тормозеше и Тейт, и никак не му бе приятно. Холдън бе прекалено стар за Сесили.

Колби улови израза на неодобрение, но не се намеси. Посочи празната си чашка.

— Ще отида за още. Ще ме извините ли?

Остави Тейт и Одри заедно. Одри веднага се облегна на мускулестата ръка на Тейт и въздъхна.

— Защо настояваше толкова много да дойдем на това досадно тържество? — попита тя. — Можехме да отидем на балет със семейство Карсън.

— Мразя балет.

— Обичаш опера.

— Има разлика. — Той все още не откъсваше гневния си поглед от вратата, където изчезнаха Сесили и Холдън. — Какво толкова вижда в него? — зачуди се той.

— Може и той да си пада по изравянето на мъртъвци — помогна му тя с презрителен смях.

Тейт усети как го залива гореща вълна.

— Все още не мога да разбера защо каза на Сесили, че аз съм й платил образованието.

Тя го погледна невинно.

— Не си ме предупредил да не казвам. Вече е достатъчно голяма и не се нуждае от настойник, нали така! Това й беше просто извинението, за да ти се мотае в краката и да ми се… да ни се пречка. Ще й мине.

— Какво ще й мине? — попита намръщено той.

— Увлечението. — Тя го погали по ръката, когато забеляза изумлението му. — На всички млади момичета им минава. Все някой трябваше да й покаже, че вече няма място в живота ти. — Одри го погледна с обожание. — Сега имаш мен.

Двамата отидоха до купата с пунш. Тейт все още се мръщеше и усещаше някакво безпокойство. Одри не го оставяше нито за секунда. Караше портиера да я пуска в жилището му по всяко време, дори му се обаждаше, докато е на работа. Започваше да се плаши от опитите й да го обсеби. Не разбираше какво цели. Бе красавица и на човек му бе приятно да се показва с нея, но двамата нямаха любовна връзка. Тя се държеше така, сякаш са неразделни, а на него това не му харесваше. Освен това, отношението й към Сесили бе отвратително.

— Защо мислиш, че е увлечена по мен? — попита небрежно той.

— О, Колби ми каза веднъж. Беше леко пийнал. Това беше преди двамата да започнат да излизат — отвърна също така небрежно тя. — Той я съжалява, но не и аз. Има толкова много неженени мъже на този свят. Тя не е хубава, но все ще си намери някой като нея един ден. Може дори да е Колби — добави замислено тя. — Изглеждат доста близки, не ти ли се струва? Дори по-близки, отколкото с Мат Холдън. Може пък тя да се окаже жената, която да го накара да преодолее мъката по бившата си жена!