Господин Свещаров
Биологичен калейдоскоп (14)

Етологията — една млада наука с голямо бъдеще. Може ли етологията да подпомогне изясняването на някои въпроси от еволюцията на организмите? Етологията в помощ на практиката

Етологията е наука, която изучава поведението на животните. Тя стана актуална през последните няколко десетилетия на XX век. Нейни основоположници са световноизвестни зоолози като Нико Тинберген, който понастоящем е професор по етология в Оксфордския университет, професор Конрад Лоренц, с когото е свързана класическата етология, и Карл фон Фриш. За техните изключително големи заслуги при изучаване поведението на животните тримата бяха удостоени колективно през 1973 година с Нобелова награда.

Корените на етологията можем да открием в най-дълбока древност, когато необходимостта от използването на животните за храна, работа и ловуване е заставила първобитните хора неволно да изучават поведението на заобикалящия ги животински свят. Именно от тези времена са се зародили легендите и митовете за животните-богове и за същества с човешки тела и животински глави. Нещо повече — реално съществуващите животински видове започнали да надаряват с човешки качества. Това „очовечаване“ на животинското поведение, което специалистите наричат антропоморфизъм, е играло голяма роля във философските концепции на древните мислители, които вярвали във възможността душата на човека да се преселва в животните, и обратно. Основоположникът на идеалистичната философия Платон вярвал, че поведението на животните е изява на душата им. Той обаче твърдял, че животинската душа е много по-низша от човешката и че е лишена от възможности за мислене. За разлика от него Хераклит, Демокрит, Лукреций и Плутарх смятали, че душата на животните е значително по-съвършена, и си я представяли като материална субстанция, разпределена равномерно по цялото тяло на животните. Четири века преди нашата ера Аристотел дал много интересни и подробни описания върху поведението на животните. Той бил убеден, че човешката и животинската душа са много сходни, и не изключвал наличие на разсъдък, макар и в много ниска степен, при някои животни. През средните векове повечето от учените по отношение на поведението на животните стоели на чисто идеалистични позиции. Едва през XIX век великият естествоизпитател Чарлз Дарвин успял да даде напълно обосновано тълкуване на животинското поведение. Разработвайки теорията си за еволюцията на организмите, той е използвал множество примери и аргументи от поведението на животните. Този подход е спомогнал през следващите години успешно да бъдат решени спорни въпроси от областта на систематиката на животните, зоогеографията, а през последните години — особено много и в областта на етологията. Защото според съвременните специалисти поведението се разглежда като една от най-мощните приспособителни системи, чрез които животните непрекъснато се приспособяват към динамичните условия на околната среда. Дори през последните петнадесетина години започна да се формира едно ново научно направление, наречено етология на поведението.

В наши дни етолозите дават следната класификация на животинското поведение. На първо място те поставят поведението, свързано с добиването и приемането на храната, отделянето на непотребните за организма вещества, запасяването с храна, почивка и сън. Следва така нареченото „комфортно“ поведение, отбранителното поведение, поведението на размножаване (завардване на територия, чифтосване и грижи за потомството). Най-накрая следват социалното или груповото поведение и това за построяване на жилище или убежище.

Съвременните етолози много правилно предупреждават, че когато се говори за разума и съобразителността на някои животни, не трябва да преувеличаваме техните възможности и да им приписваме човешки качества. Защото действията им са продукт предимно на инстинкти и условни рефлекси. По този повод известният етолог Карпентър казва: „Ние не натрапваме човешко поведение на животните. В тях виждаме само зачатъци на човешко поведение, което е еволюирало в нашите сегашни собствени реакции.“

Независимо от факта, че разумна дейност у някои животни се проявява сравнително рядко, в последните няколко години бяха описани необикновено интересни случаи. Един специалист-етолог наблюдавал как едър вълк с разпран от острите копита на елен-карибу гръб с мъка се добрал до изоставена хижа и легнал в нея. Ученият помислил, че животното иска да умре вътре на спокойствие. На следващия ден той обаче останал изненадан от разкрилата се пред очите му гледка. Към хижата се приближил друг вълк с огромен къс месо в зъбите си. Той застанал пред ранения си събрат, постоял известно време неподвижно пред него, после хвърлил месото пред муцуната му и побягнал. Всеки ден този вълк хранил по описания начин пострадалия си другар, докато раненият звяр не се поправил и присъединил към глутницата.

Въз основа на 40-годишни наблюдения траперът Франк Глайзер твърди, че вълците от Аляска са едни от най-интелигентните сред северните животни. Те използват предимно два начина на лов: изкусно прикрити, внимателно заобикалят жертвата си от всички страни или я преследват до пълно изтощаване. При втория начин вълците проявяват голяма хитрост. Обикновено те избират някоя бременна женска карибу, която е по-трудно подвижна. След това вълците се разпределят като при щафета и всеки от тях преследва ужасеното животно в продължение на 200–300 метра и тогава я предава на следващия, докато не изцедят и последните сили на животното. В някои случаи вълците се изхитряли даже още повече — след като подгонят жертвата си, после въобще не тичали, а го плашели със страшния си вой…

В миналото ловци са се опитвали да убиват вълците от самолет. Но се оказало, че по този начин може да се убие само един вълк. Останалите членове на глутницата веднага схванали голямата опасност и приложили срещу човешката техника хитра тактика. Щом самолетът се появявал, те заставали винаги под него и никога встрани. По такъв начин ловците нямали никакво поле за обстрел. Впоследствие вълците започнали да се движат винаги близо до гората и изчезвали веднага щом се появявал самолетът.

Особено ценни сведения за поведението на животните бяха получени при наблюдения на шимпанзета в естествената им среда за живот. Изследователите направиха дори сензационни открития. Така например стана известно, че когато две шимпанзета се срещнат в гората, те се приповдигат на задните си крайници, хващат се за ръцете и започват енергично да ги тръскат. Друг път наблюдавали как една маймуна родила. Всички женски от стадото се събрали около родилката, разглеждали рожбата й и всячески се стараели да й помогнат. С това си поведение те невероятно много напомняли на проявите на жените от цял свят.

Още по-изненадващо било откритието, че шимпанзетата, които са типично растителноядни животни, от време на време ходят на лов за месна храна. Най-често техни жертви стават маймуни от породата колобус. За разлика от всекидневното неконтролирано хранене с плодове ловът протичал строго организирано и при спазване на точно определен ритуал. Само най-едрата и силна маймуна — водачът — имала право да проследи и убие набелязаната жертва. След това месото се пренасяло на удобно място и разделяло по равно между членовете на стадото.

Твърде интересен е разказът на друг изследовател за едно старо шимпанзе. „Както правят обикновено старците — пише той, — отначало шимпанзето се опита да избяга от шумната компания на по-младите маймуни. То тихичко се измъкна и седна в гордо осамотение зад едно дърво. Една сутрин видях как това престаряло шимпанзе скочи на един клон, размаха крайници и падна на каменистото дъно на пресъхналата река. Претрепа се. Някой и друг миг другарите му гледаха загиналия. После церемонно го наобиколиха. Щом се събра цялата група, започнаха да издават стонове, които никога по-рано не бях чувал: звукът беше траурен — едно внушаващо суеверен страх пронизително виене. Слушах как животните оплакваха смъртта на другаря си.“

Че животните са все пак способни до известна степен да разсъждават и да излизат от затруднение, говори следният случай. Изучавайки поведението на маймуни-макаки, ежедневно на плажа край японския град Кошима разхвърляли соя и пшеница. Маймуните се хранели до насита. Веднъж една млада маймуна, която стояла до водата, грабнала шепа зърна, примесени с пясък и кал. Вероятно съвсем случайно тя отворила ръката си във водата. Пясъкът и калта моментално потънали, а зърната останали да плават върху водната повърхност. Маймуната лакомо изяла чистите зърна и от този ден започнала да измива по открития от нея начин храната си. Скоро всички животни от стадото започнали да й подражават. Този начин на хранене се запазил и понастоящем в колонията от маймуни, тъй като майките предават опита на децата си. Разбира се, примитивното мислене на маймуните е много далеч от човешкото. То трябва да измине още извънредно дълъг път, за да стигне до нивото на най-далечните прародители на човека.

Ползата от етологичните изследвания е безспорно много голяма. Резултатите от етологичните изследвания могат да се използват във ветеринарната и хуманната медицина, при опазването на околната среда, в педагогиката, биониката, ергономията и роботиката. Особено широко се използва етологията в ловното дело, риболова, аклиматизацията и интродукцията на животни в нови географски области.

Искаме да се спрем само на няколко примера. Благодарение на проучванията върху поведението на дунавските чайки и записването на тревожния им при опасност вик виенското и други летища, намиращи се в близост до вода, вече са освободени от нежелателните посещения на тези птици. В Съветския съюз успешно предпазват посевите от посещения на скорци, като възпроизвеждат зова им за бягство. В някои страни има вече обучени маймуни, които помагат при беритбата на орехи и други плодове. Съветските учени „възложиха“ дори на някои видове риби трудната задача да прочистят водните пътища на Аму Даря и Каракумския канал от водорасли. Този начин на борба с обрастванията на водоемите се оказал много по-ефективен и евтин за разлика от използваните досега механични и химични средства. Може да се очаква, че след време човекът ще успее да установи диалог с делфините и да започне да обменя с тях макар и най-елементарна информация. Това би направило тези умни морски животни още по-ценни и незаменими помощници на човека при овладяване богатствата на Световния океан.

Изучаването и овладяването от човека на поведението на домашните животни има огромно значение за съвременното животновъдство. Селскостопанските животни имат изработен стереотип на държане по време на паша, водопой, край яслите и строго се придържат към него. Всяка невнимателна намеса на човека, която води до промени в жизнения им стереотип, предизвиква у животните чувство на обърканост, нервност и страх. Това от своя страна се отразява на продуктивността на животните — чувствително намалява добивът от мляко и наддаването в тегло, носливостта при птиците и т.н. Затова една от най-сериозните задачи на селскостопанските специалисти е създаването на подбрани породи домашни животни, които по-лесно се поддават на управляване от човека. Смята се, че посредством метода на импритинга — втълпяване на първото впечатление, в съзнанието на новородените животни от подобрените породи ще останат достатъчно неотменими представи. На първо място трябва да бъде овладян инстинктът за стадна принадлежност, като нежността на родителя трябва да се замени с нежността на гледача. По този начин животните лесно и безусловно приемат гледача като доминантна фигура в стадото. Не случайно през последните две десетилетия бяха получени забележителни резултати при отглеждането и развъждането на селскостопански животни. Те се дължат до голяма степен на етолозите, които овладяваха познавателните рефлекси на животните, хранителните рефлекси и най-вече рефлексите за доминантност.

Не бива да се заблуждаваме, че методът на импритинга ще разреши по магически начин проблемите на модерното животновъдство. Всъщност този метод се практикува още от най-дълбока древност, когато човекът е започнал да опитомява и възпитава домашните животни. За съжаление обаче придобитите от животните навици не стават наследствено закрепени. Достатъчно е например да се пуснат без пастир стада животни и те за съвсем кратък срок ще подивеят. Това се отнася както за кравите, конете и птиците, така и за кучетата и котките. Но веднага трябва да добавим, че сред тях винаги могат да се открият по няколко екземпляра, в които „втълпяването на белези“ е оставило по-дълбоки следи. Такива животни са податливи на управляване и възприемане командите на човека.

При съвременното промишлено животновъдство голяма част от животните се отглеждат стационарно (телета за угояване, бройлери и др.). Гледачите обаче не бива никога да забравят, че и при тези условия сред животните продължава да съществува строго определен от самите тях йерархичен ред. Разместванията, които често стават в стадата, или увеличаването на числеността им често пъти водят до нервно напрежение, докато всяко животно отново заеме полагащото му се в йерархическия ред място. Но докато „новият“ порядък се уталожи, минава обикновено повече от месец, през който продуктивността на животните е значително намалена.

От голямо значение за промишленото животновъдство е засилването на познавателните рефлекси. Младите животни трябва да бъдат отглеждани при най-строги хигиенни условия още от първите дни на живота им. Храната трябва да бъде питателна, витаминозна и разнообразна. Добре е в хранилките да се поставят и възбуждащи апетита семена от копър, анасон, а също и пресни моркови, кервиз и др. За по-доброто възпитание на животните в стадото добре е в него да се вкарват специално обучени екземпляри.

Последните изчисления на специалистите показаха, че прилагането на етологичните познания в практиката позволява продуктивността на всяко животно от даден животновъден комплекс или ферма да се увеличи с 20 на сто, като същевременно се намаляват и разходите по отглеждането. Това налага и у нас всяко развъдно стопанство да проведе селекция, свързана с управляване поведението на животните. Ще рече, че за възпроизводството на стадата следва да се оставят животни само от такива линии или семейства, за които със сигурност се знае, че потомството им ще унаследи висока продуктивност и по-голяма податливост към подчиняване на условни сигнали. В някои страни се правят опити, които целят поведението на животните да се управлява чрез електронни прибори, като с тяхна помощ се регулира времето за храна, почивка и се постига дирижиране в движението на доминантите.

В България етологични изследвания се извършват в лабораторията по екологична и популационна етология на гръбначните животни при Биологичния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Под ръководството на главния асистент Румен Дойчев там се разработва една комплексна програма, която цели изучаването на някои страни от поведението и популационната етология на гризачи с особено голямо стопанско значение. По-специално вниманието на нашите биолози е насочено към мишките и полевките, които нанасят големи загуби на селското и горското стопанство, а освен това имат и голямо паразитологично и епидемиологично значение. Подобни научни разработки има и във Висшия педагогически институт — гр. Шумен.

Особено голямо внимание в комплексната програма се обръща на агресивното и половото поведение при изследваните гризачи. Тези форми на поведение са основни и имат тясна връзка с формирането и поддържането на стабилна популационна структура. Освен че са фундаментални, тези изследвания дават богат материал за създаване на още по-рационални методи за борба с гризачите. Изследват се също така и някои страни от еколого-физиологичните параметри като стресовата реакция и обмяната на веществата в популационното и вътрегруповото ниво.

Етологични изследвания се извършват също така и в някои институти към БАН, Селскостопанската академия, НАПС и Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Научните разработки на проф. Константин Петров, доц. Н. Апостолов и д-р Н. Нецов са насочени към някои нерешени етологични въпроси на нашето промишлено животновъдство. Тяхното ръководство по етология на селскостопанските животни е преведено в СССР и други социалистически страни.

Науката за поведението на животните е все още твърде млада и понастоящем се доразработват основните й концепции. Но нейните постижения започват все по-високо да се ценят и доказателство за това са присъдените Нобелови награди на основоположниците на тази наука. Както и в други области на науката, различните учени застъпват противоположни становища по някои основни въпроси на етологията и все още се водят горещи спорове. Но научната истина се ражда именно в споровете и ние имаме всички основания да се надяваме, че скоро етологията ще ни зарадва с нови и още по-удивителни резултати.