Господин Свещаров
Биологичен калейдоскоп (10)

Живата супа на океаните. Тайната на океанските дъна-призраци. Планктонът основа на живота в Световния океан

Едва ли някому би хрумнало, че за да има едно солидно парче от моруна в чинията си, е било необходимо близо 20 тона жива материя да бъде изяждана и асимилирана многократно. За да увеличи теглото си с 200 грама, една моруна трябва да изяде 2 килограма скумрии. Но през своя живот скумриите са изяли около 20 килограма малки херинги, които са се изхранили от своя страна с около 200 килограма мекотели. Мекотелите са също месоядни — те са изконсумирали неизброимо количество безгръбначни, ракообразни и техните яйца, т.е. основата на така наречения зоопланктон. Това обаче не е краят на хранителната верига — зоопланктонът е продукт на не по-малко от 200 тона фитопланктон!

Както вече видяхте, трофичната (хранителната) верига в океаните е същата, както и на сушата: растения–растителноядни животни–месоядни животни и така нататък. И тук основният източник на храна са растителните организми — фитопланктонът. Заедно със зоопланктона те образуват огромната и неизчерпаема маса на планктонните организми — най-важните обитатели на световните морета и океани. Възможностите за размножаване на тези организми са направо фантастични.

Нека вземем за пример диатомеите. Те са микроскопични водорасли, които най-често се срещат във фитопланктона. Размножават се с невероятна бързина чрез просто делене. Ако цялото поколение само на една единствена диатомея остане живо в продължение на една седмица, то масата на тези водорасли ще надхвърли 6 секстилиона тона! За щастие, повечето от планктонните организми живеят само няколко секунди. Само по-едрите представители на зоопланктона живеят около една седмица, но те представляват едва една стотна от общата маса на зоопланктона. Затова с основание може да се твърди, че всяка секунда в океаните се раждат и умират милиарди тонове жива материя.

Биолозите са направили и едно друго любопитно изчисление. Те установили, че количеството планктон представлява едва 0,4 от масата на Световния океан. Това количество може да се види някому съвършено незначително, но не бива да се забравя огромният обем на океаните и моретата — той възлиза на около 1 милиард и 300 милиона кубически километра! При това положение планктонът представлява жива маса с тегло от „само“ 130 трилиона тона! Това количество е достатъчно, за да покрие територия колкото тази на Франция с пласт, дебел 260 метра!

Тъй като организмовото разнообразие на планктона е известно, по пътя на изчисленията лесно можем да установим, че фитопланктонът, който представлява основният производител на океанската биомаса, е 20 пъти по-малък по тегло от зоопланктона. Това съотношение изглежда направо невероятно и с право може да се помисли, че в морските акватории се води страхотна борба за всяко грамче органична материя. Всъщност истината е съвсем друга. До този момент изследователите със сигурност са установили, че там става точно обратното — наблюдава се необяснимо разхищение на хранителни вещества.

Доскоро се смяташе, че равновесието между създадената и употребената органична материя се поддържа от дълбочинните морски обитатели, които са трупоеди. Това, което те не могат да изядат, се разгражда на морското дъно от бактериите. Понесени от теченията, разградените до минерални соли органични вещества излизат на повърхността на водата, където се поглъщат от фитопланктона и преработват заедно с въглеродния двуокис отново в органична материя. Но два други въпроса продължаваха да терзаят биолозите. Възможно ли е все пак цялостното изхранване на всички морски обитатели да става единствено за сметка на фитопланктона? И къде се дяват толкова много органични вещества в преходите от едно трофично звено към друго?

Всичко това навеждаше на мисълта, че в океанския хранителен „конвейер“ има и някаква друга верига, която съществува едновременно и независимо с основната.

Когато през 40-те години на нашия век специалистите по дълбоководна акустика провеждаха измервания на дълбочините (релефа) на океанското дъно, в някои области се получиха поразителни резултати. Там, където със сигурност се знаеше, че дълбочината надминава 500 метра, изведнъж се установявало плитководие. В други места приборите регистрирали от 3 до 5 фалшиви дъна. Последвалите задълбочени и упорити изследвания скоро дадоха отговор на новопоявилата се загадка. Установено бе, че ехолокаторите са отразявали не твърдото морско дъно, а колосални струпвания от организми, склонни да извършват вертикална миграция. Най-често това били планктонни „облаци“, стада от някои извънредно дребни рибки или от калмари.

Когато тайната на океанските дъна-призраци беше разкрита, пред учените застана нова загадка — по какъв начин се изхранват тези неизброими количества животни, след като те живеят на дълбочина под 200 метра, където развитието на фотосинтезиращи организми е немислимо. Невъзможно беше да се обясни този парадокс само с хипотезата на проф. М. Е. Виноградов, че дълбоководните животни се изкачват периодично до повърхността на водата и се хранят с фитопланктон, а при завръщането си стават плячка на определени хищници от „втория етаж“. Изчисленията показаха, че намиращият се във въпросните океански ареали фитопланктон в никакъв случай не би могъл да изхрани огромното количество жива маса, въдещо се в нея.

Няколко години по-късно се роди една друга хипотеза, която изглежда много правдоподобна, но за окончателното й потвърждаване са необходими още много изследвания. Според авторите й допълнителната хранителна верига, за която стана дума малко по-горе в текста, наистина съществува и тя се състои от огромно количество нежива органична материя, групирана около микроскопични въздушни мехурчета. Както показват последните изчисления, количеството на тази материя е близо 50 пъти повече от тази на всички живи обитатели от бактериален, растителен и животински произход в Световния океан! И действително, известният френски изследовател на океаните Жак-Ив Кусто след едно дълбоководно потапяне със своя батискаф заяви, че водите в океанските дълбочини могат да се оприличат на супа, която с увеличаване на дълбочината става все по-гъста. По-нататъшните потапяния на редица акванавти потвърдиха, че наистина в дълбочините на океана се наблюдава явление, напомнящо снеговалеж. Налепени около образуваните от вълните въздушни мехурчета, органичните частици постепенно потъват към дълбочините и там ги причаква зоопланктонът. Той пък от своя страна служи за храна на огромните струпвания от риби, мекотели или ракообразни и така веригата се затваря.

Няма съмнение, че планктонът е основата на живота в Световния океан. Засега човечеството го използва само косвено, като консумира планктоноядните риби и мекотели. Прякото използване на планктон като храна за селскостопанските животни и хората е свързано с големи трудности, тъй като в него се намират редица отровни видове. Големи надежди се възлагат на фитопланктона като източник за добив на някои лекарствени и диетични хранителни вещества. В това отношение микроскопичните същества от океана предлагат богати възможности. Затова в редица държави се правят опити за изкуствено култивиране на морските водорасли, както това успешно се прави със сладководните микроводорасли.

В наши дни пред човечеството стои още една извънредно важна задача — да се опазят чисти водите на Световния океан, тъй като замърсяването му вече взема застрашителни размери. От чистотата на океанските води зависи нормалното развитие на планктона и на „живата супа“, които дават живот на безчислените океански обитатели. В противен случай човечеството ще се изправи пред сигурна екологична катастрофа.